Когато по заповед на цар Сапор били убити светите четиридесет персийски мъченици, заловили и затворили в тъмницата свети архимандрит Вадим и седем негови ученици.

Този светец бил родом от град Витлапат (в Персия), произхождал от много богат род, но решил да стане монах и раздал цялото свое богатство на бедните, построил извън града манастир и заживял в него добродетелно, като се стараел във всичко да угоди на Бога и да извърши Неговата свята воля. Защото бил мъж, изпълнен с благодат и истина, избран Божи съсъд. Този преподобен отец, воден от божествена и съвършена мъдрост, се възкачил на пустинната планина и обитавайки там, получил благословение от Бога, своя Спасител, и видял лицето на Бога Иаковов. В онези времена той бил за Персия като квас - онази закваска на мъченичество и твърдо изповядване на Христа, която утвърждавала немощните във вярата. Той наистина бил камък на вярата, подобен на древните християни - изряден Божий свещеник, който напътствал мнозина по пътя към спасението, който мъжествено и непоколебимо се решил на мъченичество за Христа и показал велика ревност по Бога. Чист от всякаква сквернота, никакво зло дело нямало място у него: далече от користолюбието, страстите били угаснали у него и не можели да му навредят. Той бил чужд на всякакво желание за придобивки и неспособен да се съблазни от злато. Гордостта пред него се смирила, високомерието било потъпкано от него като прах, а нищетата и кротостта го възлюбили. Правдата прилепнала о него и истината в него възсияла; любовта обгърнала волята му и мирът го целунал и се зарадвал за него. Хармония и единомислие обитавало сърцето му и този мъж бил изпълнен с всякакви праведни плодове, а от неговите духовни плодове всички се насищали със сладост.

Четири месеца прекарал той във вериги, заедно със своите ученици, и всеки ден бил подлаган на жестоки побои, но понасял търпеливо, укрепван от надеждата и искрената вяра в Бога.

По онова време имало някой си Нирсан, началник на града Ария в областта Видгерми. Той бил християнин и когато царят го принуждавал да се поклони на слънцето, не поискал да се отрече от светата Христова вяра и го оковали във вериги. После отслабнал духом, изплашил се от мъките, които го очаквали, и не останал докрай в Христовото изповядване, но като обикнал този краткотраен живот и суетните царски почести, се лишил от божествения живот и вечната слава. Но както ще покаже по-нататъшният разказ, не сполучил да се ползва от удоволствията на този свят: опитвайки се да избегне мъченичеството, попаднал на мъки, и търсейки земната слава, получил безчестие за това, че предпочел временния и тленен цар пред Небесния и Вечния, като дал обещание да изпълнява всичко, което му заповяда цар Сапор. Царят, като чул за това негово решение, много се зарадвал, и като си спомнил за Вадим, заповядал да го освободят от оковите и да го доведат от тъмницата при него, като казал на велможите, които били там:

- Ако Нирсан със собствените си ръце убие Вадим, ще бъде освободен от оковите и ще получи цялото Вадимово имущество.

Тези думи на царя били предадени на Нирсан и той се съгласил точно да изпълни царската воля. Довели свети Вадим при Нирсан и окаяният взел меч и се приготвил да убие Христовия мъченик, но обхванат от страх, окаменял и не можел да помръдне.

Тогава Христовият раб, като го погледнал, казал:

- Дотам ли стигна твоята злоба, Нирсане, че ти не само се отрече от своя Бог, но започна да убиваш и рабите Му? Горко ти, нещастнико! Какво ще правиш, когато застанеш пред Страшния съд да даваш отговор на вечния Бог? Аз съм готов да умра за моя Христос, но не бих искал да приема смъртта от твоите ръце.

Нирсан не се засрамил от тези думи, но не бил в състояние да изпълни царската заповед, и продължавал да стои изплашен. Накрая, като втвърдил лицето си като камък и ожесточил сърцето си като желязо, ударил с меча шията на мъченика. Но тъй като ръцете му треперели, не могъл да убие светеца изведнъж; чак след много удари едва отсякъл главата на светеца.

В такова страдание предал преподобният Вадим светата си душа на Бога и всички неверни, присъстващи на неговата кончина, се удивлявали на търпението на мъченика, защото, приемайки многократните удари на меча, той стоял неподвижно, като каменен стълб. А на убиеца всички се присмивали като на страхливец и се отнасяли към него с презрение.

Не след дълго Нирсан получил достойно възмездие за делата си: от многото и най-различни душевни терзания той завършил своя живот със самоубийство.

Свети Вадим приел мъченическа кончина за Иисуса Христа в осмия ден на април. Благоговейни мъже тайно взели тялото му, изхвърлено извън града, и го погребали с чест. А неговите седем ученици останали в тъмницата и прекарали там четири години, до смъртта на цар Сапор.

Когато ги пуснали с мир, им позволили да изповядват християнската вяра, по благодатта на нашия Господ Иисус Христос, Комуто да бъде слава навеки. Амин.