СТАР ЗАВЕТКНИГА ПРИТЧИ СОЛОМОНОВИ
Глава 13
Mъдър син слуша бащина поука, а буен изобличение не слуша.
2. От плода на устата си човек ще вкуси добро, а душата на законопрестъпниците - зло.
3. Който пази устата си, той варди душата си; а който широко разтваря устата си, горко нему.
4. Душата на ленивеца желае, но напразно; а душата на прилежните ще се насити.
5. Праведник мрази лъжлива дума, а нечестивец срами и безчести себе си.
6. Правдата пази оногова, който ходи непорочно, а нечестието погубва грешника.
7. Един се показва за богат, а няма нищо; друг се показва за беден, а има много богатства.
8. С богатството си човек изкупва живота си, а бедният и заплаха не слуша.
9. Светлината на праведниците свети весело, а светилото на нечестивите угасва. (Коварните души се лутат в грехове, а праведниците се смиляват и милуват.)
10. От високомерие произлиза раздор, а мъдростта е с ония, които се съветват.
11. Богатство, спечелено с беззаконие, намалява, а който събира с труд, го увеличава.
12. Надежда, дълго несбъдвана, изнурява сърцето, а изпълнено желание е като дърво за живот.
13. Който нехае към словото, той си вреди; а който се бои от заповед, нему ще се въздаде.
14. (У лукав син няма нищо добро, а на разумен раб делата успяват и пътят му е прав.)
15. Учението на мъдрия е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта.
16. Добрият разум доставя приятност, а пътят на беззаконните е жесток.
17. Всеки благоразумен работи със знание, а глупавият изтъква глупост.
18. Лош пратеник изпада в беда, а верен посланик е спасение.
19. Немотия и срам за оногова, който отхвърля учение; а оня, който пази поука, ще бъде почитан.
20. Изпълнено желание е приятно за душата; но за глупавите е тежко да отбягват злото.
21. Който се събира с мъдри, мъдър ще бъде; а който другарува с глупави, ще се разврати.
22. Грешниците зло ги преследва, а на праведниците добро ще се въздаде.
23. Добрият оставя наследство и на внуци, а богатството на грешника се пази за праведния.
24. Много храна бива и на нивата на бедните; но някои от тях гинат от безредица.
25. Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство.
26. Праведникът яде до насита, а коремът на беззаконните търпи лишение.
2. От плода на устата си човек ще вкуси добро, а душата на законопрестъпниците - зло.
3. Който пази устата си, той варди душата си; а който широко разтваря устата си, горко нему.
4. Душата на ленивеца желае, но напразно; а душата на прилежните ще се насити.
5. Праведник мрази лъжлива дума, а нечестивец срами и безчести себе си.
6. Правдата пази оногова, който ходи непорочно, а нечестието погубва грешника.
7. Един се показва за богат, а няма нищо; друг се показва за беден, а има много богатства.
8. С богатството си човек изкупва живота си, а бедният и заплаха не слуша.
9. Светлината на праведниците свети весело, а светилото на нечестивите угасва. (Коварните души се лутат в грехове, а праведниците се смиляват и милуват.)
10. От високомерие произлиза раздор, а мъдростта е с ония, които се съветват.
11. Богатство, спечелено с беззаконие, намалява, а който събира с труд, го увеличава.
12. Надежда, дълго несбъдвана, изнурява сърцето, а изпълнено желание е като дърво за живот.
13. Който нехае към словото, той си вреди; а който се бои от заповед, нему ще се въздаде.
14. (У лукав син няма нищо добро, а на разумен раб делата успяват и пътят му е прав.)
15. Учението на мъдрия е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта.
16. Добрият разум доставя приятност, а пътят на беззаконните е жесток.
17. Всеки благоразумен работи със знание, а глупавият изтъква глупост.
18. Лош пратеник изпада в беда, а верен посланик е спасение.
19. Немотия и срам за оногова, който отхвърля учение; а оня, който пази поука, ще бъде почитан.
20. Изпълнено желание е приятно за душата; но за глупавите е тежко да отбягват злото.
21. Който се събира с мъдри, мъдър ще бъде; а който другарува с глупави, ще се разврати.
22. Грешниците зло ги преследва, а на праведниците добро ще се въздаде.
23. Добрият оставя наследство и на внуци, а богатството на грешника се пази за праведния.
24. Много храна бива и на нивата на бедните; но някои от тях гинат от безредица.
25. Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство.
26. Праведникът яде до насита, а коремът на беззаконните търпи лишение.
