И видях, и ето на свода, който е над главите на Херувимите, като че камък сапфир, като че нещо прилично на престол се виждаше над тях.
2. И говори Той на човека, облечен с ленена дреха, и каза: влез между колелата под Херувимите, вземи пълна шепа разпалени въглища измежду Херувимите и разхвърли ги върху града; и той влезе пред очите ми.
3. Херувимите пък стояха от дясна страна на Дома, когато влезе оня човек, и облак изпълняше вътрешния двор.
4. И славата Господня се подигна от Херувима към прага на Дома, и Домът се изпълни с облак, и дворът се изпълни със сияние от славата Господня.
5. И шумът от крилата на Херувимите се чуваше дори на външния двор, като че глас на Бога Всемогъщи, кога Той говори.
6. И когато Той даде заповед на човека, облечен с ленена дреха, и каза: “вземи огън измежду колелата, измежду Херувимите”, и когато той влезе и застана между колелата, -
7. тогава изсред Херувимите един Херувим простря ръката си към огъня, който бе между Херувимите, и взе, та даде в шепата на облечения с ленена дреха. Тоя взе и излезе.
8. И под крилата на Херувимите се виждаше подобие на човешки ръце.
9. И видях: и ето четири колела до Херувимите, по едно колело до всеки Херувим, и колелата наглед бяха като от камък топаз.
10. И на вид всички четири еднакви като че ли колело се намираше в колело.
11. Когато те вървяха, вървяха на четирите си страни; когато вървяха, не се обръщаха, но отиваха към онова място, накъдето беше обърната главата; като вървяха, не се обръщаха.
12. И цялото им тяло, и гърбът им, и ръцете им, и крилата им, и колелата наоколо бяха пълни с очи, - всичките им четири колела.
13. На тия колела чух да се казва: галгал*.
14. И всяко животно имаше четири лица: първото лице - лице херувимско, второто лице - лице човешко, третото лице - лице лъвско и четвъртото - лице орлово.
15. Херувимите се подигнаха. Това бяха същите животни, които видях при река Ховар.
16. Когато вървяха Херувимите, вървяха до тях и колелата; когато Херувимите подигаха крилата си, за да се издигнат от земята, и колелата не се отделяха, а бяха при тях.
17. Когато те стояха, стояха и ония; когато те се подигаха, подигаха се и ония, защото в тях беше духът на животните.
18. И славата Господня се отмахна от прага на Дома и застана над Херувимите.
19. И подигнаха Херувимите крилата си и се издигнаха пред очите ми от земята; когато те тръгваха, и колелата бяха до тях; и застанаха при входа на източните врата на Господния Дом, и славата на Бога Израилев беше над тях отгоре.
20. Това бяха същите животни, които видях в подножието на Бога Израилев при река Ховар. И аз познах, че това са Херувими.
21. Всеки имаше по четири лица и всеки - по четири крила, а под крилата им подобие на човешки ръце.
22. А лицата им приличаха като ония лица, които видях при река Ховар, - същият вид, същите те. Всеки вървеше право в тая посока, която беше пред лицето му.