НОВ ЗАВЕТОТКРОВЕНИЕ НА СВЕТИ ИОАНА БОГОСЛОВА
Глава 16
И чух от храма висок глас да казва на седемте Ангели: идете, излейте на земята седемте чаши с гнева Божий.
2. Отиде първият Ангел, та изля на земята своята чаша; и по човеците, които имаха белега на звяра и се покланяха на образа му, появиха се лоши и люти струпеи.
3. Вторият Ангел изля своята чаша в морето; и то стана на кръв, като кръвта на убит човек; и всичко живо в морето измря.
4. Третият Ангел изля чашата си в реките и в изворите водни, и те станаха на кръв.
5. След това чух Ангела на водите да казва: праведен си. Господи, Който си, Който си бил, и Който си свет, задето тъй си отсъдил,
6. понеже те проляха кръв на светии и пророци, и Ти им даде кръв да пият: заслужават това.
7. И чух другиго да говори от жертвеника: да, Господи, Боже Вседържителю, истински и праведни са Твоите присъди.
8. Четвъртият Ангел изля чашата си върху слънцето; и даде му се да опалва с огън човеците.
9. И силна жега опали човеците, а те похулиха името на Бога, Който имаше власт над тия порази, и се не покаяха да Му въздадат слава.
10. Петият Ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството на тоя се помрачи, и човеците прехапваха езика си от болка
11. и похулиха Небесния Бог поради болките и раните си, ала се не разкаяха за делата си.
12. Шестият Ангел изля чашата си в голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътят за царете от изгрев слънце.
13. И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духа, подобни на жаби:
14. това са бесовски духове, които вършат личби; те отиват към царете на земята и на цялата вселена, за да ги съберат за война в онзи велик ден на Бога Вседържителя.
15. (Ето, Аз ида като крадец: блажен е, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, и да се не виждат срамотите му.)
16. И ги събра на мястото, наречено по еврейски Армагедон.
17. Седмият Ангел изля чашата си на въздуха; и от престола на небесния храм се раздаде висок глас, който казваше: свърши се!
18. И бидоха светкавици, гръмотевици и гласове, и биде силен трус, такъв голям и силен трус, какъвто не е ставал, откак има човеци на земята.
19. Великият град се раздели на три части, и езическите градове паднаха; а Вавилон великий биде споменат пред Бога, за да му се даде чашата с вино от яростта на гнева Му.
20. Всички острови изчезнаха, и планини вече се не видяха;
21. едра градушка, колкото талант тежка, валеше от небето върху човеците: а човеците похулиха Бога поради поразата от градушката, защото тази пораза беше твърде голяма.
2. Отиде първият Ангел, та изля на земята своята чаша; и по човеците, които имаха белега на звяра и се покланяха на образа му, появиха се лоши и люти струпеи.
3. Вторият Ангел изля своята чаша в морето; и то стана на кръв, като кръвта на убит човек; и всичко живо в морето измря.
4. Третият Ангел изля чашата си в реките и в изворите водни, и те станаха на кръв.
5. След това чух Ангела на водите да казва: праведен си. Господи, Който си, Който си бил, и Който си свет, задето тъй си отсъдил,
6. понеже те проляха кръв на светии и пророци, и Ти им даде кръв да пият: заслужават това.
7. И чух другиго да говори от жертвеника: да, Господи, Боже Вседържителю, истински и праведни са Твоите присъди.
8. Четвъртият Ангел изля чашата си върху слънцето; и даде му се да опалва с огън човеците.
9. И силна жега опали човеците, а те похулиха името на Бога, Който имаше власт над тия порази, и се не покаяха да Му въздадат слава.
10. Петият Ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството на тоя се помрачи, и човеците прехапваха езика си от болка
11. и похулиха Небесния Бог поради болките и раните си, ала се не разкаяха за делата си.
12. Шестият Ангел изля чашата си в голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътят за царете от изгрев слънце.
13. И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духа, подобни на жаби:
14. това са бесовски духове, които вършат личби; те отиват към царете на земята и на цялата вселена, за да ги съберат за война в онзи велик ден на Бога Вседържителя.
15. (Ето, Аз ида като крадец: блажен е, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, и да се не виждат срамотите му.)
16. И ги събра на мястото, наречено по еврейски Армагедон.
17. Седмият Ангел изля чашата си на въздуха; и от престола на небесния храм се раздаде висок глас, който казваше: свърши се!
18. И бидоха светкавици, гръмотевици и гласове, и биде силен трус, такъв голям и силен трус, какъвто не е ставал, откак има човеци на земята.
19. Великият град се раздели на три части, и езическите градове паднаха; а Вавилон великий биде споменат пред Бога, за да му се даде чашата с вино от яростта на гнева Му.
20. Всички острови изчезнаха, и планини вече се не видяха;
21. едра градушка, колкото талант тежка, валеше от небето върху човеците: а човеците похулиха Бога поради поразата от градушката, защото тази пораза беше твърде голяма.