Този преподобен се родил във Фригия. Когато бил на осемнадесет години, веднъж баща му го набил, той побегнал от него и пристигнал в Тракия. Постъпил в един от тамошните манастири и се предал на подвизите на монашеския живот, като скоро станал известен с добродетелите си.

Той никога не пиел вино, и веднъж, когато встъпил в борба с плътската страст, прекарал в пост петдесет дена, като въобще не се докосвал нито до храна, нито до вода. Когато настоятелят на манастира научил за това, по време на вечерята в присъствието на братята със собствената си ръка подал на Ипатий чаша с вино и хляб, след което той незабавно се освободил от страстта, която го измъчвала, и благодарил на Господа и на своя наставник. След известно време, по съвета на своя духовен отец, той се отправил в Константинопол, за да окаже помощ на един човек, подлжен на плътско изкушение; той помогнал и на своя баща, който бил пристигнал там. След това, като отпратил баща си в неговата родина, Ипатий с двама монаси отишъл в Халкидон и се заселил в обителта на Руфин, която по онова врема имала странен и некрасив вид, тя била съвсем запустяла и навявала страх на всички.
Някога, когато този Руфин бил мирянин, построил прекрасна обител и заселил в нея египетски монаси, които като се подвизавали в нея, прославяли Бога. Но когато той умрял, живеещите в неговата обител монаси се разотишли всеки в своята страна и тя станала необитаема. Обраснала с бодливи растения, които се увили в непроходими храсталаци и я направила безобразна, след което в нея се заселили нечисти духове, и тя станала място, което внушава страх у всички, така че никой не искал да мине покрай нея. Като намерил обителта в такъв вид, преподобният Ипатий прогонил от нея бесовете и като я почистил от обезобразяващите я храсталаци, я довел в предишния благолепен вид, след което се заселил в нея заедно с дошлите с него двама иноци.

Самият той започнал да прави власеници, а от дошлите с него иноци единият се заел с посевите, а другият с подреждането на градината. Няколко години след това Ипатий се отправил към Тракия и се заселил в манастира, в който се подвизавал преди, но монасите от обителта на Руфин скоро дошли в този манастир и го замолили да стане техен игумен. Преподобният се съгласил и оттогава започнал да извършва големи подвизи. Мнозина от монасите, като му подражавали, достигнали високо съвършенство в богоугодния живот. Заради подвизите си божественият Ипатий се удостоил да получи от Бога дар на чудотворство и извършил множество изцеления. Той лекувал бесновати, слепи, изсъхнали, страдащи от водянка и кръвоточиви жени. Немалък брой безплодни жени направил способни да раждат, а на други, които имали сухи и неспособни за кърмене гърди, възвърнал млякото.

Много пъти с молитва допълвал водата, хляба и другата храна, като в нужното време ги умножавал и прогонвал всякакви недъзи от хората и домашните животни. Храната на преподобния били варени зърна, плодове и малко количество хляб, но и тази оскъдна храна той приемал само късно вечер, при което за поддържане на старческите си сили вкусвал по малко вино.

Преподобният преживял осемдесет години, косите на главата му и брадата станали бели като сняг и в тази дълбока старост на вид и по дела той останал все така почтен както и преди. Четиридесет години прекарал в званието на свещеноначалник на иноците, възвеличил свещенството и като изпратил при Господа първо осемдесет свои ученици, наскоро след тях и самият той мирно починал, прославяйки Господа.