Тези свети мъченици били от литовския град Вилно и според тогавашния нечестив обичай се покланяли на огъня, както и другите жители на тази страна. Антоний и Иоан, родни братя, с цялото си сърце възлюбили християнската вяра и когато веднъж в Литва пристигнал един презвитер на име Нестор, приели от него божественото кръщение. По-старият от тях на години бил назован Иоан, а по-младият Антоний. След кръщението и двамата братя водели живот, какъвто подобава на истински християни.

Антоний и Иоан били на служба при литовския княз Олгерд и се стараели да скрият от него своята принадлежност към християнството, но не могли да постигнат това, защото твърде се отличавали от езичниците със своите християнски обичаи и постъпки. Те не искали както другите нито да стрижат косите и брадите си, както правели езичниците, нито ядели блажна храна в постните дни. Не изпълнявали и другите нечестиви обичаи, противни на християнството. И когато веднъж князът ги запитал - защо не следват древните литовски обичаи, светиите безстрашно изповядали, че са християни.

Князът започнал да ги принуждава да се откажат от християнската вяра и да вкусят от поднесените на трапезата месни блюда. Но те, твърдо пазейки християнската вяра, не пожелали да вкусят месо, тъй като бил постен ден. Тогава князът заповядал да ги хвърлят в тъмницата, където светиите се отправили с радост, сякаш отивали не в тъмница, а на царски трон, като хвалели и благодарели на Бога за това, че ги е удостоил да пострадат за Неговото свято име.

След като прекарали цяла година в тъмницата, Иоан, изтерзан от тъмничния затвор и уплашен от мъченията, изпратил до княза молба да го освободи от затвора, като обещал да изпълнява всички негови заповеди. Князът се зарадвал, заповядал да пуснат двамата братя и ги поставил сред първенците в своя двор.

Иоан външно приличал на нечестивците, като изпълнявал всичките им обичаи и постъпвал според волята на техния княз; но в сърцето си пазел християнската вяра и тайно се молел на Христа Бога, Когото не смеел да изповядва открито, понеже се боял от мъченията. Антоний ни най-малко не променил своите хритиянски обичаи, а открито постъпвал така, както подобава на истински християнин. Той укорявал брат си за малодушието и страха му и всякак го увещавал да се покае и без да се бои от мъченията, отново открито да изповяда Христа. А езичниците, като виждали, че по-големият брат Иоан във всичко се покорява на княза, не обръщали внимание на по-малкия.

Веднъж, когато както обикновено тези двама братя, Иоан и Антоний, били при княза, Иоан взел от преддложените му месни блюда, макар че денят бил постен, но блаженият Антоний не пожелал да вкуси тази храна, като открито изповядал, че е християнин. Тогава Антоний, по заповед на княза, отново бил хвърлен в тъмницата; А Иоан всички го презирали - християните не го обичали като вероотстъпник, а езичниците го укорявали като непостоянен човек, който не е опазил нито старата езическа вяра, нито новата християнска, в която преминал, като оставил езичеството.

Като осъзнал големия си грях, Иоан започнал със сълзи да се кае за своето падение, отишъл при споменатия презвитер Нестор и го замолил да ходатайства пред брат му да прости неговия грях и да го приеме в общение със себе си. Като изслушал от презвитера молбата на брат си, Антоний дал такъв отговор:

- Аз бих могъл да общувам с него само ако открито изповяда Христа и християнската вяра. Когато направи това, всичко у нас ще бъде общо.

Иоан се разкаял и с любов приел думите на брат си. Сега той започнал да търси удобно време, за да може открито да изповяда своята християнска вяра.

Случило се веднъж така, че князът се миел в банята, а Иоан му прислужвал. Като разбрал, че е настъпило удобното време, Иоан смело и безстрашно изповядал пред княза, че е християнин. Но князът тогава не показал гнева си и нищо не му направил, защото освен тях в банята нямало никого.

Тогава Иоан, като минало известно време, в присъствието на многобройни княжески велможи, гръмогласно обявил, че е християнин. Веднага, по заповед на княза, го хванали и започнали безпощадно да го бият с най-различни средства, и то всички, които били там; и този побой траял доста дълго време; след това затворили Иоан в тъмницата.

Като научил за станалото, блаженият Антоний се изпълнил с голяма радост. Двамата братя отново били в тъмницата заедно, и прославяли Бога; там те се удостоили да се приобщят с Пресветите и Животворящи Христови Тайни от споменатия иерей.

След като минали няколко години, светият мъченик Антоний бил осъден на позорна смърт като престъпник: осъдили го да бъде обесен на дърво. Когато обявили смъртната присъда в навечерието на изпълнението, той останал без сън през цялата нощ пред смъртта си, като прославял Бога в молитва, и подкрепял брат си да понесе безстрашно страданията за Христа. Антоний го увещавал да не отстъпи пак от вярата и пророчески му предсказал скорошна смърт.

- След моята кончина - казал той - и ти, братко, не след дълго със същата смърт ще заминеш при Христа.

Когато дошло утрото, двамата братя се причастили с Божествените Животворящи Тяло и Кръв Христови; а около пладне светият Христов мъченик Антоний бил изведен от тъмницата и по заповед на княза го обесили на дърво, през месец януари, в четиринадесетия ден. Така непобедимият Христов воин предал своята непорочна душа в ръцете на Христа, своя Бог, Когото бил възлюбил от цялото си сърце.

А светият мъченик Иоан бил оставен в тъмницата, защото нечестивите се надявали отново да го съблазнят и да го отвърнат от изповядването на християнската вяра. Но когато видели, че той твърдо пази светата вяра и в тъмницата безстрашно изповядва Христа, осъдили и него на същата смърт. След известно време езичниците го умъртвили (чрез удушаване) и окачили тялото му на същото дърво, на което бил обесен брат му. Това станало през месец април, на двадесет и четвъртия ден. Така този страдалец, като завършил мъченическия си подвиг, отишъл при Подвигоположника Христа, заради Когото приел мъченически край. Светите тела на Антоний и Иоан били погребани с чест от вярващите и положени на едно и също място.

Известно време след кончината на светите мъченици Антоний и Иоан пострадал и блаженият Евстатий. Той, макар да бил на възраст млад, по мъжество и доблест превъзхождал мнозина. Прекрасен на лице, бил още по-прекрасен по душа и разум. Като познал Истинския Бог, Евстатий отхвърлил езическото безбожие и възлюбил Христа, отишъл при презвитер Нестор. Научен от него на светата вяра, Евстатий приел божественото кръщение.

Като станал християнин, Евстатий водел богоугоден живот, както подобава на истински християнин. Цялото си време прекарвал в пост, молитви и добротворство.

Евстатий също бил на служба при княз Олгерд. Веднъж Олгерд разглеждал и решавал делата на княжеството, а Евстатий, както се полагало според неговата длъжност, стоял прав до него. Князът погледнал към Евстатий и видял, че има дълги коси на главата си. (Трябва да отбележим, че езичниците, които въздавали божествено поклонение на огъня, имали обичай да стрижат косите и брадите си по особен начин; а блаженият Евстатий, понеже се отрекъл от тяхната нечестива и безумна вяра и приел кръщение, носел дълги коси.) Князът го запитал - не е ли християнин? Когато Евстатий в отговор на това открито изповядал, че е християнин, князът силно се разгневил и като искал да отвърне Евстатий от Христовата вяра, започнал да го принуждава да яде месо. Светецът не само че не изял това, което му предложили, но дори не пожелал да погледне към месото, защото било през поста пред Рождество Христово и освен това петък.

Тогава князът още повече се разярил и заповядал безмилостно да бият светия юноша с железни палки. Светецът понасял тези мъчения толкова мъжествено, че не само не викал, но дори не издавал и стон, а от очите му не се търколила нито една сълза. Само благодарел на Бога, че го е удостоил да пострада за Неговото свято име.

Това мъжествено и търпеливо понасяне на страданията довело княза до още по-силен гняв, и той заповядал да вливат в устата на мъченика ледена вода (а по това време била сурова зима), така че тялото му посиняло от студ. Въпреки всичко светецът не се подчинил на княжеската заповед и не вкусил месо. После князът заповядал да го подложат на още по-тежки мъчения: счупили и раздробили костите на краката му - на стъпалата и пищялите, отдрали косите от главата му заедно с кожата и му отрязали носа и ушите.

Така мъчили светеца три дена; но той като че ли не усещал никаква болка, не стенел и лицето му не показвало ни най-малко страдание; през цялото време с любов разговарял с християните, които плачели при вида на неговите страдания, и им говорел:

- Не плачете, братя, за мене, като виждате, че моето земно тяло се разтрошава сред мъките, защото аз се надявам да получа от Христа Господа, нашия Бог, неръкотворно тяло, което вечно ще пребивава на небесата.

Князът видял, че с мъчения не ще постигне нищо и осъдил мъченика на смърт, като заповядал да го обесят на дървото, на което през същата година били обесени двамата мъченици - Антоний и Иоан. Слугите хванали Евстатий, който вече изнемогвал, и го повели на смърт. Светият мъченик, въпреки че бедрата, стъпалата и колената му били раздробени, укрепван от Божията помощ, вървял като съвсем здрав, бодро и бързо, като не само не изоставал от тези, които го водели на смърт, но дори ги изпреварвал.

Когато стигнали до дървото, слугите увили шията на светеца с връв и го обесили. Така и този страдалец за Христа предал светата си душа в Божиите ръце, на тринадесетия ден от месец декември. Неговото свято тяло било оставено да виси на дървото близо до земята, за да могат зверовете и хищните птици да го изядат, но нито звяр и нито птица не се приближили до тялото, защото Бог го пазел. След три дена то било взето цяло от вярващите и с чест предадено на погребение, недалеч от мястото, където били погребани пострадалите по-рано мъченици.

Достойно за отбелязване е и това, че след кончината на светиите никой от престъпниците, осъдени на смърт, не бил обесен на това дърво, нито пък погребан близо до него (тъй като Бог винаги прославя Своите мъченици). Макар че мястото било предназначено за умъртвяване на всички, осъдени на смърт, след страданията и смъртта на светиите, на това място не бил умъртвен нито един престъпник.

След като минали няколко години, когато в този град се увеличил броят на християните и светата вяра от ден на ден растяла и се утвърждавала, вярващите се събрали заедно, отишли при княза и го помолили да предаде на тяхно разпореждане мястото, където приели блажената си кончина тримата мъченици. Князът, по Божия наредба, се съгласил с молбата на християните и им предал исканото място. Християните отсекли онова дърво и построили на мястото му църква на името на Пресвета Троица, за чест и слава на Отца и Сина и Светия Дух, като поставили светия престол на същото място, на което по-рано било дървото. В тази църква внесли мощите на светите Христови мъченици - Антоний, Иоан и Евстатий, за прослава на Бога, славен в Света Троица, на Когото подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и во веки. Амин.