В дните на император Деций и съуправника му Валериан, при военачалника Пров, недалеч от град Рим, в уединено и малкоизвестно място се намирал един неголям женски манастир. В него се подвизавали няколко добродетелни постнички, в числото на които била и престарялата по години и съвършената в добродетелите игумения София. В този манастир живеела и блажената девица Анастасия, родена в Рим, която на тригодишна възраст останала без родители. Преподобната София я възпитавала в своя манастир и я научила на всички добродетели, така че в поста, подвизите и във всички трудове тя превъзхождала останалите. Като достигнала двадесетгодишна възраст, Анастасия станала извънредно красива, така че някои от знатните римски граждани, като чули за красотата, страстно желаели да я вземат за жена. Но светата девица, като счела всичко за суета, станала Христова невеста и като пазела за Него девството си, пребивавала в молитви денем и нощем. Дяволът не веднъж се опитвал да я отклони от нейния равноангелен живот и да я склони към живот в света, като я смущавал с нечестиви помисли, със съблазни от лукави уста и с различни други свои хитрини. Но той ни най-малко не успял в своята борба против тази, в немощното естество на която се била вселила силата Христова. Като не можал да я победи по този начин, дяволът явно възстанал срещу нея, като въздигнал жестоки мъчители. По това време имало силно гонение срещу християните и дяволът подучил някои от невярващите, враждуващи против християните, да наклеветят Анастасия пред военачалника Пров. Като отишли при този нечестив човек, езичниците започнали да му говорят, че в едно уединено място между бедните и живеещи без мъже жени живее някаква девойка Анастасия, подобна на която по красота няма в целия Рим.

- Тази девица - казали те - не само че не иска да има мъж, но и се гаври с нашия начин на живот, присмива се на нашите богове и вярва в Разпнатия.

Като чул за красотата на Анастасия, военачалникът незабавно изпратил слугите си да я доведат. Слугите дълго време не могли да отворят вратите на манастира, така че били принудени да вземат брадви и да ги разбият. Тогава постничките много се уплашили и като отворили другите порти от противоположната страна, избягали от манастира. А игумения София не пуснала Анастасия, като казала:

- Дете мое, Анастасия! Не се плаши, защото настъпи времето за подвига, заради който твоят Жених Иисус Христос иска да те увенчае. Аз не желая да избягаш от манастира, не желая да лиша от мъченически венец теб, моя бисер, който аз, като взех от тригодишна възраст, възпитах и до настоящия момент пазех като зеницата на окото си.

Когато войниците проникнали в манастира, София излязла при тях с думите:

- Кого търсите и какво искате?

Те отвърнали:

- Старице! Предай ни девицата Анастасия, която ти държиш при себе си, тъй като военачалникът Пров я изисква.

- Да, с радост ще ви я предам - отговорила София, - само ще ви помоля, господа, да почакате два часа, докато я наглася, за да стане угодна на очите на вашия господар.

Слугите, като предполагали, че София желае да я украси с обичайните светски дрехи и накити, се съгласила да почакат. А духовната майка София, желаейки да украси дъщеря си с душевни украшения, за да стане угодна на Небесния Жених, я въвела в църквата. Като я поставила пред олтара, София с плач започнала да говори:

- Анастасия, дете мое, сега ти предстои да покажеш на дело усърдната си любов към Господа. Сега е време да устоиш до кръв за своя възлюбен Жених Христос и да докажеш, че си истинска Негова невеста. Обична моя дъще! Умолявам те: не допускай да те прелъсти езикът, изострен като бръснач, не се съблазнявай от славата и подаръците на суетния свят и не се страхувай от временните мъки, които ще ти изходатайстват вечен живот. Ето, чертогът на Жениха е отворен пред тебе; ето, одърът на вечния покой е приготвен за теб; ето и сплетеният за теб венец; ето, вече те викат за брак с Жениха. Иди при Него с веселие, иди обагрена с кръв, като че облечена в сватбена премяна. Умолявам те, дете мое, внимавай в думите ми и си припомни трудовете ми и грижите ми за теб, как те възпитавах, като те прибрах от детството ти и положих цялото си старание, за да те представя като чиста невеста пред Царя на славата. За това се грижех, за това се молех, на това те обучавах ден и нощ - да се съединиш завинаги с Господа с цялото си сърце и с цялата си душа. И така, дъще моя, не ме посрамвай сега пред Господа мен, твоята майка и не ме вкарвай преждевременно в гроба на моята старост. Ако чуя за теб нещо, което е противно на Христовата любов, ще умра. А ако чуя, че стоиш твърдо заради любовта си към Христа и не щадиш живота си заради Него, тогава ще бъда майка, която се радва за дъщеря си, тогава ще се възнесе “моя рог ... като рог на еднорог” и старостта ми с елей ще се намаже. И така, дъще моя, не щади телесната си красота и не обиквай временния живот. А когато те съблазняват с коварни думи, ти “не давай да се отклони сърцето (ти) към думи лукави”; и когато почнат да те заплашват с мъчения, ти кажи: “Няма да се убоя от това, от което вие се страхувате, нито ще се смутя, защото с мен е моят Бог”, когато започнат безмилостно да те бият, ти не се бой “от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият”. Започнат ли да разкъсват и да стържат плътта ти, радвай се в страданията си, защото подпълваш недостига от скърби Христови в своята плът. Започнат ли да те разсичат на части, спомни си, че и “космите на главата (ти) са всички преброени”от Господа, Който ще запази всичките ти кости и нито една от тях не ще се строши. Поискат ли да ти отсекат главата, ти гледай към главата на цялата Църква - Христос, Който е твоя слава и Който въздига главата ти. Не бой се, детето ми, от жестоките страдания. Твоят Жених невидимо ще застане пред теб, ще облекчи болките ти и ще те избави от тежките мъчения. И когато застенеш, Той ще ти даде отрада; когато изнемогнеш, Той ще те повдигне; когато се изпълниш със скръб по причина на лютите рани, Той ще услади сърцето ти, ще даде прохлада на душата ти и няма да отстъпи от теб дотогава, докато не те изтръгне от ръцете на мъчителите и не те въведе в небесния Си чертог и като свика всички ангелски сили и ликовете на всички светии, ще ти дари блаженство и ще те увенчае като Негова невеста с нетленен венец и ти ще царуваш заедно с Него във вечна слава.

Анастасия отговорила:

- Готово е сърцето ми да пострада за Христа, готова е душата ми да умре за пресладкия за мен Иисус, тъй като всичките ми желания и въздишки бяха отправени към това да имам възможност да положа душата си за скъпия за мен Господ, за свидетелство на любовта ми към Него. И сега, когато настъпи времето да се изпълни моето желание, аз с радост ще се явя пред моя мъчител и ще започна да изповядвам всесвятото име на моя Бог. А ти, майко и господарке моя, не се бой за мен, не се съмнявай в младостта ми: аз вярвам, че моят Господ Иисус Христос ще ме укрепи мен, Своята рабиня. Обична моя майко, моли Го и ти да не ме оставя и да не отстъпва от мен дотогава, докато не завърша мъченическия си подвиг заради Неговото име и не посрамя въставащия срещу нас враг.

Беседата им продължила повече от два часа, така че изпратените от военачалниците слуги, като не ги дочакали, сами се отправили след тях към църквата. Тук те заварили светите жени, които не се занимавали с телесно украсяване, а умилно беседвали и взаимно се утешавали и се утвърждавали в Господа. Като се разгневили, те хванали Анастасия като вълци овца, сложили на шията железни вериги и я повлекли към града, където я завели при военачалника. А тя, като стояла пред тях, с духовните си очи се обърнала към своя Жених, Христос. Всички, които видели Анастасия, се удивили от красотата , смирения взор и кроткото лице. Военачалникът се обърнал към нея с думите:

- От какъв род си, от каква вяра си и как се казваш?

Като навела очи, светицата отговорила с тих глас:

- Аз съм дъщеря на един от гражданите на град Рим, възпитана съм в християнско благочестие, а името ми е Анастасия.

Военачалникът казал:

- Това име е необичайно за римляни, не зная какво означава Анастасия?

- Анастасия - отвърнала светицата, - означава “възкресение”, тъй като Бог ме възкреси, за да говоря против теб дотогава, докато не надвия твоя баща - сатаната.

Военачалникът продължил:

- Девойко, отговарай ми кротко, за да не възбудиш гняв в мен; аз щадя младостта ти и не искам да погубвам красотата ти; послушай ме като баща, който желае разумно да те посъветва. Защо си се прелъстила от вредното християнско учение и напразно погубваш годините си, лишавайки се от добрия живот и от насладите, които боговете са дали за радост на хората? Що за утешение е да избягваш обществото на хората и да прекарваш живота си в уединение? Каква ще е ползата ти от това, доброволно да се предаваш на мъчения и смърт заради Разпнатия? Не е ли по-добре да се поклониш на нашите безсмъртни богове, да си вземеш честен и благороден мъж, да се веселиш сред наслади, да се радваш на деца, да живееш сред добри хора в слава и чест, да притежаваш много имоти, злато и сребро и да не погубваш в крайна бедност и нищета живота си, дарен ни от боговете за благополучно съществуване. И така, съветвам те, ела и се поклони на боговете и незабавно ще имаш благороден, почтен, славен и богат мъж, близък до царския престол и притежаващ голяма сила. Заедно с него и ти ще се ползваш от голяма почит и ще се наслаждаваш на всички блага през всички дни на живота си.

Света Анастасия, като повдигнала наведените си надолу очи и като погледнала военачалника, отговорила на тези думи:

- Моят мъж, моето богатство, моят живот и моето веселие е моят Господ Иисус Христос, от Когото ти не ще ме отвърнеш със съблазнителните си думи, не ще ме прелъстиш, както змията прелъстила Ева, не ще усладиш за мен горчивата ви гибел и със страх от мъчения не ще ме отлъчиш от моя Господ, заради Когото, ако би било възможно, съм готова сто пъти да изтърпя мъчения.

Военачалникът заповядал на предстоящите да я бият по лицето, като повтарят думите: “Така ли трябва да отговаряш на светлейшия владетел?” След това, като желаел да я посрами, той заповядал да разкъсат дрехите и да я изправят гола пред всички и я попитал:

- Девице, приятно ли ти е да стоиш разголена пред очите на всички?

- Безумни, безсрамни и изпълнен с всякаква нечистота - отвърнала светицата. - Това не е мой срам, а твой, тъй като моят Господ знае, че слънцето никога не е виждало голотата ми, а ти ме изправи гола пред очите на толкова много хора; знай, че ти посрами повече себе си, отколкото мене. Заради този срам моят Жених ще ме покрие с одеждата на славата, а на теб вечен срам ще покрие лицето ти и всеки разумен човек сега би казал: ако военачалникът не би бил безсрамен и изпълнен с нечиста похот, той не би разголил девическото тяло за зрелище на всички.

И като се обърнал към разголилите я, тя рекла:

- Щом сте разголили тялото ми и щом сте приготвили за мен оръдия за различни мъчения, защо се бавите? Бийте, режете, разкъсвайте, покрийте с рани разголеното тяло, покрийте с кръв открития срам. Ето, вие ме виждате приготвена за мъки и не се надявайте да чуете нещо друго от мен, освен това, че желая да умра за моя Христос.

Тогава по заповед на военачалника тя била разтегната и привързана към четири стълба надолу с лицето; под нея подложили огън със сяра и смола и я мъчили отдолу с огън и зловонен дим, а по гърба я биели безмилостно с тояги. А света Анастасия, страдайки от ударите, задъхвайки се от дима и опалвана от огъня, търпяла и вместо стон, произнасяла до края Давидовия псалом: “Помилуй ме, Боже”.

Били я дотогава, докато палачите изнемогнали. След това, като я отвързали от стълбовете и я снели от огъня, я привързали към едно колело и въртейки колелото, счупили всичките кости и изпокъсали всичките сухожилия. Тя се помолила на Господа:

- Прибежище мое и Защитнико мой, не отстъпвай от мен, тъй като душата ми изнемогва от болки и костите ми са съкрушени.

След тази молитва колелото изведнъж се спряло и светата мъченица, отвързана от невидима сила, се оказала напълно здрава и невредима. Всички, които били там, били страшно изумени при вида на това чудо. А военачалникът не само че не се вразумил, тъй като злобата му го била заслепила, но с още по-голяма свирепост отново започнал да измъчва светицата с други мъчения. Той заповядал, като я окачат, да стържат ребрата и да разкъсват тялото. А тя мъжествено изтърпяла всичко това и само към Бога възвеждала очите си, като казвала:

- Женихо мой, погледни към моята болка, която търпя заради Теб и благоволи към мен, непотребната Твоя рабиня, за да Ти бъде приятно проливането на моята кръв и за да не бъда отхвърлена от лика на светите мъченици.

След това я снели от дървото и военачалникът я попитал:

- Анастасия! Добре ли ти е сега?

- Много ми е добре - отвърнала светицата, - защото, кое мъчение заради Този, Когото обичам повече от целия си живот, не би станало за мен добро и приятно?

Военачалникът продължил:

- Щом мъченията заради Разпнатия ти доставят удоволствие, тогава ще ги увелича.

Той заповядал да отрежат с бръснач гърдите . Губейки кръв, светицата започнала силно да изнемогва и помолила да дадат да пие вода. Един от стоящите наблизо на име Кирил, донесъл и подал вода. А тя, като отпила малко, му казала:

- Нека не се лишиш от въздаяние от Господа, защото Той е казал: “И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си.”

Военачалникът казал:

- Стигат ли ти тези мъчения или желаеш да бъдеш подложена на още мъчения?

- Прави, каквото искаш - отвърнала светицата, - моят Бог е силен и ще укрепи изнемогващата ми сила и при по-големи мъчения и ще срине гордостта ти.

Мъчителят заповядал да изтръгнат ноктите от пръстите , после да отсекат ръцете и нозете , а също, да избият всичките зъби.

Светицата започнала отново да изнемогва и помолила за вода, а от устата се изливала река от кръв. Кирил отново малко я напоил. Мъчителят, като забелязал Кирил, който напоил мъченицата с вода, и като помислил, че той е християнин (което наистина било така), заповядал незабавно да го убият с меч. Бидейки посечен, блаженият Кирил отишъл при Господа да получи свята награда за чашата хладна вода, с която в името на Христа напоил Христовата мъченица. Като се освежила от водата, светицата малко отдъхнала и се помолила, казвайки:

- Боже, Спасителю мой, не ме оставяй!

А когато военачалникът заповядал да отрежат езика, светицата казала:

- Беззаконни кръвопиецо! Дори и да отрежеш езика ми, сърцето ми не ще престане да вика към Господа. А Господ ще чуе и тези, които му се молят в мълчание.

Като взел клещи, слугата ги пъхнал в устата на светицата, силно издърпал с тях езика и го отрязъл. Народът започнал да се възмущава, като укорявал и ругаел военачалника за това жестоко и нечовешко мъчение. А военачалникът, като се разгневил срещу народа, заповядал да изведат светицата извън града и да отсекат с меч честната глава. По такъв начин светата и достохвална Христова великомъченица Анастасия извършила мъченическия си подвиг. Святото тяло било хвърлено без погребение, за да бъде изядено от птиците и от зверовете, но под Божественото покровителство то се съхранило непокътнато. С настъпването на нощта един ангел се явил на блажената старица София и наредил да вземе лежащото на полето извън града тяло на света Анастасия. София, като взела чисто платно, излязла от манастира и не знаела накъде да тръгне. Като се помолила усърдно на Бога, тя тръгнала и ръководена от Самия Бог, дошла до мястото, където се намирало святото тяло на духовната дъщеря, което тя започнала да целува и да омива с обилни сълзи, като че с вода, със следните думи:

- Любима моя дъще, която възпитах в трудове и безмълвие, в пост и молитви, съхраних в девство и целомъдрие, поучавах на страх Божий и на Неговата свята любов, пресладка моя дъще, на която винаги съм съчувствала, дотогава, докато ти докрай остана вярна на Христа! Благодаря ти, че ме послуша мен, твоята бедна майка и изпълни желанието ми. Не напразно се трудих за теб, защото ти се яви пред своя Жених в брачната дреха на твоето непорочно девство, като се украси с кръвта си. И така, сега те умолявам не като дъщеря, а като моя майка и господарка, бъди ми с твоите молитви към Бога опора в старостта ми и като блаженстваш с Господа, спомняй си за мене. А когато Той заповяда да си тръгна от тленното си тяло, помоли благостта Му да бъде милостив към греховете ми.

Плачейки така, тя мислела какво да направи: била сама и при това твърде слаба - едва-едва ходела с тояжка и нямала възможност нито да вземе и да понесе това свято тяло, нито пък да го погребе там на мястото и затова скърбяла, като недоумявала, какво да прави. И ето, по Божий промисъл, някакви двама неизвестни за нея мъже, почтени на вид, добри и според думите си, християни по вяра, като заварили старицата да плаче над тялото, помогнали и като събрали отсечените части на тялото, ръцете и нозете (тъй като те също били изхвърлени тук) и светата глава, поставили всичко това до тялото, всеки член на мястото му и като го обвили с платното, го отнесли на едно почетно място, където при пеене на надгробни песнопения, прославяйки Отца и Сина, и Светия Дух, погребали това скъпоценно съкровище.

 

 

Умита с водите на девството, преподобна, с мъченически кърви венчала се, Анастасие, подаваш на тези, които са в нужда и пристъпват от сърце, изцеление на недъзите и спасение: Христос ти дава сила, източвайки вечнотечаща благодат.