Христовият мъченик Агатоник живял в Никомидия при царуването на император Максимиан. Той отвръщал елините от поклонение на идолите и ги привеждал към Христа. Бил задържан за мъчения от комита Евтолмий. Когато този комит, изпратен от императора в понтийската област, за да измъчва християните, след като плувал с кораб, пристигнал на едно място, наречено Карпин, намерил там свети Зотик и неговите ученици, които изповядвали Христа. Евтолмий осъдил учениците му на кръстна смърт, а свети Зотик взел със себе си. Като се върнал в Никомидия, той задържал Принципс, научен на светата християнска вяра от свети Агатоник; като го вързал заедно с Агатоник, Зотик и с други християни, сред които били Теопрепий, Акиндин и Севириан, той завел всички в Тракия, където пристигнал и самият император, за да предаде там всички на мъчения. Когато светиите се намирали в областта Потама, комитът предал на смърт свети Зотик, Теопрепий и Акиндин, тъй като те вече не можели да ходят, поради получените по-рано рани и язви. А като пристигнали в околностите на Халкидон комитът предал на смърт свети Севириан, който дръзновено изповядал Христа; а другите мъченици заедно със свети Агатоник завел във Византия и там ги измъчвал известно време; после заедно с тях пристигнал в Силимврия, на едно място, наречено Амус, защото там пребивавал Максимиан. Там светият мъченик Агатоник, а също и всички християни, доведени с него от Никомидия, били изтезавани и измъчвани за последен път, след което били осъдени на смърт и посечени, като пострадали за името на Христа, нашия Бог.

 

 

Придобил благо звание, богомъдри, си се отвратил от вярата на лукавите мъже, без да се страхуваш от мъките, славни Агатониче. Затова си станал наследник на благата и си приел с пострадалите с теб достойни венци.

 

 

Света Антуса, дъщеря на богати родители от град Селевкия, след като приела кръщение, се подвизавала 23 години в пустинята. Атанасий, епископ на Тарс Киликийски, който кръстил света Антуса, бил посечен с меч при царуването на Аврелиан (270-275); от същата смърт загинали и Харисим и Неофит, които се кръстили заедно с господарката си. Света Антуса се преставила в мир дълго време след тяхната мъченическа кончина (след повече от 20 години).