Тогава дохождат при Иисуса иерусалимските книжници и фарисеи и казват:
2. защо Твоите ученици престъпват преданието на старците? понеже не си мият ръцете, кога ядат хляб.
3. А Той им отговори и рече: защо и вие престъпвате Божията заповед заради вашето предание?
4. Защото Бог е заповядал и казал: “почитай баща си и майка си”; и “който злослови баща или майка, със смърт да се накаже”.
5. А вие казвате: който каже на баща или майка: това, с което би се ти ползувал от мене, е Богу дар, -
6. той може и да не почете баща си или майка си. Тъй нарушихте Божията заповед заради вашето предание.
7. Лицемерци, добре е пророкувал за вас Исаия, казвайки:
8. “тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене;
9. ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, - заповеди човешки”.
10. И като повика народа, рече им: слушайте и разумейте:
11. не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека.
12. Тогава учениците Му се приближиха и му рекоха: знаеш ли, че фарисеите, като чуха тая реч, се съблазниха?
13. А Той отговори и рече: всяко садиво, което Моят Отец Небесен не е насадил, ще се изкорени;
14. оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата.
15. А Петър отговори и Му рече: разясни ни тая притча.
16. Иисус им рече: и вие ли още не разбирате?
17. Още ли не разбирате, че всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън?
18. А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека;
19. защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули:
20. това осквернява човека. А яденето с неумити ръце не осквернява човека.
21. И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска.
22. И ето, една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше: помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс.
23. Но Той не й отвърна ни дума. И учениците Му се приближиха до Него, молеха Го и казваха: отпрати я, защото вика подире ни.
24. А Той отговори и рече: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев.
25. Но тя, като се приближи, кланяше Му се и думаше: Господи, помогни ми!
26. А Той отговори и рече: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.
27. Тя каза: да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им.
28. Тогава Иисус й отговори и рече: о, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря й оздравя.
29. Като замина оттам, Иисус дойде при Галилейско море, възлезе на планината и седна там.
30. И дойде при Него много народ, който имаше със себе си хроми, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете на Иисуса, и Той ги изцери,
31. тъй че народът се почуди, като гледаше неми да говорят, недъгави да оздравяват, хроми да ходят и слепи да гледат, и прослави Бога Израилев.
32. А Иисус, като повика учениците Си, рече: жалко Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене и нямат какво да ядат; пък да ги разпусна гладни, не искам, да не би да им премалее по пътя.
33. И учениците Му казват: отде да вземем в пустинята толкова хляб, за да нахраним толкова народ?
34. Иисус ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем и няколко рибки.
35. Тогава заповяда народу да насяда на земята.
36. И като взе седемте хляба и рибите, възблагодари, разчупи и даде на учениците Си, а учениците - на народа.
37. И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем пълни кошници.
38. А ония, които ядоха, бяха четири хиляди души, освен жени и деца.
39. И като разпусна народа, влезе в кораба и пристигна в пределите Магдалински.