СВЕТИТЕ ТАЙНСТВА

 
 
ЕЛЕОСВЕЩЕНИЕ (МАСЛОСВЕТ)
 
Църковните тайнства са свещенодействия, установени от Бога, чрез които при строго определена молитвена формула, се измолват над вярващите благодатните дарове на Светия Дух. Без тия благодатни дарове човек не може да живее духовно, нито да се спаси, тъй като първородният грях, разпространил се в целия човешки род, прави хората врагове Божии. Иисус Христос, Който слезе на земята, за да ни примири с Бога, основа Църквата Си, в която установи да се извършват от апостолите и техните приемници св. Тайнства. Чрез тия тайнства текат към нас като струи от жива вода Божи милости, които умиват, обновяват, подкрепяват душите ни.
 
В св. Тайнства видимите действия на свещенослужителя се съединяват с невидимите, благодатни, тайнствени действия на Светия Дух. Поради това те се наричат тайнства. Не всеки вярващ може да извършва тайнствата, а само епископите, като приемници на апостолите, и свещениците, ръкоположени от епископите. Епископите и свещениците извършват при това само видимите действия в тайнствата. Невидимата сила на спасителната благодат се дава при тия действия от Самаго Бога.
 
В Православната църква има 7 св. Тайнства: Кръщение, Миропомазание, Причащение, Покаяние (Изповед), Свещенство, Брак и Елеосвещение (Маслосвет). В св. кръщение човек се умива от първородния грях и от всички грехове, сторени до кръщението, и се ражда за нов, духовен свет живот. В св. Миропомазание той получава благодатта, която му дава възможност да расте духовно, която го укрепява в духовния живот и му дава способността да се бори с враговете на своето спасение, да преуспява във вярата и в християнските добродетели. В св. Причащение християнинът приема като духовна храна истинското Тяло и истинската Кръв на Господа Иисуса Христа за прошка на греховете и за придобиване на вечен живот. В св. Покаяние човек се лекува от духовните си недъзи, от порочните си наклонности и от греховете, които е сторил след кръщението. В св. Брак той получава благодат, която освещава съпружеството, раждането на деца и възпитаването им. В Елеосвещението християнинът чрез изцеряването от духовните си немощи се лекува и от телесните си болести. В св. тайнство свещенство се получава благодатта за извършване богослуженията и за духовното възраждане и възпитаване душите чрез преподаване здравото православно учение и чрез извършване на тайнствата.
 
Ето това са тайнствата на Православната църква, чрез които вярващите получават Божията благодат, необходима им, за да се очистят, възродят, подкрепят за нов живот и да достигнат светост и спасение, крайната цел на християнския живот (1 Петр. 1:9, 16).
 
КРЪЩЕНИЕ
 
Първото тайнство, което се извършва над човека, който иска да стане член на Църквата Христова, е Кръщението. В тайнството Кръщение човек умира за греховния живот, духовно се възражда и влиза в Божието семейство. Без кръщение човек не може да стане християнин и да се спаси. „Ако някой се не роди от вода и Дух (т.е. ако не се кръсти), не може да влезе в царството Божие", казва Сам Христос (Иоан. 3:5). Той е установил това св.  Тайнство с примера Си, като се кръстил на река Йордан, и установил за всички това тайнство, когато рекъл на апостолите: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа" (Мат. 28:19). В кръщението човек се очиства, умива и избавя от греховете си.
 
За да може да приеме човек това тайнство, трябва да има вяра, да се разкае за всичките си грехове, трябва да се откаже от сатаната и от всичките му дела и да пожелае да се съедини с Христа.
 
В момента на кръщението човек получава от Бога ангел пазител, който го съпътства цял живот, внушава му добро, пази го от зло и чрез съвестта му го ръководи по пътя на спасението.
 
„Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден", говори Христос (Марк. 16:16).
 
Тайнството Кръщение се извършва само веднъж и никога не се повтаря. То е духовно раждане. Както човек телесно се ражда само веднъж, тъй се и кръщава само веднъж. Св. ап. Павел говори: „Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението" (Еф. 4:5). Затова и в Символа е казано: „Изповядвам едно кръщение за прощаване на греховете".
 
Кръщението е необходимо за всички хора от самото начало на техния живот. Затова се кръщават и децата още от най-ранната им възраст. Господ Иисус Христос е казал: „Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно" (Мат. 19:14). И светите апостоли следвали това правило и приемали децата в Христовата Църква. Когато св. ап. Петър отишъл при езичника Корнилия, кръстил него и целия му дом ­ и малки и големи.
 
С вярата на кръщаващия свещеник, на родителите и на кръстниците се  запълва недостигът от съзнание в децата. Благодатта Божия действа при това независимо от възрастта. Кръстниците обаче се задължават от Църквата наравно с родителите да научат новокръстените деца на истините на православната вяра.
 
Някои лъжеучители проповядват, че не бивало да се кръщават деца. Но ние знаем, че кръщението в Новия Завет застъпва мястото на обрезанието във Ветхия Завет. Както обрязването се е извършвало и над деца, тъй и кръщението може да се извършва и над деца. Ако детето умре некръстено, как ще се спаси? А сега всички ония дечица, които са починали след кръщението, са като ангели на небето.
 
Кръщението се извършва така: на кръщавания се дава име обикновено на някой светец. След това се четат заклинателни молитви за прогонване на злия дух от кръщавания, понеже всеки, който има в душата си първородния грях, е като роб на дявола. Кръщаваният (а при децата кръстникът) се отказва от сатаната, обещава да вярва в Христа и да Му служи и прочита Символа на вярата. После се освещава водата и кръщаваният се потапя три пъти във водата с думите: „Кръщава се Божият раб (името) в името на Отца, амин, и Сина, амин, и Светаго Духа, амин". Това е най-главният момент от кръщението. Върху новокръстения невидимо слиза в това време Светият Дух, очиства го от греховете и го възражда за нов християнски живот. На кръщавания се дава бяла дреха в знак, че е очистена душата му, и кръст, за да следва Христа. Некръстеният не може да приема никакви други тайнства. А кръстеният, станал веднъж член на Църквата, добива право да се ползва от всички нейни благодатни тайнства.
 
В случай на смъртна опасност за некръстено дете, ако наблизо няма свещеник, кръщенето може да се извърши от всеки християнин или християнка. Взима се чиста вода, потапя се или се поръсва с нея болното дете, като се произнасят думите: „Кръщава се Божият раб (дава му се име) в името на Отца, амин, и Сина, амин, и Светаго Духа, амин". Ако след това детето оздравее, кръщението над него не се повтаря. Свещеникът прочита само пропуснатите молитви и извършва над детето своето тайнство миропомазване.
 
През времето, когато се е разпространявало християнството между езичниците, често се е случвало да се кръщават възрастни хора. Потопени във вода, те са получавали чрез Светия Дух прошка за всички свои предишни грехове и започвали нов живот. Голяма промяна настъпвала при това у тях. Животът им се очиствал от всичко греховно и порочно. Нравите им се облагородяваме. Жестоките ставали кротки и милостиви. Гордите се смирявали. Живеещите разпътно ставали целомъдрени. Виждали това неповярвалите и сами начевали да чувстват превъзходството на новата религия над езичеството.
 
В първите векове на християнството имало случаи, когато езичниците, неочаквано озарени от вяра в Христа, били убивани, без да им се оставяло време да се кръстят с вода и дух. Св. Църква е приемала проливането кръвта им за Христа като пълноценно и валидно кръщение, наречено кръвно кръщение. Сам Иисус Христос е нарекъл Своето страдание на Голгота и проливането на кръвта Си кръщение (Мат. 22:22).
 
МИРОПОМАЗВАНЕ
 
Светото тайнство Миропомазване обикновено се извършва непосредствено след кръщението. Ако кръщението ни ражда за нов живот, миропомазването ни дава благодатна сила, която ни служи за възрастване в духовния живот и за укрепване в доброто. Миропомазването свежда над нас благодатните дарове на Светия Дух, благодарение на които разумът на човека се просвещава, за да може да познае истината, чувствата се очистват, за да могат да обичат Бога и волята се укрепва, да може да върши добри дела.
 
Видимата страна на тайнството се състои в кръстообразното помазване със свето миро разните части на тялото, при което се произнасят думите: „Печат на дара на Светия Дух, амин!" Печатът обикновено служи като знак на принадлежност или потвърждение на някоя заява. Печатът, сложен върху една вещ, означава, че тая вещ принадлежи на оногова, чието име носи печатът. Печатът на Светия Дух показва, че човекът, който е получил този печат, е осветен от Светия Дух и принадлежи Богу. С печата на Светия Дух се помазват кръстообразно челото ­ за освещаване ума и мислите; гърдите ­ за освещаване сърцето и желанията; очите, ушите, ноздрите и устата ­ за освещаване чувствата; ръцете и нозете ­ за освещаване делата на човека и цялото му поведение. По такъв начин целият човек се освещава, става храм Божи и жилище на Светия Дух. Оттук следва за нас поуката, че трябва строго да се пазим от всяко зло и от всеки грях, за да не оскверним душата и тялото си, посветени Богу, и да не изгубим благодатта на Светия Дух, дадена ни чрез светото тайнство Миропомазване.
 
Първоначално апостолите извършвали светото тайнство Миропомазване чрез ръковъзлагане. Това било за тях по-удобно. Но впоследствие, когато числото на вярващите в Иисуса Христа  се увеличило във всички страни твърде много, нито апостолите, нито техните приемници ­ епископите, ръкоположени от тях, могли да отиват лично при всички новокръстени и да им низвеждат благодатта на Светия Дух чрез ръковъзлагане. Тогава се наложило, вместо ръковъзлагане, да се помазват кръстените със св. Миро. Това могли да извършват и свещениците (презвитерите) по поръчение на апостолите и на епископите. За да се запази обаче и при миропомазването чрез свещеници елементът на личното апостолско или епископско благословение, Мирото се освещавало от апостолите, а после от техните приемници ­ епископите. Първоначално то се освещавало във всяко време, когато нуждата наложела. А после се затвърдила практиката да се освещава на Велики четвъртък.
 
За светото тайнство Миропомазване се споменава още в първото послание на св. ап. Иоан. Там се казва: „И вие имате помазание от Светаго и знаете всичко... И помазанието, което вие получихте от Него, пребъдва у вас, и нямате нужда да ви учи някой; но понеже самото това помазване ви учи на всичко и е истинско и нелъжовно, то пребъдвайте в него, според както ви е научило" (1 Иоан. 2:20, 27).
 
Ние, огрубелите от греховете съвременни християни, сме загубили усет за благодатните плодове и дивни последствия от кръщението и миропомазанието. Но ето какво пише за тях св. Киприян Картагенски:
 
„Когато се намирах в тъмнина сред мрачната нощ, когато плавах по морето на настоящия живот насам-натам без надежда и опора, без да знам пътя, лишен от всякаква истина и от всякаква светлина, тогава смятах за необикновено трудно и неосъществимо обетованието на Божественото милосърдие, че човек може отново да се роди и, като получи в св. Купел нова душа и нов живот, да остави всичко предишно и, още в това тяло живеейки, да стане нов човек по дух и по сърце. Как е възможно, си казах аз, човек да остави тъй скоро и тъй напълно онова, с което се е родил и което от дълговременна привичка е станало негова втора природа? Как може да се научи на въздържание този, който е свикнал с шумни пиршества и изискани ястия? Как може да се примири със скромно и просто облекло този, който е блестял с разкошни одежди? Който се е радвал на чинове и почести, той не може да живее в неизвестност и без тях. Този, който е бил окръжен от тълпа почитатели, който е бил съпровождан от многочислени почитатели, готови всякога на услугите му, той би се измъчвал, ако остане сам.
 
Така мислех аз в себе си затуй, защото тогава сам бях все още пленен от заблудите на своя предишен живот, от които не виждах възможност да се освободя. Аз бях се предал на пороците и, понеже се бях отчаял в по-доброто, представях си гибелта като естествена и необходима. Но впоследствие, когато се умих в банята на възраждането от своето нечисто минало, и когато нова чиста светлина се изля над очистената ми душа, когато аз приех Духа свише и станах нов човек, по един непостижим начин, съмнителното стана за мене вярно, скритото ­ открито, тъмното ­ ясно. Аз получих сила за постигането на онова, което преди смятах за трудно и неизпълнимо".
 
ПРИЧАЩЕНИЕ
 
Най-тясно ни съединява с нашия Спасител светото тайнство Причащение. В него вярващите приемат под вид на хляб и вино истинското Тяло и истинската Кръв на Господа Иисуса Христа за прошка на греховете си и за живот вечен. Както човек не може да поддържа силите на тялото си, ако не приема физическа храна, тъй не може да поддържа силите на душата си, за да води правилен духовен живот, ако не приема св. Причастие. Сам Иисус Христос говори: „Ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото плътта Ми е наистина храна и кръвта Ми е наистина питие" (Иоан. 6:54-56).
 
Св. тайнство Причащение е установено от Господа на Велики четвъртък на Тайната вечеря, когато Иисус Христос причастил учениците Си за първи път. Ето как разказва за това очевидецът св. евангелист Матей: „И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки го на учениците, каза: „Вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете" (Мат. 26:26-28).
 
По какъв начин хлябът и виното се превръщат (пресъществяват) в истинско Тяло и истинска Кръв Христови, е непонятно за нас. Това не могат да разберат не само човешките умове, но дори и ангелите на небето. То е чудо на Божието всемогъщество. Св. Иоан Дамаскин говори, че при извършването на това велико тайнство не слиза от небето Тялото Христово, което Спасителят е възприел от св. Дева Мария, а се пресъществяват хлябът и виното в Тяло и Кръв Христови, и продължава: „Ако питаш за начина, как става това, достатъчно ти е да чуеш: ­ чрез Светия Дух, по същия начин, по който Господ направи чрез Духа Светаго плът за Себе Си и в Себе Си от Богородица. Нищо повече не знам освен това, че Божието слово е истинно, действително и всемогъщо, а начинът неизследим".
 
В житието на св. Григорий Двоеслов, римски папа, се разказва за едно знаменателно чудо, което станало с пречистите Христови тайни по молитвите на светителя.
 
Една знатна римлянка донесла просфори за извършване на св. тайнство Причащение. Сам св. Григорий извършвал тоя ден божествената служба. Когато дошло времето да се подава на вярващите св. Причастие и тая жена пристъпила да се причасти със св. Тайни. При думите на светителя: „Дава ти се животворящото Тяло на Господа нашего Иисуса Христа", жената неволно се усмихнала. Св. Григорий се сепнал от смеха и преди да є подаде св. Причастие, я запитал: „Защо се засмя?" Жената отговорила: „Чудно ми се видя, владико, че ти наричаш тяло Христово тоя хляб, който аз измесих и изпекох със своите ръце."
 
Св. Григорий, като видял нейното неверие, помолил се Богу и веднага хлябът добил вид на същинско човешко тяло. Това чудо видяла не само жената, но и всички останали богомолци в храма. Те прославили Христа Бога и се утвърдили във вярата си, че наистина в пречистите тайни под вида на хляба се дава истинското Тяло Христово и под вида на виното ­ истинската Кръв Господня.
 
След всичко това св. Григорий отново се помолил и св. Причастие пак добило вид на обикновен хляб. Със страх и жива вяра жената приела хляба като Христово Тяло и виното като Христова Кръв.
 
Св. Причастие ни съединява по най-тесен начин с Иисус Христос, служи ни за извор на вечния живот, очиства ни от греховете и ни укрепва за духовен живот. Затова ние трябва да се стараем колкото можем по-често да пристъпваме към това тайнство.
 
Самоволно отклоняващите се от св. Причастие вършат голям грях по отношение на собственото си спасение, като не искат да приемат св. Тайни Христови. Чрез това те служат на дявола, тоя заклет враг на нашето спасение.
 
Св. Йоан Златоуст говори: „Мнозина, виждам, се причастяват твърде рядко. Това е дело на дявола. Той им внушава да не приемат Христовото Тяло често. А знае се, че който не се причащава често, дава възможност на дявола да придобие власт над него, тъй че действително дяволът взема връх над него и почва да го води към всяко зло".
 
В „Кормчая книга" (сборник от църковни закони на православните славянски народи) се разказва, че един подвижник запитал злите духове, от какво те най-много се боят. Бесовете му отговорили: „От това, което вие приемате при причастие. Ако християните с добра съвест биха пазили онова, което вкусват при причастието, то те биха били непристъпни за нашите козни".
 
Ние трябва да помним това и колкото е възможно по-често да пристъпваме към божествената трапеза. Съзнавайки дълбоко своето недостойнство, трябва да възлагаме надеждата си на Божието милосърдие.
 
Св. Димитрий Ростовски учи така: „Бог е твой лекар, а не враг. Той иска да те изцери, а не да те погуби. Защо тогава бягаш от Неговата божествена чаша? По-добре е за тебе да вземеш това духовно лекарство и да се изцериш, отколкото, бягайки от лекарството, да паднеш в големи духовни болести и да погинеш".
 
Древните християни са се причащавали всяка неделя. От днешните християни малцина имат такава чистота в живота си, че да бъдат готови всякога да пристъпват към това велико тайнство. Затова св. Църква задължава чедата си след надлежна изповед да се причащават поне четири пъти през годината (през четирите пости).
 
Ние трябва да знаем, че св. Причащение не всякога е спасително. Само по себе си то не може магически да ни спаси и без никакви усилия от наша страна да ни доведе до вечния блажен живот. Ако ние сме потънали в грехове и не се каем за тях, а пристъпваме да се съединим със Спасителя, св. Причащение вместо за живот и спасение ще ни послужи за осъждане. За да пристъпим що годе достойно към св. Причастие, трябва предварително да изследваме съвестта си пред Бога, да се изповядаме пред свещеника с дълбоко разкаяние, по тоя начин да се очистим от греховете си, сторени след св. Кръщение, да простим на всички всичко, да се примирим с ближните си и тогава чак да пристъпим към св. Причащение. Без такава подготовка св. Причастие може да ни послужи вместо за здраве ­ за телесно разслабление и дори за смърт, а във вечността ­ вместо за оправдание ­ за съд и осъждане, както говори св. ап. Павел (1 Кор. 11:28-31).
 
Светото тайнство Причащение се извършва през време на св. Литургия. Свещенослужителите се причащават след възгласа „Святая святим", т.е. „Светинята е за светии", а миряните ­ на края на литургията, след възгласа: „Със страх Божи, с вяра и любов пристъпете". За да не става безредие при такова велико тайнство, миряните трябва да пристъпват благоговейно към св. Чаша с кръстообразно сложени на гърдите ръце и с искрено разкаяние в душите. Тежко болните могат да се причащават и у дома си. Свещеникът там им занася св. Дарове и след надлежна изповед и прочитане на полагаемите се молитви ги причащава. Нерядко св. Причастие спасява от смърт тежко болни. В живота на великия праведник о. Йоан Кронщадски имало много случаи, когато той въздигал от смъртния одър болни, след като ги причащавал със светите Христови тайни.
 
Що е Причастие?
 
Причастието е тайнство, чрез което вярващият приема във вид на хляб и вино самото Тяло и Кръв на Христа за вечен живот.
 
Как е установено това тайнство?
 
Господ Иисус Христос го извършил за първи път преди Своите страдания, като представил предварително в него живо изображение на Своите спасителни страдания; когато причастил апостолите, в същото време им дал заповед винаги да извършват това тайнство.
 
Кога се извършва тайнството Причастие?
 
То съставлява главната и съществена част на християнското богослужение. То е тайнство на тайнствата. Богослужението, на което се извършва, се нарича Литургия. Тази част на литургията, в която се приготвят Даровете за тайнството, се нарича проскомидия (предложение), във връзка с обичая на древните християни да принасят в църквата хляб и вино за извършване на тайнството. По същата причина и хлябът се нарича просфора, което значи принос.
 
Какъв трябва да бъде хлябът за тайнството ­ просфората?
 
Такъв, какъвто изисква самото име "хляб", светостта на тайнството и примерът на Иисуса Христа и апостолите, т.е. хляб квасен, чист, пшеничен. Св. апостол казва, че един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб (1 Кор. 10:17).
 
Защо хлябът, приготвен за причастието, се нарича Агнец?
 
Защото той представлява образ на страдащия Иисус Христос, както във Ветхия Завет подобно Го представял Пасхалният Агнец, когото израилтяните по Божия заповед заколвали и ядели за спомен на избавлението им от гибелта в Египет.
 
Защо виното за тайнството причастие се смесва с вода?
 
Защото цялото свещенодействие се извършва според начина на Христовото страдание; а във време на Неговото страдание от прободеното Му ребро изтекли кръв и вода.
 
Кое е най-важното, сакрално действие в литургията?
 
Произнасянето на думите, които казал Господ Иисус Христос при установяването на тайнството: "Вземете, яжте: това е Моето тяло; пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на новия завет" (Мат. 26:26-28), и след това призоваването на Светия Дух и благословението на Даровете, т. е. на принесения хляб и вино. Защото при самото това действие хлябът и виното се претворяват или пресъществяват в истинско Тяло Христово и в истинска Кръв Христова.
 
Как трябва да се разбира думата "пресъществяване"?
 
В "Изложението на вярата на източните патриарси" е казано, че думата "пресъществяване" не обяснява начина, по който хлябът и виното се претворяват в Тяло и Кръв Господни, защото това не може да постигне никой, освен Бог, но само се показва това, че наистина, действително и същностно хлябът става самото истинско Тяло Христово, а виното ­ самата Кръв Христова.
 
Какво особено се изисква от всеки, който желае да пристъпи към тайнството Причастие?
 
Той е длъжен да изпита пред Бога своята съвест и да я очисти с покаяние на греховете, за което помагат постът и молитвата: "Нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне" (1 Кор. 11:28, 29).
 
Каква полза получава този, който се причастява с Тялото и Кръвта Христови?
 
Той се съединява по най-тесен начин със Самия Господ Иисус Христос и в Него става причастник на вечния живот: "Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него" (Иоан. 6:56); "Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен" (Иоан. 6:54).
 
Често ли трябва да се причастяваме със Светите Тайни?
 
Древните християни се причастявали всеки неделен ден; но между сегашните не много имат такъв чист живот, че винаги да бъдат готови да пристъпят към толкова великото тайнство. Църквата с майчински глас завещава на християните да се изповядват пред духовния отец и да се причастяват с Тялото и Кръвта Христови, на ревнуващите за благоговеен живот ­ четири пъти в годината, или всеки месец, а на всички ­ непременно поне веднъж в годината (вж. Православ. Изповед. ч. I. въпр. 90).
 
Какво участие в Божествената литургия имат тези, които не пристъпват към Светото Причастие?
 
Те могат и са длъжни да участват в литургията с молитва, вяра и най-много с непрестанно възпоменаване на нашия Господ Иисус Христос, Който именно е заповядал това да се върши в Негово възпоменание (Лука. 22:19).
 
Винаги ли ще се продължава употребяването на Светото Причастие в Църквата?
 
Ще се продължава непременно винаги, до самото Христово пришествие, според думите на св. апостол Павел: "Колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той" (1 Кор. 11:26).
 
Из "Православен катехизис", издание на манастира "Св. вмчк Георги Зограф", Света Гора, Атон
 
ПОКАЯНИЕ
 
В помощ на каещите се (ръководство за изповед)
Ние казахме, че за да се причасти що годе достойно с Тялото и Кръвта Христови, християнинът трябва да се очисти от греховете си, сторени след св. Кръщение. Това става в светото тайнство Покаяние или Изповед. В това тайнство Сам Господ очиства каещите се от греховете, извършени след св. Кръщение. Защото, макар че свещеникът слуша пред св. Кръст и св. Евангелие изповедта на каещия се, но Сам Господ Иисус Христос, Който невидимо присъства при изповедта, приема разкаянието на грешника и чрез свещеника му дава прошка за греховете.
 
Подготовка към установяване на това тайнство виждаме още при св. Иоан Кръстител. Идващите при него да се кръстят изповядвали греховете си (Марк 1:5). Същинското установяване на това тайнство имаме обаче при Иисус Христос. Той дал на Своите апостоли и в тяхно лице на техните приемници власт да прощават греховете на каещите си, като им казал: „Каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето" (Мат. 18:18). А след възкресението Си Спасителят преповторил и окончателно утвърдил тая власт на апостолите, като рекъл: „Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат" (Иоан. 20:22-23). Това право за прощаване на греховете минало от апостолите върху епископите и свещениците.
 
Прощаването на греховете става след изповедта, когато свещеникът произнася словата: „Господ и Бог наш Иисус Христос, с благодатта и щедростите на Своето човеколюбие, да ти прости, чедо (името), всички твои съгрешения; и аз, недостойният свещеник, с Неговата власт, която ми е дадена, прощавам и развързвам те от всички твои грехове в името на Отца и Сина и Светаго Духа. Амин". Ние трябва да вярваме, че тия думи, казани от свещеника на земята, се потвърждават на небето, защото свещеникът от името на Господа Иисуса Христа, Който му е дал тая власт, прощава греховете на каещия се. Затова на изповедта християнинът трябва да разкрие без стеснение всички свои грехове, защото, ако съзнателно скрие нещо, натоварва душата си с двоен грях. Който се изповядва с искрено разкаяние, с дълбоко съкрушение, с вяра в Христа, с надежда в Неговото милосърдие и с твърда решимост да изправи живота си, непременно получава прошка на греховете си. И ако след такава основна изповед той почине, не може да бъде задържан за сторените си грехове от демоните, а по Божия милост получава спасение. Ето един пример за това.
 
Преподобни Нифонт имал от Бога дарбата да вижда съвсем ясно събитията в духовния свят. Веднъж той дошъл в църква и видял, че небето над него се разтворило. Очертал се път, който водел от земята към небето и спирал чак пред Божия престол. По тоя път ангелите носели душата на някой си покойник. Зад тях следвали множество демони, които бясно викали: „Защо ни отнемате тая душа? Не знаете ли, че тоя човек, когато беше жив, беше и блудник, и разбойник, и сребролюбец? Той се провини във всички грехове".
 
„Знаем, отговорили ангелите, знаем, че този човек беше велик грешник, но знаем и това, че той много плака за своите грехове и преди смъртта си ги изповяда, поради което милостивият Господ му ги прости". „Ако и тая душа е получила прошка от Бога, закрещели демоните, тогава вземете при себе си всички грешници! А ние тогава за какво ще се трудим?" Ангелите отговорили: „Помнете, че всички грешници, които изповядват своите грехове със съкрушено сърце, получават прошка от Бога. А който умре неразкаян, него Бог ще осъди на вечни мъки с вас".
 
Словото Божие ни дава много примери на истинско разкаяние. Ето примера на св. пророк Давид, който, след като сторил два велики гряха, със съкрушено сърце се покаял и написал дивния 50 псалом, образец на покайна молитва. Ето примера на каещия се на кръста разбойник, който с вярата си в Иисус Христос и със смиреното изповядване, че е грешен и затова достоен за кръстна смърт, отишъл пръв с Христа в рая. Ето примера на св. ап. Петър, който три пъти се отрекъл от Христа, но после се опомнил, излязъл вън от първосвещеническия двор и горко оплаквал своя грях. За своето дълбоко и искрено разкаяние той бил простен и възстановен в своето апостолско достойнство.
 
Искреното разкаяние трябва да бъде потвърдено с плодове на покаяние. Каещият се трябва да се откаже от порочния си живот и да почне друг, нов, по-добър живот. Това ще бъде най-сигурната гаранция, че греховете му са простени.
 
Добрите християни се готвят за изповед чрез пост, усърдна молитва, размишления и спомняне на греховете. Някои дори си записват на листче всички грехове, за да не ги забравят от смущение пред свещеника. Нерядко изповедникът налага на каещия се особена епитимия (наказание) за облекчение на съвестта им и за изкупване на греховете им. Според случая свещеникът може да наложи или особени благочестиви упражнения, или усилен пост, или други някои лишения, даване милостиня, правене поклони и пр. Понякога свещеникът може да откаже да прости греховете на някой упорит грешник и да го лиши за известно време от св. Причастие. Запрещенията на свещенослужителите, произнесени на земята, имат значение и на небето. Особено тежко е запрещението или отлъчването, произнесено от архиерей.
 
Един епископ отлъчил за някакъв си голям грях един свещеник от божествената служба. Забранил му да извършва каквото и да било богослужение. Случило се така, че тоя свещеник по пътя за друга област бил хванат от езичници. Те взели да го принуждават да принесе жертва на идолите. Но свещеникът мъжествено изповядал своята вяра в Иисус Христос и отказал да принесе жертва на бесовете. За тая своя дързост той бил зверски убит.
 
Християни прибрали тялото на мъченика в близкия град. От мощите на мъченика взели да стават чудеса. Като видял това, началникът на града, християнин по вяра, направил прекрасен ковчег за тялото на новия мъченик и го внесъл в току-що построения храм. Когато взели да освещават храма и да служат всенощно бдение, ковчегът с мощите се вдигнал от мястото си и излязъл от църквата. Всички се ужасили от случилото се и внесли ковчега отново в храма. Но щом подхванали прекъснатата служба, ковчегът пак сам се понесъл във въздуха и излязъл от храма. Вярващите недоумявали, как трябва да си обяснят това чудо и се разотишли по домовете си.
 
През нощта светият мъченик се явил насън на местния епископ и му рекъл: „Не скърби, че аз не оставам с вас в храма Господен. Но те моля, иди в еди-кой си град при архиерея и го помоли да ме развърже от запрещението. Аз съм отлъчен от Божията служба и затова не мога да оставам с вас в църквата, макар че съм приел мъченически венец. Аз не виждам Христовото лице, понеже съм недостоен извършител на Неговите св. Тайнства. Сам ти не се опитвай да ме развържеш от запрещението. Който ме е свързал, той да ме развърже". Като казал това, мъченикът станал невидим.
 
Сутринта епископът се отправил към посочения му в съня архиерей и му разказал случилото се. Архиереят се запътил незабавно към чудотворните мощи на мъченика и като се надвесил над ковчега му, извикал: „Христос, Който те е свързал чрез мене, Своя смирен раб, да те развърже сега, загдето си пролял кръвта си за слава на Неговото име. Влез в храма Господен и бъди с нас!"
 
След това внесли с подобаваща чест ковчега с мощите в храма и започнали да служат всенощно бдение, а на следващата сутрин ­ литургия. Мощите стояли вече спокойно на своето място и почнали отново да вършат чудеса.
 
За да завършим разсъжденията върху св. тайнство Изповед, трябва да кажем, че колкото по-често свикне да се изповядва човек, толкова по-добре ще води духовния си живот. Покайното чувство трябва да съпътства всякога християнина. То трябва да се проявява не само на изповед, а всеки ден. Затова добре правят ония, които всяка вечер, след като направят в стаята си своите вечерни молитви преди лягане, се замислят, как са прекарали деня, в какво са съгрешили, кого са обидили, и които принасят покаяние пред Бога за всички свои волни и неволни прегрешения, като обещават пред всевиждащия Създател да се поправят. Това е тъй наречената ежедневна изповед на греховете пред Бога. Който не следи всеки ден своето поведение, загубва ­ при всичката си духовност ­ съзнанието за грях и когато се изправи на изповед пред свещеника, не знае, какво да каже.
 
Дотук разглежданите тайнства: Кръщение, Миропомазване, Причащение и Покаяние са необходими за всички християни, защото в тях ни се дава благодат, необходима за нашето спасение. Но освен тия необходими за всички християни тайнства, Господ е дал на Своята Църква още други три особени тайнства, които не са безусловно задължителни за всички християни. Тия тайнства са: Свещенство, Брак и Елеосвещение.
 
СВЕЩЕНСТВО
 
Светото тайнство Свещенство е необходимо за ония лица, които се посвещават на пастирско служение. В Православната църква не всеки може да извършва богослуженията, както това е в някои протестантски общини. Само особени лица, които са приели тайнството Свещенство, могат да извършват св. тайнства, разните видове богослужения, както и да учат другите във вярата и да ги наставляват в благочестието. На тия лица в св. тайнство Свещенство, чрез ръкополагане от страна на епископ, се дава благодатта на Светия Дух за извършване всички обязаности на свещенослужителя.
 
Още през Своя земен живот Иисус Христос избрал и подготвил дванадесетте Си апостоли, за да бъдат върховни пастири в новооснованата Църква. Те трябвало да разпространяват истинската вяра, да ръкополагат в разните градове епископи и презвитери (свещеници) и да извършват други свещенодействия. След като Иисус Христос се възнесъл на небесата, апостолите приели от слезлия над тях Дух Свети благодатта за изпълнението на тая тежка и велика задача. Те я изпълнили прекрасно. Проповядвали навред вярата, избирали достойни лица измежду повярвалите и ги ръкополагали за пастири, като им предавали благодатта на свещенството. Така, установено от Иисус Христос, възникнало и се оформило в св. Православна църква тайнството Свещенство.
 
Св. ап. Павел, като пътувал из Мала Азия, събрал в гр. Милит пастирите от Ефеската църква и им казал следните забележителни думи: „Внимавайте върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Свети ви е поставил епископи да пасете Църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв. Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото; па и от вас самите ще се вдигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си" (Деян. 2:28-30). От тия думи се вижда, че Светият Дух, а не човек поставя пастирите на Църквата и че една от най-високите обязаности на свещенослужителите е да пазят Христовото стадо от лъжеучители и Христовата църква ­ от вътрешно разделение.
 
В свещенството има три степени: епископи, свещеници и дякони. Дяконът помага на свещениците и епископите при извършването на св. тайнства и другите богослужения. Свещеникът извършва по пълномощие от епископа всички треби и тайнства, освен ръкоположението. Свещеникът следователно е зависим в своята служба от епископа. А епископът не само извършва всички богослужения и тайнства, но има власт и на други да преподава чрез ръкоположение благодатния дар за извършването им. Пълнотата на властта следователно принадлежи по право на епископа. Епископите са пълноправни приемници на апостолите. Тайнството Свещенство се извършва от времето на апостолите до наши дни чрез полагане ръка над кандидата, което се придружава с особена тайноизвършителна молитва. Ръкоположения могат да извършват само епископи и то непременно в олтара над престола през време на божествена Литургия.
 
За високото и изключително достойнство на епископския сан, който е наследил апостолското звание, може да се съди от следните думи на св. ап. Павел: „Нека всякой човек ни счита за служители Христови и разпоредници на тайните Божии" (1 Кор. 4:1). На друго място св. ап. Павел нарича апостолите, а следователно и епископите, „съработници Христови" (2 Кор. 6:1). Затуй, който оскърбява епископа или презвитера, оскърбява Самия Христа. Бог тежко наказва всички, които зле се отнасят към Божиите служители, а особено към епископите. Ето един поразителен пример от живота на св. Тихон Задонски.
 
Преди да се отдаде на молитва и усилен духовен подвиг, св. Тихон Задонски управлявал Воронежката епархия. Една есен, като пътувал по Московския път за погребението на някой свой познайник, той спрял в село Хлевное, за да бъдат сменени уморените коне с други. Селяните не му давали коне и в своето озлобление дръзко говорели: „Ти не си губернатор, за да ти търсим коне". Св. Тихон кротко им възразил, че те трябва да почитат и архипастира си. Вместо да се вразумят от това, те продължили да го обсипват с нови грубости. „Ти си ­ казали те ­ пастир над поповете и над дяконите". Св. Тихон не знаел какво да прави. Безпомощен да се справи с неотзивчивостта им, той само ги умолявал: „Бойте се от Бога! Не ме мъчете!" След много настоявания те едва се съгласили да му услужат.
 
Впоследстивие, когато св. Тихон се бил вече оттеглил на уединение в Задонск, виновните селяни дошли при него, за да искат прошка. Светителят бил болен и не могъл да ги приеме. На неговия килиен прислужник те изповядали вината си. „Той ­ казвали те ­ ни прокле и оттогава всичките ни добри коне умират". Светителят им отговорил чрез килийния си прислужник, че не той ги е проклел, а че, загдето са оскърбили своя пастир, Сам Господ ги наказва, за да се опомнят. След всичко това, като разбрал, че се каят, светителят с любов им простил.
 
БРАК
 
Светото тайнство Брак е необходимо за ония, които встъпват в съпружески живот. В тайнството Брак се дава Божията благодат, която съединява и освещава мъжа и жената, чийто съпружески съюз има за висок образец съюза между Христос и Църквата (Ефес 5:32). В брака се създава ново християнско семейство. В семейството се раждат и възпитават в християнски дух деца. Семейството на истинските християнски съпрузи трябва да образува нещо като малка църква и школа за духовен живот. Добрият християнски брак по начало е неразторжим. Защото Господ е казал: „Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва" (Мат. 19:6). Не всички християни са длъжни да встъпват в брак. Девството заради Бога стои по-високо от съпружеството (1 Кор. 7:8-9, 32-38). Но в безбрачие могат да пребивават само онези, на които е дадено от Бога (Мат. 19:11).
 
Тайнството Брак се извършва посред храма, пред масичка, на която са положени кръстът и евангелието. Младоженецът и невестата заявяват пред свещеника, че встъпват в брак по любов и доброволно съгласие. Свещеникът ги благославя в знак на радост със запалени свещи, после ги обручва с пръстени, прочита съответна молитва, възлага венец на главите им и благославяйки ги три пъти, произнася молитва, при която се извършва самото тайнство. След това се прочита апостолското четиво, гдето се говори за значението на тайнството Брак и за взаимните обязаности на мъжа и жената (Ефес. 5:20-35), както и св. Евангелие за сватбата в Кана Галилейска (Иоан. 2:1-11). Свещеникът благославя чашата с вино и дава да отпият от нея новобрачните в знак на новия техен задружен живот. В Православната църква се позволява встъпване в брак до три пъти, а в крайно уважителни случаи и с особено разрешение от църковната власт може да се разреши и четвърти брак.
 
Според църковното схващане жената съпруга трябва да бъде ангел на мира в къщата. Тя не бива да се грижи за суетни украшения и модни дрехи, а да облагородява в постоянна молитва сърцето си, като го украсява с кротост и доброта. Св. ап. Петър казва: „Вие, жените, бъдете покорни на мъжете си, та, ако някои от тях не се покоряват на словото, чрез поведението на своите жени да бъдат спечелени без увещаване, като видят вашия чист, богобоязлив живот" (1 Петр. 3:1-2).
 
Св. Моника, майката на бл. Августин, била женена за езичник. Той се казвал Патрикий, бил сприхав, с груб нрав и се отнасял към своята жена жестоко и несправедливо. Въпреки това тя като християнка била винаги внимателна и добра към него. Бл. Августин свидетелства за нея: „Тя се подчиняваше на своя мъж като на Господа и се стараеше да го обърне към Христа. Затова и говореше с него за Иисус Христос повече със свети дела, отколкото с думи. Така тя го спечели за себе си и заедно с това спечели неговата любов и уважение. Недостатъците му тя понасяше с такава кротост и търпение, че никога не му отправи нито един упрек. Когато забелязваше, че е гневен, тя гледаше да не му противоречи с думи или с дело. И когато го виждаше спокоен, му даваше отчет за себе си и заедно с това му доказваше, че той несправедливо є се е гневил".
 
Така между тия съпруг и съпруга не само се е запазил мирът в семейството, но благоразумната съпруга спечелила мъжа си и за небето, защото под нейното благотворно влияние той приел християнството, покръстил се и умрял във вяра.
 
ЕЛЕОСВЕЩЕНИЕ (МАСЛОСВЕТ)
 
Светото тайнство Елеосвещение е предназначено за тежко болните. В него болният се помазва с елей и получава от Бога благодатта на изцелението от душевните и телесни недъзи. То трябва да се извършва от 7 свещеника, но в крайна нужда може да го извърши и един. За това тайнство говори св. ап. Иаков: „Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако е грехове сторил, ще му се простят" (Иаков. 5:14-15).
 
Видимата страна на тайнството се състои в помазване болния с осветен елей при произнасяне полагаемите се молитви. Помазването става 7 пъти. Четат се при това тайнство 7 откъслека от Апостола и 7 от Евангелието. Невидимо над вярващия болен действа Божията благодат, която изцерява болестта, дава прошка на греховете и успокоение на съвестта. На Велики четвъртък това тайнство се извършва в храма за всички християни, които се нуждаят от Божия помощ за своите телесни и душевни недъзи.
 
Из „Нашата вяра", СИ, 2005 г.

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ