За умът
1. Старецът Паисий в своите известни "Писма" често говори за пазенето на ума. В частност той пише: "Когато няма бодрост, ние губим и ума (похищава го демонът), и оставаме с едното тяло без ум като някакво дърво, и по-късно, когато съберем ума си, той е обременен с боклуци, които лукавият използва като подпалки и запалва дървото (плътта ни), а сам подскача, смее ни се и се радва на злото. За да не ни оставя умът, ние трябва постоянно да се прилепяме към сладкото име на Иисуса в нашето сърце за духовно преуспяване. Защото отсъствието на ума е същото, каквото отсъствието на стопанина от дома - тогава този дом се превръща в руини."
2. Старецът Иероним често говорел на своите духовни чада: "Следете ума си. Не го обвързвайте с нищо. Аз съжалявам дори за построените от мен църкви, защото обременявах ума си с много грижи и му пречех да се моли." И друг път добавил: "Усилено следете за ума си. Не го обременявайте нито със скръб, нито с безсмислени проблеми, нито с каквото и да е друго. Ако водата е чиста и спокойна, ще видиш и игла на дъното. Така е и с ума."
3. Пазенето на ума е условие за молитвата. Старецът Иосиф, опитен исихаст от Света гора, казвал: "Молитвата без внимание и трезвение е губене на време и напразен труд. Ние трябва да поставим незаспиващ страж на всички свои чувства, вътре и вън от нас - вниманието. Без него умът и силите на душата се разпиляват за суетното и житейското като безполезната вода, която се лее по пътищата. Никой не може да се издигне горе, ако не презре долното. Често пъти ние се молим, а умът ни се скита тук и там, където му се харесва, и в това, което по навик го привлича. Затова е нужно усилие, за да се съсредоточим и внимаваме в думите на молитвата."
4. Никой не може да преуспее духовно, ако не пази ума си. Старецът Паисий подчертавал: "Ако по време на духовно поучение умът ни не е с нас (т. е. е разсеян), то ще е напълно безполезно и ние само напразно губим времето си уморявайки се безсмислено, защото нищо не ще можем да запомним, както и при печатаря, който не добавя мастило, машините работят напразно и не печатат нищо."
5. Същият старец казвал за учените, които са далеч от Бога: "Всичкото зло идва от ума, когато той се намира само в науката. Учените не намират вътрешен мир и равновесие. Но ако умът им пребивава в Бога, те ще използват науката за благо и на своята вътрешна дейност, и на света, защото умът им ще е осветен."
6. Заслужава да се спомене и личният опит на стареца Паисий: "Когато умът започва често да пребивава в Бога, тогава той забравя не само своето жилище, но дори и жилището на своята душа, т. е. тленната плът."
7. Старецът Иероним казвал за ума, който се разсейва по време на молитвата: "Нищо от това, че умът често си отива от молитвата и от думите, които произнасяме. Трябва само ние да не си отиваме веднага, и умът ще се върне отново. Умът прилича на жребче. Бяга тук и там и не седи редом с майка си, която е вързана на едно място. Но когато се умори, той се връща и ляга да спи и да си почине в краката й."
8. На молитвата ни често пречат образите на различни лица. Старецът Иероним от о. Егина съветвал: "Ако между тебе и Христос застава друго лице, каквото и да е то, прогонвай го незабавно, защото то пленява твоя ум, който трябва да бъде отдаден на Бога."
9. За дейността на ума старецът Иосиф казвал: "Умът храни душата и всичко благо или лукаво, което той види или чуе, се спуска в сърцето, което е център на духовните и телесните сили на човека."
10. Същият старец казвал за ума следното: "Когато умът на човека се очисти и просветли със своя собствена светлина, без участието на Божествената благодат - с помощта на тази естествена светлина той вижда и демоните, както казват отците, - тогава той приема допълнително и просвещение от Божествената благодат, така че тя може да остава постоянно в ума и да го пленява в съзерцания и видения, а как и за колко - знае сама. Но човек може и сам, когато иска да види или да узнае нещо, което го интересува, да поиска това в молитвата и тогава ще подейства благодатта и ще удовлетвори просбата му, понеже сам е помолил."
Преводът е направен от руски език според изданието СЛОВО СОВРЕМЕННЫХ ПОДВИЖНИКОВ Священник Дионисий Тацис "ПОУЧЕНИЯ СТАРЦЕВ"
Перевод: Архимандрит Александр Милеант
-------------------
Кратки биографични данни за старците
Амфилохий (Макрис), старец от о. Патмос (1889-1970). Роден на о. Патмос, на 16-годишна възраст става послушник в манастира "Св. апостол Иоан Богослов". През 1935 г. е избран за игумен. Осъществява обширна духовна и обществена дейност.
Антим (Вайанос), старец от о. Хиос (1860-1960). Родното му място е гр. Ливавадия на о. Хиос. Продуктивно работи в лепрозориума (лечебно заведение, където живеят и се трудят болни от проказа) на Хиос, който превръща от "място на страдания в рай". Ктитор и духовник на женския манастир на Божията Майка Помощница. През 1992 г. Църквата го канонизира.
Гавриил (Казасис), атонски старец (1886-1983). Роден в селцето Месениколас в нома Кардица. През 1910 г. пристига в Атон, където дълги години е свещеник и игумен в манастира "Дионисиат". Знаменит духовник, самоук писател, деен атонски монах.
Георги (Карслидис), старец от гр. Драма (1901-1959). Родното му място е гр. Аргируполи на Черно море. През 1929 г. се премества в Гърция. След различни премествания място на неговото постоянно служение става Църквата на Архангелите в гр. Драма. През 1934 г. е построен манастирът "Възнесение Господне", където старецът прекарва остатъка от живота си, насаждайки благочестие сред християните в окръга.
Даниил (Димитриадис), старец от атонския скит Катунаки (1846-1929). Роден в гр. Смирна. От детски години гори от желанието да стане монах. Велик светогорец. Писал е книги и е рисувал икони.
Епифаний (Теодоропулос), старец от Атина (1930-1989). Роден в селцето Вурнази на нома Месиния. Човек с призвание за свещенството, със жажда за знания, старец с младежки дух. Незабележим клирик и известен писател. Обичал свещените канони, които изучавал и спазвал. Отказва се да стане епископ. Духовен отец за много хора и основател на манастира на Благодатна Троица в Тризина.
Евсевий (Матопулос), старец мисионер (1849-1929). Родното му място е Мелисопетра в Хортиния. Приема монашеско пострижение като младеж. Посвещава се основно на проповедническото служение. Осъществява множество мисионерски пътувания. Писател и основател на богословското братство "Зои".
Иаков (Цаликис), старец от о. Евбея (1929-1991). Роден в Евбея и се подвизава в манастира "Св. Давид". Става известен, велик старец, има явни свидетелства за светостта му.
Иероним (Апостолидис), старец от о. Егина (1883-1966). Роден в Гелвери в Кападокия. През 1922 г. идва в Гърция. Притежавал е дар слово. Посветил се на исихасткия живот, поддържал много хора със своите високи духовни съвети.
Иоил (Янакопулос), старец от гр. Калама (1901-1966). Роден в селцето Петалиди в нома Месиния. През 1924 г. приема пострижение, а по-късно е ръкоположен за дякон и презвитер. Преподава в гимназията. Основно се занимава с писателска дейност. През 1964 г. е обновен манастирът на св. пророк Илия в Калама, чийто строител е той.
Иосиф, атонски исихаст († 1959). Негово родно място е о. Парос. На 23 години започва да изучава Светите отци и в него се поражда любов към безмълвието, подвига и молитвата. Истински светогорец, строг исихаст, уединен молитвеник, верен на своя духовен устав. Много съвременни атонски монаси са били възпитани от стареца Иосиф.
Паисий (Езнепидис), атонски старец (1924-1994). Роден в с. Тараса в Кападокия. През 1927 г. семейството му се премества в гр. Коница (Гърция), а през 1957 г. той приема пострижение на Атон. Най-известният атонски старец. В течение на четири десетилетия утешава Божиите хора и поддържа множество души, помагайки в разрешаването на различни проблеми. Явни са признаците за неговата святост.
Порфирий (Байрактарис), старец от Атика (1906-1991). Селцето на свети Иоан Каристиас на Евбея е неговото родно място. Като млад идва на Атон. Тежка болест го принуждава да се върне в Евбея. В течения на 33 години служи като енорийски свещеник в параклиса на св. Герасим в атинската поликлиника. От 1973 г. започва да служи основно в църквата на св. Николай Калисия Пенделис. Строител на манастира на Преображение Господне в Милеси Малакаси, недалеч от Оропос. През 1991 г. се връща на Атон в скита Кавсокаливия, където и умира. Известен със светия си живот и особено с дара на прозорливостта.
Филотей (Зервакос), старец от о. Парос (1884-1980). Роден в селцето Пакил в нома Лакония. През 1907 г. приема монашеството, през 1912 г. е ръкоположен за презвитер. Осъществил множество мисионерски пътувания. Опитен духовник, способен писател и ревнител за преданията.
2. Старецът Иероним често говорел на своите духовни чада: "Следете ума си. Не го обвързвайте с нищо. Аз съжалявам дори за построените от мен църкви, защото обременявах ума си с много грижи и му пречех да се моли." И друг път добавил: "Усилено следете за ума си. Не го обременявайте нито със скръб, нито с безсмислени проблеми, нито с каквото и да е друго. Ако водата е чиста и спокойна, ще видиш и игла на дъното. Така е и с ума."
3. Пазенето на ума е условие за молитвата. Старецът Иосиф, опитен исихаст от Света гора, казвал: "Молитвата без внимание и трезвение е губене на време и напразен труд. Ние трябва да поставим незаспиващ страж на всички свои чувства, вътре и вън от нас - вниманието. Без него умът и силите на душата се разпиляват за суетното и житейското като безполезната вода, която се лее по пътищата. Никой не може да се издигне горе, ако не презре долното. Често пъти ние се молим, а умът ни се скита тук и там, където му се харесва, и в това, което по навик го привлича. Затова е нужно усилие, за да се съсредоточим и внимаваме в думите на молитвата."
4. Никой не може да преуспее духовно, ако не пази ума си. Старецът Паисий подчертавал: "Ако по време на духовно поучение умът ни не е с нас (т. е. е разсеян), то ще е напълно безполезно и ние само напразно губим времето си уморявайки се безсмислено, защото нищо не ще можем да запомним, както и при печатаря, който не добавя мастило, машините работят напразно и не печатат нищо."
5. Същият старец казвал за учените, които са далеч от Бога: "Всичкото зло идва от ума, когато той се намира само в науката. Учените не намират вътрешен мир и равновесие. Но ако умът им пребивава в Бога, те ще използват науката за благо и на своята вътрешна дейност, и на света, защото умът им ще е осветен."
6. Заслужава да се спомене и личният опит на стареца Паисий: "Когато умът започва често да пребивава в Бога, тогава той забравя не само своето жилище, но дори и жилището на своята душа, т. е. тленната плът."
7. Старецът Иероним казвал за ума, който се разсейва по време на молитвата: "Нищо от това, че умът често си отива от молитвата и от думите, които произнасяме. Трябва само ние да не си отиваме веднага, и умът ще се върне отново. Умът прилича на жребче. Бяга тук и там и не седи редом с майка си, която е вързана на едно място. Но когато се умори, той се връща и ляга да спи и да си почине в краката й."
8. На молитвата ни често пречат образите на различни лица. Старецът Иероним от о. Егина съветвал: "Ако между тебе и Христос застава друго лице, каквото и да е то, прогонвай го незабавно, защото то пленява твоя ум, който трябва да бъде отдаден на Бога."
9. За дейността на ума старецът Иосиф казвал: "Умът храни душата и всичко благо или лукаво, което той види или чуе, се спуска в сърцето, което е център на духовните и телесните сили на човека."
10. Същият старец казвал за ума следното: "Когато умът на човека се очисти и просветли със своя собствена светлина, без участието на Божествената благодат - с помощта на тази естествена светлина той вижда и демоните, както казват отците, - тогава той приема допълнително и просвещение от Божествената благодат, така че тя може да остава постоянно в ума и да го пленява в съзерцания и видения, а как и за колко - знае сама. Но човек може и сам, когато иска да види или да узнае нещо, което го интересува, да поиска това в молитвата и тогава ще подейства благодатта и ще удовлетвори просбата му, понеже сам е помолил."
Преводът е направен от руски език според изданието СЛОВО СОВРЕМЕННЫХ ПОДВИЖНИКОВ Священник Дионисий Тацис "ПОУЧЕНИЯ СТАРЦЕВ"
Перевод: Архимандрит Александр Милеант
-------------------
Кратки биографични данни за старците
Амфилохий (Макрис), старец от о. Патмос (1889-1970). Роден на о. Патмос, на 16-годишна възраст става послушник в манастира "Св. апостол Иоан Богослов". През 1935 г. е избран за игумен. Осъществява обширна духовна и обществена дейност.
Антим (Вайанос), старец от о. Хиос (1860-1960). Родното му място е гр. Ливавадия на о. Хиос. Продуктивно работи в лепрозориума (лечебно заведение, където живеят и се трудят болни от проказа) на Хиос, който превръща от "място на страдания в рай". Ктитор и духовник на женския манастир на Божията Майка Помощница. През 1992 г. Църквата го канонизира.
Гавриил (Казасис), атонски старец (1886-1983). Роден в селцето Месениколас в нома Кардица. През 1910 г. пристига в Атон, където дълги години е свещеник и игумен в манастира "Дионисиат". Знаменит духовник, самоук писател, деен атонски монах.
Георги (Карслидис), старец от гр. Драма (1901-1959). Родното му място е гр. Аргируполи на Черно море. През 1929 г. се премества в Гърция. След различни премествания място на неговото постоянно служение става Църквата на Архангелите в гр. Драма. През 1934 г. е построен манастирът "Възнесение Господне", където старецът прекарва остатъка от живота си, насаждайки благочестие сред християните в окръга.
Даниил (Димитриадис), старец от атонския скит Катунаки (1846-1929). Роден в гр. Смирна. От детски години гори от желанието да стане монах. Велик светогорец. Писал е книги и е рисувал икони.
Епифаний (Теодоропулос), старец от Атина (1930-1989). Роден в селцето Вурнази на нома Месиния. Човек с призвание за свещенството, със жажда за знания, старец с младежки дух. Незабележим клирик и известен писател. Обичал свещените канони, които изучавал и спазвал. Отказва се да стане епископ. Духовен отец за много хора и основател на манастира на Благодатна Троица в Тризина.
Евсевий (Матопулос), старец мисионер (1849-1929). Родното му място е Мелисопетра в Хортиния. Приема монашеско пострижение като младеж. Посвещава се основно на проповедническото служение. Осъществява множество мисионерски пътувания. Писател и основател на богословското братство "Зои".
Иаков (Цаликис), старец от о. Евбея (1929-1991). Роден в Евбея и се подвизава в манастира "Св. Давид". Става известен, велик старец, има явни свидетелства за светостта му.
Иероним (Апостолидис), старец от о. Егина (1883-1966). Роден в Гелвери в Кападокия. През 1922 г. идва в Гърция. Притежавал е дар слово. Посветил се на исихасткия живот, поддържал много хора със своите високи духовни съвети.
Иоил (Янакопулос), старец от гр. Калама (1901-1966). Роден в селцето Петалиди в нома Месиния. През 1924 г. приема пострижение, а по-късно е ръкоположен за дякон и презвитер. Преподава в гимназията. Основно се занимава с писателска дейност. През 1964 г. е обновен манастирът на св. пророк Илия в Калама, чийто строител е той.
Иосиф, атонски исихаст († 1959). Негово родно място е о. Парос. На 23 години започва да изучава Светите отци и в него се поражда любов към безмълвието, подвига и молитвата. Истински светогорец, строг исихаст, уединен молитвеник, верен на своя духовен устав. Много съвременни атонски монаси са били възпитани от стареца Иосиф.
Паисий (Езнепидис), атонски старец (1924-1994). Роден в с. Тараса в Кападокия. През 1927 г. семейството му се премества в гр. Коница (Гърция), а през 1957 г. той приема пострижение на Атон. Най-известният атонски старец. В течение на четири десетилетия утешава Божиите хора и поддържа множество души, помагайки в разрешаването на различни проблеми. Явни са признаците за неговата святост.
Порфирий (Байрактарис), старец от Атика (1906-1991). Селцето на свети Иоан Каристиас на Евбея е неговото родно място. Като млад идва на Атон. Тежка болест го принуждава да се върне в Евбея. В течения на 33 години служи като енорийски свещеник в параклиса на св. Герасим в атинската поликлиника. От 1973 г. започва да служи основно в църквата на св. Николай Калисия Пенделис. Строител на манастира на Преображение Господне в Милеси Малакаси, недалеч от Оропос. През 1991 г. се връща на Атон в скита Кавсокаливия, където и умира. Известен със светия си живот и особено с дара на прозорливостта.
Филотей (Зервакос), старец от о. Парос (1884-1980). Роден в селцето Пакил в нома Лакония. През 1907 г. приема монашеството, през 1912 г. е ръкоположен за презвитер. Осъществил множество мисионерски пътувания. Опитен духовник, способен писател и ревнител за преданията.
