Седемте Тайнства в Христовата Църква

Общо понятие за тайнствата

Тайнствата са църковни свещенодействия, духовно-осезаеми средства за спасение. В тях чрез видими знаци се дава невидима благодат Божия, която очиства от греховете, освещава човешката природа и я въвежда във вечен живот. Всяко тайнство има две страни: видима или външна и невидима или вътрешна.

Видимата част на тайнството са: веществото, което се употребява (например водата при Кръщението, хлябът и виното при Евхаристията, мирото при Миропомазването), думите, които се произнасят и главните действия.

Невидимата страна е тайнственото възприемане на благодатните дарове на Св. Дух, които са различни за всяко тайнство. Православната църква има седем тайнства. Те са: Кръщение, Миропомазване, Евхаристия (Причастие), Покаяние, Свещенство, Брак, Елеосвещение. Едни от тайнствата (Кръщение, Брак и Свещенство) не могат да се повтарят в живота на човека, останалите четири могат. Кръщение, Миропомазване, Евхаристия и Покаяние са необходими за всички членове на Църквата, Свещенство, Брак и Елеосвещение не се извършват над всички членове на Църквата.

ТАЙНСТВО КРЪЩЕНИЕ

Кръщението е тайнство, в което вярващият чрез трикратно потапяне във вода и произнасяне на името на Отца и Сина и Светия Дух се очиства от първородния и личните грехове, възражда се за нов, праведен и свят живот в единение с Бога, ставайки член на Божието Царство - Църквата. Като пращал апостолите на проповед по цялата вселена, Бог им заповядал:
" Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух " (Мат.28:19).
Невидимата страна на тайнството Кръщение е действието на Божията благодат върху кръщавания. Благодатта на Светия Дух го очиства от първородния грях и от извършените лични грехове (ако се кръщава възрастен) възражда го духовно и го освещава.

Към видимата страна на тайнството Кръщение се отнасят и обредите, които го съпътстват. Те са:

1. Отричане от дявола - откакто прародителите ни паднали в грях дявола получил достъп до хората и донякъде власт над тях.
2. Обличането на кръстения в бяла дреха е символ на духовната чистота и невинност, които той получава чрез Кръщението, и които е длъжен да пази през целия си живот.
3. Възлагането на кръст върху кръщавания е знак за новото му християнско звание и за задължението му да бъде верен последовател на Иисуса Христа, като търпеливо понася с вяра всички скърби, лишения и страдания в живота си. Бог казва: "Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва" (Мат.16:24)
4. Запалените свещи и обикалянето около купела са израз на духовна радост. Запалените свещи означават още и че кръстеният трябва винаги да гори духом. Кръгът е символ на вечността, затова обикалянето напомня на кръстения, че от тоя момент той трябва да принадлежи винаги на Христа.

ТАЙНСТВО МИРОПОМАЗВАНЕ

Миропомазването е тайнство, в което на кръстения, при помазване частите на тялото с осветено миро и произнасяне думите: "Печат дара Духа Святаго", се дават благодатни сили, необходими за закрепване и израстване в новия живот. Светия Дух напътства кръстения в истините на вярата и го утвърждава в благочестието.

Видимата страна на тайнството е помазване на различни части на тялото с осветено миро. Челото се помазва за освещаване ума и мислите, гърдите - за освещаване на сърцето и желанията, очите, ушите и устата - за освещаване възприемането чрез тях, ръцете и нозете - за освещаване на делата и цялото поведение на християнина.

ТАЙНСТВО ЕВХАРИСТИЯ(ПРИЧАСТИЕ )

Евхаристията е тайнство, в което вярващият приема Христа под вид на хляб и вино, след като те са били претворени от Св.Дух в истинско тяло и истинска кръв Христови, и по този начин се съединява с Христа, който е изворът на вечния живот. Господ Иисус Христос установил тайнството Евхаристия малко преди Своите кръстни страдания, на Тайната вечеря: "Когато ядяха Иисус взе хляба и като благослови, преломи го и раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте, това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете." (Матей 26:26-28)

Към видимата страна на тайнството се отнасят:

1. Веществото, което се използува - хляб, вино и вода.
2. Богослужението, по време на което се извършва това тайнство.
3. Думите, при произнасяне на които хлябът и виното се претворяват в тяло и кръв Христови.

Извършването на тайнството Евхаристия съставлява главната и съществена част на християнското богослужение, което се нарича Литургия. Думата литургия е гръцка и означава обществено служение.

Невидимата страна на тайнството е оня тайнствен момент, в който хлябът и виното със силата на действието на светия Дух се претворяват в тяло и кръв Христови. Това е тайна, която никой не може да обясни. Ние знаем само, че това се осъществява и че действително приемаме тялото и кръвта Христови.

Апостолите и древните християни, съзнавайки спасителната сила на тайнството Причащение, пристъпвали към него всеки неделен ден. В наши дни Църквата увещава ония, които се стремят да водят благочестив живот и искат да имат сили за това да се причастяват колкото е възможно по-често. Истинските християни трябва да се причастяват поне два пъти годишно (през Коледните и Великденските пости). Да пристъпват към тайнството Причащение могат всички вярващи, които са получили Кръщение и Миропомазване, а също и децата. От възрастните се изисква да се подготвят за причащаване чрез пост и молитва, след което да очистят съвестта си в тайнството Изповед. В този смисъл са и думите на св. апостол Павел: "Нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне." (1 Коринтяни 11:28,29) Изпитването означава достойно приготвяне, което става чрез очистване съвестта, като искрено се покаем за сторените грехове и решим повече да не ги допускаме, а да водим добродетелен живот.

ТАЙНСТВО ПОКАЯНИЕ

Покаянието е тайнство, чрез което вярващият, след гласна изповед на греховете си, с гласно изказана от свещеника прошка, получава благодатно опрощаване на греховете от самия Бог и си възвръща придобитите при Кръщението чистота и невинност. Като тайнство Покаянието е установено от Иисус Христос. На своите апостоли Той казал: "каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето, и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето."(Матей 18:18)

Христос предал на учениците си в пълнота властта, което получил от своя Отец. Властта да се прощават или задържат греховете е благодатна, тайнствена. Апостолите предали тази власт на своите приемници. Така тя съхранява в Църквата постоянно.

Видимата страна на тайнството се състои в устното изповядване на греховете пред Бога в присъствието на духовник - изповедник и прощаването на греховете от изповедника, който като сложи края на епитрахила върху главата на каещия се и го благослови, произнася съответните думи за прощаване на греховете.

Устното изповядване на греховете е необходимо за изповедника, за да знае той кои именно грехове трябва да прости и какви средства да употреби за изправяне на едни или други нравствени недостатъци на каещия се. За самия каещ се устната изповед пред църковен пастир му донася мир на духа и успокоение на съвестта.

Невидимото действие на тайнството Покаяние се състои в това, че каещият се грешник бива освободен от греховете от Самия Господ Иисус Христос, примирява се с Бога и му се дава надежда за спасение. Подготвителни и спомагателни средства за покаяние са също постът и молитвата. Постът, придружен с искрена молитва е важно средство за самовглъбяване, анализ и разкаяние за сторените от нас грехове. За да задълбочи разкаянието на каещия се и за да излекува душата му от духовните болести понякога Църквата налага епитимия. Думата е гръцка и значи забрана, запрещение. Така се наричат някои лишения и упражнения, които изповедника налага на каещия се, например: поклони, пост, молитвени правила, а за по-тежки грехове -отлъчване от свето Причастие за определено време. Епитимията е вид изправително средство, съобразено с греховните наклонности на изповядващия се.

ТАЙНСТВО СВЕЩЕНСТВО

Свещенството е тайнство, при което чрез молитвено възлагане на ръце от архиерей върху главата на избрано лице, върху последното се низвежда благодатта на Светия Дух, която го освещава и поставя на определена йерархическа степен и му съдейства да извършва тайнства и да ръководи стадото Христово.

След деня Петдесетница, когато апостолите получили благодатта на Светия Дух, необходима за тяхното служение, напътствани от същия Св.Дух, избрали измежду вярващите някои за пастирско служение в Църквата и им предавали чрез ръковъзлагане благодатта на Свещенството./Деяния 6:6,14:23, 1Тим 4:14, 2Тим 1:6/

Видимата страна на тайнството Свещенство е възлагането на ръце от архиерея върху главата на ръкополагания и четене на молитва за изпросване благодатта на Св.Дух. Невидимата страна се състои в това, че на ръкополагания се дават благодатните дарове на Св.Дух, необходими за неговото отговорно пастирско служение. Апостолите казвали на вярващите за себе си:"Нека всеки човек ни счита за служители Христови и разпоредници на тайните Божии."/1Коринтяни 4:1/.

Св. апостола Павел казва на пастирите на Ефеската Църква, че те са получили благодатта на Свещенството от Св.Дух:"Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете Църквата на Господа, която Той си придоби със Своята кръв /Деяния 20:28/

ТАЙНСТВО БРАК

Бракът е тайнство, в което на младоженците, които пристъпват доброволно към бракосъчетание и обещават тържествено пред свещеника и Църквата да пазят съпружеската вярност, се дава свише чрез благословение от свещеника божествена благодат. Тя освещава техния брачен съюз, възвишава го до духовното единение на Христа с Църквата и им съдейства да постигнат целите на брака: взаимно подпомагане в нравственото усъвършенстване и спасението, благословено раждане на деца и тяхното християнско възпитание.

Най-важните видими действия в тайнството Брак са: възлагането венци върху главите на младоженците и трикратното тържествено благославяне на техния брачен съюз от свещеника с изговаряне кратка молитва към Бога:"Господи, Боже наш със слава и чест ги венчай". Тайнството Брак се състои от две части: обручение и венчание. В обручението се благославя доброволното взаимно съгласие и обещание на младоженците да встъпят в брачен съюз и да пазят съпружеска вярност до края на живота си, а при венчанието се благославя самият им съюз и се изпросва над тях благодатта на Св.Дух.

Невидимата страна на тайнството Брак е освещаването на брачния съюз по подобие на духовния съюз на Христа с Църквата и изпросване на Божията благодат, която помага на съпрузите да изпълнят достойно своите взаимни задължения и да постигнат висши нравствени цели.

ТАЙНСТВО ЕЛЕОСВЕЩЕНИЕ

Елеосвещението е тайнство, в което при молитвено помазване различните части на тялото с осветен елей се призовава над него Божията благодат, която изцерява телесни болести и душевни немощи. Най-ясно свидетелство за тайнството Елеосвещение намираме у Св. апостол Иаков:"Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне, и ако грехове е сторил, ще му се простят."/Иаков 5:14,15/. Видимата страна на тайнството са молитвите и действията. То се извършва по следния начин: върху маса пред икона се слага кръст, Евангелие и два съда: единият с пшеница, в която са поставени седем запалени свещи и седем обвити  в единия край с памук пръчици, а другият съд - с вино, смесено с елей. Евангелието и кръстът символизират нашето спасение, седемте свещи - седемте дарове на Св.Дух, пшеницата е символ на възраждащият се отново живот, елеят и виното напомнят за милостивия самарянин, който измил раните на нападнатия от разбойниците човек с елей и вино./Лука 10:34/

Невидимата страна на тайнството Елеосвещение се състои в действието на Божията благодат, която лекува болните от телесни и душевни немощи.

Наистина, болният не винаги получава изцерение на своите телесни немощи след като над него е извършено това тайнство. Това става или поради липса у болния на достатъчно силна вяра в Бога или по особена воля Божия. Да желаем болния винаги да оздравява след тайнството Елеосвещение, значи да искаме човек въобще да не умре, а това не е съгласно човешката природа. Но болни, които пристъпват към тайнството със силна вяра, получават ако не напълно телесно оздравяване, поне временно облекчение от болестта или, което е по-важно, благодатна подкрепа за търпеливото и понасяне.

Другото име на тайнството Елеосвещение е Маслосвет.

Свети отци на православието

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ