Света Евстолия била дъщеря на благочестиви родители. Тя живяла в Рим по времето на цар Маврикий. От най-младите си години пазела чистота, пребивавала в пост и бдения. Тя така възлюбила благочестието, че напуснала Рим и отишла в Константинопол, където се посветила на подвизите на монашеския живот в един от тамошните манастири.

 

Веднъж Сосипатра, дъщерята на император Маврикий, отишла във Влахернската църква на Пресветата Владичица Богородица. Тук тя срещнала Евстолия, славата за добродетелния живот на която се била разнесла вече из града. Тогава Сосипатра помолила блажената Евстолия да стане нейна духовна майка и пазителка на нейното тяло. Евстолия се съгласила. Сосипатра приела монашески образ и започнала да се упражнява в монашески трудове и подвизи. Тя измолила от своя баща да и даде едно място и като построила там църковен дом, заживяла в него заедно със света Евстолия. 

 

След известно време благочестиви девици започнали да ги умоляват да живеят заедно с тях в монашески подвизи. Светите жени не отказали на това тяхно желание. След многогодишни подвизи и след като наставила мнозина в пътя на спасението, блажената Евстолия починала в Господа. Тя оставила за своя приемница царската дъщеря Сосипатра. Блажената Сосипатра управлявала манастира, следвайки примера на своята духовна майка и след като достигнала съвършенство в добродетелния живот, с мир отишла при Господа, Когото възлюбила и заради Когото избрала този многотруден монашески живот.