Света Платонида отначало била диакониса. После, в стремежа си към подвизи на уединен живот, изоставила света и се заселила в Низибийската пустиня, където основала девическа обител.

С благочестивия си, истински подвижнически живот преподобната Платонида давала добър пример за подражание на сестрите от обителта.

Уставът на обителта, основана от Платонида, се отличавал с особена строгост: сестрите вкусвали храна само веднъж на ден и всичкото си свободно от молитва време прекарвали в най-различни трудове и занимания, предимно в ръкоделие. Но в петък, деня за възпоменание на спасителните страдания и кръстна смърт на Господа за нас, всичките занимания в манастира се прекратявали и целият ден бил посветен само на молитва и богомислие. В този ден сестрите от сутрин до вечер пребивавали в храма, където в промеждутъците между молитвата слушали четене и обяснение на Свещеното Писание.

Като поучавала всички не само на думи, но и на дело, и угодила на Бога с добродетелния си живот, преподобна Платонида починала и от този временен живот отишла при Господа, за да се радва вечно в небесните обители.