Внимавай, небе, аз ще говоря; и слушай, земьо, думите на устата ми.
2. Да се разлее като дъжд учението ми, като роса речта ми, като дребен дъждец по злакове, като проливен дъжд по трева!
3. Името Господне ще прославя; въздайте слава на нашия Бог!
4. Той е твърдиня; делата Му са съвършени, и всичките Му пътища са праведни; Бог е верен, и неправда няма (в Него); Той е праведен и истинен;
5. но те се развратиха пред Него, те не са Негови деца поради пороците си; род опърничав и развратин.
6. Това ли въздаваш Господу, народе глупав и несмислен? Не е ли Той твой Отец, Който те усвои, създаде те и те уреди?
7. Спомни си стародавните дни, помисли за годините на предишните поколения; попитай баща си - и той ще ти обади, старците си - и те ще ти кажат.
8. Когато Всевишният даваше дялове на народите и разселяваше синовете човешки, тогава тури граници между народите по броя на синовете Израилеви*;
9. защото част на Господа е Неговият народ; Иаков е Негов наследствен дял.
10. Той го намери в пустиня, в тъжна и дива степ, закриляше го, грижеше се за него, пазеше го като зеницата на окото Си;
11. както орелът извиква пилците си от гнездото, дига се над тях, простира крилете си, взема ги и ги носи на перата си,
12. тъй Господ Сам го води, и нямаше с Него чужди бог.
13. Той го възкачи на земната височина, храни го с полски плодове и го кърми с мед из камък и дървено масло от твърда скала,
14. с краве масло и овче мляко, и с тлъстина от агнета и васански овни и от козли, и с отбор жито, и ти пи вино, кръв от грозде.
15. И (яде Иаков и) затлъстя Израил, и стана упорит; угои се, задебеля и затлъстя; и остави Бога, Който го създаде, презря твърдинята на спасението си.
16. С чужди богове Го раздразниха и с гнусотиите (си) Го разгневиха:
17. принасяха жертви на бесове, а не на Бога, на богове, които не познаваха, на богове нови, дошли от съседите, и за които отците ви не помисляха.
18. А Застъпника, Който те е родил, ти остави, и Бога, Който те е създал, забрави.
19. Господ видя (и се разгневи) и в гнева отхвърли синовете Си и дъщерите Си,
20. и рече: “ще скрия лицето Си от тях (и) ще видя, какъв ще бъде краят им: понеже те са род развратин, деца, в които няма вяра;
21. те Ме раздразниха не с бог, а със своите идоли Ме оскърбиха: и Аз ще ги раздразня не с народ, с народ неразбран ще ги оскърбя;
22. защото в гнева Ми огън пламна; той изгаря всичко до ада преизподен, изпояжда земята и плодовете й и опалва основите планински;
23. ще напратя върху им беди и ще изхвърля срещу тях стрелите Си:
24. те ще изнемощеят от глад, ще бъдат изтребени от огница и люта зараза, и ще напратя върху им зверски зъби и отрова от земни влечуги;
25. отвън ще ги погубва меч, а в къщите им - ужас, като поразява и момък и мома, и дете бозайниче и побелял старец.
26. Аз бих казал: ще ги разпилея и ще излича спомена им между човеците;
27. но отложих това поради озлобението на враговете, да не би враговете му да се възгордеят и кажат: “нашата ръка е висока, и не Господ направи всичко това”.
28. Защото те са народ, изгубил разсъдък, и нямат разум.
29. О, да бяха разсъдили, помислили за това, и да бяха разбрали, какво ще стане с тях!
30. как би могъл един да гони хиляда, а двама да прогонят десет хиляди, ако техният Застъпник не би ги предал, и Господ не би ги дал!
31. Защото техният застъпник не е като нашия Застъпник; самите ни врагове са съдии в това.
32. Защото лозето им е от содомска лоза и от гоморски полета: гроздето им е отровно грозде, гроздовете им са горчиви;
33. виното им е змейска отрова и пагубна аспидна отрова.
34. Не е ли скрито това у Мене? Не е ли запечатано в Моите скривалища?
35. Отмъщението е Мое, и Аз ще отплатя, кога им се разклати ногата; защото денят на загинването им е близък, скоро ще настъпи приготвеното за тях.
36. Но Господ ще съди Своя народ и ще се смили над рабите Си, кога види, че ръката им е отслабнала, и че няма вече нито затворени, нито останали вън.
37. Тогава ще каже (Господ): де са боговете им, крепостта, на която те се надяваха,
38. които ядяха тлъстина от жертвите им (и) пиеха вино от възлиянията им? Нека станат и ви помогнат, нека ви бъдат те закрила!
39. Вижте сега, (вижте) че това съм Аз, Аз съм и няма Бог, освен Мене: Аз моря и съживявам, Аз раня и Аз церя, и няма кой да избавя от ръката Ми.
40. Ще издигна към небето ръката Си и (кълна се в десницата Си и) казвам: жив съм довека!
41. Кога изостря бляскавия Си меч, и ръката Ми приеме съд, ще отмъстя на враговете Си и ще отплатя на ония, които Ме мразят;
42. ще напоя стрелите Си с кръв, и мечът Ми ще се насити на месо, на кръв от убити и пленени, на глави от вражески началници.
43. (Веселете се, небеса, заедно с Него, и поклонете Му се, всички Ангели Божии.) Веселете се, езичници, с Неговия народ (и да укрепват всички синове Божии)! Защото Той ще отмъсти за кръвта на рабите Си, ще отмъсти на враговете Си, (и ще отплати на ония, които Го мразят) и ще очисти (Господ) земята Си и народа Си!
44. (И оня ден написа Моисей тая песен и научи синовете Израилеви на нея.) И дойде Моисей (при народа) и изрече гласно всички думи на тая песен пред народа, той и Иисус, син Навинов.
45. След като Моисей изрече всички тия думи пред целия Израил,
46. каза им: вложете в сърцето си всички думи, които ви днес изрекох, и ги завещайте на децата си, за да залягат да изпълняват всички думи на тоя закон;
47. защото това не са за вас празни думи, а ваш живот, и чрез тях ще живеете дълго време на земята, за която отивате през Иордан да я завладеете.
48. И в оня същи ден говори Господ на Моисея и каза:
49. възкачи се на тая планина Аварим, на планина Нево, в Моавската земя, срещу Иерихон, и погледни Ханаанската земя, която давам за владение на синовете Израилеви;
50. и умри на планината, на която ще се възкачиш, и се прибери при народа си, както умря брат ти Аарон, на планина Ор, и се прибра при народа си,
51. задето съгрешихте против Мене среди синовете Израилеви при водите на Мерива в Кадес, в пустиня Син, защото не почетохте светостта Ми среди синовете Израилеви;
52. пред себе си ти ще видиш земята, ала няма да влезеш там, - в земята, която давам на синовете Израилеви.