Пренасяне на мощите на светителя Николай, архиепископ Мирликийски
През 1087 година, при гръцкия цар Алексей Комнин и при Константинополския патриарх Николай Граматик във Византия нахлули измаилтяните, както от едната, така и от другата страна на морето. Те минали през всички градове и села, от Херсон до Антиохия и Иерусалим. При това те посичали мъжете, а жените и децата взимали в плен и изгаряли домове и имущество. Църквите и манастирите опустели, а градовете преминали във властта на неверните. Тогава бил опустошен и Мир Ликийски, в който почивало тялото на светителя Николай, тяло драгоценно и всечестно, извършващо дивни и преславни чудеса. Този преподобен мъж би могъл да защити града си и Църквата от опустошението, но, по повеление на Бога, не се съпротивил, казвайки:
- Господи, ще направя това, което е угодно пред очите Ти.
Но Господ наш Иисус Христос не можел да допусне мощите на светителя да почиват на запустяло място и от никого да не се славят, според както е казано в Писанието: “Да тържествуват светиите в слава” и “Тая чест е за всички Негови светии”.
В град Бари, принадлежащ тогава на норманите, живеел един презвитер, христолюбив и праведен. Свети Николай му се явил насън и казал:
“- Иди и кажи на гражданите и на целия църковен събор да отидат в град Мир, да ме вземат и да ме положат тук, понеже не мога да пребивавам там, в опустошеното място. Такава е волята Божия.”
Като казал това, светителят станал невидим. На сутринта презвитерът разказал на всички за видението. Те се възрадвали и казвали:
- Днес Господ помилва людете Си и нашия град, понеже ни сподоби да приемем Неговия угодник, свети Николай.
Те избрали благоговейни и богобоязливи мъже и ги изпратили с три кораба за мощите на светителя. Като се представили за пътуващи по търговия, те натоварили корабите си с пшеница и се отправили на път.
Като доплували до Антиохия, продали пшеницата и закупили всичко, което им било нужно. Когато узнали, че венецианците, които се намирали там, искат да ги изпреварят и да вземат мощите на свети Николай, пратениците от Бари веднага побързали да отпътуват и пристигнали в Мир Ликийски и влезли в храма на свети Николай. Тук те видели четирима монаси и ги попитали къде почиват мощите на светителя. Монасите им показали мястото на ковчега. Пратениците от Бари разкопали пода на църквата и намерили ковчега, пълен с миро. Мирото те излели в съд, а мощите на светеца отнесли на кораба, след което отплували. Двамата монаси останали в Мир, а другите двама съпровождали мощите. Светите мощи заминали от Мир в 11-ия ден на месец април, а пристигнали в Бари в деветия ден на месец май, неделя вечерта, и още в понеделник сутринта изцелили 47 болни мъже и жени, страдащи от различни недъзи: един страдал от глава, друг от очи, трети от ръце и крака, сърце, а на някои страдало цялото тяло от нечисти духове. Във вторник се изцелили 22 болни, а в сряда - 29. В четвъртък рано сутринта се изцелил един глухоням, страдащ от 5 години. След това Светителят се явил на един благочестив монах и казал:
- И така, по волята на Бога аз дойдох при вас в тази страна, в неделен ден, в деветия час и ето - изцелих 111 човека.
И още много чудеса извършил свети Николай, подобно на извор, бликащ безкрай. И много дарове носели при светеца - злато, сребро и скъпи дрехи. Като виждали преславните му чудеса, гражданите се преизпълнили с голяма радост и съградили голяма и прекрасна църква на името на светителя и чудотвореца Николай и сковали за мощите позлатен сребърен ковчег. На третата година след пренасянето на мощите от Мир Ликийски, те изпратили послание до римския папа Урбан, молейки го да дойде в Бари с епископите си и църковния клир за пренасянето на мощите на свети Николай. В новата църква папата пристигнал, съпровождан от епископите и клира. Поставили мощите на светеца в сребърната рака, а след това епископите и велможите я пренесли в новата голяма църква и я положили в олтара. Това станало в 9-ия ден на месец май. Те пренесли и стария ковчег на светителя, в който той бил пренесен от Мир, поставили го в църквата и положили в него част от ръката на светеца. Много хора идвали и се покланяли на светеца, целувайки мощите му и раката. Римският папа Урбан, епископите и всички граждани направили в този ден голям празник в прослава на светеца, което се прави и до ден-днешен. През тези дни те се утешавали с храна и питие и след като раздали щедра милостиня на бедните, се върнали по домовете си с мир, славейки и хвалейки Бога и свети му угодник Николай.
Тропар:
Настана ден на светло тържество, град Бари се радва, а с него и цялата вселена ликува с духовни песнопения и песни; днес с пренасянето на честните и многоцелебни мощи на светителя Николай, просия свещено тържество, прогонващо със светозарни лъчи тъмнината на изкушенията и бедите на вернозовящите: спасявай ни, като наш предстоятел, велики Николае.
Кондак:
Твоите мощи, светителю Николае, изгряха като звезда от изток до запад; морето се освети от твоето шествие и град Бари прие от тебе благодат; а на нас се яви като изкусен чудотворец, милостив и предивен.
- Господи, ще направя това, което е угодно пред очите Ти.
Но Господ наш Иисус Христос не можел да допусне мощите на светителя да почиват на запустяло място и от никого да не се славят, според както е казано в Писанието: “Да тържествуват светиите в слава” и “Тая чест е за всички Негови светии”.
В град Бари, принадлежащ тогава на норманите, живеел един презвитер, христолюбив и праведен. Свети Николай му се явил насън и казал:
“- Иди и кажи на гражданите и на целия църковен събор да отидат в град Мир, да ме вземат и да ме положат тук, понеже не мога да пребивавам там, в опустошеното място. Такава е волята Божия.”
Като казал това, светителят станал невидим. На сутринта презвитерът разказал на всички за видението. Те се възрадвали и казвали:
- Днес Господ помилва людете Си и нашия град, понеже ни сподоби да приемем Неговия угодник, свети Николай.
Те избрали благоговейни и богобоязливи мъже и ги изпратили с три кораба за мощите на светителя. Като се представили за пътуващи по търговия, те натоварили корабите си с пшеница и се отправили на път.
Като доплували до Антиохия, продали пшеницата и закупили всичко, което им било нужно. Когато узнали, че венецианците, които се намирали там, искат да ги изпреварят и да вземат мощите на свети Николай, пратениците от Бари веднага побързали да отпътуват и пристигнали в Мир Ликийски и влезли в храма на свети Николай. Тук те видели четирима монаси и ги попитали къде почиват мощите на светителя. Монасите им показали мястото на ковчега. Пратениците от Бари разкопали пода на църквата и намерили ковчега, пълен с миро. Мирото те излели в съд, а мощите на светеца отнесли на кораба, след което отплували. Двамата монаси останали в Мир, а другите двама съпровождали мощите. Светите мощи заминали от Мир в 11-ия ден на месец април, а пристигнали в Бари в деветия ден на месец май, неделя вечерта, и още в понеделник сутринта изцелили 47 болни мъже и жени, страдащи от различни недъзи: един страдал от глава, друг от очи, трети от ръце и крака, сърце, а на някои страдало цялото тяло от нечисти духове. Във вторник се изцелили 22 болни, а в сряда - 29. В четвъртък рано сутринта се изцелил един глухоням, страдащ от 5 години. След това Светителят се явил на един благочестив монах и казал:
- И така, по волята на Бога аз дойдох при вас в тази страна, в неделен ден, в деветия час и ето - изцелих 111 човека.
И още много чудеса извършил свети Николай, подобно на извор, бликащ безкрай. И много дарове носели при светеца - злато, сребро и скъпи дрехи. Като виждали преславните му чудеса, гражданите се преизпълнили с голяма радост и съградили голяма и прекрасна църква на името на светителя и чудотвореца Николай и сковали за мощите позлатен сребърен ковчег. На третата година след пренасянето на мощите от Мир Ликийски, те изпратили послание до римския папа Урбан, молейки го да дойде в Бари с епископите си и църковния клир за пренасянето на мощите на свети Николай. В новата църква папата пристигнал, съпровождан от епископите и клира. Поставили мощите на светеца в сребърната рака, а след това епископите и велможите я пренесли в новата голяма църква и я положили в олтара. Това станало в 9-ия ден на месец май. Те пренесли и стария ковчег на светителя, в който той бил пренесен от Мир, поставили го в църквата и положили в него част от ръката на светеца. Много хора идвали и се покланяли на светеца, целувайки мощите му и раката. Римският папа Урбан, епископите и всички граждани направили в този ден голям празник в прослава на светеца, което се прави и до ден-днешен. През тези дни те се утешавали с храна и питие и след като раздали щедра милостиня на бедните, се върнали по домовете си с мир, славейки и хвалейки Бога и свети му угодник Николай.
Тропар:
Настана ден на светло тържество, град Бари се радва, а с него и цялата вселена ликува с духовни песнопения и песни; днес с пренасянето на честните и многоцелебни мощи на светителя Николай, просия свещено тържество, прогонващо със светозарни лъчи тъмнината на изкушенията и бедите на вернозовящите: спасявай ни, като наш предстоятел, велики Николае.
Кондак:
Твоите мощи, светителю Николае, изгряха като звезда от изток до запад; морето се освети от твоето шествие и град Бари прие от тебе благодат; а на нас се яви като изкусен чудотворец, милостив и предивен.
