Тя уреди работите им чрез ръката на светия пророк;
2. те минаха през необитаема пустиня и поставиха шатри на непроходни места;
3. опълчиха се против неприятели и отмъстиха на врагове;
4. замъчи ги жажда, и те повикаха към Тебе, и дадена им бе вода от стръмна скала и утоление на жаждата - от твърд камък.
5. Защото, с каквото бяха наказани враговете им,
6. с такова те, намирайки се в нужда, бидоха облагодетелствувани:
7. вместо извор на постоянно течаща река, размътена с воняща кръв,
8. за изобличение на детеубийствената им заповед, Ти неочаквано им даде обилна вода,
9. като показа тогава чрез жаждата, как Ти бе наказал противниците им.
10. Защото, когато бяха изпитвани, ако и да се подлагаха на милостиво вразумение, тогава познаха, как са се мъчили съдените в гняв нечестивци;
11. защото тях Ти изпитваше като баща, поучавайки, а ония - като гневен цар, осъждайки измъчи.
12. И които не бяха там, и които бяха, еднакво пострадаха:
13. тях постигна двойна скръб и охкане от спомена за миналото.
14. Те, когато чуха, че чрез техните наказания ония бидоха облагодетелствувани, познаха Господа.
15. От Когото преди, като от отхвърлен, се отрекоха с хули, Томува подир събитията се чудеха, след като претърпяха нееднаква с праведните жажда.
16. А за неразумните помисли на тяхната неправда, по които в заблуда служеха на безсловесни влечуги и презрени чудовища, Ти за наказание напрати върху им множество безсловесни животни,
17. за да познаят, че с каквото някой съгрешава, с такова бива и наказван.
18. Не беше невъзможно за всемощната Ти ръка, която създаде тоя свят от безобразно вещество, да напратиш върху им множество мечки и свирепи лъвове,
19. или неизвестни новосъздадени люти зверове, или дишащи огнен дъх, или изхвърлящи кълба дим, или изпускащи из очи ужасни искри,
20. които не само че би могли с повреди да ги изтребят, но по ужасен начин да ги погубят.
21. Па и без това те можеха да погинат с едно духване, преследвани с правосъдие и разпилявани с духа на Твоята сила; но Ти си наредил всичко с мяра, брой и тегло.
22. Защото голяма сила винаги е присъща Тебе, и кой ще се опълчи против силата на Твоята мишца?
23. Цял свят е пред Тебе като залюлени къпони, или като капка утринна роса, що пада на земята.
24. Ти всички милуваш, защото всичко можеш, и заглаждаш човешките грехове заради покаяние.
25. Ти обичаш всичко съществуващо и се не гнусиш от нищо, което си сътворил, понеже не щеше да създадеш нещо, ако би го мразил.
26. И как можеше да пребъдва нещо, ако Ти не искаше? Или как би се запазило това, що не е повикано от Тебе?
27. Но Ти всичко щадиш, защото всичко е Твое, душелюбивий Господи!