НОВ ЗАВЕТОТ ИОАНА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ
Глава 6
След това Иисус отиде отвъд морето Галилейско, сиреч, Тивериадско.
2. Подире Му вървеше множество народ, защото виждаше Неговите чудеса, които правеше над болните.
3. Иисус се възкачи на планината и там седеше с учениците Си.
4. И приближаваще Пасха, празникът иудейски.
5. А Иисус, като дигна очи и видя, че множество народ иде към Него, казва на Филипа: отде да купим хляб, за да ядат тия?
6. А това казваше, за да го изпита; понеже Сам знаеше, какво щеше да направи.
7. Филип Му отговори: тям не ще стигне хляб за двеста динария, за да вземе всеки от тях по малко.
8. Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му казва:
9. тук, у едно момченце, има пет ечемични хляба и две риби; ала това що е за толкова души?
10. Иисус рече: накарайте човеците да насядат. А на онова място имаше много трева. Тогава насядаха човеците на брой около пет хиляди.
11. Иисус взе хлябовете и, като възблагодари, раздаде на учениците, а учениците - на насядалите; тъй и от рибите, кой колкото искаше.
12. И след като се наситиха, рече на учениците Си: съберете останалите къшеи, за да се не изгуби нищо.
13. И от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванайсет коша къшеи, останали на тия, които ядоха.
14. Тогава човеците, като видяха чудото, направено от Иисуса, рекоха: Този е наистина Пророкът, Който има да дойде на света.
15. А Иисус, като разбра, че възнамеряват да дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи в планината самичък.
16. Когато пък се свечери, учениците Му слязоха при морето
17. и, като влязоха в кораба, потеглиха заотвъд морето в Капернаум. Беше се вече стъмнило, а Иисус не бе дошъл при тях.
18. Морето се подигаше, защото силен вятър духаше.
19. И когато бяха проплували до двайсет и пет или трийсет стадии, виждат Иисуса да ходи по морето и да се приближава към кораба, и се уплашиха.
20. Но Той им рече: Аз съм; не бойте се!
21. Тогава искаха да Го вземат в кораба; и веднага корабът пристигна на брега, към който плуваха.
22. На другия ден народът, който стоеше отвъд морето, видя, че там, освен един кораб, в който бяха влезли учениците Му, друг нямаше, и че Иисус не бе влизал в кораба с учениците Си, а учениците Му сами бяха отплували.
23. При това бяха дошли от Тивериада други кораби близо до онова място, дето бяха яли хляб, след Господнето благословение.
24. И тъй, когато народът видя, че там няма Иисуса, нито учениците Му, влезе в кораби и преплува в Капернаум, да дири Иисуса.
25. И като Го намери отвъд морето, рече Му: Равй, кога дойде тук?
26. Иисус им отговори и рече: истина, истина ви казвам: дирите Ме не за това, че видяхте чудеса, но за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте.
27. Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог.
28. Тогава Го попитаха: какво да правим, за да извършваме делата Божии?
29. Иисус им отговори и рече: делото Божие е това - да повярвате в Оногова, Когото е Той пратил.
30. А те Му рекоха: каква личба даваш, за да видим и Ти повярваме? Какво вършиш?
31. Бащите ни ядоха мана в пустинята, както е писано: “хляб от небето им даде да ядат”.
32. А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.
33. Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.
34. А те Му казаха: Господи, давай ни всякога тоя хляб.
35. Иисус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога.
36. Но казах ви, че и Ме видяхте, и не вярвате.
37. Всичко, що Ми дава Отец, ще дойде при Мене; и който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън;
38. защото слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.
39. А волята на Отца, Който Ме е пратил, е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден.
40. Тази е волята на Оногова, Който ме е пратил: всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден.
41. Възроптаха против Него иудеите, задето рече: Аз съм хлябът, слязъл от небето.
42. И казваха: не Тоя ли е Иисус, Иосифовият син, чиито баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: слязох от небето?
43. Иисус им отговори и рече: не роптайте помежду си.
44. Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил; и Аз ще го възкреся в последния ден.
45. У пророците е писано: “и ще бъдат всички от Бога научени”. Всякой, който е чул от Отца и се е научил, дохожда при Мене.
46. Това не значи, че Отца е видял друг някой, освен Онзи, Който е от Бога; Тоя именно е видял Отца.
47. Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, има живот вечен.
48. Аз съм хлябът на живота.
49. Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха;
50. а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре.
51. Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.
52. Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем?
53. А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот.
54. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден.
55. Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие.
56. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него.
57. Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене.
58. Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки.
59. Това говори Иисус в синагогата, когато поучаваше в Капернаум.
60. Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: тежки са тия думи! кой може да ги слуша?
61. Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му роптаят против това, рече им: това ли ви съблазнява?
62. Ами ако видите Сина Човечески да възлиза там, дето е бил по-преди?
63. Духът е, който животвори; плътта нищо не ползува. Думите, що ви говоря, са дух и живот.
64. Но има от вас някои, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше, кои са невярващи, и кой ще Го предаде.
65. И рече: затова ви и казах, че никой не може да дойде при Мене, ако му не бъде дадено от Моя Отец.
66. От това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него.
67. Тогава Иисус рече на дванайсетте: да не искате и вие да си отидете?
68. Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот,
69. и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий.
70. Иисус им отговори: не Аз ли избрах вас дванайсетте? Но един от вас е дявол.
71. Говореше за Иуда Симонов Искариот, защото той, бидейки един от дванайсетте, щеше да Го предаде.
2. Подире Му вървеше множество народ, защото виждаше Неговите чудеса, които правеше над болните.
3. Иисус се възкачи на планината и там седеше с учениците Си.
4. И приближаваще Пасха, празникът иудейски.
5. А Иисус, като дигна очи и видя, че множество народ иде към Него, казва на Филипа: отде да купим хляб, за да ядат тия?
6. А това казваше, за да го изпита; понеже Сам знаеше, какво щеше да направи.
7. Филип Му отговори: тям не ще стигне хляб за двеста динария, за да вземе всеки от тях по малко.
8. Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му казва:
9. тук, у едно момченце, има пет ечемични хляба и две риби; ала това що е за толкова души?
10. Иисус рече: накарайте човеците да насядат. А на онова място имаше много трева. Тогава насядаха човеците на брой около пет хиляди.
11. Иисус взе хлябовете и, като възблагодари, раздаде на учениците, а учениците - на насядалите; тъй и от рибите, кой колкото искаше.
12. И след като се наситиха, рече на учениците Си: съберете останалите къшеи, за да се не изгуби нищо.
13. И от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванайсет коша къшеи, останали на тия, които ядоха.
14. Тогава човеците, като видяха чудото, направено от Иисуса, рекоха: Този е наистина Пророкът, Който има да дойде на света.
15. А Иисус, като разбра, че възнамеряват да дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи в планината самичък.
16. Когато пък се свечери, учениците Му слязоха при морето
17. и, като влязоха в кораба, потеглиха заотвъд морето в Капернаум. Беше се вече стъмнило, а Иисус не бе дошъл при тях.
18. Морето се подигаше, защото силен вятър духаше.
19. И когато бяха проплували до двайсет и пет или трийсет стадии, виждат Иисуса да ходи по морето и да се приближава към кораба, и се уплашиха.
20. Но Той им рече: Аз съм; не бойте се!
21. Тогава искаха да Го вземат в кораба; и веднага корабът пристигна на брега, към който плуваха.
22. На другия ден народът, който стоеше отвъд морето, видя, че там, освен един кораб, в който бяха влезли учениците Му, друг нямаше, и че Иисус не бе влизал в кораба с учениците Си, а учениците Му сами бяха отплували.
23. При това бяха дошли от Тивериада други кораби близо до онова място, дето бяха яли хляб, след Господнето благословение.
24. И тъй, когато народът видя, че там няма Иисуса, нито учениците Му, влезе в кораби и преплува в Капернаум, да дири Иисуса.
25. И като Го намери отвъд морето, рече Му: Равй, кога дойде тук?
26. Иисус им отговори и рече: истина, истина ви казвам: дирите Ме не за това, че видяхте чудеса, но за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте.
27. Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог.
28. Тогава Го попитаха: какво да правим, за да извършваме делата Божии?
29. Иисус им отговори и рече: делото Божие е това - да повярвате в Оногова, Когото е Той пратил.
30. А те Му рекоха: каква личба даваш, за да видим и Ти повярваме? Какво вършиш?
31. Бащите ни ядоха мана в пустинята, както е писано: “хляб от небето им даде да ядат”.
32. А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.
33. Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.
34. А те Му казаха: Господи, давай ни всякога тоя хляб.
35. Иисус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога.
36. Но казах ви, че и Ме видяхте, и не вярвате.
37. Всичко, що Ми дава Отец, ще дойде при Мене; и който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън;
38. защото слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.
39. А волята на Отца, Който Ме е пратил, е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден.
40. Тази е волята на Оногова, Който ме е пратил: всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден.
41. Възроптаха против Него иудеите, задето рече: Аз съм хлябът, слязъл от небето.
42. И казваха: не Тоя ли е Иисус, Иосифовият син, чиито баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: слязох от небето?
43. Иисус им отговори и рече: не роптайте помежду си.
44. Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил; и Аз ще го възкреся в последния ден.
45. У пророците е писано: “и ще бъдат всички от Бога научени”. Всякой, който е чул от Отца и се е научил, дохожда при Мене.
46. Това не значи, че Отца е видял друг някой, освен Онзи, Който е от Бога; Тоя именно е видял Отца.
47. Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, има живот вечен.
48. Аз съм хлябът на живота.
49. Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха;
50. а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре.
51. Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.
52. Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем?
53. А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот.
54. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден.
55. Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие.
56. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него.
57. Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене.
58. Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки.
59. Това говори Иисус в синагогата, когато поучаваше в Капернаум.
60. Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: тежки са тия думи! кой може да ги слуша?
61. Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му роптаят против това, рече им: това ли ви съблазнява?
62. Ами ако видите Сина Човечески да възлиза там, дето е бил по-преди?
63. Духът е, който животвори; плътта нищо не ползува. Думите, що ви говоря, са дух и живот.
64. Но има от вас някои, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше, кои са невярващи, и кой ще Го предаде.
65. И рече: затова ви и казах, че никой не може да дойде при Мене, ако му не бъде дадено от Моя Отец.
66. От това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него.
67. Тогава Иисус рече на дванайсетте: да не искате и вие да си отидете?
68. Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот,
69. и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий.
70. Иисус им отговори: не Аз ли избрах вас дванайсетте? Но един от вас е дявол.
71. Говореше за Иуда Симонов Искариот, защото той, бидейки един от дванайсетте, щеше да Го предаде.
