Не напразно нашият земен живот се нарича долина на плача (Пс. 83:7): тук страдат и плачат грешниците,страдат и плачат и праведниците. За невярващите хора в това се крие неразрешима загадка, непостижима тайна; а за нас, просветените с Христовата вяра, тук няма никаква тайна, никаква загадка. Когато апостолите видяха слепородения и попитаха Господа: кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?,Господ Сърцеведецът им отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му (Иоан. 9:2, 3). И Той веднага извърши върху него Своето Божествено дело изцели го. И така, не винаги скръбта и болестта се изпращат на човека заради греховете му: понякога скръбта и болестта са за слава Божия: за да се явят делата Божии върху скърбящия праведник. И Господ Бог, Който е дивен в Своите светии, явява дивните Си дела чрез светиите Си, а най-вече чрез най-святата от святите Пресветата Си Майка. 

 

Ето един поучителен разказ за изцеляването на болящ праведник. Живеел преди време един благочестив клирик  на име Викентий. Той имал добрия обичай всеки път,когато влиза в църква или излиза от нея, да прекланя колене пред образа на Божията Майка и да казва: “Радвай се, Благодатна! Господ е с Тебе. Блажена е утробата Ти, носила Христа, и гърдите, от които е сукал Господ Бог, нашият Спасител!” Веднъж този благоговеен клирик заболял тежко: езикът му загнил и от силната болка той изгубил свяст. Но едва дошъл на себе си, той произнесъл в ума си своята обичайна молитва и в същата минута видял до възглавницата на постелята си един прекрасен юноша: това бил неговият Ангел Хранител. Божият Ангел гледал болния със състрадание и молитвено зовял: “О, Госпожо премилостива! Ти знаеш благочестивия подвиг на този страдалец; знаеш неговото благоговение пред Тебе: всеки ден той Ти принася Архангелското приветствие... А ето, сега неговият език, привикнал да ублажава плода на Твоята утроба, е целият покрит с рани; изпаднал в безпаметство от болката, той произнася само безумни слова... О, премилостива Госпожо! Обърни Своя майчински взор към този страдалец и го пощади!” Така се молел Божият Ангел за болния и едва произнесъл молитвата си, когато пред тях се явила в небесна светлина Майката на Господа и след като изцелила болния, станала невидима... И болният станал от бедната си постеля, отишъл в църквата и започнал да пее на клироса заедно с другите клирици. Всички знаели за неговата тежка болест и били изумени от неговото внезапно изцеление и когато той разказал за своето видение, всички прославили Майката на Милосърдието, която изцелила своя раб. Това чудо е изобразено върху иконата на Божията Майка, наричана Изцелителка . Тази икона, прославена от сто и петдесет години насам с чудеса, се намира в Московския Алексеевски женски манастир. И досега болните идват с вяра при нея и според вярата си получават изцеление; а особено често я вземат благоговейните жители на столицата в своите домове, при леглото на някой болен, и премилосърдната Целителка на човешките недъзи изпраща на болните облекчение и на скърбящите благодатно утешение... Много ли са сред нас, братя мои, тези щастливци, които биха могли да кажат за себе си, че са напълно здрави и телом, и духом? Много ли са тези, които не биха се оплакали от телесна болест; а що се отнася до душата кой от нас не е болен? Всички всички ние сме болни; ако не по тяло, то по душа: сърцето,умът, волята са болни! Разликата е само в това, че телесната болест не винаги е по наша вина; понякога Господ допуска такава болест, за да се яви славата Божия върху страдащия праведник; докато за духовните болести, т.е. за нашите грехове, не е виновен никой, освен нас... 

 

Целият свят е една огромна болница и всеки грешник е тежко болен страдалец. А какво да кажем, когато някой нещастник въобще не вижда греховете си, въобще не мисли за тях? Това само показва, че болестта на неговата душа е твърде тежка и опасна, че той се намира, така да се каже, в духовно безпаметство. Само благодатната Божия сила може да изцели заразената от греха душа; но за това е нужно грешникът да дойде на себе си и да се опомни, за да види собственото си безпомощно положение и да въззове към Бога, просейки помилване, така както клирикът Викентий призоваваше Божията Майка. А да се опомниш това означава да видиш греховете си, и когато човек види греховете си многобройни като морския пясък това е началото на оздравяването на душата, както учат светите отци. Но как можем да видим греховете си, ако никога не поглеждаме в светлото огледало на Божиите заповеди, ако не се молим никога с молитвата на свети Ефрем Сирин: Дай ми, Господи Царю, да виждам моите прегрешения? Как ще познаем собствената си духовна немощ, ако дори не се и опитваме да се борим с греховните си навици, ако не искаме да се самопринудим дори и към някоя малка добродетел? 

 

Клирикът Викентий всеки ден по няколко пъти прекланял колене пред образа на нашата Владичица Богородица, всеки ден ублажавал Присноблажената Божия Майка и тази негова добродетел привлякла към него милосърдието на Небесната Царица в многоскръбния час на неговите телесни страдания. А ние с какво ще привлечем към себе си Божието милосърдие, с какво ще заслужим състраданието на нашия Ангел Пазител какво ще посочи той, нашият незаспиващ застъпник, пред Майката на всички скърбящи, пред Целителката на всички болящи,пред премилостивата Застъпница за всички каещи се грешници? Има ли у нас поне едно, каквото и да било,добро дело, поне една добродетел, приятна на Бога, на която биха погледнали милостиво Небесната Царица и Нейният Божествен Син, нашият Господ Иисус Христос? Разбира се, на Него Самия не са Му нужни нашите добри дела, но на нас те са нужни, необходими, понеже са като животворен пластир върху раните на душата. Та не напразно светите отци наричат Божиите заповеди животворящи: започни само да ги изпълняваш, както трябва, без да умуваш излишно, без да се самопревъзнасяш, а единствено от любов към Господа, и тогава сам ще видиш, ще почувстваш със сърцето си, че душата ти се смирява, сърцето се очиства от страстите и се възгрява от любовта към Бога и ближния, че цялото ти същество се обновява от благодатта на Божия Дух,Животворящия. Такъв е законът на благодатния живот. И така, боледуваш ли телом, боледуваш ли душевно,ако искаш да се изцелиш от недъзите си сам излез насреща на призоваващата те Божия благодат: не само проси в молитва, но и търси, и хлопай на вратите на Божието милосърдие чрез добрите си дела, а най-вече чрез делата на милосърдието, проявявано към твоя ближен, и вярвай, че тези врати ще се отворят за теб и ти ще получиш желаното изцеление... 

 

Светата Църква ти предлага своите благодатни лечебни средства, а ти се постарай да се възползваш както трябва от тях; тя ще те освободи в тайнството Покаяние с властта, дадена є от Христа, от твоите грехове, а ти се избави от врага си, като се простиш и примириш с него, и умий душата си със сълзите на покаянието; тя ще те нахрани в тайнството Причастие с безсмъртната храна с Христовото Тяло и Кръв, а ти предочисти себе си за тази небесна трапеза с пост и молитва, сам в името Христово нахрани гладния, напой жадния, облечи голия, утеши болния, посети затворения в тъмница; Светата Църква ще ти предложи за изцеление на телесните ти недъзи тайнството Елеосвещение, а ти сам намери случай да излекуваш скърбящата душа на безпомощното сираче, стани за него баща и майка, направи каквото можеш за него: та нали и докато лежиш на леглото на болестта, можеш действително можеш да вършиш дела на милосърдие към своя ближен, ако Господ те е благословил със земни блага! Само върши това смирено, в името на Божията заповед; прави го, ако това е възможно, тайно; ти сам търсиш милост у Бога стори тогава милост на ближния си и Бог няма да ти откаже Своята милост. Ето какво означава да излезеш насреща на всеизцеляващата Божия благодат. И така, принуждавай се, брате мой, да вършиш добро колкото можеш. Господ ще види твоя труд, ще погледне милостиво на смиреното усилие, с което ти се самопринуждаваш да вършиш добри дела в Неговото име, ще погледне милостиво на твоята духовна нищета и ако тялото ти боледува, или пък душата страда, Той ще те изцели със Своята благодат. Помни, че ако постъпваш така, тогава и твоят Ангел Пазител, и всички Божии светии, а най-вече премилостивата наша застъпница Пресвета Богородица няма да те оставят без своите молитви и застъпничество пред Господа Бога. Амин.