По времето на великия княз Василий Дмитриевич и светейшия митрополит Киприан руската земя била нападната от агарянския цар, монголския завоевател Тамерлан. Тръгнал с пълчищата си от изток, той покорил много страни и стигнал границите на руската държава. Като наближил Рязанска област, превзел град Елец, пленил княза му и погубил много християни, защото ги ненавиждал и преследвал. Тамерлан се хвалел, че ще опустоши цялата руска земя и ще изкорени християнската вяра. Завоевателят се насочил към Москва, възнамерявайки да я разруши.

Великият княз Василий Дмитриевич научил за това, събрал воините си и тръгнал към град Коломна. Тук спрял на брега на река Ока и се опълчил против неприятеля. А Тамерлан останал на място петнадесет дни. Когато князът видял голямата сила на нечестивия цар, който нахлул в Русия с многобройна войска, и чул за злото му намерение, заедно с воините си вдигнал ръце към небето и със сълзи се помолил на Господа и Пречистата Божия Майка да ги избавят от безбожния агарянин. Той призовавал на помощ и Божиите угодници, светите иерарси Петър и Алексей, преподобния Сергий и други руски чудотворци.

Великият княз помолил своя духовен баща, преосвещения митрополит Киприан, да обяви всенароден пост и молитва. Той го молел също и за защита на престолния руски град да пренесе в Москва чудотворната икона на Божията Майка от град Владимир. Божият светител Киприан и преди имал намерение да стори това и когато получил повелението на княза, с усърдие благодарил на Бога, че е вложил в сърцето му същата мисъл. Единомислието с княза светейшият митрополит тълкувал като знамение за Божието благоволение и позволение чудотворната икона на Богородица да бъде пренесена в Москва.

Скоро след това митрополитът изпратил свещенослужители да вземат честната икона на Божията Майка от Владимир. А той събрал целия клир и множество народ и принесъл съборен молебен за победа над враговете, като заповядал на всички да съблюдават пост и да възнасят молитви, а сам денонощно извършвал служби и се молел със сълзи за великия княз, неговите воини и всички православни християни.

Когато честната икона наближавала Москва, на петнадесетия ден от месец август, на празника Успение на Пресвета Богородица, преосвещеният митрополит заедно с останалия духовен чин и много народ излязъл да я посрещне. Щом видели светата икона, всички паднали на земята, поклонили ѝ се като на Самата Пречиста Божия Майка, дошла при тях, и я приели с голяма радост. Те проливали пред нея сълзи на умиление и се молели на Богородица за избавление от агарянското нашествие.

Общата усърдна молитва не била напразна. В същия ден, в който честната икона на Пресвета Богородица била пренесена в Москва, нечестивият агарянски цар Тамерлан се ужасил от страшно видение и обърнал назад своята войска, макар никой да не го преследвал.

Насън той видял пред себе си висока планина, а от върха ѝ срещу него със златни жезли в ръце вървели светители и го заплашвали. Във въздуха над тях Тамерлан съзрял необикновена светлина и една Царица, която стояла сред светителите в неизказана слава, облечена в багреница и сияеща по-ярко от слънцето с мълниеносни лъчи. Около Нея имало безброй въоръжени воини, които ѝ служели и като че се приготвяли за война. Ръцете на Царицата били вдигнати към небето и Тя сякаш се молела. Сторило му се, че Тя го заплашва и му заповядва да напусне руските предели, а на войнството Си повелява да се хвърли срещу него.

Тамерлан бил ужасен от страшното видение. Той станал от ложето си и извикал:

- Горко ми, защото видях страшно нещо!

И нещастникът треперел и стенел, като в изстъпление.

След време той дошъл на себе си, повикал князете и военачалниците си и им разказал за видяното, треперейки от страх.

А те, когато изслушали разказа му и видели уплахата му, също изпаднали в ужас и недоумявайки, се питали един друг:

- Какво ще стане сега?

Някои казвали:

- Тази Царица е Майката на християнския Бог, Господ Иисус Христос. Несъмнено Тя възнамерява да защити християните, защото е тяхна Помощница и Застъпница.

Тамерлан казал:

- Ако християните имат такава Помощница, напразно сме се въоръжили против тях и се трудим суетно, защото, ако изпрати дори само един от онези, които са с Нея, Тя ще победи всички ни и няма да намерим място, където да се скрием.

И нечестивият цар с цялото си войнство побягнал с позор, защото на агаряните им се струвало, че ги преследват множество руски полкове. Уплашени и объркани от това, те се тъпчели един другиго, хвърляли оръжието и изоставяли плячката и пленниците си.

Така по молитвите на Пресветата Богородица на православните християни била дарувана победа без бой, поражение на враговете без кръвопролитие.

Това нашествие на Тамерлан и агаряните и чудното им прогонване от пределите на руската земя станало през 6903 година от сътворението на света. Оттогава в столицата Москва бил установен празник в чест на пренасянето на иконата на Пресвета Богородица, наречена Владимирска, като благодарствено възпоминание за чудното избавление от агаряните, дарувано със застъпничеството на Божията Майка. Нека и ние винаги възнасяме на Нея и на родилия се от Нея Христос Господ чест, слава и поклонение сега и във вечните векове. Амин.

 

 

Днес светло се украсява славният град Москва, приел като слънчева заря чудотворната твоя икона, Владичице; притичащи се към нея и молещи се на тебе, зовем: О, пречудна Владичице, Богородице! Моли Въплътилия се от тебе Христос Бог наш да запази този град и всички християнски градове и страни невредими от вражеските навети, и да спаси душите ни, като милосърден.

 

 

Избрана Воеводе Победителке, като се избавихме от беди чрез пришествието на твоя честен образ, Владичице Богородице, светло честваме празника на срещането с теб и Ти зовем: радвай се, Невесто ненавестна.