Живеел в Египет един старец на имеСерапион, когото наричали още Синдонит, понеже прикривал голотата си само с едно наметало. От ранна възраст водел монашески живот. Нямал никаква собственост, нямал даже и килия, нито къде глава да подслони и живеел като птиците небесни. Не бил влизал в дом, за да си отдъхне там или да си почине на легло. Имал на гърба си само едно късо наметало и имуществото му било едно малко евангелие. Серапион ходел от място на място и оставал да пренощува там, където го заварела нощта. Сутрин, щом се събудел, не оставал на същото място, а продължавал да пътешества, като безплътен, поради което някои го наричали “безстрастен”. Мнозина го срещали недалеч от селището, в което спирал. Виждали го да плаче край пътя и го питали:

- Защо плачеш, старче?

Той им отвръщал:

- Господарят ми повери богатството Си, а аз го загубих и сега Той иска да ме накаже.

Светецът говорел така, наричайки Господар Бога и богатство - душата си, създадена по образ Божий и изкупена с кръвта на Сина Божий.

Хората, като чували това, но не разбирали казаното, мислели, че старецът говори за злато и затова му подхвърляли кой каквото можел: един - хляб, друг - зеленчуци, и го успокоявали.

- Вземи поне това, братко, и не скърби за изгубеното богатство, защото Бог може да ти го върне.

А старецът отговарял:

- Амин! Амин!

Веднъж, когато свети Серапион дошъл в Александрия, срещнал един просяк, който бил съвсем гол и треперел от студ. Старецът си казал:

“Може ли такова нещо, аз, който си въобразявам, че съм постник и изпълнявам, както трябва Христовите заповеди, да имам дреха, а беднякът, в чийто образ е Самият Христос, да страда от студа? Как да не го съжаля! Наистина, ако не покрия голотата му и допусна да умре от студ, то на съдния ден ще бъда наказан като убиец.”

И като свалил наметалото си, Серапион го дал на нищия и седнал гол недалеч от там, като притискал към гърдите си светото евангелие, с което никога не се разделял.

Случило се, че минал оттам един човек, който го познавал и като го видял гол, му рекъл:

- Отче Серапионе, кой те остави гол?

Като посочил светото евангелие, старецът отвърнал:

- Ето кой показа голотата ми.

Веднъж блаженият срещнал един човек, когото за неизплатен дълг водели в тъмница. Съжалил го и като нямал какво да му даде, продал евангелието си, дал получените пари и изплатил дълга му. Когато се върнал в колибата, където понякога се прислонявал, ученикът му, като го видял гол, го попитал:

- Къде е наметалото ти, честни отче?

Старецът отвърнал:

- Пратих го там, където ще намерим много по-хубаво от него.

Ученикът пак казал:

- А малкото евангелие къде е?

- Чедо, то (евангелието) ми казваше всеки ден: продай имота си, и раздай на сиромаси, за да го получиш в съдния ден. Аз го послушах и направих тъй, както ме съветваше. Продадох го и парите дадох на едного, изпаднал в нужда, за да придобия милостта на нашия Бог Иисус Христос за това, че послушах Неговото свето Евангелие.

Минало известно време и един познат дал на преподобния старо износено наметало, за да покрие с него голото си тяло.

Този безкористен старец отишъл веднъж в Гърция и прекарал три дена в Атина. Огладнял много, но нямал и парче хляб, понеже никой не му дал, а нямал пари да си купи. За да изпълнява казаното от Господа, той никога не носел у себе си пари, торба или дреха, като се изключи износеното наметало, с което криел голотата си. На четвъртия ден от пребиваването си в Атина Серапион, измъчван от силен глад, застанал на едно възвишение в града и започнал да плаче и да вика силно:

- Мъже, атиняни, помогнете ми!

Насъбрали се около него философи и градски първенци и го попитали:

- Откъде си, старче? И какво те измъчва?

Той им отвърнал:

- Аз съм египтянин. Щом напуснах родината си, веднага задлъжнях: имах двама ищци, които нямаше какво да ми вземат, третият обаче не ме оставя на мира и продължава да ме тормози, като си иска дължимото.

Философите го попитали:

- На кого си задлъжнял и кой те тормози? Кажи и ние ще ти помогнем.

Тогава старецът рекъл:

- От ранни години ме мъчат плътска похот, сребролюбие и чревоугодие. От първите две вече се избавих и те не ме смущават, защото нямам плътски желания, нямам собственост или богатство, но желанието за храна не ме оставя, мъчи ме и си търси дължимото.

Някои от философите си помислили, че ги залъгва, дали му една златна монета и наблюдавали отдалеч какво ще направи.

Като взел монетата, старецът се отправил бързешком към хлебопродавците. Оставил монетата, взел един хляб и си тръгнал и повече не се явил там. Тогава философите се убедили, че той бил добродетелен мъж. Отишли при хлебопродавците, дали им толкова, колкото струвал хляба на стареца, а златната монета прибрали.

Блаженият Серапион отишъл в Лакедемония. Там научил, че един от местните градоначалници бил манихей, но водел добродетелен живот. Старецът се явил пред него и се продал за роб. След две години по силата на Божията благодат Серапион го убедил да се откаже от ереста и той се присъединил към светата православна Църква с целия си дом. Тогава домашните му обикнали стареца не като верен роб, а като роден баща и твърде много го почитали, радвайки се за спасението си от ереста, за което прославяли Бога. Старецът, след като останал колкото било нужно за спасението на душите им, върнал парите, които бил получил от тях, и си тръгнал, както имал обичай, обхождайки много страни и градове.

За свети Серапион се разказва още, че когато бил млад, се продал на един грък комедиант за двадесет сребърника. Без да пипне парите, живял при него, докато не го обърнал заедно с целия му дом към Христа Бога. Това станало, понеже стопанинът му виждал как робът прекарва в пост всеки ден и чак вечерта хапва хляб и пие вода, и то не много, а нощем става от леглото и се моли със сълзи на Бога. Като виждал това, гъркът изпаднал в умиление, повярвал в Христа, истинния Бог, и се кръстил, след него се кръстила жена му и целият му дом. Тогава той казал на Серапион:

- Иди си, братко, защото искаме да те освободим от робство, както ти ни освободи от робството на дявола.

Той им отвърнал:

- Понеже моят Бог ви дари със спасение, ще ви открия тайната си: аз не бях роб, а свободен египтянин, но като видях, че сте изпаднали в заблуда и ви чака гибел, ви съжалих, и затова се продадох в робство, за да ви наставя с Божията помощ в пътя за спасението. И понеже вече знаете пътя, вземете си обратно среброто. Аз отивам да се погрижа за спасението на други хора.

Те го уговаряли дълго:

- Ще те почитаме като наш баща и господар и ще ти бъдем роби. Само не си отивай!

Но не успели да го убедят да остане при тях. Не искали да си вземат обратно сребърниците и му рекли:

- Честни отче, раздай ги на бедните. На нас ни стига, че ни упъти в пътя на спасението.

Но Божият човек им отвърнал:

- Вие сами можете да раздадете това, което ви принадлежи. Аз не мога да раздавам на бедните чуждо сребро.

Те пак започнали да го молят да ги посети поне след година. От тях преподобният се запътил към друга страна.

Веднъж свети Серапион искал да отиде в Рим и се качил на един кораб, който пътувал от Александрия за Рим. Преди да отплуват от брега, моряците не попитали стареца дали си е платил за превоза. Всеки от тях мислел, че другият е приел парите и вещите на пътника. Виждали, че е облечен с много вехто наметало, но си мислели, че има пари да си плати пътуването.

Били се отдалечили от брега на около петстотин стадия, когато седнали да вечерят. Забелязали, че старецът не яде, но си помислили, че пости този ден. Същото се повторило и на втория, и на третия ден. Понеже не знаели защо не се храни, помислили си, че се е простудил по време на пътуването от морския вятър. След като не ял нищо и на четвъртия, и на петия ден, го попитали:

- Човече, защо не ядеш нищо?

- Не ям, защото няма какво.

Започнали да се питат един друг кой е приел вещите на този човек и като разбрали, че не си е платил за пътуването, започнали да роптаят срещу преподобния и гневно да го корят:

- Как така се качи, като нямаш нищо? Какво ще ядеш? С какво ще ни платиш за превоза?

Старецът им рекъл:

- Нямам нищо, освен тази вехта дреха, както сами виждате. Ако не ме искате, върнете ме там, откъдето ме взехте.

- И сто златни монети да ни даваш, за да се върнем само заради теб, пак нямаше да се съгласим, още повече че сега духа попътен вятър.

И му разрешили да остане на кораба, хранейки го заради Бога.

В Рим преподобният обиколил домовете на ония граждани, за които бил чул, че водят благочестив живот. От разговорите с тях получил духовна полза. Затова и странствал, събирайки духовно богатство, за да си купи с него небесни блага във вечния покой. Тези блага той и получил по благодатта на нашия господ Иисус Христос, на Когото въздаваме слава во веки веков. Амин.