Свети Пард бил римлянин и като млад се занимавал с превозване на стока. Веднъж той се отправил с камилите си в Иерихон и там отседнал в една странноприемница. По действието на врага на човешкия род и поради недоглеждането на Пард, по Божия промисъл камилата му прегазила едно малко дете и то починало. Това нещастие много опечалило блажения. Той се оттеглил на планината Арион, приел пострижение и постоянно се съкрушавал и повтарял:

- Погубих едно дете и трябва да бъда осъден като убиец.

Недалеч от мястото, където се заселил, в долината живеел един лъв. Светият ходел в леговището му и дразнел звяра с пръчка, та хищникът да го разкъса. Но лъвът не му причинявал никаква вреда. Тогава старецът видял, че не постига целта си и решил да легне да спи на пътя, по който лъвът ходел да пие вода. Той се надявал, че звярът ще го разкъса, та като пострада тук, да се избави от мъченията за убийството на детето в бъдещия век. Светият така и направил - легнал на пътя, свалил дрехата си и я сложил край себе си. И ето че лъвът, преминавайки по тази пътека, прескочил светеца и отминал, без да го докосне. Тогава старецът разбрал, че Господ му е простил греха и се завърнал в планината, където останал до края на живота си и до смъртта си винаги и за всички бил образец за благонравие.