СТАР ЗАВЕТКНИГА НА ПРОРОК ДАНИИЛА
Глава 6
Угодно бе на Дария да постави над царството сто и двайсет сатрапа, за да бъдат в цялото царство,
2. а над тях трима князе, - един от които беше Даниил, - за да дават сатрапите тям сметка, и да не бъде царят никак претоварен.
3. Даниил надминаваше другите князе и сатрапи, защото в него имаше висок дух, и царят кроеше вече да го постави над цялото царство.
4. Тогава князете и сатрапите затърсиха предлог да обвинят Даниила по управлението на царството, ала никакъв предлог, ни погрешка не можаха да намерят, защото той беше верен, и никаква погрешка или вина не се намираше в него.
5. И тия люде казаха: “ние не ще намерим предлог против Даниила, ако го не намерим против него в закона на неговия Бог”.
6. Тогава тия князе и сатрапи отидоха при царя и му казаха тъй: “цар Дарие, жив да си вовеки!
7. Всички князе на царството, наместници, сатрапи, съветници и военачалници се съгласиха помежду си, да се издаде царска наредба и да излезе заповед: който през трийсет дена се моли на кой и да било бог или човек, освен на тебе, царю, него да хвърлят в лъвовата яма.
8. И тъй, утвърди, царю, това решение и подпиши повелята, за да бъде неизменна, като закон мидийски и персийски, и да не бъде нарушена”.
9. Цар Дарий подписа решението и заповедта.
10. А Даниил, като узна, че е подписана такава повеля, отиде у дома си. Прозорците на горницата му бяха отворени към Иерусалим, и той три пъти на ден прекланяше колене и се молеше на своя Бог и Го славословеше, както това си вършеше и по-напред.
11. Тогава тия люде издебнаха и намериха Даниила, че се моли и че проси милост пред своя Бог;
12. после отидоха и казаха на царя за царската заповед: “нали ти подписа повеля, че всеки човек, който през трийсет дена се моли на кой и да било бог или човек, освен на тебе, царю, да бъде хвърлен в лъвовата яма?” Царят отговори и рече: “тая дума е твърда, както законът на мидяни и перси, който не допуска изменения”.
13. Тогава те отговориха и казаха на царя: “Даниил, който е от пленените синове на Иудея, не обръща внимание ни на тебе, царю, ни на повелята, която си подписал, но три пъти на ден се моли със свои молитви”.
14. Царят, като чу това, много се наскърби и тури на сърце да спаси Даниила и дори до заник-слънце твърде залягаше да го избави.
15. Но ония люде дойдоха при царя и му казаха: “знай, царю, че по закона на мидяни и перси никое решение или заповед, утвърдена от царя, не може да бъде изменена”.
16. Тогава царят заповяда, и доведоха Даниила и го хвърлиха в лъвовата яма; при това царят каза на Даниила: “твоят Бог, Комуто неизменно служиш, Той ще те избави!”
17. И донесоха камък, та сложиха върху отвора на ямата, и царят го запечата със своя пръстен и с пръстена на велможите си, за да се не промени нищо в разпоредбата за Даниила.
18. След това царят отиде в двореца си, легна да спи без вечеря и дори не поръча да му донесат храна, и сънят бягаше от него.
19. А на сутринта царят стана взори и бързо се упъти към лъвовата яма;
20. и, като приближи до ямата, с жален глас извика Даниила и му рече: “Данииле, рабе на Бога Живий! Твоят Бог, Комуто неизменно служиш, можа ли да те избави от лъвовете?”
21. Тогава Даниил отговори на царя: “царю, жив да си вовеки!
22. Моят Бог проводи Своя Ангел и затвори устата на лъвовете, и те ме не повредиха, защото аз излязох пред Него чист, па и пред тебе, царю, не съм извършил престъпление.”
23. Тогава царят твърде много се зарадва за Даниила и заповяда да го извадят из ямата; и извадиха Даниила из ямата, и никаква повреда не се намери по него, защото той вярваше в своя Бог.
24. Царят заповяда, и доведоха ония люде, които обвиняваха Даниила, та ги хвърлиха в лъвовата яма, както тях самите, тъй и децата им и жените им; и още не стигнали дъното на ямата, лъвовете ги сграбиха и строшиха всичките им кости.
25. След това цар Дарий написа на всички народи, племена и езици, които живеят по цяла земя: “мирът да ви се умножи!
26. От мене се повеля издава, във всяка област на царството ми да треперят и да благоговеят пред Данииловия Бог, защото Той е Бог жив и вечно живеещ, и Неговото царство е несъкрушимо, и Неговото владичество е безкрайно.
27. Той избавя и спасява, върши чудеса и личби по небе и земя; Той избави Даниила от силата на лъвовете”.
28. Тъй Даниил преуспяваше и в царуването на Дария, и в царуването на Кира Персийски.
2. а над тях трима князе, - един от които беше Даниил, - за да дават сатрапите тям сметка, и да не бъде царят никак претоварен.
3. Даниил надминаваше другите князе и сатрапи, защото в него имаше висок дух, и царят кроеше вече да го постави над цялото царство.
4. Тогава князете и сатрапите затърсиха предлог да обвинят Даниила по управлението на царството, ала никакъв предлог, ни погрешка не можаха да намерят, защото той беше верен, и никаква погрешка или вина не се намираше в него.
5. И тия люде казаха: “ние не ще намерим предлог против Даниила, ако го не намерим против него в закона на неговия Бог”.
6. Тогава тия князе и сатрапи отидоха при царя и му казаха тъй: “цар Дарие, жив да си вовеки!
7. Всички князе на царството, наместници, сатрапи, съветници и военачалници се съгласиха помежду си, да се издаде царска наредба и да излезе заповед: който през трийсет дена се моли на кой и да било бог или човек, освен на тебе, царю, него да хвърлят в лъвовата яма.
8. И тъй, утвърди, царю, това решение и подпиши повелята, за да бъде неизменна, като закон мидийски и персийски, и да не бъде нарушена”.
9. Цар Дарий подписа решението и заповедта.
10. А Даниил, като узна, че е подписана такава повеля, отиде у дома си. Прозорците на горницата му бяха отворени към Иерусалим, и той три пъти на ден прекланяше колене и се молеше на своя Бог и Го славословеше, както това си вършеше и по-напред.
11. Тогава тия люде издебнаха и намериха Даниила, че се моли и че проси милост пред своя Бог;
12. после отидоха и казаха на царя за царската заповед: “нали ти подписа повеля, че всеки човек, който през трийсет дена се моли на кой и да било бог или човек, освен на тебе, царю, да бъде хвърлен в лъвовата яма?” Царят отговори и рече: “тая дума е твърда, както законът на мидяни и перси, който не допуска изменения”.
13. Тогава те отговориха и казаха на царя: “Даниил, който е от пленените синове на Иудея, не обръща внимание ни на тебе, царю, ни на повелята, която си подписал, но три пъти на ден се моли със свои молитви”.
14. Царят, като чу това, много се наскърби и тури на сърце да спаси Даниила и дори до заник-слънце твърде залягаше да го избави.
15. Но ония люде дойдоха при царя и му казаха: “знай, царю, че по закона на мидяни и перси никое решение или заповед, утвърдена от царя, не може да бъде изменена”.
16. Тогава царят заповяда, и доведоха Даниила и го хвърлиха в лъвовата яма; при това царят каза на Даниила: “твоят Бог, Комуто неизменно служиш, Той ще те избави!”
17. И донесоха камък, та сложиха върху отвора на ямата, и царят го запечата със своя пръстен и с пръстена на велможите си, за да се не промени нищо в разпоредбата за Даниила.
18. След това царят отиде в двореца си, легна да спи без вечеря и дори не поръча да му донесат храна, и сънят бягаше от него.
19. А на сутринта царят стана взори и бързо се упъти към лъвовата яма;
20. и, като приближи до ямата, с жален глас извика Даниила и му рече: “Данииле, рабе на Бога Живий! Твоят Бог, Комуто неизменно служиш, можа ли да те избави от лъвовете?”
21. Тогава Даниил отговори на царя: “царю, жив да си вовеки!
22. Моят Бог проводи Своя Ангел и затвори устата на лъвовете, и те ме не повредиха, защото аз излязох пред Него чист, па и пред тебе, царю, не съм извършил престъпление.”
23. Тогава царят твърде много се зарадва за Даниила и заповяда да го извадят из ямата; и извадиха Даниила из ямата, и никаква повреда не се намери по него, защото той вярваше в своя Бог.
24. Царят заповяда, и доведоха ония люде, които обвиняваха Даниила, та ги хвърлиха в лъвовата яма, както тях самите, тъй и децата им и жените им; и още не стигнали дъното на ямата, лъвовете ги сграбиха и строшиха всичките им кости.
25. След това цар Дарий написа на всички народи, племена и езици, които живеят по цяла земя: “мирът да ви се умножи!
26. От мене се повеля издава, във всяка област на царството ми да треперят и да благоговеят пред Данииловия Бог, защото Той е Бог жив и вечно живеещ, и Неговото царство е несъкрушимо, и Неговото владичество е безкрайно.
27. Той избавя и спасява, върши чудеса и личби по небе и земя; Той избави Даниила от силата на лъвовете”.
28. Тъй Даниил преуспяваше и в царуването на Дария, и в царуването на Кира Персийски.
