След мъченическата кончина на персийския епископ свети Симеон, с която той пострадал от ръцете на цар Сапор, двете негови сестри: едната девица, на име Фервута, другата - вдовица, останали живи, а с тях и една робиня.

Светата дева Фервута била още много млада и се отличавала с необикновена красота. Като чула за нейната красота, персийската царица, жената на Сапор, заповядала да я доведат при нея. И така, след като изминала една година от убийството на светия епископ Симеон, царските слуги довели светата дева Фервута заедно с нейната сестра и робинята при царицата. Като видяла с очите си чудната красота на Фервута, царицата се обърнала към нея със следните думи:

- С твоята красота, девойко, трябва да бъдеш господарка на много хора!

А света Фервута отвърнала:

- Аз си имам жених - Христос, заради Когото пострада и моят брат; за друг жених дори не искам да помисля!

Без да разпитва Фервута повече за нищо, царицата  заповядала заедно със сестра си и робинята засега да останат в царския дворец.

На другия ден сутринта царицата внезапно се разболяла. За нейното лечение в двореца пристигнали персийски влъхви. Един от тях, като видял в палата на царицата прекрасната Фервута, останал поразен от красотата ; веднага след като излязъл от царицата, влъхвата изпратил при светата дева да кажат следното:

- Ако се съгласиш да станеш моя жена, ще помоля царицата да те пусне на свобода и ще притежаваш големи богатства.

А света Фервута му отвърнала:

- Аз съм християнка и не мога да встъпя в брак с езичник.

Влъхвата, пленен от красотата на Фервута, се почувствал търде унизен от този отговор и се разгневил. Като се представил на цар Сапор, той му казал:

- Болестта на царицата не е случайна: на нея  е дадена някакава отрова. В палатите на царицата има две сестри християнки, чиито брат - християнският епископ Симеон - беше убит по твоя заповед. Без съмнение, сестрите на убития епископ, които живеят в двореца, от злоба към тебе, са поднесли отрова на твоята царица.

Царят веднага заповядал да доведат сестрите на разпит.

Когато трите жени - света Фервута, сестра и робинята - били въведени в царския палат, то по заповед на царя при тях влязъл за разпит началникът на влъхвите Мавптис заедно с двама други сановници. Когато тримата съдии влезли и седнали на местата си, споменатите три жени били изправени пред тях за разпит. Но призованите съдии, щом зърнали необикновената красота на света Фервута, пламнали от похот към нея, като същевременно криели един от друг своите мръсни помисли. След това съдиите започнали да разпитват доведените жени:

- Защо сте отровили царицата, владетелката на вселената? За тази постъпка заслужавате смърт!

- Защо - отговорила света Фервута от името на трите жени - сатаната е сложил в сърцата ви тази неправилна мисъл и за какво искате несправедливо да ни обезчестите? Ако сте жадни за нашата кръв, няма кой да ви попречи да я пиете. Ако искате да ни умъртвите, нямате никакви пречки: нали ежедневно с това осквернявате ръцете си. Ние като християни умираме за Христа - нашия Бог, без да се отричаме от Него, защото Той е нашият живот; като е предписано да се покланяме и служим на Единия Бог, така и ще постъпваме. В нашите книги пише също и това, че влъхва и магьосник не трябва да живее, а да бъде умъртвен от ръцете на съплеменниците си. Как бихме могли да приготвим отрова за когото и да било, щом като знаем, че такава постъпка никак не е по-малко престъпление от това - да се отрече някой от нашия Бог, защото и за двата тези гряха еднакво го очаква смъртно наказание!

Така говорела света Фервута, а съдиите с удоволствие я слушали, дивейки се на нейната красота и мъдрост, и се чувствали безсилни да възразят каквото и да било на нейните думи. Всеки от тях си мислел: “Аз ще измоля от царя да освободи тези жени от смърт и ще си взема девицата за жена”. И единствено Мавптис успял да каже:

- Дори и законът да ви забранява да чародействате, въпреки това бихте могли да сте го направили като отмъщение за смъртта на вашия брат.

На което света Фервута отвърнала:

- Наистина, брат ни пострада от вас; но дори като възмездие за неговата смърт да бяхме пожелали смъртта ви, бихме погубили своя живот пред нашия Бог. Въпреки че разпалвани от ярост вие убихте брат ни, той е жив и се радва с Христа в Неговото небесно Царство - в сравнение с това Царство вашето е нищо!

Когато светицата изрекла тези думи, князете заповядали да отведат и трите жени в тъмницата.

Рано сутринта на другия ден началникът на влъхвите Мавптис тайно изпратил слугата си в тъмницата при света Фервута, като му поръчал да каже следното:

- Ето, готов съм да измоля от царя ти и тези, които са с тебе, да останете живи, ако само се съгласиш да ми станеш жена.

Светата дева дръзновено отвърнала на това:

- Ти си враг на Бога и на всяка истина! Затвори си устата и повече не се осмелявай да ми говориш такива безчестни думи! Не мога вече да ги слушам! Никога няма да стане това, което искаш! Веднъж завинаги съм съчетала себе си с моя Господ Иисус Христос, заради Когото пазя своето девство и заради Когото се старая да опазя чиста вярата си. Единствено той, свободният от грях, е силен да ме освободи от ръцете на вашето безчестие и може да ме избави от коварствата, които ми устройвате. Аз не се страхувам от смъртта и не се боя от кръв. Пътят, по който искате да ме поведете, ще ме отведе при моя обичан брат, светия епископ Симеон. Там ще намеря утеха от моята скръб и печал, които особено силно изпитвам след смъртта му.

По такъв начин светата Христова невеста Фервута дръзновено отпъдила от себе си пратения от Мавптис човек и накарала самия Мавптис да се засрами. По същия начин постъпила и с другите двама съдии, пленени от красотата. Всеки от тях също изпращал тайно в тъмницата своите пратеници, като се опитвал да съблазни света Фервута да встъпи в брак с него. Но никой не постигнал успех и били посрамени от светицата.

След като и тримата съдии забелязали у всеки от тях страстта към светата дева, като видели, че всичките им опити да я завладеят остават безуспешни, решили на всяка цена да погубят тази света девица и жените с нея. За тази цел отишли при царя и му доложили, че трите жени християнки са вълшебници и магьосници и поради това заслужават смърт. Царят казал, че те трябва да се поклонят на слънцето, ако искат да останат живи.

Светите мъченици отново били изведени на съд пред същите съдии и като изслушали царската заповед - да се поклонят на слънцето - отвърнали:

- Ние се покланяме на Бога - Творец на небето и земята; а пък на слънцето, творение на нашия Бог, не можем да отдадем такива почести, каквито въздаваме Богу. Никакви ваши заплахи няма да ни принудят да се откажем от любовта към нашия Господ и Бог Иисус Христос.

Докато още светите жени произнасяли тези думи, Мавптис и другите двама съдии с него на висок глас завикали:

- Нека да изчезнат от лицето на земята тези три жени, които са дали отрова на царицата и са причинили страшната болест!

Царят незабавно издал смъртна присъда над светите мъченици, според която трите жени християнки трябвало да умрат от такава смърт, каквато персийските влъхви пожелаят да изобретят за тях. А нечестивите влъхви казали:

- Ако тези жени не бъдат разсечени на две половини и ако царицата не мине през разсечените половини на техните тела, тя няма да може да оздравее.

След това, като повели светите мъченици, за да ги разсекат на две, Мавптис отново изпратил при светата дева Фервута слугата си, да каже от негово име:

- Ако поискаш да ме послушаш, няма да умреш; няма да умрат също и жените, които са с тебе.

- Защо ти, нечестивецо - го укорила гневно светата дева, - ми говориш това, което не мога да слушам? Аз силно желая да умра за Христа, моя Бог, та да получа от Него вечен живот. Нима ще възлюбя временния живот, за да умра за вечния?

След това нечестивите мъчители извели светите мъченици извън града и там приготвили за всяка от тях по два забити в земята стълба.

После привързали светата дева Фервута към единия от стълбовете за шията, а към другия за краката. По същия начин привързали и другите две свети мъченици към стълбовете. След това с голям трион разрязали на две половини светите мъченици. Така те, Христовите невести, предали чистите си души в ръцете на своя безсмъртен Жених.

Мъчителите пък, като забили шест големи стълба - по три от всяка страна на пътя, - окачили на тях разрязаните части от телата на светите мъченици. Това било зрелище, изпълнено с ужас и достойно за плач. После по същия път пренесли между окачените тела нечестивата персийска царица, след която вървяло огромно множество народ. След това хвърлили честните тела на светите мъченици в един ров.

Така света мъченица Фервута заедно със сестра си и робинята им завършили на четвъртия ден от месец април своите страдания за нашия Господ Иисус Христос, на Когото възнасяме слава, чест и поклонение във вечните времена. Амин.