Близо до Константинопол имало манастир, наречен “Олимп”, с църква в името на петимата свети мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест. Според отдавна утвърден обичай на празника в чест на светите мъченици патриархът и императорът посещавали обителта и дарявали, каквото било нужно, за прехрана на монасите. Защото нейният основател заповядал братята да не се занимават с никакви земеделски работи, дори с отглеждането на лозя, но като се поверят на застъпничеството на светите мъченици, да се грижат само за своето спасение. И тъй като монасите строго пазели тази заповед, светите мъченици никога не преставали да се грижат за манастирските нужди. Но Божията милост обикновено е неразделна от изпитанието, за да стане още по-очевидно, че онези, които се надяват на Бога и Го дирят, “не са лишени от никое благо” повече, отколкото разчитащите на своето богатство.

И ето, общият Промислител за всички Бог пожелал да прослави посветеното на мъчениците Му място и да посети с милостта Си онези, които ги почитат, подвизавайки се в лишения и скърби. Затова Той устроил така, че в деня на празника от морето се надигнала страшна буря, излял се силен дъжд, настанал страшен студ, така че от града не дошъл никой. Монасите отслужили вечернята и пребивавали в униние, защото изобщо нямало какво да ядат и дори укорявали светите мъченици пред тяхната икона:

- На сутринта ще напуснем това място и ще се разотидем, за да си търсим препитание.

Когато се стъмнило, вратарят отишъл при игумена и казал:

- Отче, благослови да ти доведа човека, пратен от царя с две натоварени камили.

Игуменът благословил и при него влязъл някакъв благолепен мъж.

- Царят ви изпраща храна и вино - казал той.

Монасите се помолили, внесли пратеното и всички яли и пили, а останалото отделили като запас. Те още не успели да се разотидат по килиите си, когато вратарят влязъл отново, защото пристигнал пратеник от царицата. Пратеникът съобщил, че тя им изпраща отбрана риба и десет златни монети. И преди той да завърши думите си, се явил човек от патриарха, който предал на игумена църковна утвар с думите:

- Патриархът пожела утре да отслужи тук литургия.

Игуменът се обърнал към дошлите и казал:

- Каквото е угодно на Бога, това Той и ще направи. Ще пренощувате ли тук, или веднага ще тръгнете обратно?

Те отговорили:

- Ако се намери място, ще останем до сутринта.

Игуменът заповядал да ги настанят в притвора, а после попитал за имената им. Пратеникът на царя се нарекъл Авксентий, на царицата - Евгений, а онзи, който донесъл съдове от патриарха - Мардарий.

По-късно, докато служели утренята, в църквата влезли двама мъже. След катизмите игуменът заповядал да се прочетат страданията на светите мъченици, но монасите възразявали:

- Защо да четем, когато никой от града не дойде на празника.

Тогава единият от двамата непознати мъже казал:

- Дайте ми книгата, аз ще чета.

Дали му я и когато стигнал до мястото, където пишело: “Евстратий бил обут в железни ботуши с остри гвоздеи”, той въздъхнал и ударил с жезъла си по църковния под. А жезълът се забил в пода, пуснал клонки и се превърнал в дърво.

Присъстващите разбрали кой е пред тях и запитали:

- Заради себе си ли направи това, Евстратий?

- Не - отговорил той, - миналите ми страдания са нищожни в сравнение с наградата за тях. Направих това, за да не остава празникът ни без посетители от града.

Щом казал това, и петимата станали невидими. А игуменът, като се завърнал от църквата, намерил в манастирската изба много хляб и риба, а празните съдове - пълни с вино. Побързали да съобщят на царя и патриарха за това чудо, а те пристигнали в обителта и всички прославили Бога и възхвалили Неговите свети мъченици. Превърнатия в дърво жезъл разделили и раздавали за благословия и на този ден мнозина били изцелени по молитвите на светите мъченици.

 

 

Явил си се като пресветъл светилник за намиращите се в тъмнината на незнанието, страдалче: защитил се с вярата като с копие, не си се уплашил от нападенията на враговете, Евстратие, най-красноречив сред ораторите.