Тези свети мъченици живели при царуването на император Диоклетиан в памфилийския град Пергия по време, когато Памфилия управлявал Флавиан и всички произхождали от християнски предци. По занаят Минеон бил дърводелец, останалите се занимавали със земеделие. Всички те, имайки едно и също настроение, взели добро решение и се подготвили за мъченически подвиг. Затова, оставяйки житейските си дела, една нощ влезли в храма на Артемида и разрушили всички почитани предмети в него. За това те били хванати и подложени на разпит, след което започнали безпощадно да ги бият, обгаряли раните им с огън, след което с железни нокти раздрали телата им почти до костите, обгорили раменете им със запалени свещи и изболи очите им с гвоздеи. След това всички те били хвърлени в тъмница, където, по заповед на мъчителя, не им давали нито храна, нито вода. После ги хвърлили на зверовете, за да бъдат разкъсани, но светите мъченици укротили зверовете, така че всички, които видели това, били обзети от ужас и високо възкликнали:

- Велик е християнският Бог!

На часа се разразила буря с гръм и мълнии, при което на земята падал дъжд с огън и град. В това време се чул глас, призоваващ светиите, и те, като чули този сладостен глас, се изпълнили с голяма радост. Тогава по заповед на управителя отсекли главите им с меч. Така и завършило мъчението им.