СТАР ЗАВЕТКНИГА ИУДИТ
Глава 6
Когато утихна шумът около събранието, Олоферн, военачалник на асирийската войска, рече на Ахиора пред целия народ другоплеменници и пред всички синове Моавски:
2. кой си ти, Ахиоре, с наемниците Ефремови, дето ни напророкува днес и рече, да не воюваме с израилския народ, понеже техният Бог ги защищава? А кой е Бог, та не Навуходоносор? Той ще прати силата си и ще ги изличи от лицето на земята, - и техният Бог не ще ги избави.
3. А ние, негови раби, ще ги поразим като едного човека, и те не ще устоят срещу силата на конете ни.
4. Ние ще ги сгазим; планините им ще бъдат напоени с тяхна кръв, равнините им ще се напълнят с техни трупове, и стъпка от нозете им няма да противостои пред нашето лице, но с гибел ще погинат те, говори цар Навуходоносор, господар на цялата земя. Защото той рече, - и не напразно ще бъдат думите на заповедите му.
5. А ти, Ахиоре, наемник амонски, който изрече тия думи в деня на твоята неправда, от днес не ще видиш вече лицето ми, докле не отмъстя на тоя народ, дошъл от Египет.
6. Когато пък се върна, мечът на моята войска и тълпа от мои слуги ще мине по твоите ребра, - и ти ще паднеш между техните ранени.
7. Моите раби ще те отведат в планинската страна и ще те оставят в един от градовете на височините,
8. и там няма да умреш, докле не бъдеш с тях изтребен.
9. Ако пък се надяваш в сърцето си, че те не ще бъдат превзети, да не посърне лицето ти. Аз казах, и ни една от думите ми не ще пропадне.
10. И заповяда Олоферн на рабите си, които прислужваха в шатрата му, да хванат Ахиора, да го отведат във Ветилуя и предадат в ръцете на Израилевите синове.
11. Рабите му го хванаха и изведоха вън от стана на полето, а от средата на равнището се изкачиха в планинската страна и дойдоха при изворите, които бяха под Ветилуя.
12. Когато жителите от града навръх планината ги съзряха, грабнаха оръжието си и, като излязоха вън от града навръх планината, всички мъже-прашници пазеха прохода си и хвърляха върху тях камъни.
13. А те, като се приближиха до планината, вързаха Ахиора, оставиха го хвърлен при полите на планината и се върнаха при господаря си.
14. А синовете Израилеви, които бяха излезли из града си, спряха се над него, развързаха го, доведоха го във Ветилуя и го представиха на градските си началници,
15. каквито през ония дни бяха Озия, син на Миха от Симеоновото коляно, Хаврий, син на Готониила, и Хармий, син на Мелхиила.
16. Те свикаха всички градски старейшини; и стекоха се на събранието всичките им момци и жени, и изправиха Ахиора всред целия свой народ, и Озия го попита за случката.
17. В отговор той им предаде думите на Олоферновото събрание и всички думи, които Олоферн издума посред началниците на Асуровите синове, и всички високомерни речи на Олоферна за Израилевия дом.
18. Тогава народът падна, поклони се Богу и извика:
19. Господи, Боже Небесний, погледни тяхната гордост и помилувай смирението на нашия род, и погледни милостиво към лицето на осветените за Тебе в тоя ден.
20. И утешиха Ахиора и го похвалиха.
21. После Озия го взе от събранието у дома си и направи гощавка за старейшините, - и цялата оная нощ те призоваваха на помощ Бога Израилев.
2. кой си ти, Ахиоре, с наемниците Ефремови, дето ни напророкува днес и рече, да не воюваме с израилския народ, понеже техният Бог ги защищава? А кой е Бог, та не Навуходоносор? Той ще прати силата си и ще ги изличи от лицето на земята, - и техният Бог не ще ги избави.
3. А ние, негови раби, ще ги поразим като едного човека, и те не ще устоят срещу силата на конете ни.
4. Ние ще ги сгазим; планините им ще бъдат напоени с тяхна кръв, равнините им ще се напълнят с техни трупове, и стъпка от нозете им няма да противостои пред нашето лице, но с гибел ще погинат те, говори цар Навуходоносор, господар на цялата земя. Защото той рече, - и не напразно ще бъдат думите на заповедите му.
5. А ти, Ахиоре, наемник амонски, който изрече тия думи в деня на твоята неправда, от днес не ще видиш вече лицето ми, докле не отмъстя на тоя народ, дошъл от Египет.
6. Когато пък се върна, мечът на моята войска и тълпа от мои слуги ще мине по твоите ребра, - и ти ще паднеш между техните ранени.
7. Моите раби ще те отведат в планинската страна и ще те оставят в един от градовете на височините,
8. и там няма да умреш, докле не бъдеш с тях изтребен.
9. Ако пък се надяваш в сърцето си, че те не ще бъдат превзети, да не посърне лицето ти. Аз казах, и ни една от думите ми не ще пропадне.
10. И заповяда Олоферн на рабите си, които прислужваха в шатрата му, да хванат Ахиора, да го отведат във Ветилуя и предадат в ръцете на Израилевите синове.
11. Рабите му го хванаха и изведоха вън от стана на полето, а от средата на равнището се изкачиха в планинската страна и дойдоха при изворите, които бяха под Ветилуя.
12. Когато жителите от града навръх планината ги съзряха, грабнаха оръжието си и, като излязоха вън от града навръх планината, всички мъже-прашници пазеха прохода си и хвърляха върху тях камъни.
13. А те, като се приближиха до планината, вързаха Ахиора, оставиха го хвърлен при полите на планината и се върнаха при господаря си.
14. А синовете Израилеви, които бяха излезли из града си, спряха се над него, развързаха го, доведоха го във Ветилуя и го представиха на градските си началници,
15. каквито през ония дни бяха Озия, син на Миха от Симеоновото коляно, Хаврий, син на Готониила, и Хармий, син на Мелхиила.
16. Те свикаха всички градски старейшини; и стекоха се на събранието всичките им момци и жени, и изправиха Ахиора всред целия свой народ, и Озия го попита за случката.
17. В отговор той им предаде думите на Олоферновото събрание и всички думи, които Олоферн издума посред началниците на Асуровите синове, и всички високомерни речи на Олоферна за Израилевия дом.
18. Тогава народът падна, поклони се Богу и извика:
19. Господи, Боже Небесний, погледни тяхната гордост и помилувай смирението на нашия род, и погледни милостиво към лицето на осветените за Тебе в тоя ден.
20. И утешиха Ахиора и го похвалиха.
21. После Озия го взе от събранието у дома си и направи гощавка за старейшините, - и цялата оная нощ те призоваваха на помощ Бога Израилев.
