Страдание на светия свещеномъченик Пионий, презвитер Смирненски, и другите с него

Апостолът заповядва да почитаме паметта на светиите: “Помнете - казва той - които са ви проповядвали словото Божие”; затова, като помним тяхната вяра, живот и добродетелната им кончина, да се стремим да им подражаваме. Така подобава да почетем и паметта на светия мъченик Пионий, защото той, когато бил в света, мнозина обърнал към Бога от бесовското прелъстяване; бил апостолски мъж и когато получил мъченически венец и бил повикан при Господа - ни оставил образец на добродетели, за да помним и до днес неговото учение. Началото на страдалческия му подвиг било следното.
В двадесет и третия ден на шестия месец (тоест февруари - шестия по ред от септември), в който се чествала паметта на светия свещеномъченик Поликарп, епископ Смирненски, в град Смирна, където живеели много иудеи, били хванати от нечестивите елини презвитерът Пионий, Савина, ревнителка на благочестието, Асклипиад, Македоний и Лин, презвитер на катедралната църква: тогава било гонението срещу християните при царуването на Декий. Пионий преди този ден узнал, че ще бъдатхванати на празника на свети Поликарп. Затова, постейки със Савина и Асклипиад, седял в дома си, очаквайки да дойдат да ги хванат.
В самия ден на паметта на свети Поликарп, когато те след молитва вкусили малко хляб и вода, дошъл Полемон, устроител на жертвоприношения на идолите, заедно с войниците си; той издирвал християните, за да ги принуди към принасяне на скверни идолски жертви, и казал на Пионий:
- Знаете ли царската заповед? Знаете ли, че ви се заповядва да принесете жертва на боговете?
Пионий отговорил:
- Ние знаем заповедите на нашия Бог, с които Той ни е заповядал да Му се покланяме.
- Отивайте на събранието - казал Полемон, - там ще се покорите и против волята си.
Савина и Асклипиад отговорили:
- Ние се покоряваме на Живия Бог.
И Полемон ги водел без принуда, а народът, виждайки как доброволно носят окови, тичал след тях и се блъскал като пред някакво невиждано чудо.
Когато светците дошли на събранието при градоначалника, безчислена тълпа елини, и още повече иудеи, заела всички места във входовете и горниците. Като поставил светците в средата, Полемон казал:
- Пионий! Покорете се на царската заповед, както другите са се покорили, и принесете жертва на боговете, за да не бъдете измъчвани жестоко.
А Пионий вдигнал ръка и със светло лице започнал да говори на народа:
- Жители на Смирна, които се хвалите с красотата на града и с това, че тук е живял Омир, и иудеи, присъстващи тук, послушайте малкото думи, които ще ви кажа. Чувам, че вие се смеете и радвате, че някои от нас са дошли при вас; вие смятате за смях и игра този грях, че принасят жертва на идолите не по своя воля, а по принуда. Но вие, елините, трябва да послушате своя учител Омир, който казва, че не е добре да се радваме на нещастието на човека. А на вас, иудеите, Моисей заповядва: “ако видиш на неприятеля си осела, паднал под товара си, не го отминавай, а го разтовари заедно с него”. Също трябва да послушате и думите на Соломон: “Недей се радва, кога врагът ти падне, и сърцето ти да се не весели, кога се той препъне”. И аз, слушайки моя Учител, предпочитам да умра, отколкото да престъпя думите Му, и с всички сили се старая да не отстъпвам от Неговите заповеди, на които отдавна сам съм се научил, а след това съм научил и други. Защо се надсмивате над тях, иудеи? Ако ние сме ви врагове, както вие казвате, все пак сме хора; вие казвате, че ви обиждаме, когато ви казваме истината; но кажете, кого сме обидили? Кого сме гонили? Кого сме принуждавали да се покланя на идолите? Не смятате ли, че греховете ви са равни на греховете на тези, които сега от страх пред човеците престъпват Божията заповед и се покланят на идолите? Но вас кой ви е принуждавал да служите на Ваалфегор или да ядете жертви, принасяни на мъртвите, или да се смеете с дъщерите на другородците, или да принасяте в жертва на бесовете синовете и дъщерите си, или да роптаете срещу Бога, или да злословите Моисей, или да замисляте отново да се върнете в Египет? Вече не говоря за другите ви дела; а вие още казвате, че никой не може да ви прелъсти: нима не сте чели своите книги: Изход, Съдии, Царства и други, в които се изобличавате. Вие ни посочвате някои от нас, които не по принуда, а по своя воля са се обърнали към идолите, и заради тези немного вие изобличавате и осъждате всички християни. Но, иудеи, помислете си за настоящия живот, той е подобен на гумно, където на земята стои голяма купа, - какво? плевели или пшеница? Когато дойде работникът да вее с лопата, тогава леките плевели лесно биват отнасяни от вятъра, а пшеницата остава на земята. Погледнете мрежата, хвърлена в морето: всичко ли, което е попаднало в нея и е изтеглено навън, е добро? - не. Така и настоящият живот. Как искате да страдаме ние: като виновни или като невинни? Ако - като виновни, то и вие трябва да пострадате така, когато самите ви дела ви изобличават в неправда; а ако - като невинни, то вие, несправедливите, каква надежда за спасение ще имате, ако пострадат праведници? - “ако праведникът едвам се спасява, нечестивецът и грешникът де ще се яви”? Приближава се съдът над света и знаменията му могат да се видят. Аз минах през всички еврейски страни, преминах река Иордан и видях земя, носеща на себе си и до днес знамението на Божия гняв за греховете на хората, живеещи в нея и вършещи убийства и много други злодеяния на пътниците. Видях дим, излизащ от нея, поля и ниви, обгорени от огън, без всякакъв плод, лишени от влага. Видях и Мъртво море, и водата, изгубила свойствата си поради Божия гняв; тя не може нито да напои животните, нито да задържи в себе си човешко тяло и всичко, което хвърлят в нея, веднага изхвърля навън. Но защо си припомням такива далечни места! Вие виждате Декапол в Лидия, изгорен от огън, който и досега стои изгорял за наказание на нечестивите. Спомнете си за изригването на планината Етна и изгарянето на остров Сицилия. Ако и това ви изглежда далече от вас, помислете си за топлите води, излизащи от земята: защо се нагряват и биват горещи? Не от огъня ли, приготвен за грешниците вътре в земята? Оттук узнаваме, че ще има съд над света и наказание с огън за грешниците от Бога чрез въплътилото се Негово Слово, нашия Господ Иисус Христос, и затова ние не служим на елинските богове и не искаме да се покланяме на златния идол.
Свети Пионий говорил още, а Полемон, градоначалниците и целият народ слушали с дълбоко мълчание. След това някои от гражданите, заедно с Полемон, започнали да молят Пионий, казвайки:
- Послушай ни, Пионий, ние те обичаме за твоя добър нрав и кротост и искаме да останеш жив: нали наистина е хубаво да живееш и да виждаш слънчевата светлина!
Светецът отговорил:
- И според мен този временен живот е приятен, но несравнимо по-приятен е онзи живот, който ние, християните, желаем; тази светлина е радостна и приятна, но още по-радостна и приятна е истинската светлина, която ние се надяваме да видим. Всичко това, видимо с телесните очи, е прекрасно; ние не смятаме Божието творение за лошо и не го мразим: но има и друго, невидимо, което наистина е прекрасно и което поставяме по-високо от всичко видимо.
Един кощунник, на име Александър, хитър човек, казал:
- Послушай ме, Пионий!
Светецът му отговорил:
- По-добре ти ме послушай, защото всичко, което знаеш, го зная и аз, а ти не знаеш това, което аз зная.
Александър, поругавайки се над светеца, му казал:
- А тези вериги защо са на тебе?
- За това - отговорил светецът, - за да не мислите, че ние отиваме на поклонение на вашите идоли, но за да знаете със сигурност, че ние отиваме в тъмница и на смърт за нашия Бог.
Александър дълго увещавал Пионий с различни съблазни, но като не постигнал нищо, накрая казал:
- Какъв смисъл има да говорим, когато те не искат да останат живи?
Народът искал да поставят Пионий на видно място, така че всички да чуват думите му; но Полемон не позволил това, боейки се да не се надигнат спорове и вълнение сред народа. Той казал на Пионий:
- Ако не искаш да принесеш жертва на боговете, то поне влез в техния храм.
Светецът отговорил:
- Каква полза ще имат идолите от това, че аз ще отида при тях?
- Съгласи се, Пионий, - повторил Полемон.
- О, ако можех - възразил Пионий - да ви убедя всички да станете християни!
Те се засмели и казали:
- Молим те, не прави така, че всички да горим живи в огъня.
А светецът им казал:
- Още по-лошо е след смъртта вечно да горите в неугасимия огън.
Блажената Савина се усмихнала, а Полемон и другите казали:
- Защо се смееш?
Тя отговорила:
- Радвам се, че съм християнка, защото, който е твърд в Христовата вяра, ще се възрадва във вечни векове.
Нечестивите казали:
- Ще се засмееш, когато изтърпиш това, което не искаш: жените, които не се покланят на боговете, биват отвеждани в публичния дом.
А тя отговорила:
- Светият Бог ще се погрижи за мен.
След това започнали да записват имената на светците и отговорите им, с които изповядвали Христа и се отричали от идолите; когато поискали да запишат името на Савина, свети Пионий тихо  казал да не казва истинското си име, а да се нарече Теодосия; той направил това, за да не стане постъпката  известна на нейната господарка. Случаят бил такъв, че Савина била робиня на една знаменита гъркиня, която няколко години преди това, при царуването на Гордиан, тъй като не била в състояние да отклони от Христа своята робиня, блажената Савина, я прогонила вързана в пустинните планини, където тайно я хранели вярващите; след това с много старания на свети Пионий била избавена от оковите и от робството на господарката си. Свети Пионий се боял, че господарката ще я познае по име и отново ще поиска да я вземе при себе си; затова казал на света Савина да се нарече Теодосия.
Когато Полемон я попитал как се казва, тя отговорила:
- Наричат ме Теодосия.
- Християнка ли си? - попитал Полемон.
А светицата отговорила:
- Да, християнка съм.
Отговорите били записани, както и отговорите на Пионий и Асклипиад.
Полемон попитал още:
- Кой бог почиташ?
Светицата отговорила:
- Всесилния Бог, Който сътвори небето и земята, и всички нас, Когото познахме чрез Неговото Слово, въплътило се от Пречистата и Пренепорочна Дева Богородица, чрез нашия Господ Иисуса Христа.
Записали имената на светците и ги повели към тъмницата, а след тях вървял целият народ.
Някои казвали за свети Пионий:
- Вижте: той винаги е бил бледен, а сега какъв е румен!
А други крещели:
- Трябва да ги мъчите, щом не искат да принесат жертва на боговете.
Свети Пионий отговорил:
- Мъчете ни, кой ви спира! Нас не ни пазят оръженосци, не ни защитават войници, ние сме в ръцете ви: мъчете ни!
Някой посочил Асклипиад и казал:
- Този иска да принесе жертва на боговете.
- Лъжеш - отговорил свети Пионий, - нито един от нас няма да направи това.
Другите си спомнили за отпадналите от Христа и назовавайки ги по име, казвали:
- Този и този принесоха жертва, а вие защо не искате?
Свети Пионий отговорил:
- Всеки има своя воля; какво имам аз с другите? Аз съм Пионий.
Народът негодувал срещу свети Пионий и другарите му; и те с мъка стигнали до тъмницата: народът едва не ги пребил.
Като влезли в тъмницата, те намерили там Лин, презвитер на съборната църква, затворен във вериги за Христа, и една жена от село Карина, на име Македония; при тях идвали много вярващи и им донасяли каквото им е нужно, но те не искали да вземат, а го раздавали на тъмничните стражи. Някои от елините посещавали светците и се стараели да ги обърнат към своето нечестие, но чувайки твърдите им отговори, си отивали с удивление. При Христовите затворници идвали и тези, които преди били християни, но против волята си били принудени да отпаднат от благоверието: страхът от мъченията ги склонил да принесат жертва на идолите; те горчиво плачели цели часове и дни пред светците; горчиво плачел за тях и свети Пионий, особено за тези, които се отличавали с добър и честен живот, но се изплашили от мъките и принесли жертва на истуканите; той плачел и казвал:
- С ново мъчение се измъчвам в сърцето си, душата ми се раздира, когато виждам как свинете тъпчат църковния бисер, как небесните звезди биват повличани на земята от опашката на змея, и как лозето, насадено от Божията десница, бива опустошавано от дивия глиган и разхищавано от всички минаващи по пътя. Деца мои, скърбя за вас, докато отново не се всели във вас Христос, питомци мои любими, откърмени с небесен хляб, защо се отклонихте в погрешния път; сега беззаконните старци опорочиха целомъдрената Сусана, тоест Христовата Църква; сега Аман тържествува, Естир със своето племе се е смутила; сега е настанал глад, не недостиг на хляб или вода, а на Словото Божие; сега всички евангелски девици са задрямали и спят. Изпълни се словото Господне: “Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?” и друго Негово слово: брат брата ще предаде на смърт; чувам, че сега всеки предава ближния си на смърт. Наистина, сатаната ни е изпросил да ни сее като пшеница, но огнената лопата в ръцете на Словото Божие ще извее гумното си; солта е загубила силата си и е изхвърлена навън, и хората я тъпчат. Но нека никой не мисли, деца, че Господ е изнемогнал: не Господ, а ние сме изнемогнали, защото, казва Той, нима ръката Ми е отслабнала да ви избави? Или ушите Ми са се затворили да ви чуя? Но вашите грехове са отдалечили Бога от вас. Ние съгрешихме, братя, престъпихме Господните заповеди, извършихме беззаконие, прогневихме Бога и опечалихме ближния; ние се укорявахме едни други, лъжехме и се клеветяхме взаимно, и изяждахме сами себе си, а трябваше нашата правда да стои по-високо от правдата на фарисеите и книжниците. Още чувам, че иудеите канят някои от вас на своите събрания; пазете се да не попаднете в още по-страшни мрежи и да не паднете в непростим грях, тоест хула срещу Светия Дух - не бъдете заедно с иудеите князе Содомски и люде Гоморски, ръцете на които са оцапани с кръв. Ние нито пророк сме убивали, нито Христа сме предали и разпънали. А това говори много! Спомнете си какво сте слушали от мен много пъти преди; вие добре знаете какво говорят иудеите, като че Христос е бил човек като всички други, и като смъртен, е бил убит. Но нека ни отговорят: ако Той е бил смъртен като нас, как тогава целият свят се е изпълнил с множество Негови ученици? И как мнозина жестоко страдат за Неговото име? Как с името на един обикновен смъртен човек и сега, толкова години след Него, се изгонват бесове, и ще се изгонват и в бъдеще, до края на вековете? И много други чудеса в църквата на вярващите се извършват чрез Неговото Всесилно име. Окаяните иудеи не разбират, че Христос, нашият Господ, е пострадал по Своя воля, умрял е за нас и в третия ден е възкръснал в слава. Но те, беззаконните, казват, че Христос е бил чародей и е възкръснал от мъртвите със силата на вълшебството, но нека ни покажат кое от техните или нашите писания казва това за Христа, или кой праведен човек го е казал някога? Нима не се знае, че това е лъжа, и тези, които я казват, са най-скверните беззаконници? И защо на такива хора вярват повече, отколкото на праведните? Аз още като дете съм слушал от тях тези лъжливи думи. В Писанието се разказва как Саул отишъл при вълшебницата и я помолил да извика от мъртвите пророк Самуил; жената направила магия и Саул видял старец, излизащ от земята, облечен в дълга дреха, и разбрал, че това е Самуил, и го питал за каквото иска. Какво, могла ли е тази вълшебница в действителност да възкреси Самуил, или не? Ако иудеите кажат, че е могла, то признават неправдата за по-силна от правдата и вълшебството - за по-силно от светостта, поради това, че светият пророк не е могъл да не послуша вълшебницата; които говорят така, са мерзки и проклети. Ако кажат, че тази вълшебница в действителност не е могла да възкреси пророк Самуил със своите вълшебства, то и за Христа, нашия Господ, не могат да кажат, че е възкръснал от гроба по силата на вълшебството. Този разказ от Свещеното Писание се обяснява по следния начин. Как е могъл дяволът, живеещ във вълшебницата, да извика на този свят душата на светия пророк, почиваща в лоното Авраамово? Нали по-малкото няма власт над по-голямото и дяволът не може да заповядва на светеца, но отпадналите от Бога ангели слушат тези, които са оставили Бога, които им служат и ги извикват чрез вълшебство; и каквото искат от тях вълшебниците, това изпълняват дяволите: вълшебницата помолила дявола, който ? се подчинявал, и той приел образа на пророка. И това не е удивително, ако сам сатаната, по думите на апостола[38], се преобразява в светъл ангел; затова и слугите му могат да приемат образа на Божии слуги, така и антихристът ще приеме на себе си образа на Христа. Станало е така, че вълшебницата не е възкресила Самуил, но е показала на отпадналия от Бога Саул дявола в образа на Самуил; за това свидетелства самото Писание; така явилият се в образа на Самуил казва на Саул: “и ти утре ще бъдеш с мене.” Как може Саул, Божият враг, да бъде заедно със светия пророк Самуил? Не е ли по-сигурно, че той ще бъде с дявола, на когото се е покорил, отпадайки от Бога? Нека знаят лъжливите иудеи, че в действителност с никакво вълшебство не е възможно някой да бъде възкресен от мъртвите; и както тя с вълшебство не е възкресила Самуил, така и Христос не е възкръснал от мъртвите по силата на вълшебството, а със Своята Божествена сила е разрушил силата на смъртта, и както по Своя воля Той е могъл да пострада и да умре, така и по Своя воля е възкръснал, самовластно, като Бог. Ако те не повярват и на това, тогава им кажете: ние, даже и да сме принесли жертва на идолите, ние сме много по-добри от вас: вие по своя воля сте принесли жертва на бесовете, а ние сме били принудени към това насила.
И свети Пионий увещавал отстъпниците, казвайки:
- Не се отчайвайте, братя, макар и да сте извършили тежък грях и да сте принесли жертва на идолите, покайте се истинно и отново се обърнете с цялото си сърце към Христа, своя Бог: Той е милостив и готов да приеме всички, идващи при Него с покаяние, и вас ще приеме с радост, като Свои деца.
И те ридаейки горчиво се каели за греха си и отново се обръщали към Христа Бога.
След това в тъмницата дошли Полемон, който устройвал идолослуженията, и магистратът Теофил с войска и народ; те извели светците и казали:
- Ето, вашият епископ Евктимон се поклони на нашите богове и им принесе жертва; послушайте ни и вие и направете същото, каквото и той; ако не го направите, ще ви съдят жрецът Лепидон и Евктимон в храма на боговете.
Свети Пионий отговорил:
- Ако епископ Евктимон е принесъл жертва на идолите, това е негова воля, какво общо имаме ние с това! Ние няма да принасяме жертви. Нас трябва да ни съди антипатът, а не Лепидон, и не Евктимон, и не вие; как така вие, без да дочакате пристигането на антипата, си присвоявате неговата власт?
Дошлите, след като излели яда си върху светците, се отдалечили. След това отново се върнали с войската и тълпа народ и лъжливо обявили:
- Антипатът изпрати заповед да бъдете отведени на съд в Ефес.
Пионий отговорил:
- Нека дойде изпратеният, да ни вземе и да ни води.
Тогава Теофил казал:
- Защо не ми вярвате? Аз съм княз и можете да ми вярвате.
И като сложил въжето на шията на свети Пионий, заповядал на войниците да водят всички в идолския храм, тъй като светците не искали да отидат при идолите и високо викали:
- Ние сме християни, за какво ни е да ходим при истуканите.
Но войниците влачили светците насила, а Пионий едва не удушили, дърпайки го с въжето за шията.
Когато ги довели до средата на площада и те били близо до капището, свети Пионий паднал на земята, казвайки, че е християнин и не иска да влиза в идолския храм. Тогава шестима слуги се нахвърлили върху него и започнали да го бият с ръце, с крака и с колене, удряйки го в ребрата; но той не ги слушал; тогава го взели на ръце, понесли го и го хвърлили в идолския храм пред скверния олтар, където още стоял окаяният епископ Евктимон, принасяйки на идолите. След това Лепидон казал:
- Защо ти, Пионий, не искаш да принесеш жертва на боговете?
Светецът отговорил:
- Защото ние сме християни.
- Кой бог почитате?
- Този - отговорил Пионий, - Който сътвори небето и земята, морето и всичко, което е в тях.
Лепидон попитал:
- Кой е бил разпнат?
Светецът отговорил:
- Бил е разпнат Този, Когото Бог Отец изпрати за спасението на света.
Князете гръмко се засмели, а Лепидон започнал да укорява и хули блажения Пионий. След това насила наденали на главите на светите мъченици венци, с които нечестивите обикновено извършвали жертвоприношения, и ги заставяли да ядат идоложертвено месо. Те счупили венците и ги хвърлили на земята, тъпчели ги с крака и плюели на жертвоприношението. Нечестивите идолопоклонници надали вик и отново отвели светците в тъмницата с ругатни и побои.
Когато свети Пионий влизал през вратите на тъмницата, един войник силно го ударил с нещо по главата и го ранил. И в същия миг ударилият го почувствал болка в ръцете, целият бил обхванат от болест, тялото му се покрило със струпеи и се подуло така, че едва дишал.
След това в Смирна пристигнал антипатът Квинтилиан и като седнал в съда, повикал на разпит само свети Пионий. След като го разпитал и видял, че той не се покорява, заповядал да го закачат гол и да стържат тялото му с железни куки. Измъчвали светеца и казвали:
- Защо бързаш към смъртта?
А светецът отговарял:
- Бързам не към смъртта, а към вечния живот.
След това мъчение светецът бил осъден на смърт и по римски обичай му прочели следната смъртна присъда:
- Пионий, който сам призна себе си за християнин, да бъде разпънат и изгорен жив.
Доведен на мястото на разпъването и изгарянето, той сам се съблякъл и като погледнал към тялото си, много се зарадвал на своята телесна чистота, след това погледнал към небето и благодарил на Бога за това, че докрай го е запазил в непорочна чистота.
На земята лежало дърво, подобно на кръст, на което трябвало да бъде разпънат; той сам легнал върху дървото, разпънал се и дал на войниците да го приковат. Когато вече бил прикован, му казали:
- Послушай ни, Пионий, покори се на царската заповед: ние ще извадим гвоздеите, лекарите ще те излекуват и ще бъдеш здрав.
Светецът помълчал и казал:
- Искам да заспя, за да се събудя по-добър при всеобщото възкресение.
Като приковали Пионий, вдигнали дървото, поставили го право, здраво вкопали долния му край в земята, сложили дърва около него и ги запалили. Буен пламък обхванал светеца от всички страни, а той, затворил очи, се молел на Бога за себе си и не изгарял. Всички, виждайки го със затворени очи, помислили, че вече е умрял. А той, след много време, когато пламъкът започнал да стихва, като свършил молитвата в тайното място на сърцето си, отворил очи.
Народът силно се удивил, че той е още жив в такъв огън. След това с весело лице в края на молитвата си произнесъл “амин”, добавяйки: “Господи, приеми духа ми”, и починал.
Огънят угаснал, а тялото му се оказало напълно цяло, и даже косите му не били изгорели. Лицето му било светло, сияело от божествената благодат: това бил знак за радостта на неговата свята душа, влязла в небесната радост и приела венец от Христовата десница.
Това се случило при царуването на Декий, в град Смирна, при антипата Квинтилиан, в петия ден на мартенските иди според римското летоброене, а според източното в седмия месец (тоест през март, седмия по ред от септември), в единадесетия ден, в събота, в десетия час на деня. Така пише Метафраст за свети Пионий.
За другите свети мъченици, хванати и затворени в тъмница заедно със свети Пионий, не е написано в какви мъчения са завършили своя подвиг; но несъмнено е, че те са пострадали за Христа и са достигнали небесния живот заедно със свети Пионий.
Този свят презвитер Пионий написал житие и страдание на светия свещеномъченик Поликарп, епископ Смирненски, а по-късно и сам заедно с него се удостоил с царството на нашия Господ Иисус Христос, царстващ с Отца и Светия Дух во веки. Амин.
 
На този ден се чества и паметта на светия наш отец Евтимий, архиепископ Новгородски, починал в 1458 г.
 
В същия ден се чества и паметта на светия наш отец Софроний, епископ Врачански.

Всички жития за месец Март »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ