Законът, като има сянката на бъдещите блага, а не самия образ на нещата, никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно всяка година, да направи съвършени ония, които дохождат с тях.
2. Инак, биха престанали да бъдат принасяни, защото служещите, очистени веднъж, нямат вече никакво съзнание за грехове.
3. Но с жертвите всяка година се напомня за грехове,
4. защото не е възможно юнча и козя кръв да отнима грехове.
5. Заради това Христос, влизайки в света, казва: “жертва и принос Ти не пожела, а тяло Ми приготви.
6. Всесъжения и жертви за грях не Ти са угодни.
7. Тогава рекох: ето, ида (писано е за Мене в началото на книгата), да изпълня, Боже, Твоята воля”.
8. Като каза по-горе: “жертва и принос, всесъжения и жертви за грях (които се принасят според закона) Ти не пожела и не Ти са угодни”,
9. сетне рече: “ето, ида, Боже, да изпълня Твоята воля”. С това Той отменява първото, за да постави второто.
10. По тая воля сме осветени чрез извършеното веднъж завинаги принасяне на Иисус Христовото тяло.
11. И всеки свещеник стои та служи всекидневно и много пъти принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат грехове;
12. а Той, като принесе само една жертва за грехове, завинаги седна отдясно Богу,
13. очаквайки по-нататък, докле враговете Му бъдат турени подножие на нозете Му.
14. Защото чрез едно само принасяне Той направи освещаваните съвършени завинаги.
15. А свидетелствува ни и Дух Светий; защото, след като по-рано рече:
16. “този е заветът, който ще им завещая след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в сърцата им, и в мислите им ще ги напиша”, Той прибавя:
17. “и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня”.
18. А дето има прошка за тия, няма вече принос за грях.
19. И тъй, братя, като имаме дръзновение да влизаме в светилището чрез кръвта на Иисуса Христа, по нов и жив път,
20. който отново ни отвори Той чрез завесата, сиреч, плътта Си,
21. и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
22. нека пристъпваме с искрено сърце, при пълна вяра, след като с поръсване очистим сърцата от лукава съвест и умием тялото с чиста вода;
23. нека държим неотклонно изповеданието на надеждата, защото верен е Оня, Който се е обещал;
24. и нека бъдем внимателни един към други, за да се насърчаваме към любов и добри дела,
25. като не напущаме събранието си, както някои имат обичай, а да се подканяме един други, и толкова повече, колкото видите, че приближава денят съдни.
26. Защото, ако ние, след като познахме истината, своеволно грешим, не остава вече жертва за грехове,
27. а някакво си страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците.
28. Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт,
29. колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, които е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта?
30. Защото ние знаем Оногова, Който е рекъл: “отмъщението е Мое, Аз ще отплатя”, казва Господ. И пак: “Господ ще съди Своя народ”.
31. Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог!
32. Припомняйте си предишните ваши дни, когато, след като се просветихте, издържахте голяма борба на страдания,
33. ту като сами всред хули и скърби бивахте излагани на позор, ту като ставахте съучастници на ония, които също тъй страдаха;
34. защото и към моите вериги бяхте състрадателни и разграбването на вашия имот с радост посрещнахте, знаейки, че имате за себе си на небесата по-добър и траен имот.
35. И тъй, не напущайте вашето дръзновение, за което има голяма награда.
36. Търпение ви трябва, та, след като изпълните волята Божия, да получите обещаното;
37. защото още малко, твърде малко, и “Идещият ще дойде и няма да се забави.
38. А праведният чрез вяра ще бъде жив; ако пък се отклони, душата Ми няма да благоволи към него”.
39. Ние пък не сме от ония, които се отклоняват за погибел, а от ония, които вярват за спасение на душата.