Когато видиш смут и войни или други бедствия, не мисли, че всичко това е обикновено явление в този временен свят или е станало случайно. Знай, че бедствията се допускат по волята на всемогъщия Бог заради греховете ни, така че да се осъзнаят и поправят съгрешаващите. Отначало Господ вразумява нас, грешните, с малки наказания, а ако не се поправим, ни изпраща по-големи, както някога на израилтяните. Защото какво допуснал Господ за онези, които не искали да се поправят от вървите на бича Христов? “Ще ги поразиш, казал Той, с железен жезъл”. Малките наказания, които Господ допуска в началото, са метеж, глад, внезапна смърт, междуособни войни и други подобни. Ако пък грешниците не се вразумяват, тогава Господ им изпраща жестоко и тежко нашествие на другоплеменници, та поне в това голямо бедствие хората да се осъзнаят и да оставят лукавите си пътища, според думите на пророка: “Когато ги убиваше, те Го търсеха”. Така станало и с цялата руска земя. Когато със злия си нрав те разгневили благостта на всемилостивия Бог и много оскърбили милосърдието Му, не пожелали да се покаят, да се отклонят от злото и да вършат добро, Господ се обърнал против тях с праведния Си гняв и пожелал да ги накаже заради техните беззакония с най-люто наказание. И ето, Той допуснал да ги нападнат безбожните и жестоки варвари татари с нечестивия и беззаконен цар Батий. В безчислено множество нахлули в руската земя, те победили руските благоверни князе и съкрушили войските им. Разорили всички градове и опустошили с меч и огън руската земя, защото никой не могъл да се противопостави на безбожните пълчища, на които ни оставил заради нашите грехове Бог, казал някога чрез Пророка: “Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни; ако пък се отречете и упорствате, меч ще ви изтреби”. Християните, които се спасили от меча и плена, се криели в горите и непроходимите пустини и цялата руска земя представлявала скръбна гледка - опустели градовете и селата, а там, където преди живеели дивите зверове, се заселвали хора, криейки се от варварите.

По това време живеел благочестивият и вечнопаметен Михаил, син на Всеволод Чермний, княз Черниговски. От младите си години той се отличавал с добродетелен живот. Обикнал Христа, той Му служел от цялото си сърце. Всички виждали душевното незлобие на княза, неговата кротост, смирение, уважение към хората и милосърдие към бедните. Винаги угаждайки на Бога с молитва и пост и украсявайки с всякакви добри дела душата си, княз Михаил я направил прекрасно живелище на своя Творец.

Благочестивият княз имал един любим и добродетелен като него болярин на име Теодор: заедно с него княз Михаил пострадал от нечестивия Батий, като положил душата си заради Христа.

По времето, когато благоверният и христолюбив Михаил владеел Киевското княжество, нечестивият Батий пратил татарите си да огледат Киев. Посланиците се изумили пред неговото величие и красота и като се завърнали при хана, му разказали за прочутия град. Тогава Батий отново пратил посланици при Михаил, за да уговорят лъстиво княза доброволно да му се покори. Благоверният княз разбрал, че татарите с коварство искат да превземат града и да го опустошат. Но още преди това той чувал, че жестоките варвари без милост погубват дори онези, които доброволно им се покоряват, и затова заповядал пратениците на Батий да бъдат убити. Скоро Михаил научил, че идва огромна татарска войска. Многобройни като скакалци - защото воините били 600 хиляди, - те нападнали руската земя и завладели укрепените градове. Михаил разбирал, че Киев няма да може да оцелее пред наближаващия враг и заедно с болярина си Теодор избягал в Унгария, за да търси помощ за родината си. Но не получил помощ от никого и известно време странствал в чуждата страна. Там се укривал той от Божия гняв по думите на Писанието: “скрий се за миг, докле мине гневът”.

А Батий с цялата си войска завзел Чернигов и други укрепени градове и княжества и ги разорил с огън и меч. Това станало през 6748 година от сътворението на света, през 1240 г. от Рождество Христово. Тогава и славният град Киев бил напълно разрушен от христоненавистните врагове, знатните граждани паднали под меча на нечестивите - едни били убити, а други отведени в плен. Благолепните Божии храмове били осквернени и изгорени и се изпълнили думите на Давид: “Боже, езичници дойдоха в Твоето наследие, оскверниха светия Твой храм... труповете на Твоите раби предадоха за храна на птиците небесни, телата на Твоите светии - на земните зверове; проляха кръвта им като вода около Иерусалим, и нямаше кой да ги погребе”.

Княз Михаил, който по това време бил в странство, неутешимо оплаквал единоверните си братя и опустошението на земята си. Скоро му станало известно, че на малцината градски жители, оцелели от меча и плена, нечестивият цар заповядал без страх да останат да живеят в родните си места, но да му плащат данък. И като научили за това, много руски князе, избягали в далечни и чужди страни, започнали да се завръщат в земята си. Те се покланяли на нечестивия цар и заемали княжествата си и след като плащали данък на Батий, се заселвали в разорените си градове. Завърнал се и благочестивият княз Михаил с болярина Теодор и с всички свои приближени. Той сметнал, че е по-добре да плаща данък на нечестивия цар и да живее в опустошеното си отечество, отколкото да бъде странник в чужда земя. Отначало той отишъл в Киев и тук плакал горчиво, като видял изоставени светите места и “подобната на небесата” Печерска църква разорена до основи. Оттук Михаил се отправил в Чернигов. И едва успял да отдъхне от пътя, когато чули за завръщането му, татарите пристигнали с поръчение от Батий и започнали да го призовават, както и другите руски князе, при своя цар.

- Не може да живеете в земята на Батий - казвали те, - без да му се поклоните. Идете и му се поклонете, платете му дан и тогава ще останете да живеете в домовете си.

Нечестивият цар имал следния обичай: когато някой от руските князе идвал при него, татарските жреци го принуждавали да мине през огън, а ако носел дарове за царя, влъхвите вземали малка част от тях и я хвърляли в огъня като жертва. След това те ги карали да се покланят на слънцето, храстите и идолите и чак тогава ги допускали до своя властелин. Много от руските князе от страх пред хана и за да запазят княжеството си, изпълнявали всичко: минавали през огън и се покланяли на идолите, а за това получавали от хана всичко, което искат.

Когато чул, че прелъстени от славата на този свят, мнозина от руските князе се покланят на идолите, благочестивият княз Михаил силно скърбял за това и като възревнувал за Господа Бога, решил да отиде при неправедния и коварен цар, без страх да изповяда пред него Христа и да пролее кръвта си за Господа. Душата му се разгоряла с това желание и Михаил призовал верния си съветник болярина Теодор и му разказал за намерението си. Теодор, който бил благочестив и твърд във вярата, одобрил решението на своя господар и обещал да не го оставя до самата му кончина и заедно с него да положи душата си за Христа. След като поговорили, твърдо решили да не променят намерението си и да отидат на смърт за изповядването на Иисуса Христа. Те побързали при духовния си отец, на име Иоан, и му съобщили за всичко. Князът казал:

- Отче, искам да отида при царя, както правят всички руски князе.

Чувайки с прискърбие тези думи, духовникът дълбоко въздъхнал и казал:

- Много князе бяха там и погубиха душите си, като изпълниха волята на Батий и се поклониха на огъня, слънцето и другите идоли. Ако искаш и ти, Михаиле, иди с мир. Моля те само, не им подражавай и не прави това, което те направиха, за да запазят земната си власт. Не минавай през огъня на нечестивите и не се покланяй на мерзките им богове, защото Един е нашият Бог Иисус Христос. Не вкусвай също и нищо от скверните идоложертвени храни, за да не погубиш душата си.

Князът и боляринът отговорили:

- Искаме да пролеем кръвта си за Христа и да положим за Него душите си, за да Му бъдем благоприятна жертва.

Щом чул това, духовникът се възрадвал в душата си, погледнал ги с радост и казал:

- Ако направите така, ще бъдете блажени и в този последен род ще се наречете нови мъченици.

После подал на княза и болярина наставления от Евангелието и други боговдъхновени книги, причастил ги с Божествените тайни на Тялото и Кръвта Христови, благословил ги и казал:

- Нека Господ Бог ви укрепи и ви прати дара на Светия Дух, за да бъдете твърди във вярата, смели в изповядването на Христовото име и мъжествени в страданието и да ви причисли Небесният Цар към лика на първите свети мъченици.

След това Михаил и Теодор си отишли. Като направили всички необходими приготовления за пътешествието и се простили с домашните си, те побързали да тръгнат на път с молитва към Бога, възпламенили се със сърдечна любов към Него и пожелали мъченическия венец, “както кошута жадува за водни потоци”.

Когато пристигнали в Ордата, слугите веднага доложили на безбожния цар за тях. Батий призовал влъхвите и жреците си и им заповядал да преведат Черниговския княз според обичая през огън, да го заставят да се поклони на идолите и чак тогава да го доведат при него. Влъхвите отишли при княза и му казали: “Призовава те великият цар”, а после го отвели. Боляринът Теодор последвал своя господин. Скоро стигнали до мястото, където от две страни бил накладен огън, а между огньовете имало пътека, по която преминали вече мнозина. По нея влъхвите искали да преведат и княз Михаил. Тогава той казал:

- Не подобава на християни да минават през този огън, който нечестивите почитат за Бог. Аз съм християнин и затова няма да сторя това и да се поклоня на тварта, защото се покланям на Твореца - на Отца и Сина и Светия Дух, Единия в Троица Бог, Създател на небето и земята.

Като чули тези думи, влъхвите и жреците изпаднали в ярост и побързали да доложат на царя. В това време при Михаил отишли някои руски князе, които заедно с него пристигнали на поклонение при Батий. Сред тях бил и Ростовският княз Борис. Те съжалявали Михаил и дълбоко скърбели за него. Но наред с това се опасявали, че ще си навлекат царския гняв и го съветвали да изпълни волята на Батий:

- Ти можеш - казвали те - привидно да изпълниш заповедта и да се поклониш на огъня и слънцето само за да се избавиш от царския гняв и лютата смърт. А когато с мир се завърнеш у дома, ще постъпваш според желанието си. Господ няма да те накаже и не ще се разгневи против тебе, защото знае, че си сторил това по принуда. Ако пък духовникът определи като грях постъпката ти, всички ние ще поемем вината ти, само ни послушай и премини през огъня, поклони се на татарските богове. С това и нас ще предпазиш от царския гняв и зла смърт, а за своята земя ще изпросиш полезното.

Всичко това те говорели на Михаил с горчиви сълзи. А благочестивият болярин Теодор, като слушал думите им, много скърбял, защото се опасявал князът да не последва съвета им и да не отпадне от вярата. Той се приближил и започнал да му напомня обещанието му и думите на духовника:

- Спомни си, благочестиви княже - казал той, - че даде обет да положиш душата си за Христа. Спомни си Евангелските слова, с които ни поучаваше нашият духовен отец: “който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си”? “И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен”.

С наслаждение слушал княз Михаил думите на своя болярин и възпламенявайки се с ревност по Бога, с радост очаквал мъченията, готов да умре за Животодавеца Христос. А внукът му княз Борис продължавал да го умолява да изпълни царската воля.

- Не желая да бъда християнин само по име - отговорил Михаил, - а да постъпвам като езичниците.

И като свалил меча си, хвърлил го в нозете им и казал:

- Вземете славата на този свят, тя не ми трябва.

После от Батий дошъл един знатен велможа на име Елдега и предал на княза думите на царя си:

- Великият цар казва така: защо не се подчиняваш на моята заповед и не се покланяш на боговете ми? Ето, сега ти предстои живот или смърт - избирай едното или другото. Ако изпълниш волята ми, ако преминеш през огъня и се поклониш на моите богове, не само ще останеш жив, но ще получиш от мен големи милости и ще станеш пълновластен господар в княжеството си. Ако не ме послушаш и не се поклониш на боговете, ще умреш със зла смърт.

Като чул царските думи, княз Михаил не се уплашил и смело отговорил:

- Кажи на царя: така казва княз Михаил, раб Христов. Царю, ако от Бога са ти дадени царството и славата на този свят и Десницата на Всевишния ни е покорила на тебе заради нашите грехове, трябва да ти се покланяме като на цар и да ти въздаваме почести, подобаващи на царското достойнство. Но няма да се отречем от Христа и да се поклоним на твоите богове, защото те не са богове, а творение. А нашите пророчески Писания казват така: “боговете, които не са направили небето и земята, ще изчезнат от земята и изпод небесата”. Какво може да бъде по-безумно от това да оставиш Създателя и да се поклониш на създанието?

Елдега му казал:

- Грешиш, Михаиле, като наричаш слънцето създание. Защото кажи ми кой се е изкачил на тази неизмерима небесна висота и е сътворил това велико светило, осветяващо цялата вселена?

- Ако желаеш да ме изслушаш - му отговорил светецът, - ще ти кажа Кой е сътворил слънцето и всичко видимо и невидимо. Бог безначален и невидим и Неговият Единороден син, нашият Господ Иисус Христос, също така несътворен, без начало и без край, както и Дух Свети, Бог в три лица, но Един по същество - Той е сътворил небето, земята и слънцето, на което се покланяте, луната и звездите, морето и сушата. Той е създал и първия човек Адам и е заповядал на всичко сътворено да му служи. Господ дал на хората закон, за да не се покланят на нищо сътворено - нито на земята, нито на небето, а само на Единия Бог, Който е Творец на всичко. На Него се покланям и аз. Царят ми обещава княжеството и славата на този свят, но аз не я търся, защото нито самият цар е вечен, нито е вечна властта, която ми дава и от която не се нуждая. Надявам се, че моят Бог, в когото вярвам, ще ми дарува вечното царство, което няма край.

Тогава Елдега казал:

- Ако упорстваш и не изпълниш царската воля, веднага ще бъдеш умъртвен.

Светецът отговорил:

- Не се страхувам от тази смърт, чрез която мога да се удостоя с вечно пребиваване с Бога. И защо още да говорим? Аз съм християнин, изповядвам Твореца на небето и земята, твърдо вярвам в Него и с радост ще умра за Него.

Като видял, че нито с увещания, нито със заплахи може да склони Михаил да изпълни царската воля, Елдега предал всичко на своя цар.

Батий изпаднал в ярост и наредил на приближените си незабавно да умъртвят Михаил. Слугите на мъчителя се хвърлили да изпълнят заповедта като кучета на лов или като вълци, преследващи плячка. Светият Христов мъченик пребивавал в това време с Теодор. Без да се плашат от смъртта, те пеели псалми и усърдно се молели на Бога. Като видели приближаващите се убийци, те започнали да пеят: “Мъчениците Ти, Господи, претърпяха много мъки и с Твоята любов съединиха светите си души”. Като стигнали до княз Михаил, убийците като зверове го хванали за ръцете и нозете, хвърлили го на земята и дълго и безпощадно го били по цялото тяло, така че земята се обагрила с неговата кръв. А той мъжествено претърпявал всичко и твърдял само едно: “Аз съм християнин!”.

Тук имало и един слуга, който някога бил християнин, а после станал отстъпник и приел нечестивата татарска вяра. Той извадил ножа си, отрязал главата на Михаил и я хвърлил, а устата на светия изповедник продължавали да повтарят: “Аз съм християнин!”.

О, дивно чудо! Отделената от тялото глава още изповядвала Христа!

После мъчителите пристъпили и към благочестивия Теодор и му казали:

- Изпълни царската заповед и се поклони на боговете ни. Тогава не само ще останеш жив, но ще получиш големи почести от царя и ще наследиш властта на господаря си.

Но свети Теодор отговорил:

- Не търся княжеството на господаря си, не ми трябват и почестите на вашия цар. Желая само да отида при Христа по същия път, по който тръгна и моят господар светият мъченик княз Михаил, защото и аз като него вярвам в Единия Христос, Твореца на небето и земята, също искам да пострадам за Него и не се плаша от мъченията и смъртта.

Виждайки непреклонността на Теодор, убийците го хванали и започнали да го мъчат също тъй жестоко. Накрая отсекли честната му глава и казали:

- Който не желае да се поклони на пресветлото слънце, е недостоен да го гледа.

Така светите мъченици Михаил и Теодор пострадали честно и предали душите си в ръцете на Господа на 20 септември 1246 г. Светите им тела били хвърлени на кучетата, но много дни останали недокоснати и неповредени, защото Христовата благодат ги опазвала невредими. Над телата им се появявал ярко сияещ огнен пламък и всяка нощ се виждали горящи свещи. Като видели това, християните, които се намирали по това време в Ордата, взели тайно телата им и ги погребали с почести.

След убийството на светите мъченици нечестивият Батий отново тръгнал с пълчищата си отначало срещу Полша, а после срещу Унгария, но бил убит от унгарския крал Владислав и завършил злото си житие. Така мъчителят Батий получил като дял ада, а светите мъченици наследили Царството Небесно и вечно прославят Отца и Сина и Светия Дух. Амин.

 

 

Завършили мъченически живота си, украсили се с венци на изповедничество, се затекохте към небесното, премъдри Михаиле с доблестния Теодор: молете Христа Бога да съхрани всички православни християни по великата Негова милост.