СТАР ЗАВЕТВТОРА КНИГА МАКАВЕЙСКА
Глава 2
В записките на пророк Иеремия се говори, че той бил заповядал на преселяваните да вземат от огъня, както по-горе е казано,
2. и, като дал на преселяваните закона, той им заповядал да не забравят Господните заповеди и да се не заблуждават в мислите си, гледайки на златните и сребърни кумири и на украшенията им.
3. Говорейки им и други подобни неща, той ги убеждавал да не отстраняват закона от сърцето си.
4. Имало също в Писанието, че тоя пророк, по божествено към него откровение, заповядал да носят след него скинията и ковчега, при възлизането му на планината, на която Моисей някога възлязъл и оттам видял Божието наследие.
5. Като отишъл там, Иеремия намерил пещерно жилище, дето внесъл скинията, ковчега и кадилния жертвеник, и зазидал входа.
6. Когато после някои от съпътниците дошли, за да турят белег на пътя към входа, не могли да го намерят.
7. А когато Иеремия узнал това, укорил ги и казал, че това място ще остане неизвестно, докато Бог се умилостиви и отново събере Своя народ.
8. Тогава именно Господ ще открие тия неща, и ще се яви славата Господня и облакът, както се явили при Моисея, също и при Соломона, когато той се е молил за особеното осветяване на мястото.
9. Говори се също и това, как Соломон, изпълнен с премъдрост, принесъл жертва за обнова и за довършване на храма.
10. Както Моисей се молил Господу, и слязъл огън от небето и погълнал жертвата, тъй и Соломон се молил, и слезлият огън погълнал всесъженията.
11. Моисей тогава казал: “понеже жертвата за грях не е употребена за ядене, огън я погълна”.
12. Соломон също тъй празнувал осем дена.
13. Разказва се също в записките и споменните книги на Неемия, как той, като съставял библиотека, събрал разказите за царете, пророците и за Давида и писмата на царете за свещените приноси.
14. Също тъй и Иуда събра всичко, разпиляно поради станалата у нас война, и сега то е у нас.
15. Затова, ако имате нужда от това, пратете люде да ви го доносят.
16. Имайки намерение да празнуваме Очищение, ние ви писахме за това; прочее, добре ще сторите и вие, ако празнувате тия дни.
17. А Бог, Който запази целия Свой народ и възвърна на всички наследие, царство, свещенство и светилище,
18. както бе обещал в закона, Той скоро - надяваме се Нему - ще ни помилва и събере от поднебесието в светото място.
19. Защото Той ни избави от големи беди и очисти мястото.
20. А за делата на Иуда Макавея и на братята му, за очищението на великия храм и обновата на жертвеника,
21. също за войните против Антиоха Епифана и против сина му Евпатора,
22. и за явленията от небето, показани на ония, които се подвизаваха за иудеите толкова ревностно, че, макар да бяха малобройни, завладяваха цялата страна и гонеха многобройни тълпи неприятели,
23. възвърнаха си славния в цяла вселена храм, освободиха града и възстановиха законите, които клоняха към пропадане, когато Господ с голямо снизхождение се смили над тях, -
24. всичко това, изложено от Иасона Киринейски в пет книги, ние ще се опитаме да опишем накратко в една книга.
25. Защото, имайки предвид многото числа и мъчнотията, произлизаща от обилния материал, за ония, които желаят да се занимават с исторически разкази,
26. ние се погрижихме да доставим душевна поука на желаещите да четат, облекчение на ония, които искат да помнят, и полза на всички, които биха чели, -
27. макар че за нас, които взехме върху си труд да съкратяваме, това не е лека работа, а иска напрягане и внимание,
28. както не е лесно за оногова, който урежда гощавка и желае полза за другите. Но, имайки предвид благодарността на мнозина, ние приемаме на драго сърце върху си тоя труд,
29. като предоставяме на историка да изложи точно подробностите и като залягаме да следваме правилата за съкратено изложение.
30. Защото, както строител на нова къща трябва да се грижи за целия строеж, а оня, който ще се занимава с резба и живопис, трябва да гледа само какво е нужно за украшение, тъй мислим и ние за себе си.
31. Да се вдълбочава и говори за всичко и да изследва всяка особеност - това е свойствено на първичния историкописател.
32. А ономува, който прави съкращения, трябва да бъде предоставено да следва само краткостта на речта и да избягва подробни издирвания.
33. И тъй, според казаното, да наченем сега разказа, защото не е разумно да увеличаваме предговора към историята, а самата история да съкращаваме.
2. и, като дал на преселяваните закона, той им заповядал да не забравят Господните заповеди и да се не заблуждават в мислите си, гледайки на златните и сребърни кумири и на украшенията им.
3. Говорейки им и други подобни неща, той ги убеждавал да не отстраняват закона от сърцето си.
4. Имало също в Писанието, че тоя пророк, по божествено към него откровение, заповядал да носят след него скинията и ковчега, при възлизането му на планината, на която Моисей някога възлязъл и оттам видял Божието наследие.
5. Като отишъл там, Иеремия намерил пещерно жилище, дето внесъл скинията, ковчега и кадилния жертвеник, и зазидал входа.
6. Когато после някои от съпътниците дошли, за да турят белег на пътя към входа, не могли да го намерят.
7. А когато Иеремия узнал това, укорил ги и казал, че това място ще остане неизвестно, докато Бог се умилостиви и отново събере Своя народ.
8. Тогава именно Господ ще открие тия неща, и ще се яви славата Господня и облакът, както се явили при Моисея, също и при Соломона, когато той се е молил за особеното осветяване на мястото.
9. Говори се също и това, как Соломон, изпълнен с премъдрост, принесъл жертва за обнова и за довършване на храма.
10. Както Моисей се молил Господу, и слязъл огън от небето и погълнал жертвата, тъй и Соломон се молил, и слезлият огън погълнал всесъженията.
11. Моисей тогава казал: “понеже жертвата за грях не е употребена за ядене, огън я погълна”.
12. Соломон също тъй празнувал осем дена.
13. Разказва се също в записките и споменните книги на Неемия, как той, като съставял библиотека, събрал разказите за царете, пророците и за Давида и писмата на царете за свещените приноси.
14. Също тъй и Иуда събра всичко, разпиляно поради станалата у нас война, и сега то е у нас.
15. Затова, ако имате нужда от това, пратете люде да ви го доносят.
16. Имайки намерение да празнуваме Очищение, ние ви писахме за това; прочее, добре ще сторите и вие, ако празнувате тия дни.
17. А Бог, Който запази целия Свой народ и възвърна на всички наследие, царство, свещенство и светилище,
18. както бе обещал в закона, Той скоро - надяваме се Нему - ще ни помилва и събере от поднебесието в светото място.
19. Защото Той ни избави от големи беди и очисти мястото.
20. А за делата на Иуда Макавея и на братята му, за очищението на великия храм и обновата на жертвеника,
21. също за войните против Антиоха Епифана и против сина му Евпатора,
22. и за явленията от небето, показани на ония, които се подвизаваха за иудеите толкова ревностно, че, макар да бяха малобройни, завладяваха цялата страна и гонеха многобройни тълпи неприятели,
23. възвърнаха си славния в цяла вселена храм, освободиха града и възстановиха законите, които клоняха към пропадане, когато Господ с голямо снизхождение се смили над тях, -
24. всичко това, изложено от Иасона Киринейски в пет книги, ние ще се опитаме да опишем накратко в една книга.
25. Защото, имайки предвид многото числа и мъчнотията, произлизаща от обилния материал, за ония, които желаят да се занимават с исторически разкази,
26. ние се погрижихме да доставим душевна поука на желаещите да четат, облекчение на ония, които искат да помнят, и полза на всички, които биха чели, -
27. макар че за нас, които взехме върху си труд да съкратяваме, това не е лека работа, а иска напрягане и внимание,
28. както не е лесно за оногова, който урежда гощавка и желае полза за другите. Но, имайки предвид благодарността на мнозина, ние приемаме на драго сърце върху си тоя труд,
29. като предоставяме на историка да изложи точно подробностите и като залягаме да следваме правилата за съкратено изложение.
30. Защото, както строител на нова къща трябва да се грижи за целия строеж, а оня, който ще се занимава с резба и живопис, трябва да гледа само какво е нужно за украшение, тъй мислим и ние за себе си.
31. Да се вдълбочава и говори за всичко и да изследва всяка особеност - това е свойствено на първичния историкописател.
32. А ономува, който прави съкращения, трябва да бъде предоставено да следва само краткостта на речта и да избягва подробни издирвания.
33. И тъй, според казаното, да наченем сега разказа, защото не е разумно да увеличаваме предговора към историята, а самата история да съкращаваме.
