За молитвата
1. Старецът Иаков казвал: "Нито една молитва, чада мои, не отива напразно. Мен самия молитвата ме крепи вече толкова години."
2. Свети Антим от о. Хиос, обръщайки се към монасите от своя манастир, подчертавал: "Молитвата не е изморителен труд. Тя е вътрешна дейност. Тя е топло умиление на душата. Обаче молитвата има нужда от пост и бдение. Постът изсушава страстите, а бдението ги умъртвява. Молитвата дава на човека криле и го издига в небесата, изпращайки му небесни дарования."
3. Старецът Иосиф казвал: "Начало на пътя към чистата молитва е борбата със страстите. Невъзможно е да се преуспее в молитвата, докато действат страстите. Но дори и те не препятстват да се придобие благодатта на молитвата, стига само да избегнем безделието и тщеславието."
4. Молитвата е източник на сила. Старецът Порфирий казвал: "Мъчениците изпитвали силна болка по време на мъченията. Така би страдал и обикновеният човек с тази разлика, че мъчениците постоянно били съединени с Христа чрез молитвата и получавали сила, по-голяма от тяхната болка, и по този начин постигали победа. Но ако бяха оставили молитвата дори и за една секунда, болките им биха станали нетърпими и те биха били готови да се отрекат от Христа. Но свързани чрез молитвата с Христа, те получавали сила и претърпявали докрай болката и всички мъчения."
5. Старецът Амфилохий учел: "Молитвата, възнасяна с усърдие, бодрост, благоговение, вяра, умиление и внимание, е добра и полезна. Дяволът по различни начини се бори с онези, които се молят, а такива, които не се молят - обича. Чрез молитвата човек беседва с Бога и проси от Него благодат и спасение. Молещият се трябва да притежава смирение."
6. Поученията на стареца Паисий за молитвата са много ценни за всеки християнин. Той казвал: "Няма по-блажени от хората, които са осъществили връзка с Небесната радиостанция и са оградени от Бога с благочестие. И няма по-нещастни от онези, които са прекъснали връзката си с Бога и загубили разсъдъка си, установяват връзка със света и светските радиостанции, за да се отвлекат поне за малко от силното безпокойство, произтичащо от това, че животът им се е отклонил от пътя." Той съветвал и следното: "Много помага преди молитва четенето на някой откъс от Патерика. Тогава се стопля сърцето, отдалечават се всички грижи и ти можеш да се молиш неразсеяно." И за ума, който се разсейва по време на молитвата, казвал: "В часа на молитвата, когато нашият ум преминава върху лоши неща или помислите за тях идват сами, без нашето желание, да не противоречим на врага, защото дори да се съберат всички адвокати с речите си, те няма да се справят дори с едно демонче. Тия помисли, както и хулните помисли, могат да бъдат прогонени само с презрение към тях."
7. Старецът Иероним казвал: "Не оставяй молитвата. Бой се от безделието и равнодушието. Когато се молиш сутринта и чувстваш умиление, през целия ден ще се носиш като на крила. А когато започваш утрото без молитва, всичко ще върви наопаки."
8. Същият старец давал такива съвети за молитвата на свое духовно чадо: "Моли се по-често, осигурявайки си за това и подходяща тишина. Ако не можеш много да се молиш сутринта, моли се по обяд или вечер. Избери си такъв час за молитва, в който да има тишина. Моли се, докато не дойде дъждът, тоест докато не дойдат сълзите. Мнозина се молят цяла нощ и не се насищат. Молитвата е услаждащо занимание."
9. Целта на света е да славослови Бога. Старецът Иоил от гр. Калама казвал за това така: "На небето Бога славят ангелите и светците, звездите и птиците. На земята славят Бога неграмотните, монасите и пустинниците. Славословието на Бога е нишката, която свързва всички части на света. Това е крайният смисъл, най-високата цел на света, а следователно и на човека."
10. Пак този старец казвал: "В радостния покой на молещия се човек се подготвя почвата и благите помисли започват полека да напяват с небесни звуци в ушите му прекрасни съвети, които са небесните беседи."
11. Старецът Амфилохий казвал: "Молитвата е напълнила рая с толкова свети люде. Освен умната молитва няма друг начин за очистване и освещаване. Хубави са псалмите и църковните песнопения, но ние ги пеем, за да привлечем и трогнем хората. Ние, монасите, трябва да беседваме с Царя тайно. Пеещите приличат на хора, които се намират вън от царския дворец и пеят разни песни, за да изкажат своя възторг. Разбира се, Той приема техните благодарности, понеже песните се пеят заради Него, но повече се вслушва в онези от Неговия двор, които тайно Му говорят на ухо."
12. Старецът Иероним от о. Егина казвал за молитвата: "Някои хора, дори и малко време да прекарат без молитва, не издържат и страдат. Часовете, през които биха искали да се помолят и не са могли, им се струват мъчителни." И продължил: "Когато умира майка ти или някой роднина, ти не вземаш книга, за да плачеш. Думите сами ти идат наум поради скръбта. Така е и в молитвата. Ние трябва да си позволим да се изповядаме Богу за това, което ни безпокои."
13. Друг път същият старец казвал: "Ако самият ти не чуваш или не разбираш онова, което говориш, как тогава искаш Бог да те чуе?" Също казвал той и за себе си: "Когато ми е студено, аз се моля и Божията благодат ме сгрява."
14. Великият старец Порфирий казвал за молитвата: "Когато сме в Божията благодат, тогава нашата молитва става чиста. Нека се молим непрестанно, дори легнали в леглото, когато се приготвяме за сън или си почиваме."
15. Същият старец съветвал едно свое духовно чадо: "Не се моли Бог да отнеме от тебе различните болести, но се умиротворявай с умната молитва и запазвай търпение. Така ти ще получиш много полза."
16. Молитвата просвещава човека. Това подчертавал старецът Порфирий и посочил следния пример: "Ето, някъде има електростанция, а в стаята - лампа, но ако не завъртим ключа, ще останем в тъмнина. С това искам да кажа, че ето, има Христос, има я и нашата душа, но ако ние не завъртим ключа на молитвата, нашата душа няма да види светлината Христова и ние ще останем в мрака на дявола." И на свое духовно чадо казвал: "Знаеш ли колко велик дар е това, че Бог ни е дал право да говорим с Него по всяко време, във всеки миг и на всяко място, където и да се намираме? Той ни чува винаги. Това е най-голямата чест за нас. Затова ние винаги трябва да обичаме Бога."
17. Старецът Иоил казвал на духовното си чадо: "Когато заставаш на молитва, спомни си своите страсти, слабостите си, онази лекота, с която бягаш от Бога и падаш, спомни си, че Христос може да те удържи да не паднеш."
18. Същият старец съветвал: "Прекланяй колене и казвай: "Дръж ме, Христе мой, за да не се отдалеча от Тебе."
19. Молитвата много помага на човека да се избави от страстите. Във връзка с това старецът Евсевий казвал: "Когато страстта проникне в душата, тя я пленява и подчинява на себе си. Тогава човек трябва да се опомни и със смирено сърце да се моли непрестанно дотогава, докато не се освободи от нея."
20. Обръщайки се към своето духовно чадо, старецът Евсевий писал: "Молитвата и поучението да не те оставят. Бъди благотворител за другите с думите и примера си. Пази се от сатанинската гордост."
21. Демоните водят против подвижниците жестока война. С молитвата те биват отблъсквани и стават безсилни. Старецът Иосиф писал на един начинаещ монах, който водел такава битка: "Ти не виждаш колко демони падат и побягват от всяка произнесена от тебе молитва. Ти виждаш само колко рани ти нанасят те. Знай, че и те биват поразени и побягват. От търпението бягат, без да се обърнат, и сериозно биват уязвявани от молитвата. И така не очаквай по време на тази бран ти да изстрелваш срещу тях куршуми и снаряди, а срещу тебе - локум и шоколад."
22. Старецът Паисий казвал, че само молитвата на смирения бива чута от Бога. Той съветвал: "Ако искаш Бог да те чуе по време на молитвата, натисни копчето на смирението, защото на тази честота винаги работи Бог, и смирено проси Неговата милост" (по време на войната отец Паисий бил радист).
23. Молитвата трябва да се съпътства от любовта. Старецът Амфилохий казвал, че "молитва без любов е като добра и прекрасна птица, която няма криле и не може да лети".
24. Старецът Амфилохий, обръщайки се към монахините, на които бил духовен пастир, казвал: "Аз много бих искал да изградите места за молитви на своите острови. Искам да чувам във вас гласа Господен, така че от сърцето ви да говори Господ. Чрез молитвата станете Негов престол."
25. Старецът Порфирий казвал: "Когато се молите, правете поклони, дори това да ви уморява. Молитвата, съпровождана с доброволна жертва, става по-приятна на Бога и донася повече плод."
26. Старецът Иероним от о. Егина съветвал: "Когато твоят ум е в Бога, дори и да си в постелята си, можеш да се молиш. Ако е на някое друго място, дори и да преклониш колена, умилението не идва при тебе и молитвата е суха. Тогава ти не чувстваш облекчение и те боли глава, защото молитвата не ти доставя радост."
27. Старецът Иосиф в едно свое писмо разкрива следното: "Ако имаше някой редом с мене, щеше да чуе молитвите и въздишките ми, щеше да види сълзите, които проливам за братята си. Цяла нощ се моля и викам: Господи, или спаси всички братя, или погуби и мене. Ако съм сам, не искам рая."
28. Веднъж старецът Иаков казал: "В молитвата аз просех от Бога за ми даде такъв дар, че по лицата на хората да познавам сърцата им и да мога да им помогна. И Бог ми даде това".
29. Какво трябва да изпросваме с молитвата си? Старецът Паисий казвал: "Брате мой, в своята молитва не търси нищо освен покаяние. Покаянието ще ти донесе смирение, смирението ще ти донесе благодатта Божия и ти ще пребъдеш в нея. И каквото и да поискаш за своето спасение или за полза на другите, Бог ще ти го даде."
30. Посредством молитвата узнаваме волята Божия по някой вълнуващ ни въпрос. Старецът Иосиф казвал: "Когато искате да узнаете волята Божия, оставете напълно самия себе си, всичките свои намерения и мисли и с велико смирение искайте да я познаете в молитвата си. И каквото се образува в сърцето ви или към каквото се скланя то, това вършете и то ще е по Бога. Онези, които имат повече дръзновение да се молят за това, чуват по-ясно известяваното в себе си, стават по-внимателни в своя живот и нищо не правят без Божественото известяване."
31. Една душа казала на стареца Иероним, че от неговата молитва видяла за себе си велика полза и благодаряла за това. И старецът й казал: "Представи си, че те замервам с ябълки. Добре е да ги улавяш, защото в противен случай ще останеш гладна и ябълките ще се загубят напразно. Ти също трябва да се молиш, иначе молитвите ми не ще помогнат." И друг път подчертал: "Аз ще се моля за вас, ще моля за вас Бога. Но знайте, че сам воинът не е воин. Аз се моля за вас, но и вие се молете за себе си."
32. Същият старец казвал: "Аз жертвам себе си заради онзи, за когото се моля. Не мога да се моля, без да жертвам самия себе си. Мисля, че молитвата, която се отправя, без сърцето да се облива с кръв от любов и болка, не достига до Бога. Затова изнурявам себе си в молитвата и след това вече не намирам сили за беседа с човека."
33. Старецът Порфирий съветвал своите духовни чада да се молят за другите, следвайки неговия собствен пример: "Знаете ли, аз чувствам, че ви помагам много със своята молитва." "Когато се молите за човек, когото дяволът тласка към греховни страсти, не му казвайте за своята молитва, защото за това ще узнае дяволът, ще възбуди в душата му съпротива и вашата молитва няма да даде никакъв резултат. Молете се за него тайно и молитвата ви ще му помогне."
34. Молитвата за ближния е свещен дълг. Старецът Порфирий казвал: "Не можеш да се спасиш сам, ако не се спасят и другите. Грешка е, ако някой се моли само за себе си, за да се спаси сам. Ние трябва да се молим за целия свят, за да не погине никой." И друг пък казвал: "Аз не се страхувам от мъките и не мисля за рая. Само моля Бога да помилва целия свят и мене."
35. Старецът Паисий казвал: "Когато човек е духовно здрав и се оттегля от хората, за да им помогне повече със своята молитва, тогава той всички тях вижда свети и само себе си - грешен."
36. Дяволът се старае да съблазни молещите се по различни начини. Старецът Даниил от скита Катунаки, обръщайки се към монахините, казвал така: "Когато трудещата се в молитвата сестра придобие умиление и след това последват обилни сълзи, нека много да внимава, за да не приеме помисли от демона на превъзнасянето и да не помисли, че върши добродетел, но нека да моли Богородица да й даде нужното смирение и познание за самата себе си, защото скръбта е задължение на каещите се. И ако по време на молитвата почувства благоухание или види светлина, или ангел и пр., да не се увлича от тези явления."
37. Старецът Иосиф казвал: "Когато умът получи молитва и човек усети радост, тогава молитвата ще се извършва в него непрестанно и без неговото собствено усилие. Дали яде или ходи, дали спи или се пробужда, вътре в него ще се извършва молитвата, ще има мир и радост." И добавил: "След дълго действие на молитвата вътре в човека се ражда раят. Той се освобождава от страстите и става друг човек. Ако пък му се случи да е в пустинята... О, о! Тогава неописуеми са благата на молитвата."
38. За личния и таен опит на молитвата старецът Иероним казвал: "Молитвата е беседа с Бога. Когато усетим радост от молитвата, ще усетим и велико ликуване. Това е предвкусване на райския живот. Вие трябва много да се подвизавате, за да почувствате тази радост. И ако много се подвизавате, Бог ще ви я даде. Молитвата възнася на висотата на Божественото съзерцание. Михаил, моят старец, се молеше вече не словесно, а умно. Думите са подпалки, които са нужни, докато не се разгори огънят. Щом той пламне, тоест щом дойдат съкрушението и умилението, човек не може да говори. Той чувства и чува в себе си Бога. Тогава идват и сълзите. Човек се намира в духовно състояние със сърдечна молитва, свещено въжделение и неизречени въздихания."
39. Личен таен опит в молитвата са имали всички старци. Тук поместваме онова, което е открил на своите духовни чада старецът Амфилохий: "Когато седя на високата скала на молитвата, тогава никакви вълни не могат да ме достигнат. Но те ме заливат, когато се намирам ниско. Умната молитва завладява човека, пленява го и го освещава. Когато в душата пламва огънят на молитвата, тогава всички подпалки изгарят и се унищожават. В началото на молитвата усещаш радост, после сладост и накрая като плод идват сълзите, защото чувстваш присъствието на Иисуса." "Молитвата прави човека като дете. Тя го връща към онази простота и невинност, която е имал Адам в рая преди падението". "Молитвата освещава онова място, на което седиш, и онова дело, което вършиш." "Чрез молитвата се устройва всичко. Ти ходиш по морето и за тебе не съществуват разстояния. С молитва се поправят намеренията на хората, дава се смелост, вяра и търпение в живота."
Преводът е направен от руски език според изданието СЛОВО СОВРЕМЕННЫХ ПОДВИЖНИКОВ Священник Дионисий Тацис "ПОУЧЕНИЯ СТАРЦЕВ"
Перевод: Архимандрит Александр Милеант
-------------------
Кратки биографични данни за старците
Амфилохий (Макрис), старец от о. Патмос (1889-1970). Роден на о. Патмос, на 16-годишна възраст става послушник в манастира "Св. апостол Иоан Богослов". През 1935 г. е избран за игумен. Осъществява обширна духовна и обществена дейност.
Антим (Вайанос), старец от о. Хиос (1860-1960). Родното му място е гр. Ливавадия на о. Хиос. Продуктивно работи в лепрозориума (лечебно заведение, където живеят и се трудят болни от проказа) на Хиос, който превръща от "място на страдания в рай". Ктитор и духовник на женския манастир на Божията Майка Помощница. През 1992 г. Църквата го канонизира.
Гавриил (Казасис), атонски старец (1886-1983). Роден в селцето Месениколас в нома Кардица. През 1910 г. пристига в Атон, където дълги години е свещеник и игумен в манастира "Дионисиат". Знаменит духовник, самоук писател, деен атонски монах.
Георги (Карслидис), старец от гр. Драма (1901-1959). Родното му място е гр. Аргируполи на Черно море. През 1929 г. се премества в Гърция. След различни премествания място на неговото постоянно служение става Църквата на Архангелите в гр. Драма. През 1934 г. е построен манастирът "Възнесение Господне", където старецът прекарва остатъка от живота си, насаждайки благочестие сред християните в окръга.
Даниил (Димитриадис), старец от атонския скит Катунаки (1846-1929). Роден в гр. Смирна. От детски години гори от желанието да стане монах. Велик светогорец. Писал е книги и е рисувал икони.
Епифаний (Теодоропулос), старец от Атина (1930-1989). Роден в селцето Вурнази на нома Месиния. Човек с призвание за свещенството, със жажда за знания, старец с младежки дух. Незабележим клирик и известен писател. Обичал свещените канони, които изучавал и спазвал. Отказва се да стане епископ. Духовен отец за много хора и основател на манастира на Благодатна Троица в Тризина.
Евсевий (Матопулос), старец мисионер (1849-1929). Родното му място е Мелисопетра в Хортиния. Приема монашеско пострижение като младеж. Посвещава се основно на проповедническото служение. Осъществява множество мисионерски пътувания. Писател и основател на богословското братство "Зои".
Иаков (Цаликис), старец от о. Евбея (1929-1991). Роден в Евбея и се подвизава в манастира "Св. Давид". Става известен, велик старец, има явни свидетелства за светостта му.
Иероним (Апостолидис), старец от о. Егина (1883-1966). Роден в Гелвери в Кападокия. През 1922 г. идва в Гърция. Притежавал е дар слово. Посветил се на исихасткия живот, поддържал много хора със своите високи духовни съвети.
Иоил (Янакопулос), старец от гр. Калама (1901-1966). Роден в селцето Петалиди в нома Месиния. През 1924 г. приема пострижение, а по-късно е ръкоположен за дякон и презвитер. Преподава в гимназията. Основно се занимава с писателска дейност. През 1964 г. е обновен манастирът на св. пророк Илия в Калама, чийто строител е той.
Иосиф, атонски исихаст († 1959). Негово родно място е о. Парос. На 23 години започва да изучава Светите отци и в него се поражда любов към безмълвието, подвига и молитвата. Истински светогорец, строг исихаст, уединен молитвеник, верен на своя духовен устав. Много съвременни атонски монаси са били възпитани от стареца Иосиф.
Паисий (Езнепидис), атонски старец (1924-1994). Роден в с. Тараса в Кападокия. През 1927 г. семейството му се премества в гр. Коница (Гърция), а през 1957 г. той приема пострижение на Атон. Най-известният атонски старец. В течение на четири десетилетия утешава Божиите хора и поддържа множество души, помагайки в разрешаването на различни проблеми. Явни са признаците за неговата святост.
Порфирий (Байрактарис), старец от Атика (1906-1991). Селцето на свети Иоан Каристиас на Евбея е неговото родно място. Като млад идва на Атон. Тежка болест го принуждава да се върне в Евбея. В течения на 33 години служи като енорийски свещеник в параклиса на св. Герасим в атинската поликлиника. От 1973 г. започва да служи основно в църквата на св. Николай Калисия Пенделис. Строител на манастира на Преображение Господне в Милеси Малакаси, недалеч от Оропос. През 1991 г. се връща на Атон в скита Кавсокаливия, където и умира. Известен със светия си живот и особено с дара на прозорливостта.
Филотей (Зервакос), старец от о. Парос (1884-1980). Роден в селцето Пакил в нома Лакония. През 1907 г. приема монашеството, през 1912 г. е ръкоположен за презвитер. Осъществил множество мисионерски пътувания. Опитен духовник, способен писател и ревнител за преданията.
2. Свети Антим от о. Хиос, обръщайки се към монасите от своя манастир, подчертавал: "Молитвата не е изморителен труд. Тя е вътрешна дейност. Тя е топло умиление на душата. Обаче молитвата има нужда от пост и бдение. Постът изсушава страстите, а бдението ги умъртвява. Молитвата дава на човека криле и го издига в небесата, изпращайки му небесни дарования."
3. Старецът Иосиф казвал: "Начало на пътя към чистата молитва е борбата със страстите. Невъзможно е да се преуспее в молитвата, докато действат страстите. Но дори и те не препятстват да се придобие благодатта на молитвата, стига само да избегнем безделието и тщеславието."
4. Молитвата е източник на сила. Старецът Порфирий казвал: "Мъчениците изпитвали силна болка по време на мъченията. Така би страдал и обикновеният човек с тази разлика, че мъчениците постоянно били съединени с Христа чрез молитвата и получавали сила, по-голяма от тяхната болка, и по този начин постигали победа. Но ако бяха оставили молитвата дори и за една секунда, болките им биха станали нетърпими и те биха били готови да се отрекат от Христа. Но свързани чрез молитвата с Христа, те получавали сила и претърпявали докрай болката и всички мъчения."
5. Старецът Амфилохий учел: "Молитвата, възнасяна с усърдие, бодрост, благоговение, вяра, умиление и внимание, е добра и полезна. Дяволът по различни начини се бори с онези, които се молят, а такива, които не се молят - обича. Чрез молитвата човек беседва с Бога и проси от Него благодат и спасение. Молещият се трябва да притежава смирение."
6. Поученията на стареца Паисий за молитвата са много ценни за всеки християнин. Той казвал: "Няма по-блажени от хората, които са осъществили връзка с Небесната радиостанция и са оградени от Бога с благочестие. И няма по-нещастни от онези, които са прекъснали връзката си с Бога и загубили разсъдъка си, установяват връзка със света и светските радиостанции, за да се отвлекат поне за малко от силното безпокойство, произтичащо от това, че животът им се е отклонил от пътя." Той съветвал и следното: "Много помага преди молитва четенето на някой откъс от Патерика. Тогава се стопля сърцето, отдалечават се всички грижи и ти можеш да се молиш неразсеяно." И за ума, който се разсейва по време на молитвата, казвал: "В часа на молитвата, когато нашият ум преминава върху лоши неща или помислите за тях идват сами, без нашето желание, да не противоречим на врага, защото дори да се съберат всички адвокати с речите си, те няма да се справят дори с едно демонче. Тия помисли, както и хулните помисли, могат да бъдат прогонени само с презрение към тях."
7. Старецът Иероним казвал: "Не оставяй молитвата. Бой се от безделието и равнодушието. Когато се молиш сутринта и чувстваш умиление, през целия ден ще се носиш като на крила. А когато започваш утрото без молитва, всичко ще върви наопаки."
8. Същият старец давал такива съвети за молитвата на свое духовно чадо: "Моли се по-често, осигурявайки си за това и подходяща тишина. Ако не можеш много да се молиш сутринта, моли се по обяд или вечер. Избери си такъв час за молитва, в който да има тишина. Моли се, докато не дойде дъждът, тоест докато не дойдат сълзите. Мнозина се молят цяла нощ и не се насищат. Молитвата е услаждащо занимание."
9. Целта на света е да славослови Бога. Старецът Иоил от гр. Калама казвал за това така: "На небето Бога славят ангелите и светците, звездите и птиците. На земята славят Бога неграмотните, монасите и пустинниците. Славословието на Бога е нишката, която свързва всички части на света. Това е крайният смисъл, най-високата цел на света, а следователно и на човека."
10. Пак този старец казвал: "В радостния покой на молещия се човек се подготвя почвата и благите помисли започват полека да напяват с небесни звуци в ушите му прекрасни съвети, които са небесните беседи."
11. Старецът Амфилохий казвал: "Молитвата е напълнила рая с толкова свети люде. Освен умната молитва няма друг начин за очистване и освещаване. Хубави са псалмите и църковните песнопения, но ние ги пеем, за да привлечем и трогнем хората. Ние, монасите, трябва да беседваме с Царя тайно. Пеещите приличат на хора, които се намират вън от царския дворец и пеят разни песни, за да изкажат своя възторг. Разбира се, Той приема техните благодарности, понеже песните се пеят заради Него, но повече се вслушва в онези от Неговия двор, които тайно Му говорят на ухо."
12. Старецът Иероним от о. Егина казвал за молитвата: "Някои хора, дори и малко време да прекарат без молитва, не издържат и страдат. Часовете, през които биха искали да се помолят и не са могли, им се струват мъчителни." И продължил: "Когато умира майка ти или някой роднина, ти не вземаш книга, за да плачеш. Думите сами ти идат наум поради скръбта. Така е и в молитвата. Ние трябва да си позволим да се изповядаме Богу за това, което ни безпокои."
13. Друг път същият старец казвал: "Ако самият ти не чуваш или не разбираш онова, което говориш, как тогава искаш Бог да те чуе?" Също казвал той и за себе си: "Когато ми е студено, аз се моля и Божията благодат ме сгрява."
14. Великият старец Порфирий казвал за молитвата: "Когато сме в Божията благодат, тогава нашата молитва става чиста. Нека се молим непрестанно, дори легнали в леглото, когато се приготвяме за сън или си почиваме."
15. Същият старец съветвал едно свое духовно чадо: "Не се моли Бог да отнеме от тебе различните болести, но се умиротворявай с умната молитва и запазвай търпение. Така ти ще получиш много полза."
16. Молитвата просвещава човека. Това подчертавал старецът Порфирий и посочил следния пример: "Ето, някъде има електростанция, а в стаята - лампа, но ако не завъртим ключа, ще останем в тъмнина. С това искам да кажа, че ето, има Христос, има я и нашата душа, но ако ние не завъртим ключа на молитвата, нашата душа няма да види светлината Христова и ние ще останем в мрака на дявола." И на свое духовно чадо казвал: "Знаеш ли колко велик дар е това, че Бог ни е дал право да говорим с Него по всяко време, във всеки миг и на всяко място, където и да се намираме? Той ни чува винаги. Това е най-голямата чест за нас. Затова ние винаги трябва да обичаме Бога."
17. Старецът Иоил казвал на духовното си чадо: "Когато заставаш на молитва, спомни си своите страсти, слабостите си, онази лекота, с която бягаш от Бога и падаш, спомни си, че Христос може да те удържи да не паднеш."
18. Същият старец съветвал: "Прекланяй колене и казвай: "Дръж ме, Христе мой, за да не се отдалеча от Тебе."
19. Молитвата много помага на човека да се избави от страстите. Във връзка с това старецът Евсевий казвал: "Когато страстта проникне в душата, тя я пленява и подчинява на себе си. Тогава човек трябва да се опомни и със смирено сърце да се моли непрестанно дотогава, докато не се освободи от нея."
20. Обръщайки се към своето духовно чадо, старецът Евсевий писал: "Молитвата и поучението да не те оставят. Бъди благотворител за другите с думите и примера си. Пази се от сатанинската гордост."
21. Демоните водят против подвижниците жестока война. С молитвата те биват отблъсквани и стават безсилни. Старецът Иосиф писал на един начинаещ монах, който водел такава битка: "Ти не виждаш колко демони падат и побягват от всяка произнесена от тебе молитва. Ти виждаш само колко рани ти нанасят те. Знай, че и те биват поразени и побягват. От търпението бягат, без да се обърнат, и сериозно биват уязвявани от молитвата. И така не очаквай по време на тази бран ти да изстрелваш срещу тях куршуми и снаряди, а срещу тебе - локум и шоколад."
22. Старецът Паисий казвал, че само молитвата на смирения бива чута от Бога. Той съветвал: "Ако искаш Бог да те чуе по време на молитвата, натисни копчето на смирението, защото на тази честота винаги работи Бог, и смирено проси Неговата милост" (по време на войната отец Паисий бил радист).
23. Молитвата трябва да се съпътства от любовта. Старецът Амфилохий казвал, че "молитва без любов е като добра и прекрасна птица, която няма криле и не може да лети".
24. Старецът Амфилохий, обръщайки се към монахините, на които бил духовен пастир, казвал: "Аз много бих искал да изградите места за молитви на своите острови. Искам да чувам във вас гласа Господен, така че от сърцето ви да говори Господ. Чрез молитвата станете Негов престол."
25. Старецът Порфирий казвал: "Когато се молите, правете поклони, дори това да ви уморява. Молитвата, съпровождана с доброволна жертва, става по-приятна на Бога и донася повече плод."
26. Старецът Иероним от о. Егина съветвал: "Когато твоят ум е в Бога, дори и да си в постелята си, можеш да се молиш. Ако е на някое друго място, дори и да преклониш колена, умилението не идва при тебе и молитвата е суха. Тогава ти не чувстваш облекчение и те боли глава, защото молитвата не ти доставя радост."
27. Старецът Иосиф в едно свое писмо разкрива следното: "Ако имаше някой редом с мене, щеше да чуе молитвите и въздишките ми, щеше да види сълзите, които проливам за братята си. Цяла нощ се моля и викам: Господи, или спаси всички братя, или погуби и мене. Ако съм сам, не искам рая."
28. Веднъж старецът Иаков казал: "В молитвата аз просех от Бога за ми даде такъв дар, че по лицата на хората да познавам сърцата им и да мога да им помогна. И Бог ми даде това".
29. Какво трябва да изпросваме с молитвата си? Старецът Паисий казвал: "Брате мой, в своята молитва не търси нищо освен покаяние. Покаянието ще ти донесе смирение, смирението ще ти донесе благодатта Божия и ти ще пребъдеш в нея. И каквото и да поискаш за своето спасение или за полза на другите, Бог ще ти го даде."
30. Посредством молитвата узнаваме волята Божия по някой вълнуващ ни въпрос. Старецът Иосиф казвал: "Когато искате да узнаете волята Божия, оставете напълно самия себе си, всичките свои намерения и мисли и с велико смирение искайте да я познаете в молитвата си. И каквото се образува в сърцето ви или към каквото се скланя то, това вършете и то ще е по Бога. Онези, които имат повече дръзновение да се молят за това, чуват по-ясно известяваното в себе си, стават по-внимателни в своя живот и нищо не правят без Божественото известяване."
31. Една душа казала на стареца Иероним, че от неговата молитва видяла за себе си велика полза и благодаряла за това. И старецът й казал: "Представи си, че те замервам с ябълки. Добре е да ги улавяш, защото в противен случай ще останеш гладна и ябълките ще се загубят напразно. Ти също трябва да се молиш, иначе молитвите ми не ще помогнат." И друг път подчертал: "Аз ще се моля за вас, ще моля за вас Бога. Но знайте, че сам воинът не е воин. Аз се моля за вас, но и вие се молете за себе си."
32. Същият старец казвал: "Аз жертвам себе си заради онзи, за когото се моля. Не мога да се моля, без да жертвам самия себе си. Мисля, че молитвата, която се отправя, без сърцето да се облива с кръв от любов и болка, не достига до Бога. Затова изнурявам себе си в молитвата и след това вече не намирам сили за беседа с човека."
33. Старецът Порфирий съветвал своите духовни чада да се молят за другите, следвайки неговия собствен пример: "Знаете ли, аз чувствам, че ви помагам много със своята молитва." "Когато се молите за човек, когото дяволът тласка към греховни страсти, не му казвайте за своята молитва, защото за това ще узнае дяволът, ще възбуди в душата му съпротива и вашата молитва няма да даде никакъв резултат. Молете се за него тайно и молитвата ви ще му помогне."
34. Молитвата за ближния е свещен дълг. Старецът Порфирий казвал: "Не можеш да се спасиш сам, ако не се спасят и другите. Грешка е, ако някой се моли само за себе си, за да се спаси сам. Ние трябва да се молим за целия свят, за да не погине никой." И друг пък казвал: "Аз не се страхувам от мъките и не мисля за рая. Само моля Бога да помилва целия свят и мене."
35. Старецът Паисий казвал: "Когато човек е духовно здрав и се оттегля от хората, за да им помогне повече със своята молитва, тогава той всички тях вижда свети и само себе си - грешен."
36. Дяволът се старае да съблазни молещите се по различни начини. Старецът Даниил от скита Катунаки, обръщайки се към монахините, казвал така: "Когато трудещата се в молитвата сестра придобие умиление и след това последват обилни сълзи, нека много да внимава, за да не приеме помисли от демона на превъзнасянето и да не помисли, че върши добродетел, но нека да моли Богородица да й даде нужното смирение и познание за самата себе си, защото скръбта е задължение на каещите се. И ако по време на молитвата почувства благоухание или види светлина, или ангел и пр., да не се увлича от тези явления."
37. Старецът Иосиф казвал: "Когато умът получи молитва и човек усети радост, тогава молитвата ще се извършва в него непрестанно и без неговото собствено усилие. Дали яде или ходи, дали спи или се пробужда, вътре в него ще се извършва молитвата, ще има мир и радост." И добавил: "След дълго действие на молитвата вътре в човека се ражда раят. Той се освобождава от страстите и става друг човек. Ако пък му се случи да е в пустинята... О, о! Тогава неописуеми са благата на молитвата."
38. За личния и таен опит на молитвата старецът Иероним казвал: "Молитвата е беседа с Бога. Когато усетим радост от молитвата, ще усетим и велико ликуване. Това е предвкусване на райския живот. Вие трябва много да се подвизавате, за да почувствате тази радост. И ако много се подвизавате, Бог ще ви я даде. Молитвата възнася на висотата на Божественото съзерцание. Михаил, моят старец, се молеше вече не словесно, а умно. Думите са подпалки, които са нужни, докато не се разгори огънят. Щом той пламне, тоест щом дойдат съкрушението и умилението, човек не може да говори. Той чувства и чува в себе си Бога. Тогава идват и сълзите. Човек се намира в духовно състояние със сърдечна молитва, свещено въжделение и неизречени въздихания."
39. Личен таен опит в молитвата са имали всички старци. Тук поместваме онова, което е открил на своите духовни чада старецът Амфилохий: "Когато седя на високата скала на молитвата, тогава никакви вълни не могат да ме достигнат. Но те ме заливат, когато се намирам ниско. Умната молитва завладява човека, пленява го и го освещава. Когато в душата пламва огънят на молитвата, тогава всички подпалки изгарят и се унищожават. В началото на молитвата усещаш радост, после сладост и накрая като плод идват сълзите, защото чувстваш присъствието на Иисуса." "Молитвата прави човека като дете. Тя го връща към онази простота и невинност, която е имал Адам в рая преди падението". "Молитвата освещава онова място, на което седиш, и онова дело, което вършиш." "Чрез молитвата се устройва всичко. Ти ходиш по морето и за тебе не съществуват разстояния. С молитва се поправят намеренията на хората, дава се смелост, вяра и търпение в живота."
Преводът е направен от руски език според изданието СЛОВО СОВРЕМЕННЫХ ПОДВИЖНИКОВ Священник Дионисий Тацис "ПОУЧЕНИЯ СТАРЦЕВ"
Перевод: Архимандрит Александр Милеант
-------------------
Кратки биографични данни за старците
Амфилохий (Макрис), старец от о. Патмос (1889-1970). Роден на о. Патмос, на 16-годишна възраст става послушник в манастира "Св. апостол Иоан Богослов". През 1935 г. е избран за игумен. Осъществява обширна духовна и обществена дейност.
Антим (Вайанос), старец от о. Хиос (1860-1960). Родното му място е гр. Ливавадия на о. Хиос. Продуктивно работи в лепрозориума (лечебно заведение, където живеят и се трудят болни от проказа) на Хиос, който превръща от "място на страдания в рай". Ктитор и духовник на женския манастир на Божията Майка Помощница. През 1992 г. Църквата го канонизира.
Гавриил (Казасис), атонски старец (1886-1983). Роден в селцето Месениколас в нома Кардица. През 1910 г. пристига в Атон, където дълги години е свещеник и игумен в манастира "Дионисиат". Знаменит духовник, самоук писател, деен атонски монах.
Георги (Карслидис), старец от гр. Драма (1901-1959). Родното му място е гр. Аргируполи на Черно море. През 1929 г. се премества в Гърция. След различни премествания място на неговото постоянно служение става Църквата на Архангелите в гр. Драма. През 1934 г. е построен манастирът "Възнесение Господне", където старецът прекарва остатъка от живота си, насаждайки благочестие сред християните в окръга.
Даниил (Димитриадис), старец от атонския скит Катунаки (1846-1929). Роден в гр. Смирна. От детски години гори от желанието да стане монах. Велик светогорец. Писал е книги и е рисувал икони.
Епифаний (Теодоропулос), старец от Атина (1930-1989). Роден в селцето Вурнази на нома Месиния. Човек с призвание за свещенството, със жажда за знания, старец с младежки дух. Незабележим клирик и известен писател. Обичал свещените канони, които изучавал и спазвал. Отказва се да стане епископ. Духовен отец за много хора и основател на манастира на Благодатна Троица в Тризина.
Евсевий (Матопулос), старец мисионер (1849-1929). Родното му място е Мелисопетра в Хортиния. Приема монашеско пострижение като младеж. Посвещава се основно на проповедническото служение. Осъществява множество мисионерски пътувания. Писател и основател на богословското братство "Зои".
Иаков (Цаликис), старец от о. Евбея (1929-1991). Роден в Евбея и се подвизава в манастира "Св. Давид". Става известен, велик старец, има явни свидетелства за светостта му.
Иероним (Апостолидис), старец от о. Егина (1883-1966). Роден в Гелвери в Кападокия. През 1922 г. идва в Гърция. Притежавал е дар слово. Посветил се на исихасткия живот, поддържал много хора със своите високи духовни съвети.
Иоил (Янакопулос), старец от гр. Калама (1901-1966). Роден в селцето Петалиди в нома Месиния. През 1924 г. приема пострижение, а по-късно е ръкоположен за дякон и презвитер. Преподава в гимназията. Основно се занимава с писателска дейност. През 1964 г. е обновен манастирът на св. пророк Илия в Калама, чийто строител е той.
Иосиф, атонски исихаст († 1959). Негово родно място е о. Парос. На 23 години започва да изучава Светите отци и в него се поражда любов към безмълвието, подвига и молитвата. Истински светогорец, строг исихаст, уединен молитвеник, верен на своя духовен устав. Много съвременни атонски монаси са били възпитани от стареца Иосиф.
Паисий (Езнепидис), атонски старец (1924-1994). Роден в с. Тараса в Кападокия. През 1927 г. семейството му се премества в гр. Коница (Гърция), а през 1957 г. той приема пострижение на Атон. Най-известният атонски старец. В течение на четири десетилетия утешава Божиите хора и поддържа множество души, помагайки в разрешаването на различни проблеми. Явни са признаците за неговата святост.
Порфирий (Байрактарис), старец от Атика (1906-1991). Селцето на свети Иоан Каристиас на Евбея е неговото родно място. Като млад идва на Атон. Тежка болест го принуждава да се върне в Евбея. В течения на 33 години служи като енорийски свещеник в параклиса на св. Герасим в атинската поликлиника. От 1973 г. започва да служи основно в църквата на св. Николай Калисия Пенделис. Строител на манастира на Преображение Господне в Милеси Малакаси, недалеч от Оропос. През 1991 г. се връща на Атон в скита Кавсокаливия, където и умира. Известен със светия си живот и особено с дара на прозорливостта.
Филотей (Зервакос), старец от о. Парос (1884-1980). Роден в селцето Пакил в нома Лакония. През 1907 г. приема монашеството, през 1912 г. е ръкоположен за презвитер. Осъществил множество мисионерски пътувания. Опитен духовник, способен писател и ревнител за преданията.
