На трийсетата година след разорението на града, аз бях във Вавилон - и, като си лежах смутен на постелката си, идваха ми мисли в сърцето,
2. понеже видях опустошението на Сион и богатството на живеещите във Вавилон.
3. И духът ми се възмути, и със страх наченах да говоря към Всевишния
4. и казах: “Владико Господи! Ти отначало каза, когато Сам основа земята, каза и заповяда на пръстта,
5. като даде на Адама смъртно тяло, което бе така също създание на Твоите ръце; Ти вдъхна в него дух за живот, и той стана жив пред Тебе;
6. въведе го в рая, който Твоята десница насади, преди земята да роди плодове;
7. Ти му заповяда да пази Твоята заповед, но той я наруши, - и Ти осъди на смърт него и рода му; и от него произлязоха поколения и племена, народи и издънки от тях, които брой нямат.
8. Всеки народ начена да върви по щението си, да върши пред Тебе неразумни дела и да презира Твоите заповеди.
9. След време Ти прати потоп на земните обитатели и ги изтреби,
10. и за всекиго от тях настъпи край - потоп, както за Адама - смърт.
11. Едного от тях Ти остави - Ноя с челядта му, и от него произлязоха всички праведни.
12. Когато наченаха да се размножават обитателите на земята, и се умножиха синове, народи и поколения много, и пак наченаха да се предават на нечестие повече от предишните,
13. когато наченаха да вършат пред Тебе беззаконие, - измежду тях Ти си избра мъж, чието име беше Авраам,
14. и го възлюби и нему само откри волята Си,
15. положи му вечен завет и му каза, че никога няма да оставиш семето му. И даде му Исаака и на Исаака даде Иакова и Исава:
16. Ти Си избра Иакова, а Исава отхвърли. И се размножи Иаков прекомерно.
17. Когато изведе из Египет неговото семе и доведе до Синай планина,
18. тогава преклони небесата, уреди земята, разклати вселената, приведе в трепет бездните и целия свят в смущение, -
19. и Твоята слава премина четири явления: огън, земетръс, бурен вятър и мраз, за да даде закон на семето Иаковово и усърдие на рода Израилев, -
20. но не им отне лукавото сърце, та Твоят закон да принесе плод в тях.
21. Със сърце лукаво пръв Адам престъпи заповедта - и биде победен; тъй също и всички, от него произлезли;
22. остана немощта и законът в сърцето на народа с корен от злото и доброто отстъпи, а злото остана.
23. Изминаха времена, изпълниха се години - и Ти Си издигна раб на име Давид;
24. заповяда му да съгради град на Твое име и в него да Ти принася тамян и жертви.
25. Това се върши много години, и сетне ония, които населяваха града, съгрешиха,
26. като постъпваха във всичко тъй, както постъпи Адам и всички негови потомци; понеже и те имаха сърце лукаво.
27. И Ти предаде Своя град в ръцете на враговете Си.
28. Нима по-добре постъпват обитателите на Вавилон, та затова владеят Сион?
29. Когато дойдох тук, видях нечестия, които нямат брой, и в тая трийсета година от плена душата ми вижда много грешници, - и сърцето ми се стопи.
30. Защото аз видях, как Ти поддържаш тия грешници и щадиш нечестивците, а Своя народ погуби, враговете Си пък запази и не даде за това никаква личба.
31. Не разбирам, как можа да се промени тоя път. Нима Вавилон постъпва по-добре от Сион?
32. Или друг народ, освен Израиля, Те е познал? или кои племена вярваха в Твоите завети като Иакова?
33. Нито въздаянието им е равномерно, нито трудът им е принесъл плод, защото аз преминах между народите - и видях, че те живеят в изобилие, ако и да не си спомнят за Твоите заповеди.
34. И тъй, претегли на теглилки и нашите беззакония, и делата на живеещите по земята, и никъде няма да се намери Твоето име, освен у Израиля.
35. Кога не са грешили пред Тебе земните обитатели? или кой народ тъй е запазил Твоите заповеди?
36. Между тия поне по имена ще намериш пазители на Твоите заповеди, а у другите народи няма да намериш”.