Светият мъченик Вата бил родом от Персия. Дедите му били християни, и сам той бил възпитан в християнската вяра. Като достигнал тридесетгодишна възраст, той оставил баща си, майка си, жена си и децата си, раздал имуществото си на бедните, напуснал родителския дом и приел монашество. Подвизавайки се усърдно в монашеския живот, той пожелал да завърши живота си с мъченическа смърт. В това време се надигнало гонение срещу християните, и когато всички монаси от обителта, в която се подвизавал Вата, се разбягали, той останал сам в нея. Скоро бил хванат и предаден на съд от управителя на град Низибия. Управителят започнал да го убеждава да се отрече от Христа и да се поклони на слънцето и огъня, но светецът не му се покорил и дръзновено изповядал Христа, истинния Бог. Заради това вързали ръцете му така, че от силното напрежение те излезли от раменните стави. След това започнали да влачат светеца по земята и при това го били по цялото тяло. След всички изтезания светият мъченик загинал за вярата в Христа, бидейки посечен с меч.