Житие на преподобния наш отец Малх

В младостта си преподобният Малх се занимавал със земеделие в едно маронийско село, което било на повече от тридесет стадия от Антиохия Сирийска. Бил единствен син и родителите му, понеже желаели да продължи рода като техен наследник, го карали да се ожени. На настойчивите им молби той отговарял по един и същ начин:
- Предпочитам да съм монах, отколкото мирянин.
Колкото и да го принуждавали - бащата с най-различни заплахи, майката с ласкави увещания, - той не послушал родителите си и накрая избягал тайно, като напуснал заради Бога дом, родители и женитба. Отишъл в пустинна местност, която се намирала между Имма и Вирия. Там намерил един манастир, в който монасите водели богоугоден живот. Като приел тяхното ръководство, Малх останал да живее там и започнал да се усъвършенствува чрез монашески подвизи, труд и постничество, умъртвявайки в себе си плътските страсти.
След доста години му се приискало да отиде в родината си, за да утеши майка си, която междувременно била овдовяла. Решил да продаде наследството и да раздаде парите: една част на бедните, друга на манастири и да остави малко за свои нужди.
Игуменът научил за намерението на Малх и започнал да го разубеждава, като му говорел, че това е дяволско изкушение и коварен замисъл на врага на човешкия род, прикрит благовидно като добро дело.
- Това е същото, за което говори Писанието: “псето се върна на своята бълвотина”.Мнозина от монасите са били подлъгвани по този начин, защото дяволът никога не излиза открито на борба.
За доказателство игуменът привеждал на Малх примери от книгите, като започнал от Адам и Ева, съблазнени от дявола с надеждата да получат божествено достойнство и заради това лишени от рая. Когато видял, че не е в състояние да го убеди, паднал пред нозете му и ги прегърнал, умолявал го да не оставя духовните си побратими, за да не погуби себе си, да не се обръща назад, когато “е сложил ръката си върху ралото”. Малх обаче не го послушал и напуснал манастира.
Игуменът се простил с него и го изпроводил със сълзи, както се изпраща мъртвец на погребение.
- Виждам, чедо - били последните му думи към Малх, - че се намираш във властта на сатаната. Няма да те питам повече за причината, поради която ни напускаш, и не приемам оправданията ти. Овцата, която излезе зад оградата, тутакси става плячка за вълците.
С това те се разделили и Малх си тръгнал.
Недалеч от това място минавал широкият и оживен път от Вирия за Едеса. Там пътниците често били нападани от сарацини. Ето защо те се събирали на групи, за да могат да се отбраняват и да не бъдат пленявани в случай на нападение. Малх се присъединил към една такава група, която наброявала към седемдесет души и в която имало няколко жени. Ненадейно, за техен ужас, както си вървели по пътя, изведнъж пред тях се появило множество полуголи измаилтяни, въоръжени до зъби. Те ги обкръжили, изловили ги до един и отвели в плен. Тогава монахът разбрал суетата на своето намерение и дяволската измама и се разкаял, че не се вслушал в увещанията на игумена, отделил се от духовната община и присъединил се към обществото на миряните, заедно с които станал плячка на друговерците. Разкаянието му обаче било закъсняло: в желанието да наследи имуществото на родителите си, сам станал собственост на сарацините. След като пленниците били поделени, Малх и една жена се паднали на някакъв арабин, който ги натоварил на една камила и без да се бави, потеглил с тях на път. Камилата вървяла много бързо, затова, докато траело пътуването, за да не паднат, двамата пленници се държали здраво един за друг. Хранели ги с недосварено месо и с камилско мляко.
След дълъг преход през Арабската пустиня и през една голяма река, сарацините се завърнали у дома си. Собственикът на Малх отвел пленниците при жена си и им заповядал да се поклонят на нея и на децата, както бил техният обичай. Двамата преклонили глави пред господарката и  се поклонили, а тя натоварила пленника с къщна работа - да носи вода, да мете и да върши всякаква най-тежка работа. Така той трябвало да работи, задето не послушал своя отец - игумена. Вече изобщо не приличал на монах, ходел гол, както било прието в тази страна, пък и заради знойното слънце, прикрити били само онези части от тялото му, които не бивало да се виждат. После го изпратили да пасе овце в пустинята. Единствената му радост и утеха в бедите била, че виждал рядко господарите си и другите работници и в уединението, като пасял овцете, си спомнял за свети Иаков и Моисей, които също някога пасели стада в пустинята. Хранел се със сирене и мляко и докато бил с овцете, се молел усърдно, пеейки псалми, които бил научил в манастира. Това била утехата му в плена. Благодарял на Бога, че монашеското житие, което бил изгубил в родината си, намерил отново тук, в пустинята. Но човек не може да си представи колко коварен може да бъде дяволът, който и тук, при този начин на живот, намерил какво да направи на Малх.
Сарацинът видял, че робът му работи усърдно и му служи вярно, и че добитъкът му непрекъснато се умножава, и размишлявал с какво да награди Малх за добрата работа. Решил да му даде за съпруга пленената жена, с която пристигнали тук на една камила. Повикал Малх и му предложил да я вземе за жена. Но той отказал с думите, че е християнин, а по християнския закон не може да встъпи в брак с жена, чийто мъж е жив, понеже мъжът на тази жена бил отведен в плен от друг сарацин. Тогава годподарят му изпаднал в ярост и като извадил меч, щял да го убие. И ако той не бил побързал (в знак на съгласие) да прегърне жената през врата, господарят щял да пролее кръвта му.
Настъпила нощта и монахът завел жената в пещерата си. За това, което станало там между тях, разказвал впоследствие самият блажен Малх.
- Вместо радост ме беше обзела скръб, вместо удовлетворение - мъка. Ние се държахме далеч един от друг и не смеехме да си кажем нищо. Тогава осъзнах цялата тежест на моя плен и взех да скърбя за монашеското си житие, така неочаквано прекъснато. За това ли тръгнах аз окаяният? До тук ли ме докараха греховете ми, на стари години да погубя девството си и да стана мъж на чужда жена? Каква полза от това, че напуснах и дом, и родители, и женитба в младостта си заради Бога, ако сега направя онова, което още отначалото съм презрял? Нали понасям всичко това, защото след като живеех в манастира, пожелах да се върна отново в родината си. Какво ще правим, душо моя? Ще погинем или ще победим? Ще дочакаме ли благодетелната Божия десница, или да сложим край с меча си? Прибери, душо, твоя меч! На нас прилича да се боим повече от твоята смърт, отколкото от смъртта на тялото, защото и целомъдреното девство има своето мъченичество. Затуй нека по-добре да остана да лежа тук, в тази пустиня, като мъченик, мъртъв, без погребение, като бъда едновременно за себе си и мъчител, и мъченик!
С тези думи станах от земята, извадих от ножницата меча, който блестеше в тъмното, и като допрях върха му в гърдите си, казах на жената:
- Остани си със здраве, жено, по-добре да бъда за теб мъртъв мъченик, отколкото жив мъж.
Тя падна в краката ми с вик:
- В името на Нашия Господ Иисус Христос и заради този тежък час заклинам те и те умолявам, не проливай кръвта си заради мен. Ако искаш да умреш, първо мен пронижи с меча и после себе си, та така да се съединим един с друг. Понеже съм решила, даже мъжът ми да се върне, да живея до края на живота си в чистота, на каквато се научих по време на плена, и предпочитам да умра, отколкото да я загубя. Нали искаш да умреш, за да не легнеш с мен? Но и аз щях да предпочета смъртта, ако ти беше поискал това. Затова нека бъда твоя целомъдрена съпруга и между нас да има духовно, а не телесно общение, така че нашите господари да те смятат за мой мъж. Христос ще знае, че ти си ми духовен брат. Господарите ще ни имат доверие и ще си мислят, че нашето съпружество е плътско, като видят, че има помежду ни любов.
- Аз изпаднах в трепет и почуда - разказвал свети Малх пред целомъдрието на тази жена и я възлюбих, и ние се уговорихме да живеем заедно в целомъдрие. При това никога не съм спирал погледа си върху тялото, дори с ръка не съм се докосвал до нея, опасявайки се в съвместния ни по взаимно съгласие живот да не би да погубя девството, което бях съхранил и в страшните плътски изкушения, които ме нападаха в самото начало.
Преподобният Малх прекарал в духовно съпружество с тази целомъдрена жена доста време. Господарите били благоразположени към тях, тъй че не им идвала никаква мисъл за бягство. Понякога Малх по цял месец не се вестявал в господарския дом като верен и усърден пастир на стадото в пустинята.
Един ден, след много години плен, преподобният бил сам в пустинята. Освен небе и земя наоколо не се виждало нищо друго, тогава той в усамотението си започнал да си спомня някогашния си живот с монасите в манастира и особено своя отец, игумена, който го бил научил на Божественото Писание и на монашески живот. Започнал да размишлява за думите, с които го увещавал да не се отлъчва от обителта. Докато си спомнял и размишлявал, Малх забелязал пред себе си множество мравки. На едно неголямо, тясно пространство, всяка носела товар, по-голям от самата нея: едни мъкнели семена, други - пръст от мравуняка, за да го защитят по-добре при дъжд, трети приготвяли зимнина, като раздробявали зрънцата, други пък изнасяли труповете на мъртъвците. И най-чудното било, че при такова голямо струпване на мравки, влизайки и излизайки от мравуняка, те не си пречели, не се блъскали, не притеснявали другия, напротив, щом забележели, че някой носи твърде голяма тежест, тутакси му се притичвали на помощ. Като ги гледал, Малх си спомнил думите на Соломон: “иди при мравката, ленивецо, виж нейната работа и бъди мъдър. Тя събира през жътва храната си”. Тогава си помислил, че животът му в манастира приличал на мравуняк, където всички работят заедно, никой няма нещо свое, а всичко е общо, и го обзела силна скръб, че се намира в плен, започнал да въздиша за своя манастир и за живота в някогашната си килия. Като се върнал в господарското имение и се запътил към колибата, го срещнала жената, която го видяла, че е смутен и натъжен, и го попитала:
- Защо си тъй печален?
Малх разказал за какво си мислел. Тя започнала да го увещава да избяга, като го молила да вземе и нея и после да я остави в някой женски манастир. След дълго обсъждане почнали да се готвят за бягство. Мислите им се люшкали от надеждата до страха, когато си шепнели за това.
В стадото, което пасял Малх, имало два големи козела. Той ги заклал, направил от кожата им два меха, приготвил за път сушено месо и с надежда в Бога през една късна вечер напуснали дома си и се отправили на път. На девет стадии от мястото, където живеел сарацинът, течала голяма река. На брега ? бегълците надули меха, завързали го здраво, седнали върху него и заплавали по реката, като си служели с крака вместо весла. Стигнали до другия бряг. Месото, което си били приготвили за път, се намокрило и потънало. Останало толкова малко, че трудно щяло да им стигне за три дни. Напили се до насита с вода от реката, за да не изпитват жажда, и без да се бавят повече, потеглили на път. Вървели повече нощем, отколкото денем, защото се страхували от сарацините, и поради горещината от палещото слънце. Но понякога се движели и денем под горещите лъчи на слънцето и често се обръщали назад, да не би господарят да е по петите им.
На третия ден, когато Малх и жената се обърнали назад, видели в далечината двама сарацини на камили, които бързо ги настигали. Разбрали, че господарят им ги е открил по следите в пясъка, и се вцепенили от страх при мисълта, че сарацинът ще ги убие. Тогава, по Божий промисъл, забелязали отдясно дълбока пещера и се затичали към нея. Влезли вътре и се прислонили от лявата страна на входа, без да влизат навътре. Страхували се, ако избегнат смъртта, да не би да бъдат нападнати от диви зверове, змии, скорпиони и други отровни влечуги, които обикновено живели в такива пещери. Били застинали в ужас, като мъртви, очаквайки смъртта от две страни - от господаря, който ги гонел, и от зверовете, които се криели в пещерата. Но в същото време си мислели: “ако Бог се смили над нас, ще избегнем смъртта, а ако Бог не благоволи, пещерата ще ни стане гроб.”
През това време сарацинът и неговият роб стигнали до пещерата. Господарят завързал камилите и застанал с гол меч в ръка пред входа, а роба изпратил вътре да изведе Малх и спътницата му, защото искал сам да ги убие. Робът влязъл три-четири лакти навътре в пещерата и минал покрай тях, без да ги забележи, понеже идвал от светло на тъмно. Те го гледали в гръб. Робът сипел заплахи с цяло гърло:
- Излезте, злодеи, излезте да ви убием! Защо се бавите? Излизайте, господарят ви чака.
Докато викал така, отвътре изскочила една лъвица, впила се във врата му и го повлякла мъртъв към леговището си. О, преблаги Господи! Колко е велик Твоят промисъл за рабите Ти и колко е бърза помощта Ти в крайна нужда! Видели Малх и жена му това и ги обзела голяма радост наред със страха, понеже пред очите им врагът погинал, но не знаели какво става с другия, който ги чакал настръхнал пред входа на пещерата. Понеже робът се забавил и гласът му повече не се чувал, сарацинът помислил, че двамата му се съпротивляват и заслепен от ярост и злоба, се втурнал вътре с изваден меч и с рев на свиреп звяр. Щом чула гласа му, лъвицата се втурнала и се хвърлила върху него тъкмо когато бил стигнал до бегълците. Умъртвила го и го завлякла в леговището си.
След чудото на такава неочаквана Божия помощ и закрила преподобният Малх и блажената жена благодарили на Бога за голямото Му милосърдие. Но и в радостта, страхът не ги напускал, защото мислели, че лъвицата ще ги умъртви. Предпочитали обаче да загинат от звяра, отколкото да попаднат в ръцете на безмилостни хора. Лъвицата, като захапала своята рожба, излязла от пещерата. Малх и жената безмълвно продължавали да стоят по местата си, но като видели, че лъвицата не се връща, излезли навън. Слънцето вече клоняло към залез. Пред пещерата намерили камилите със запаси от храна и вода. Подкрепили се и се наситили, яхнали животните и с радостни сърца потеглили, благодарейки на Бога. След десет дена прекосили пустинята и стигнали до гръко-римските полкове. Разказали какво били преживели на началника на полка, а той ги изпратил при началника на Месопотамия Савин. Войводата ги приел радушно, купил от тях камилите и ги изпратил с напътствия в родината им.
Щом се завърнали, Малх завел блажената жена и негова духовна сестра в един женски манастир и се отправил към обителта, която някога напуснал. Не заварил вече между живите своя духовен наставник, игумена. Разказал на братята какво се било случило с него и ги увещавал винаги да слушат игумена и да не излизат от манастира. Установил се да живее там, без да напуска манастира. Прекарал богоугодно останалото време от живота си и се преставил на Господа, като станал образец на целомъдрие, за да знаят следващите поколения, че нито меч, ни пустиня, нито зверове могат да победят девствената чистота; понеже който е предал себе си на Христа, може да умре тялом, но духом не може да бъде победен, защото го крепи Сам Христос Бог, Комуто слава во веки. Амин.

Всички жития за месец Март »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ