Ето с това писмо аз ще отида да посетя и утеша болната. При посещаването на болните трябва да има разсъдливост. Има тежко болни (след операция, много изнурени от болестта, с преуморена нервна система и т.н.), за които посещението е бреме и които страдат, когато се обръщат с въпроси, разпитвания и въобще с разговори към тях. Затова преди да посетим болния, е нужно предварително да узнаем от неговите близки дали на него ще му бъде приятно нашето посещение. Посещавай болните, за да те посети Бог. Еднаква награда получават болният и този, който му служи..

(Св. Пимен Многоболезнени)

 

Старай се да утешаваш болната не толкова с услуги, колкото с веселото си лице. Макар и да е добро дело да се грижиш за болните и да ги посещаваш, но тук трябва да има разсъдливост; където се вреди на вашето душевно устроение, там и без вас делото ще се нареди добре. Че сте се удостоили да послужите на болната, за това благодарете на Бога; но да не се възгордее сърцето ви поради това; да посещаваме болната е много добро дело и Божията заповед, и дългът на любовта го изискват, но само не пряко силите ни и не със загуба на собственото ни здраве. Господ възпълва нашия недостиг от добри дела или с болести, или със скърби.

(Св. Димитрий Ростовски)

 

От всичко, което се случва в земния живот, единствено грехът трябва да опечалява християнина. Който съгрешава, а не бива наказван тук, е най-нещастният човек.

(Св. Иоан Златоуст)

 

Болестите ни се причиняват от греха, те погасяват страстите и човек идва на себе си; и за онзи, който понася болестите с търпение и благодарност, те ще му се вменят като подвиг и дори още повече... Заедно с това е нужно да вярваме и да се надяваме, че ако на Господ Бог е угодно човек да изпита върху себе си болестта, то Той ще му подаде и сила да търпи.

(Преп. Серафим Саровски)