В памет на преподобния наш отец Александър Свирски

В памет на преподобния наш отец Александър Свирски

Блаженият Александър бил роден във владенията на Велики Новгород, в Обонежка област, на река Оят, в село Мандера, разположено срещу Островския манастир “Въведение Богородично”. Той се родил от баща на име Стефан и майка Василиса по някакво явление на Божествената сила и бил осветен със свето кръщение. Когато дошло време да се научи да чете и пише, родителите му го дали да изучава Божествените Писания. Но докато другарите му преуспявали в учението, той усвоявал бавно. Това ставало по особеното Божие усмотрение, за да получи мъдрост от Бога, а не от хората, както по-късно се случило. Веднъж той дошъл в църквата, паднал пред иконата на нашия Господ Иисус Христос и Пречистата Му Майка и със сълзи започнал да моли да му бъде даруван разум за изучаване на Божествените Писания. И на молитвата веднага отговорил глас, който казал:
 
- Стани и не се бой. Ще получиш онова, за което молиш.
 
Зарадваният юноша станал и отишъл при баща си. Родителите забелязали душевната му радост и като разбрали, че тя идва от проявената към него Божия милост, благодарили на Бога. Оттогава блаженият момък започнал да показва бързи успехи в учението, внимателно слушал четенето на Божествените книги и във всичко се покорявал на родителите си. В същото време той спазвал такъв строг пост, че само веднъж на ден ядял хляб, и то с мярка, и спял съвсем малко през нощта. Родителите му се изумявали на това, а майка му го увещавала:
 
- Сине мой! Защо се изнуряваш така? Приемай храна заедно с нас и спи като нас.
 
Но момъкът отговорил:
 
- Защо ми говориш това, майко, и ме отклоняваш от въздържанието, което ми е приятно? Нали в Писанието е казано, че храната и питието не ни приближават до Бога. Остави ме да постъпвам така, както съм решил.
 
Майката се учудила на мъдрия отговор на сина си и като видяла, че той искрено се стреми към този подвиг, казала:
 
- Постъпи както искаш, сине мой.
 
Дивният юноша усещал по-голямо влечение към подвизите, отколкото към видимите блага, смятал голямото богатство за сянка и на всичко човешко на тази земя гледал като на суетно и нищожно.
 
Когато достигнал пълнолетие, родителите му поискали да го свържат в законен брак, но боголюбивият юноша се отклонявал. Той постоянно живеел с мисълта да остави света и да постигне онова, което желае. Като взел благословията на баща си под предлог, че отива в близкото селище, напуснал родния дом, и наставляван от Бога, или по-добре ще е да кажем, имайки ангел за спътник, дошъл в манастира Преображение Господне на Валаам и измолил от игумена монашеско пострижение. По това време Александър бил на 26 години. В манастира се посветил с такова усърдие на подвизите на добродетелния живот, че за него заговорили всички. Но като не желаел такава известност, той поискал от игумена да го благослови и една нощ напуснал манастира, без да вземе със себе си нищо, освен необходимите дрехи. Преподобният отишъл на мястото, където искал да се засели отначало, когато напуснал родителите си, на брега на едно езеро, на четири поприща от река Свир. Тук си построил малка килия, която използвал за кратък отдих от подвизите си.
 
Веднъж той обикалял околните места и търсел място, където да си устрои жилище. Тогава видял една красива местност, озарена от някаква божествена светлина, където и до днес има манастир. Той се заселил тук и веднъж, когато излязъл от килията, за да вземе вода от езерото, чул от небето глас, който го назовал по име и казал:
 
- Понеже ти изпълняваше заповедите Ми, ще събера при теб безчислено множество хора, но ти не ги отхвърляй, а ги приеми и им бъди наставник в спасението.
 
Като чул тези думи, преподобният паднал по очи и въздал благодарствена молитва към Бога, а после взел вода и се завърнал в килията си. След известно време при него дошъл родният му брат Иоан, който го търсел от дълго време. Като видял брат си, преподобният се зарадвал и двамата започнали да се трудят, за да си направят по-широко жилище, защото пожелали да живеят заедно. Но скоро брат му починал и като извършил положените песнопения, Александър го погребал. След това отново се отдал на строг пост, а числото на братята започнало да се увеличава. Монасите пребивавали в безмълвие, живеели отделно един от друг и според силите си подражавали на преподобния.
 
Така прекарвал живота си преподобният Александър и достигнал до това, че с молитвата си прогонвал бесове и имал за събеседници ангели. Веднъж той се удостоил да види Самия Бог, Който му се явил в три Лица, и беседвал с Него за това, как да устрои църква, да създаде манастир и да събере братя. Когато после се молел да му бъде явено къде да разположи църквата, ангел Господен му посочил мястото. Братята го принудили да приеме свещенство и след време той построил църква в името на Света Троица и я осветил. След това броят на братята се увеличил още повече.
 
Макар че преподобният приел настоятелството над братята, той не изменил правилото си и дори като игумен бил пример за смирение, помнейки думите на Господа: “Който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга”. Затова се смирявал, стараел се да бъде най-малък и служел на останалите. Той давал пример на братята с труда си и най-рано излизал на работа. Винаги вършел всичко със своите собствени ръце: ходел в магерницата, месел тесто, изпичал хляб, носел вода от езерото, сечал дърва и ги пренасял в манастира. Понякога идвал в мелницата, където монасите мелели ръж, и докато те още спели, вземал приготвеното зърно и смилал определената за всеки от тях част, а после оставял брашното на място и си отивал в килията. В църквата той идвал пръв и си тръгвал последен. Никой никога не го видял да лежи на одъра или да излива вода върху тялото си. За дреха му служел подрасник от груба тъкан, толкова протрит, че бил осеян с множество кръпки. Мнозина неразумни му се подигравали и го хулели, но той приемал това с радост.
 
След известно време по Божия промисъл преподобният построил каменна църква в името на Пресвета Живоначална Троица, разширил манастира, заповядал по четирите му страни да бъдат построени килии, а в средата издигнал голяма църква с трапеза и устроил всичко останало, което било полезно за нуждите на братята.
 
Така благоугодно прекарал живота си преподобният Александър и до края на дните си продължавал подвизите, за което още приживе получил от Бога дар за чудодействие. Накрая, усещайки, че наближава времето да се пресели при Бога, той призовал братята и им казал:
 
- Братя! Ето, наближава краят ми и напускам този живот. Връчвам ви на Бога. Той да ви опази и да ви утвърди в любовта Си.
 
След тези думи той поучил братята да пазят любовта помежду си, да бъдат снизходителни един към друг и да се упражняват в добродетелите. Завещал им и след неговата смърт никой да не държи при себе си никакви опиващи напитки. Когато настъпил часът, в който душата му трябвало да премине при Бога, преподобният вдигнал ръце към небето и възнесъл молитва, която завършил с думите:
 
- Господи! В Твоите ръце предавам духа си.
 
Така, с молитва на уста, той предал на Господа честната си душа. Това станало през 1533 година, на тридесетия ден от месец август. Преподобният Александър живял 85 години. Честното му тяло било погребано с почести отдясно на олтара в църквата на Боголепното Преображение. То подава много изцеления на онези, които с вяра идват при светия гроб на преподобния.

Всички жития за месец Август »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ