Господи Иисусе Христе, Сине на живия Бог, Творче на небето и земята, Спасителю на света! Ето аз недостойният и от всички най-грешен, като прекланям смирено коленете на сърцето си пред славата на Твоето величество, възпявам и величая Твоето безмерно страдание и Ти принасям благодарност, Царю на всички и Боже, задето благоволи да слезеш от Твоя небесен престол и да се въплътиш от Пречистата Дева Мария заради нашето спасение. Какво да Ти въздам, човеколюбиви Владико, за всичко, което претърпя заради мене грешния - не зная. Защото душата и тялото и всички Твои блага са от Тебе, всичко мое е Твое, и самият аз съм Твой.

Само на Твоето неизказано милосърдие, добросърдечни се надявам. Възпявам Твоето крайно дълготърпение, величая неизповедимия Твой Промисъл, славя Твоята безмерна милост, с които Ти се наклони към мене осъдения, за да бъда оправдан. Какво да кажа за Твоето неизказано човеколюбие, Христе Спасителю? Само в съкрушение на моето сърце, като се покланям на Твоите пречисти страдания и, като ги целувам прелюбезно викам: помилвай мене грешния, помилвай!

О, пречудна и неизмерима дълбочина на милосърдието, Христе Боже, дай ми покаяние, отвори ми вратата на Твоята милост и помени ме недостойния в Твоето царство! Спасителю, Който живееш в недостъпна светлина, вземи от мене тежкия греховен товар и не се погнусявай, Човеколюбче, да се вселиш в моето недостойно сърце, за да успокоиш моето плътско мъдруване.

И тъй, като не ще живея вече аз, Твоето създание, за себе си, но за Тебе, моя Господ и Бог, по Твоето, о премилостиви Боже, добросърдечие, да се удостоя да видя Тебе, моя Създател и Спасител,  увенчан със слава и чест, за претърпяната от Тебе кръстна смърт, в светлината на Твоята недостъпна слава, дето, с Твоя безначален Отец и с пресветия, благ, животворящ и единосъщен Твой Дух царуваш преди вековете, сега и винаги, и во веки веков. Амин!