Кога всички аморейски царе, които живееха отсам Иордан към морето, и всички ханаански царе, които са при морето, чуха, че Господ (Бог) изсуши водите на Иордан пред синовете Израилеви, докле те преминаваха, тогава им се сви сърцето, (те се ужасиха) и не остана вече в тях дух против синовете Израилеви.
2. В това време Господ каза на Иисуса: направи си остри (каменни) ножове и обрежи синовете Израилеви втори път.
3. Тогава Иисус си направи остри (каменни) ножове и обряза синовете Израилеви на местността (наречена) Хълм на обрезанието.
4. Тази е причината, задето Иисус обряза (синовете Израилеви, които тогава се родиха по пътя, и които между излезлите из Египет не бяха тогава обрязани, всичките ги обряза Иисус): целият народ, който бе излязъл из Египет, от мъжки пол, всички способни за война умряха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет;
5. всички излезли бяха обрязани, а всички, които се бяха родили в пустинята по пътя, след излизането из Египет, не бяха обрязани;
6. защото синовете Израилеви четирийсет (и две) години ходиха по пустинята (затова и мнозина не бяха обрязани), докле измряха всички способни за война, които бяха излезли из Египет, които не послушаха гласа Господен и на които Господ се кле, че няма да видят земята, за която Господ с клетва бе обещал на отците им, да даде нам земята, дето тече мед и мляко,
7. а вместо тях въздигна синовете им. Тях обряза Иисус, понеже те не бяха обрязани; защото тях, (като родени) по пътя, не обрязваха.
8. Целият народ, след като бе обрязан, си остана на мястото в стана, докле оздравее.
9. Тогава Господ рече на Иисуса: сега Аз снех от вас египетския позор. Поради това се и нарича онова място “Галгал” дори и доднес.
10. И стояха синовете Израилеви на стан в Галгал и направиха Пасха в равнините Иерихонски на четиринайсетия ден на месеца, вечерта;
11. и на другия ден след Пасха почнаха да ядат от произведенията на тая земя - безквасни хлябове и печени зърна в същия оня ден;
12. а маната престана да пада на другия ден, след като почнаха да ядат от произведенията на земята; и нямаше вече мана у синовете Израилеви: през оная година те ядяха произведенията на Ханаанската земя.
13. Когато Иисус се намираше близо до Иерихон, погледна и видя, и ето, пред него стои човек, с гол меч в ръка. Иисус се приближи до него и му каза: наш ли си, или от нашите неприятели?
14. Той отговори: не; аз съм вожд на воинството Господне, сега дойдох (тук). Иисус падна ничком на земята, поклони се и му каза: какво ще заповяда господарят ми на своя раб?
15. Вождът на воинството Господне каза Иисусу: събуй обущата от нозете си, понеже мястото, на което стоиш, е свето. Иисус тъй и направи.
16. А Иерихон беше укрепен и затворен от страх пред синовете Израилеви; никой не излизаше (от него) и никой не влизаше.