По времето, когато светейшият партриарх Иоан Милостиви заемал александрийския патриаршески престол, в Александрия дошъл един монах от манастира на преподобния Серида, на име Виталий. Този монах имал шестдесет години от рождението си и бил избрал такъв начин на живот, който за хората, които виждат само външното у човека, изглеждал нечист и греховен, но на Бога, Който гледа вътрешното и изпитва човешките сърца, бил угоден и благоприятен; този старец, който искал тайно да обръща грешниците и нечестивите хора към покаяние, според хорското мнение бил грешник и нечестивец. Той бил направил списък на всички блудници, които живеят в Александрия, и за всяка от тях се молел особено усърдно на Бога Той да я отклони от грешния живот. Старецът се наемал на работа в града и за своя труд от сутрин до вечер взимал по дванадесет медни монети. За една монета си купувал боб и го изяждал по залез слънце, защото по цял ден, докато работел, постел; след това отивал в блудилището и давал останалите пари на някоя от блудниците, като казвал:

- Умолявам те, за тези пари се опази през цялата нощ в чистота, без да вършиш с никого грях.

Казвал така и се затварял с нея в стаята. Тя заспивала на леглото си, а старецът, изправен в ъгъла, по цяла нощ оставал без сън, тихо четял псалмите на Давид и до сутринта се молел за нея на Бога. На сутринта, като си тръгвал, с клетва я умолявал на никого да не казва за постъпката му.

Дълго време правел все това - по цял ден се трудел в пост, а нощем влизал при блудниците и оставал без сън на молитва. Всяка нощ влизал при различна, докато обиколи всичките, и започвал пак от първата.

Господ Бог, като виждал подвига на Своя раб, спомагал му, та някои от блудниците, засрамени от добродетелите на Виталий, сами ставали на молитва и се молели заедно с него, преклонили колена. Тях светецът ги убеждавал да се покаят, като ги заплашвал със страшния Божий съд и вечните геенски мъки след смъртта и ги обнадеждавал с Божието милосърдие и упованието, че ще получат вечните блага на небето. Тогава те придобивали страх Божий, смирявали се и обещавали да поправят своя живот. Много от тях изоставяли предишния си греховен живот и законно се омъжвали. Други пък, пожелали да живеят в съвършена чистота, постъпвали в женски манастири и там в пост и сълзи прекарвали живота си. Други оставали да живеят в света без мъже, в чистота, като се хранели от труда на ръцете си. И нито една от блудниците никому не разказвала за целомъдреното житие на свети Виталий. Само една се осмелила да продума пред хората, че Виталий не влиза при тях за грях, а заради спасението им, Виталий много се натъжил, задето се разкрива непорочният му живот, и помолил Бога да накаже жената, та да се сплашат другите и да не разказват за подвизите му на хората. По Божествено допущение жената била обхваната от бяс, а другите, като видели, се уплашили и не дръзнали да разкриват каквото и да е за светия живот на Виталий. А народът казвал на полудялата жена:

- Виждаш ли как ти въздава Бог за това, дето отначало говореше, че този монах не влиза при вас за блудство - ето, вече стана ясно, че е блудник.

Всички се съблазнявали, всеки ден го корели и му викали:

- Върви, окаянико, блудниците те чакат - и го заплювали.

А светецът всичко изтърпявал с кротост, радвал се, като слушал хулите и изобличенията на хората, утешаван духом, че го смятат за голям грешник. Понякога казвал на онези, които го изобличавали:

- Нима аз нямам тяло като всички хора? Нима Бог е създал монасите безплътни? В действителност и монасите също са хора.

Някои го съветвали:

- Отче, вземи си една от блудниците за жена и свали монашеското расо, да не се хули заради тебе монашеството.

А той, разсърден сякаш, им отвръщал:

- Не искам да ви слушам; какво хубаво има да си взема жена и да се грижа за нея, за децата, за дома и всичките си дни да прекарам в грижи и труд? Защо ме осъждате? Нали няма вие да отговаряте за мен пред Бога. Всеки себе си да гледа, мен ме оставете. Един е Съдията на всички, Бог, Който ще въздаде на всекиго според делата му.

Така преподобният Виталий укривал своята добродетелност от хората.

Някои от клириците го наклеветили пред светейшия александрийски патриарх Иоан Милостиви, като му казали, че един старец всяка нощ влиза по домовете на блудниците и съблазнява целия град. Но светейшият патриарх не повярвал на клеветниците, тъй като по-рано вече бил въвеждан в заблуждение от клеветници. Веднъж предал на побой един невинен, целомъдрен и свят монах, който при това бил евнух, покръстил еврейка, защото повярвал на оклеветилите го. Като помнел този случай, патриархът не послушал доносниците срещу Виталий, а им казал:

- Престанете да осъждате, и особно монаси не осъждайте. Нима не знаете какво се е случило на първия Вселенски събор, когато на блажения император Константин Велики някои от епископите и клириците дали написани един срещу друг доноси за грехове? Императорът заповядал да донесат запалена свещ, изгорил техните писания, без въобще да ги чете, като казал: “Дори с очите си да видя епископ или монах, който извършва грях, бих го покрил със своята собствена дреха, та никой да не го види, че съгрешава”.

Така светейшият патриарх засрамил доносниците. А Божият раб Виталий не преставал да се грижи за спасението на грешните души и до самата му кончина никой не разбрал за неговия добродетелен живот.

Веднъж, когато преподобният Виталий излизал на разсъмване от блудилището, срещнал го един юноша блудник, който отивал при блудниците да греши с тях. Когато юношата видял Виталий, ударил го силно по бузата и му казал:

- Жалки нечестивецо, кога най-сетне ще се разкаеш и ще се откажеш от мръснишкия си живот, та заради тебе да не се поругава повече името Христово!

Светецът му отвърнал:

- Повярвай ми, момче, заради мене, грешния, и ти ще получиш удар по бузата, ама такъв, че цяла Александрия ще се стече при вика ти.

Не след дълго преподобният Виталий се затворил в малката си тясна килия, която си бил построил край вратите, наричани “Слънчеви”, и там с мир отишъл при Господа. Никой в града още не знаел. По това време пред споменатия юноша блудник, който ударил преподобния старец по бузата, изникнал един бяс във вид на страшен черен човек, ударил го силно по бузата и му казал:

- Получи си удара, който ти изпрати монах Виталий.

В същия миг юношата побеснял и паднал на земята, започнал да се търкаля в изстъпление, а от устата му излизала пяна; заедно с това разкъсвал дрехите си и така силно викал, че жителите на цяла Александрия се стичали при ужасния му вик. Дълго време го мъчил бесът. Като минали няколко часа, юношата малко дошъл на себе си и забързал към килията на Виталий, викайки:

- Помилвай ме, рабе Божий, защото съгреших срещу тебе, много те наскърбих с плесницата по бузата. Сега по твоето предсказание си получих достойното възмездие.

Като крещял така, той бягал бързо, съпровождан от народа. Когато наближил килията на стареца, бесът тръшнал младежа на земята и се скрил.

Юношата съвсем дошъл на себе си и започнал да разказва на народа как ударил стареца по бузата и как старецът му предсказал, че ще получи възмездие. Почукали на вратата на килията, но не получили никакъв отговор. Разбили вратата и го видели застанал насред килията на колене, сякаш че се моли; а светата му душа била отишла при Господа. В ръката си държал хартия, на която пишело: “Мъже александрийски! Не съдете преди време, докато не дойде Господ, Праведният Съдия!”

В това време пристигнала онази бесновата жена, която преди искала да разкаже на хората за светия живот на Виталий, както споменахме по-горе за това. Тя дошла, известена за кончината на преподобния от ангел, който ? се явил, и като докоснала светите останки на стареца, получила изцеление от беснуването си. По същия начин започнали да получават изцеление и мнозина слепи и хроми, докосвайки се до тялото на преподобния.

Като чули, че преподобният се е преставил, всички жени, които той с увещанията си обърнал към разкаяние за греховете им, със запалени свещи и кандила се стекли при неговия гроб, като плачели и тъгували за своя отец и учител. При това те пред целия народ разказвали за добродетелите на стареца, който дори с ръка не бил докоснал нито една от тях, и не за грях влизал при тях, а да ги спасява. Народът, като чул разказите им, се разгневил и казал:

- Вие защо криехте от нас светия живот на този честен старец, та ние в незнанието си много грешахме срещу него, осъждахме го и го укорявахме?

Жените отвърнали на укорите на народа така:

- Страхувахме се, защото старецът със страшни клетви ни забраняваше да разказваме на когото и да било за неговия живот, и когато само една от нашите другарки започна да разказва на хората за неговата тайна, стана бесновата. Затова всяка от нас, страхувайки се от подобно наказание, си мълчеше.

И целият народ се чудел на този раб Божий, тъй смирено укрил светостта на своя живот от хората. Докато всички го мислели за голям грешник, той бил Божи приятел и чист съсъд на Светия Дух. Хората се укорявали един друг, като се срамували от своето неразумие, задето осъждали такъв Божий угодник и са причинявали обиди и оскърбления на невинен и чист по сърце човек.

Когато подробната вест за всичко, което се случило, достигнала до светейшия патриарх Иоан Милостиви, той с целия си клир пристигнал в килията на стареца; там, като видял споменатото писмо, в което старецът увещавал да не го осъждат, а също и сторените чудеса, казал на клириците, които правели доноси срещу преподобния:

- Виждате ли, ако бях повярвал на думите ви и бях наскърбил невинния свят старец, и аз щях да получа плесница по лицето, като онзи юноша, който наклеветил стареца. Благодаря на Бога за това, че не послушах доносите ви и така избягнах греха и отмъщението.

Всички, които клеветели и осъждали преподобния, били много засрамени.

След това светейшият патриарх, като взел светите останки на преподобния Виталий, ги пренесъл през целия град и в присъствието на всички разкаяли се за греховете си жени, плачещи и ридаещи, с чест ги предал на погребение, прославяйки Бога, Който има много незнайни за хората верни Свои раби.

Онзи човек, който получил плесница от беса, се отрекъл от света и станал монах. И мнозина от жителите на Александрия, поучени от добродетелния живот на Виталий, поставили правило за себе си - никога никого да не осъждат. Да им подражаваме в това и ние, подкрепяни от молитвите на преподобния наш отец Виталий и чрез благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото подобава слава навеки. Амин.