Житие на преподобния наш отец Анин Чудотворец

Преподобни Анин бил родом от Халкидон. Неговите родители били християни. Подобно на Закхей от Евангелието, той бил неголям на ръст, но в замяна на това бил велик по дух. От най-ранно детство се отличавал с кротък и незлобив нрав и постоянно се стараел в правенето на добро.
Когато станал на петнадесет години, родителите му умрели. Скоро след това свети Анин решил да остави суетния живот в света и отишъл в един от манастирите, където приел монашеско пострижение.
Ревнувайки за безмълвен подвижнически живот, свети Анин скоро оставил манастира и отишъл в една далечна пустиня, близо до река Ефрат, която отделя Сирия от Персия. Тук Анин срещнал един отшелник на име Маюм, който се подвизавал в пещера. Светият се заселил при него и започнал да му подражава в подвига на поста и молитвата. Двамата пазели толкова строг пост, че през всяка Четиридесетница не вкусвали нищо; но въпреки това всякога били с радостни лица, сякаш присъствали на царски пир. Свети Анин толкова преуспял в своите подвизи, че дори надминал своя учител - стареца. Той прекарвал много дни, без да приеме никаква храна, молейки се ден и нощ, така че дори старецът се удивлявал.
На това място нямало вода, тъй като река Ефрат се намирала на разстояние пет стадия от тяхната пещера. Свети Анин носел вода от реката в малък съд, като нарочно не използвал по-голям, за да се труди повече, често ходейки за вода.
Веднъж свети Анин отивал за вода, но не успял да се отдалечи и на един стадий от пещерата, когато съдът му внезапно бил напълнен с вода от един ангел, който му се явил. Като забелязал, че Анин се връща необичайно бързо, старецът разбрал, че Бог е извършил с него чудо и че той е изпълнен с Божията благодат. След този случай старецът започнал да умолява свети Анин да му стане учител и наставник, но като не могъл да го уговори за това, решил да го напусне, за да не заставя да му служи този, на когото той сам искал и се считал за длъжен да служи. Той дошъл в един манастир, близо до река Ефрат, и разказал на братята за свети Анин. Оттогава мълвата за свети Анин започнала да се разпространява все повече и повече и към него започнали да прииждат мнозина, които търсели подвижнически живот.
Когато старецът Маюм си отишъл от пещерата, свети Анин си казал: “Аз започнах тук да се подвизавам., и тук ще остана до края на живота си” - и останал в пещерата. Впрочем, свети Анин неведнъж излизал от пещерата и навлизал дълбоко в пустинята; като оставал там двадесет или тридесет дни, отново се връщал в своята пещерна килия. Със своите непрестанни подвизи преподобният умъртвил в себе си всички плътски страсти и съвършено подчинил плътта на духа.
Господ го изпълнил със Своята благодат, така че дори дивите зверове, живеещи в пустинята, му се подчинявали. Където и да отивал преподобният, неизменно го придружавали два лъва, на единия от които той излекувал рана на крака.
Свети Анин безвъзмездно лекувал не само животните, но и хората, защото Бог му дал власт и сила да изцелява всеки недъг и всяка болест у тях. Славата на преподобния се разнесла по цялата тази страна. При него довеждали много недъгави и болни и всички, по силата на Божията благодат, получавали изцеление. Поради това свети Анин вече не излизал в пустинята, а постоянно пребивавал в килията си заради непрестанно идващите хора. Затова и Бог му дарил тази страна, та тези, които идвали при него, като при някакъв извор на изцеления, да не си отиват неутешени, но всеки да получи лекарство, съответно на своята болест: един получавал изцеление на своите телесни недъзи, а друг лекувал душевните си болести, слушайки неговите наставления и поучения.
Тъй като мястото, където живеел светият, било безводно, а нуждата от вода, когато започнали да прииждат толкова много хора, се увеличила, свети Анин изкопал неголям кладенец, в който се събирала дъждовна вода.
Веднъж при преподобния дошли няколко човека и го помолили да им даде вода, за да утолят жаждата си. Свети Анин заповядал на един от учениците си (той имал вече шест ученици) да извади вода от кладенеца. Но ученикът му отговорил, че водата в кладенеца се е свършила, така че дори една капка не била останала. А преподобният му казал:
- Аз се надявам на дивната Божия сила. Иди и ще намериш вода, с която тези странници да утолят жаждата си.
Ученикът отишъл и за свое удивление намерил кладенеца, пълен с вода догоре. Като прославил Бога, той извадил вода и като я занесъл на учителя си, му разказал за извършеното от Божията сила чудо. А тази вода им стигнала за много дни. Това се случило в седемнадесетата година, откакто свети Анин започнал да се подвизава. Когато водата се свършила, а все още нямало дъжд, преподобният не пожелал отново да моли Бога за чудо, но като се смирил, сам започнал през нощта да носи вода от Ефрат. По цяла нощ до самото утро се трудел преподобният, непрестанно прославяйки Бога и помнейки думите на Господа, казани в Евангелието: “Който напои едного от тия малки само с чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си” (Мат. 10:42).
Случило се веднъж да дойдат при преподобния няколко братя от съседния манастир, които били много ожаднели от дългия път. По това време в кладенеца нямало никаква вода. Тогава преподобният тайно взел съдовете и се отправил към реката. Скоро вече се връщал обратно. Като забелязали, че свети Анин се връща много скоро, братята помислили, че преподобният се е изморил много и като не е могъл да стигне до реката, се връща обратно. Братята тръгнали към него, като имали намерение сами да отидат за вода. Но когато сваляли съдовете от раменете на светията, забелязали, че са пълни с вода догоре. Братята много се удивили, защото Божий ангел напълнил съдовете с вода по същия начин, както и по-рано, когато още старецът Маюм бил там. Тогава те възкликнали:
- Хвала на Господа! Заради заслугите на нашия свят отец, съдовете се напълниха с вода!
Но преподобният, пазейки винаги смиреномъдрие, казал на братята:
- Простете ме, братя! Аз съм грешен човек! Тази вода Бог ви изпрати не заради мене, но поради силната ви жажда, за да не изнемогнете съвсем, докато аз се върна от реката.
Епископът на град Неокесария Патрикий изпитвал голямо уважение към преподобния за чудесата, които Бог извършвал заради неговите подвизи. Епископът неведнъж го посещавал и накрая, против волята му, го ръкоположил за презвитер.
Като разбрал, че преподобният сам носи вода от Ефрат, за да утоли жаждата на идващите при него хора, епископът му подарил магаре, с което да носи вода.
След няколко дни при светия дошъл един беден човек, който нямал с какво да плати дълга си към един заемодавец. Той помолил преподобния да му помогне да плати дълга си. А свети Анин, бидейки смирен и като нямал никаква вещ, която би могъл да даде, казал на дошлия:
- Вземи, брате мой, това животно, продай го и с получените пари изплати дълга си.
Човекът взел магарето и си отишъл, а преподобният пак започнал сам да носи вода от реката.
Когато епископът узнал за това, изпратил при преподобния друго животно и му казал:
- Не ти го давам като твоя собственост, но ти можеш да си носиш вода с него; а когато то ми потрябва, ще си го взема обратно.
След известно време при преподобния дошъл един беден човек, който го помолил да му даде милостиня. Като нямал нищо друго освен магарето, светецът го дал на просещия.
Когато след това епископът дошъл при преподобния и като не видял животното, заповядал да изкопаят голям кладенец и да го напълнят с помощта на много животни с вода от реката (обикновено в безводните и сухи места се изкопавали кладенци, които се пълнели с дъждовна вода или с вода, която идвала от топенето на снега, или пък с пренесена от някоя река вода). Като напълнил догоре кладенеца с вода, епископът взел животните със себе си; а когато водата в кладенеца се свършвала, епископът отново ги изпращал, за да пренесат необходимото количество вода, и после пак си ги взимал обратно.
В Апамея се подвизавал един стълпник на име Пионий, който водел строг подвижнически живот. Веднъж през нощта в неговия манастир дошли крадци от живеещите в околността хора, които мислели, че тук ще намерят големи богатства. Като прокопали стената, грабителите влезли в манастира, но като го претърсили, нищо не намерили и тръгнали да се връщат с празни ръце. Един от разбойниците на тръгване взел камък и го хвърлил върху светия стълпник. Камъкът уцелил главата на светеца и силно го наранил.
Когато злодеите си отишли, стълпникът възнамерявал да слезе от стълпа и да отиде при съдията, за да подаде жалба срещу разбойниците.
Свети Анин, като узнал това, повикал при себе си лъва, който му служел, дал му храна и му казал:
- Яж, докато напълно се наситиш, защото ти предстои дълъг път.
След това взел хартия и написал върху нея:
- О, свети отче! На мен ми е известно, че ти като пострада от разбойници, имаш намерение да слезеш от стълпа, за да отмъстиш на враговете си. Остави това, което си намислил, за да не се лишиш от вечната награда в Небесното Царство, която ще получиш заради своите трудове.
Преподобният привързал листа върху шията на лъва и като се обърнал към него като към човек, му заповядал да отиде при стълпника, без да навреди на никого по пътя.
Лъвът побягнал и скоро стигнал до манастира, където живеел стълпникът. Като спрял до вратите на манастира, той започнал силно да удря с лапите си по тях. Вратарят, като погледнал през прозорчето и като видял лъв, бързо отишъл при стълпника и му казал, че при вратите на манастира стои огромен звяр.
Стълпникът се помолил на Бога и заповядал на вратаря да отвори вратите на манастира, без да се страхува. След това лъвът влязъл в манастира, приближил се до стълпа и сложил хартията с писмото до него.
Като прочел писмото, стълпникът се удивил от прозорливостта на свети Анин, който, намирайки се толкова далече от него, узнал мислите му. Удивил се също и като видял как Бог заповядва и на зверовете да служат на Неговите угодници. И така изоставил своето намерение и възложил цялото си упование на Господа.
Една благочестива жена заболяла от някаква болест и решила да отиде при свети Анин, надявайки се да получи изцеление от него. По пътя я срещнал разбойник, който държал копие в ръката си и искал да я обере, но не намерил в нея нищо, освен малко хляб. Като се разпалил от похот, той пожелал да я насили. Забил копието си в земята и започнал да я принуждава да извършат грях. Но жената, борейки се да се отскубне от ръцете му, призовала на помощ преподобния и извикала:
- Свети Анине, помогни ми!
В същия миг разбойникът я оставил; той бил обзет от голям ужас и искал вече да избяга, но като протегнал ръка към копието, той не могъл да го извади от земята, тъй като то се било вкоренило здраво в нея. Разбойникът се изпълнил с още по-голям страх; а жената, спасена от неговите ръце, се отправила към преподобния. Като дошла при него, тя му разказала за всичко, което се случило и след като получила изцеление на своята болест, се върнала обратно в дома си.
При преподобния дошъл и разбойникът, който се разкайвал за всичките си зли дела. Свети Анин излекувал и него, научил го на светата християнска вяра и го кръстил, а по-късно го постригал в монашество. А от копието му, което останало в земята, по Божията воля израснал огромен дъб.
И оше много други чудеса извършил този велик Божий угодник: изцелявал разслабени, изгонвал бесове, излекувал много болни - не само хора, но и животни.
Веднъж при преподобния дошъл много народ. Денят бил много горещ; всички се мъчели от жажда, а водата се била изчерпала. Но когато свети Анин се помолил, внезапно се появил облак и върху земята се излял проливен дъжд.
Преподобният предсказвал и много бъдещи събития. Така той предсказал нашествието на варварите; също и смъртта на мнозина от братята, при което той извиквал при себе си този брат и му казвал насаме:
- Чедо! Погрижи се за душата си, защото твоето време наближава!
Накрая и сам преподобният, след като преживял сто и десет години, се приближил до деня на своята кончина. Узнавайки деня на смъртта си, свети Анин извикал при себе си своето словесно стадо (той имал вече много братя при себе си) и дълго го наставлявал и поучавал. След това преподобният посочил един много добродетелен презвитер, който се казвал Вероникиан, и казал:
- Този човек да ви бъде игумен вместо мене.
След това свети Анин лежал болен още седем дена, очаквайки своя край. А в самия час на смъртта той се изпълнил със страх и искал да стане от одъра си, но като преклонил глава, казал:
- Мир вам, мои наставници!
След кратко мълчание, отново проговорил:
- Кои сте вие, мои наставници?
А след малко - пак:
- Да бъде волята на моя Господ. Ето, идвам с вас според заповедта на Господа.
Всички, които го окръжавали, се изпълнили със страх и паднали ничком на земята. А богобоязливият презвитер Вероникиан, който бил поставен за игумен, казал на преподобния:
- Господарю мой! Заради каква надежда, заради какво се труди ти през всички дни на живота си? Кажи ни, какво видя?
Светият отвърнал:
- Видях Горния Иерусалим отворен, а от него излизаше светъл облак, върху който стояха трима светоносни мъже; те се приближиха към мене и ми казаха: “Анине! Господ те вика; стани и ела с нас!” А аз ги попитах: “Кои сте вие, наставници мои?”. Те отвърнаха: “Ние сме Моисей, Аарон и Ор”.
Като чули това, братята се изпълнили с още по-голям страх и ужас. Преподобният им казал:
- Помолете се за мене, братя мои, за да не бъда обзет от страх, когато се изправя пред Страшния Съдия.
След това светият казал:
- Приеми, Господи, духът ми! - и се преставил (в осемнадесетия ден на месец март).
Братята го погребали с чест, славейки и възхвалявайки Отца, Сина и Светия Дух, Единия Бог, Когото славят всички во веки. Амин.

Всички жития за месец Март »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ