В Египет, на река Нил, се намирал град, наречен Тива. В този град се родил блаженият Патапий. Родителите му били християни и възпитали сина си в благочестие и страх Божий. Като достигнал пълнолетие, той презрял суетата на този свят, напуснал своя дом, родители и приятели и приел монашество. Патапий се отдалечил в Египетската пустиня, където живеел за Бога, подвизавайки се в пост, молитви и различни отшелнически трудове. Когато узнали за него и мнозина започнали да го посещават и прославят за добродетелния му живот, той започнал да скърби, задето се нарушава безмълвието му и го хвалят човешки уста. Тогава напуснал Египет и отишъл в Константинопол. Тук се затворил в килия, която построил близо до Влахерна, при градската стена, и пребивавал в безмълвие, като в пустиня, неизвестен на никого, освен на Единия Бог, беседвайки единствено с Него в непрестанна молитва. Но както не може да се укрие град, стоящ "навръх планина", така не може да остане в неизвестност и добродетелният човек, достигнал съвършена святост. Сам Бог прославя онези, които Го прославят, и изпълнилите се с Неговата благодат открива за полза на другите. Така и този мъж, съвършен в святост и богато надарен с благодатта на чудотворството, откриван и прославян от Бога, скоро бил намерен, като съкровище, "скрито в нива". Така един младеж християнин, бидейки сляп по рождение, воден от Самия Бог, дошъл до килията на преподобния отец Патапий и пожелал блаженият да се помоли на Бога да му бъде дарувано зрение, за да вижда цялото Божие творение и от него да достига до съвършено познание на Самия Творец и да Го прославя. Преподобният, виждайки вярата му, се умилостивил над него и казал:

- В името на Иисуса Христа, даващ зрение на слепите, а на мъртвите - живот, прогледай.

И очите на слепородения се отворили и той започнал да вижда, и прославил, и благодарил на Бога. Младежът бил известен на мнозина; затова, като видели, че е прогледнал, всички се удивили и започнали да го питат как е станало това; и той не скрил името на чудотвореца и своя благодетел, чрез когото получил изцеление от Бога. Славата на това чудо и на преподобния се разнесла сред народа и оттогава много хора започнали да идват при Патапий, изпросвайки неговите молитви.

Един знатен византиец страдал от водянка, цялото му тяло било подпухнало. Той похарчил много пари за лекари, търсейки изцеление от тях, но не получил. Като чул за свети Патапий, заповядал да го занесат при него и със сълзи молел светеца да изцели телесната му немощ с целебната Божия благодат. Безвъзмездният лекар най-напред усърдно се помолил за него на Бога, след това го осенил с кръстното знамение и го помазал с осветен елей, тогава всичката вода, утежняваща тялото му, изтекла по естествения си път, цялата му вътрешност се очистила и той оздравял напълно.

Друг младеж страдал от зъл бяс, който го гонел по планини и пустини, и ту го хвърлял в огън и вода, за да го погуби, ту го събарял от високи и стръмни планини, за да съкруши и разбие цялото му тяло. И той би погубил младежа, ако укрепяващата Божия сила не го предпазвала от постоянния враг на злобата и пълната погибел. Веднъж, когато бесът със страшна бързина гонел младежа по брега на морето, за да го потопи в дълбочината, срещнал по пътя си преподобни Патапий, който бил излязъл от килията си по Божия заповед, за да освободи от дяволското робство творението, създадено по Божие подобие. Като видял блажения още отдалече, бесът се устремил към него, въртейки очи, изпускайки пяна, скърцайки със зъби и заплашвайки го да го убие. Като се приближил до светеца, той завикал:

- О, горко ми! Патапий е и тук! Какво да правя, къде да се дяна, къде да живея след толкова трудове? Едва намерих жилище за себе си и ето, сега насила ме изгонват от него. Наистина, страшен си Ти, Назарянино, и Твоята власт е навсякъде и над всички. Къде да отида? Ако отида в пустинята или в града, или където и да е другаде - Ти и оттам ще ме прогониш само с кръстното знамение и с Твоето име. Аз съм победен, съкрушен и изгонен!

Казвайки това, лукавият хвърлил младежа във въздуха, а чудотворецът Патапий, като изобразил кръстното знамение, запретил на духа и казал:

- Излез, нечисти душе, и иди в пустинята; така ти заповядва чрез мене Христос, Чиято сила ти неволно изповяда.

Щом светецът произнесъл това, бесът хвърлил младежа на земята и излязъл от него през устата му като дим. Като дошъл на себе си, младежът плакал от радост и приписвал избавлението си от нечистия дух преди всичко на Бога, както и на преподобни Патапий.

Една жена страдала от болки в гърдата. Призната от лекарите за безнадеждно болна, тя дошла при преподобния, когато болестта ѝ се усилила и в раната се появили множество червеи. Тя паднала в нозете му и с ридание и усърдна молба го молела за изцеление. Светецът осенил язвата с кръстното знамение и веднага я изцелил. Като извършил множество други чудеса, преподобният наш отец Патапий се приближил към своя блажен край и в дълбока старост отишъл при Бога, на Когото угаждал през целия си живот. Той бил погребан с чест в църквата на свети Иоан Предтеча, за слава на Христа, нашия Бог, прославян в Своите светии, на Когото подобава чест и поклонение, с Отца и Светия Дух во веки. Амин.