Свети апостол и евангелист Иоан Богослов бил син на Зеведей и Саломия, дъщеря на Иосиф Обручник. Той бил призован да проповядва Евангелието от рибарските мрежи. Когато нашият Господ Иисус Христос, вървейки покрай Галилейско море, си избирал апостоли между рибарите и вече бил призовал двама братя, Петър и Андрей, тогава Той видял и други двама братя - Иаков Зеведеев и Иоан, които кърпели мрежите си в лодка с баща си Зеведей и ги призовал. Като оставили веднага лодката и баща си, те тръгнали след Иисуса Христа.

При самото си призоваване свети Иоан бил наречен от Господа “Син на гърма”, защото богословието му трябвало като гръм да се чуе по целия свят и да изпълни цялата земя. И той вървял след благия си Учител, поучавайки се от излизащата от устата Му премъдрост; и бил много обичан от своя Господ Христос заради съвършеното си незлобие и девствената си чистота. Господ го считал за най-изрядния и измежду числото на дванадесетте апостоли: той бил един от тези трима най-близки Христови ученици, на които Господ много пъти откривал Своите Божествени тайни. Така, когато пожелал да възкреси дъщерята на Иаир, Той не позволил на никого да тръгне след Него, освен на Петър, Иаков и Иоан. Когато на Тавор пожелал да покаже славата на Своето Божество, взел Петър, Иаков, а също и Иоан. Когато се молел в Гетсиманската градина и там не бил без Иоан, тъй като рекъл на учениците си: “поседете тука, докле ида там да се помоля. И като взе със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове”, сиреч Иаков и Иоан, “почна да скърби и да тъгува”. Като възлюбен ученик, свети Иоан навсякъде бил неотлъчно до Христа. А как го е обичал Христос, се вижда от това, че Иоан се облегнал на гърдите Му. Защото, когато на Тайната Вечеря Господ предсказал за Своя предател и учениците започнали да се споглеждат помежду си, недоумявайки за кого говори Той, тогава свети Иоан се облегнал на гърдите на любимия Учител, както самият той разказва за това в своето Евангелие: “А един от учениците, когото Иисус обичаше, беше се облегнал на гърдите Иисусови. Нему Симон Петър кимна да попита, кой ли ще е, за когото говори. Той, като припадна върху гърдите на Иисуса, рече Му: Господи, кой е?”. Иоан бил толкова обичан от Господа, че едничък той можел безпрепятствено да се облегне на гърдите Господни и дръзновено да Го моли за тази тайна. Но и той проявил към обичащия го Учител любов, по-голяма от любовта на останалите апостоли: понеже през време на доброволните страдания на Христа всички те, оставяйки своя Пастир, побягнали, а едничък той неотлъчно гледал всички мъчения Христови, състрадавайки Му сърдечно, плачейки и ридаейки заедно с Пречистата Дева Мария, Майката на Господа, и не напуснал заедно с нея пострадалия за нас Син Божий до самия кръст и смъртта на Спасителя. За това при кръста той бил даден от Господа за син на Пречистата Дева Мария: висейки на кръста, Господ, “като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си”. И той се отнасял към нея с всяко уважение, като към своя майка и служел до честното и славното успение.

А в деня на нейното успение, когато носели честното и свято тяло на Божията Майка за погребение, свети Иоан вървял пред одъра с блестящ като светлина царски скиптър, който свети архангел Гавриил донесъл на Пречистата Дева, възвестявайки пренасянето от земята на небето.

След Успението на Пресвета Богородица свети Иоан се отправил заедно с ученика си Прохор в Мала Азия, където му се паднал жребий да проповядва Словото Божие. Отивайки натам, свети Иоан скърбял, тъй като предвидял бедствия в морето, за които и предсказал на своя ученик Прохор. Случило се така, че когато се качили на кораба за Иопия и започнали плаването, в единадесетия час на деня започнала голяма буря, а през нощта корабът се разбил и всички, които били в него, заплували сред морските вълни, като всеки се държал за това, до което се бил добрал. А в шестия час на деня морето изхвърлило всички на брега на пет поприща от Селевкия; само свети Иоан останал в морето. Много плакал Прохор и тръгнал сам из Азия. На четиринадесетия ден от пътуването той стигнал до едно крайбрежно село и се спрял там да отдъхне. И ето, докато гледал към морето и тъгувал за свети Иоан, една разпенила се морска вълна се втурнала към брега и изхвърлила апостола жив. Свети Прохор се приближил да види кого е изхвърлило морето и като срещнал учителя си, го повдигнал от земята, и като се прегърнали, те плакали и благодарили на Бога за всичко. Така свети Иоан прекарал в морето четиринадесет дни и нощи и с благодатта Божия останал жив. Като влезли в селото, те помолили за хляб и вода и като се подкрепили, се отправили към Ефес.

А когато заедно влезли в града, срещнала ги жена по име Романа (Ромека), която се била прославила дори и в Рим със злите си дела. Тя притежавала общи бани в този град. И като наела светите Иоан и Прохор, назначила ги на работа в банята и ги измъчвала. С хитростта си тя привлякла и двамата да служат: назначила свети Иоан да поддържа огъня, а Прохор да налива вода, и те останали дълго в това бедствено положение. В тази баня имало демон, който ежегодно умъртвявал един юноша или една девойка от къпещите се в нея. Когато банята се строяла и се полагали основите, строителите, подучени от бесовете, вградили там жив юноша и жива девойка; оттогава и започнало да се извършва такова убийство. Случило се така, че по това време в банята влязъл един момък на име Домн, син на Диоскорид, управител на градския съвет. Докато Домн се къпел в банята, бесът го нападнал и го удавил; и бил голям плач за него. Това станало известно в целия град; узнавайки за това и самият Диоскорид бил така опечален, че и той умрял, но от скръб. А Романа много се молела на Артемида да възкреси Домн и докато се молела, раздирала тялото си, но нищо не помагало. В това време, докато свети Иоан разпитвал Прохор за случилото се, Романа, като ги видяла да разговарят, хванала светия апостол и започнала да го удря, като го укорявала и му приписвала вината за смъртта на Домн. Накрая тя казала:

- Ако не възкресиш Домн, ще те убия.

Като се помолил, свети Иоан възкресил момъка. Романа изпаднала в ужас. Тя нарекла апостола Бог или Син Божий, но той проповядвал силата Христова и я поучил да вярва в Христа. След това той възкресил и Диоскорид, който, заедно със сина си, повярвал в Христа и двамата се кръстили. Всички хора били обзети от страх, и се удивлявали на случилото се. Едни казвали, че светите Иоан и Прохор са магьосници, а други справедливо им възразявали, че магьосниците не възкресяват мъртви. Свети Иоан прогонил беса от банята и заедно с Прохор пребивавали в Диоскоридовия дом, като утвърждавали новопросветените във вярата и като ги учели на добродетелен живот.

Веднъж в Ефес имало празник на Артемида и целият народ празнувал в бели дрехи, тържествувайки и ликувайки пред Артемидиния храм; а срещу храма стоял идол на тази богиня. И ето, свети Иоан, като се възкачил на високо място, застанал близо до идола и гръмогласно изобличил слепотата на езичниците, че не знаят кому се покланят и че вместо Бога почитат бяс. А народът се изпълнил с ярост от това и хвърлял камъни срещу апостола, но нито един камък не го улучил; напротив, камъните убивали тези, които ги хвърляли. Свети Иоан, като издигнал ръце към небето, започнал да се моли - и веднага на земята настанала жега и голям зной и паднали до двеста души от множеството, и умрели, а другите едва дошли на себе си от страх и умолявали свети Иоан за милост, понеже били обхванати от ужас и трепет. А когато апостолът се помолил на Бога, всички мъртви възкръснали и паднали пред Иоан, като повярвали в Христа, се кръстили. Пак там, на едно място, наричано Тихи, свети Иоан изцерил един парализиран, който лежал от 12 години. Изцереният прославил Бога.

След като светият апостол извършил и много други знамения и мълвата за чудесата му се разпространила навсякъде, бесът, който пребивавал в капището на Артемида, като се боял, че ще бъде прогонен от свети Иоан, приел върху себе си образ на воин, седнал на видно място и горчиво заплакал. Минаващите покрай него го питали откъде е и защо плаче.

А той казал:

- Аз съм от Кесария Палестинска и съм началник на затворите. Беше ми наредено да пазя двама магьосници, дошли от Иерусалим, Иоан и Прохор, които бяха осъдени на смърт заради многото си злодеяния. На сутринта те трябваше да загинат от жестока смърт, но през нощта с магьосничеството си избягаха от тъмничния затвор, а аз паднах в беда заради тях, защото князът иска да погуби мен вместо тях. Помолих княза да ме пусне да ги преследвам и ето, чувам, че тези магьосници се намират тук, но нямам никого, който би могъл да ми помогне да ги заловя.

Като казал това, бесът показал и грамота, свидетелстваща за това, показал също и много злато, обещавайки да го даде на тези, които погубят тези магьосници.

Като чули това, някои воини се смилили над него, разбунили народа против свети Иоан и Прохор и като се струпали пред Диоскоридовия дом, казали: “Или ни предай магьосниците, или ще подпалим дома ти”. Диоскорид бил по-скоро съгласен домът му да изгори, отколкото да им предаде апостола и ученика му Прохор. Но свети Иоан, като прозрял с духа си, че народният метеж ще доведе до добро, предал себе си и Прохор на народното сборище. Водени от народа, те отишли до храма на Артемида. Светият апостол се помолил на Бога и внезапно идолският храм се сринал, без да нарани нито един човек. И рекъл на седящия там бяс:

- На теб говоря, нечестиви бясе, кажи, от колко години живееш тук и ти ли разбуни този народ против нас!

А бесът отговорил:

- От 109 години съм тук и аз разбунтувах народа срещу вас.

А свети Иоан му казал:

- В името на Иисуса Назарееца ти заповядвам да напуснеш това място.

И в същия миг бесът изчезнал.

Ужас обхванал всички хора и те повярвали в Христа. Светият апостол извършил и още по-големи знамения и голямо множество народ се обърнало към Господа.

В това време Римският император Домициан повдигнал голямо гонение срещу християните и свети Иоан бил наклеветен пред него. Като задържал светеца, областният управител на Мала Азия го изпратил вързан в Рим при кесаря, където заради изповядването на Христа светият апостол най-напред изтърпял удари, а после бил принуден да изпие чаша, пълна със смъртоносна отрова. Когато по словото Христово: “и ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди” той не получил никаква вреда от нея, тогава бил хвърлен в котел с кипящо масло, но и оттам излязъл невредим. И народът викнал: “Велик е християнският Бог!”. А кесарят, като не дръзвал повече да измъчва светия, го счел за безсмъртен и го осъдил на заточение на остров Патмос, както и рекъл Господ в съновидение на Иоан:

- Ще трябва много да пострадаш и ще бъдеш заточен на един остров, който много се нуждае от теб.

Войници отвели светите Иоан и Прохор на един кораб и отплавали. Веднъж по време на плаването царските велможи седнали да обядват и като се нахранили с множество ястия и питиета, се развеселили. Един от тях, юноша, както играел, паднал от кораба и потънал. Тогава тяхното веселие и радост се обърнали на плач и тъга, защото не можели да помогнат на падналия в морската дълбина. Особено силно ридаел бащата на този момък, който също се намирал на кораба; той искал да се хвърли в морето, но бил удържан от другите. Знаейки за силата на свети Иоан да върши чудеса, всички те започнали усърдно да го молят за помощ. А той попитал всеки един от тях, какъв бог почита; и един казал: Аполон, друг - Зевс, трети - Херкулес, едни - Ескулап, други - Артемида Ефеска.

Светият апостол им казал:

- Колко богове имате, а никой от тях не може да спаси един потънал човек!

И ги оставил в печал до сутринта. С настъпването на утрото апостолът съжалил за гибелта на юношата и усърдно се помолил на Бога със сълзи. В същия час в морето се появило вълнение и една вълна, повдигайки се до кораба, изхвърлила юношата жив в Иоановите нозе. Виждайки това, всички се удивили и се зарадвали за спасения от удавяне момък. И започнали много да почитат апостола и свалили железните окови от него.

Веднъж, в пет часа сутринта, в морето се извила голяма буря и всички започнали да викат, отчайвайки се за живота си, тъй като вече и корабът започнал да се разпада. Тогава се обърнали към светия апостол, молейки го да им помогне и да измоли от своя Бог да ги спаси от гибел. Като им казал да млъкнат, светецът започнал да се моли и в същия миг бурята престанала и настанала голяма тишина.

Един войник страдал от стомашно заболяване и вече умирал; апостолът го направил здрав.

Водата на кораба привършила и мнозина, като изнемогвали от жажда, били близо до смъртта. Свети Иоан казал на Прохор:

- Напълни съдове с морска вода.

И когато съдовете били напълнени, той рекъл:

- В името на Иисуса Христа, налейте си и пийте!

Като си налели, те намерили водата сладка и като се напили, си отдъхнали. Виждайки тези чудеса, спътниците на свети Иоан приели кръщение и искали да пуснат апостола на свобода. Но самият той ги уговорил да го отведат на посоченото му място. Като пристигнали на остров Патмос, те предали послание на управителя. А Мирон, тъстът на управителя, приютил свети Иоан и Прохор в дома си. Мирон имал по-голям син на име Аполонид, който имал в себе си пророкуващ бяс, предсказващ бъдещето; и всички считали Аполонид за пророк. В мига, в който апостолът влязъл в Мироновия дом, Аполонид изчезнал безследно; той избягал в друг град, боейки се да не би пророкуващият бяс да бъде изгонен от него. Когато в Мироновия дом се вдигнали вопли за Аполонид, от него дошло известие, че светият апостол го е прогонил от дома с магьосничеството си и че не може да се върне дотогава, докато той не бъде погубен.

Като прочел писмото, Мирон отишъл при своя зет - управителя, за да го извести за случилото се; а управителят, като хванал апостола, искал да го хвърли на зверовете. Но светият помолил управителя да потърпи малко и да му позволи да изпрати своя ученик при Аполонид, обещавайки да го върне у дома му. Управителят не възпрепятствал изпращането на ученика, но самия апостол оковал с две вериги и го пратил в затвора. И свети Прохор отишъл при Аполонид с Иоановото послание, в което било написано следното:

“Аз, Иоан, апостол на Иисуса Христа, Сина Божий, до пророкуващия дух, живеещ в Аполонид, заповядвам в името на Отца и Сина, и Светия Дух: излез от Божието създание и никога не влизай в него, но остани сам в безводни места извън този остров, далеч от хората”.

Когато свети Прохор отишъл при Аполонид с това послание, бесът веднага излязъл от него. Аполонид възвърнал разума си и все едно, като че станал от сън, тръгнал с Прохор обратно към своя град. Но не влязъл веднага в дома си, а първо отишъл в затвора при Иоан и припадайки в нозете му, въздал му благодарност за това, че го е освободил от нечистия дух. Като узнали за завръщането на Аполонид, родителите, братята и сестрите му се събрали заедно и се радвали, а апостолът бил освободен от оковите. Аполонид разказал за себе си следното:

- Вече много години изминаха оттогава, когато веднъж бях заспал дълбоко в леглото си. Някакъв човек, като застана от лявата страна на леглото, ме разтърси и ме разбуди, и аз видях, че той е по-черен от обгорен и гнил пън; очите му горяха като свещи и аз се разтреперих от страх. А той ми каза: “Отвори устата си”. Аз ги отворих и той влезе през устата ми и изпълни утробата ми; от този час ми стана известно доброто и злото, а също и всичко, случващо се у дома. А когато Христовият апостол влезе в нашия дом, тогава седящият в мен ми каза: “Бягай оттук, Аполониде, за да не умреш в страдания, защото този човек е чародей и иска да те умъртви”. И аз веднага избягах в друг град. А когато исках да се върна, той не ми позволяваше, като казваше: “Ако Иоан не умре, ти не можеш да живееш в своя дом”. А когато Прохор дойде в града, в който бях и го видях, в същия миг нечистият дух излезе от мен по същия начин, по-който беше влязъл в утробата ми и почувствах облекчение от голяма тежест, а умът ми се върна в здраво състояние и ми стана добре.

Като чули това, всички паднали в нозете на светия апостол. А той, като отворил уста, ги поучил на вяра в нашия Господ Иисус Христос. И повярвал Мирон с жена си и с децата си, всички те се кръстили и настанала голяма радост в Мироновия дом. А после и жената на управителя, Хризипида, дъщеря на Мирон, приела свето кръщение със сина си и с всички свои роби; след нея се кръстил и мъжът ѝ, Лаврентий, управител на този остров, като при това се отказал от властта си, за да може по-свободно да служи на Бога. И свети Иоан останал заедно с Прохор три години в Мироновия дом, проповядвайки Словото Божие. Тук със силата на Иисуса Христа той извършил много знамения и чудеса: изцерявал болни и прогонвал бесове, с една своя дума разрушил Аполоновия храм с всичките му идоли и кръстил мнозина, след като ги обърнал към вярата в Христа.

В тази страна имало един магьосник на име Кинопс, който живеел в пустинята и от много години се познавал с нечистите духове. Поради ставащите чрез него привидения всички жители на острова го считали за бог. А Аполоновите жреци, които възнегодували срещу апостола заради разоряването на капищата на Аполон и заради това, че той направил всички хора последователи на Иисуса Христа, отишли при Кинопс и му се жалвали от Христовия апостол, умолявайки го да отмъсти за безчестието на боговете им. Кинопс не пожелал да отиде в града, тъй като от много години живеел на това място, без да го напуска. Но жреците започнали още по-често да ходят при него със същата молба. Тогава той обещал да изпрати в Мироновия дом един лукав дух, да вземе Иоановата душа и да я предаде на вечния съд. На сутринта той изпратил при апостола един от князете на злите духове, като му заповядал да донесе при него душата му. Отивайки в Мироновия дом, бесът застанал, където бил свети Иоан. А той, като видял беса, му казал:

- В името Христово ти заповядвам да не напускаш това място, докато не ми кажеш с каква цел си дошъл тук при мен.

Бидейки вързан от Иоановото слово, бесът застанал неподвижно и казал на светия:

- Жреците на Аполон дойдоха при Кинопс и го помолиха да дойде в града и да ти причини смърт, но той не пожела, като каза: “От много години живея на това място, без да го напускам; защо сега да си правя труда, за един слаб и нищожен човек? Вървете си, а на сутринта ще изпратя един дух и той ще вземе душата му и ще ми я донесе, а аз ще я предам на вечния съд.

Свети Иоан казал на беса:

- Той изпращал ли те е някога да вземеш човешка душа и да му я занесеш?

Бесът отговорил:

- Цялата сатанинска сила е в него и той има договор с нашите князе, и Кинопс ни се покорява, а ние - на него.

Тогава свети Иоан казал:

- Аз, апостол на Иисуса Христа, ти заповядвам, зли душе, да не влизаш в човешки жилища и да не се връщаш при Кинопс, но да напуснеш този остров и да се мъчиш.

И в същия час бесът се отдалечил от острова. А Кинопс, като видял, че духът не се върнал, изпратил друг, но и той пострадал по същия начин. Той изпратил и още двама от князете на мрака: на единия наредил да влезе при светия апостол, а на другия - да стои отвън, за да му занесе отговор. Влезлият при светия бяс пострадал по същия начин, както и предишните; а другият бяс, който стоял отвън, като видял бедата на своя другар, избягал при Кинопс и му разказал за случилото се. Кинопс се изпълнил с ярост и като повел цялото бесовско множество, дошъл в града. Целият град се зарадвал, виждайки Кинопс и всички му се кланяли. Като заварил свети Иоан да учи народа, Кинопс се изпълнил със силна ярост и казал на народа:

- Слепи мъже, заблудили се от истинския път, чуйте ме! Ако Иоан е праведен и всичко казано от него е истинно, нека той да побеседва с мен и да извърши същите чудеса, каквито върша аз, и ще видите кой от нас е по-голям, Иоан или аз. Ако той се окаже по-силен от мен, тогава и аз ще повярвам на словата и на делата му.

И Кинопс казал на един младеж:

- Момко! Жив ли е баща ти?

А той отговорил:

- Умря.

Кинопс казал:

- От каква смърт?

А той отвърнал:

- Той беше гребец и когато корабът се разби, потъна в морето.

Магьосникът казал на свети Иоан:

- Иоане, покажи сега силата си, за да повярваме на думите ти: яви пред сина баща му жив.

Апостолът отговорил:

- Христос не ме е пратил да извличам мъртвите от морето, а да поучавам прелъстените хора.

И Кинопс казал на целия народ:

- Ето, вижте, Иоан е лъжец и ви мами; хванете го и го дръжте, докато не доведа пред момъка баща му жив.

Те хванали апостола, а Кинопс разперил ръцете си и ударил с тях по водата. Когато се чул плясък в морето, всички се изплашили, а магьосникът станал невидим. И всички завикали:

- Велик си ти, Кинопс!

Внезапно Кинопс излязъл от морето, като водел, както казвал, бащата на момъка. Всички се удивили. А той казал:

- Това ли е баща ти?

- Да, господарю - отговорил момъкът.

Тогава народът паднал в нозете на Кинопс и искал да убие светия апостол. Но Кинопс им забранил, като казал:

- Когато видите повече от това, нека тогава да бъде мъчен.

След това, като повикал друг човек, казал:

- Ти имаше ли син?

И той отговорил:

- Да, господарю, имах, но някой поради завист го уби.

И в същия миг Кинопс извикал високо, призовавайки по име убиеца и убития, и двамата се явили.

И Кинопс казал на свети Иоан:

- Удивляваш ли се, Иоане?

Свети Иоан отговорил:

- Не, не се удивлявам на това.

Кинопс казал:

- И по-големи неща ще видиш, и тогава ще се чудиш, и няма да умреш, докато не те уплаша със знамения.

Апостолът отговорил на Кинопс:

- Твоите знамения скоро ще престанат.

Като чул тези думи, народът се нахвърлил върху светия и го бил дотогава, докато не го помислил за мъртъв.

Кинопс казал на народа:

- Оставете го без погребение, нека птиците го разкъсат.

И те си тръгнали, като се радвали заедно с Кинопс. Но скоро чули, че свети Иоан поучавал на мястото, където убивали престъпниците с камъни. Кинопс повикал беса, с помощта на когото чародействал, и като отишъл на това място, казал на светия:

- Замислям да ти устроя още по-голямо посрамване, поради което и те оставих между живите; ела на морския пясъчен бряг, там ще видиш славата ми и ще се засрамиш.

Съпровождали го трите бяса, които народът смятал за хора, възкресени от мъртвите от Кинопс. Като пляснал силно с ръцете си, той се потопил в морето и станал невидим за всички.

- Велик си ти, Кинопс - викнал народът, - и няма друг, по-голям от теб!

А свети Иоан заповядал на бесовете, които стояли в човешки образ, да не се отделят от него. И се помолил на Господа да не бъде жив Кинопс; така и станало: морето внезапно се надигнало и закипяло от вълни, и магьосникът повече не излязъл от морето, останал в морската дълбина, както древният окаян фараон. А на бесовете, които народът смятал за хора, възкръснали от мъртвите, апостолът казал:

- В името на Христа, Който бе разпнат и на третия ден възкръсна, напуснете този остров.

И те в същия миг изчезнали.

Народът седял на пясъка, очаквайки Кинопс три дни и три нощи; мнозина изнемогвали от глад и жажда, и от слънчевия пек, и лежали безгласни, а три от децата им умрели. Като се смилил над хората, Иоан се помолил за спасението им, и като беседвал много с тях за вярата, възкресил децата им, изцерил болните и всички те единодушно се обърнали към Господа, кръстили се и се разотишли по домовете си, славейки Христа. А светият апостол се върнал в Мироновия дом и като ходел често сред хората, поучавал ги на вяра в Иисуса Христа.

Веднъж той намерил лежащ край пътя болен човек, който силно страдал от треска и го изцелил с кръстно знамение. Един иудеин на име Филон, който се препирал с апостола за Писанието, като видял това, го поканил в дома си. А жена му била болна от проказа; тя се приближила към апостола и в същия миг оздравяла от проказата, и повярвала в Христа. Тогава повярвал и самият Филон и приел светото Кръщение с целия си дом. След това свети Иоан излязъл на пазара и около него се насъбрал народ да послуша от устата му спасителното учение. Дошли и идолските жреци, един от които, изкушавайки светеца, казал:

- Учителю, имам син, куц и с двата крака, умолявам те - изцери го; ако го излекуваш и аз ще повярвам в Този Бог, в името на Когото проповядваш.

А светецът му рекъл:

- Защо изкушаваш така Бога, Който явно ще покаже лукавството на сърцето ти?

Като казал това, светият апостол изпратил да предадат на сина му следните думи:

- В името на Христа, моя Бог, стани и ела при мен.

И той, като станал веднага, отишъл здрав при светеца; а бащата, заради това изкушение, в същия час окуцял с двата крака и от силна болка паднал с вик на земята, умолявайки светеца:

- Помилуй ме, светителю Божий и ме изцери с името на Христос, твоя Бог, защото вярвам, че няма друг Бог, освен Него.

Трогнат от молбите му, светецът излекувал жреца и като го научил на вярата, кръстил го в името на Иисуса Христа.

На сутринта апостолът отишъл при един човек, който страдал от воднянка и 17 години и не бил ставал от постелката си. Апостолът го изцелил с една дума и го просветил със свето кръщение. В същия ден човекът, който станал управител след Мироновия зет Лаврентий, изпратил да повикат апостола, като усърдно го умолявал да дойде в дома му; защото за жена му, която била непразна, настанал часът да ражда и тя твърде много страдала, нямайки сила да роди. Апостолът дошъл веднага и щом стъпил на прага на къщата, жената в същия миг родила и болката ѝ преминала. Като видял това, управителят повярвал в Христа с целия си дом. Като поживял там три години, светият заминал за друг град, жителите на който били помрачени от тъмнината на идолопоклонството. Когато влязъл в града, той видял народ, който празнувал някакъв празник в чест на бесовете и няколко завързани юноши. Попитал един от стоящите там:

- Защо са завързани тези юноши?

Човекът отговорил:

- Ние почитаме велик бог - вълк, на когото сега извършваме празник; тези юноши ще бъдат заклани като негова жертва.

Свети Иоан го помолил да му покаже техния бог, на което човекът отвърнал:

- Ако искаш да го видиш, почакай до четвъртия час на деня; тогава ще видиш жреците да отиват с народа на мястото, където се явява богът; тръгни с тях и ще го видиш.

А светият казал:

- Виждам, че си добър човек, а аз съм пришълец; умолявам те, заведи ме сега на това място, защото твърде много желая да видя вашия бог; и ако ми го покажеш, ще ти дам скъпоценен бисер.

Човекът повел апостола и като му показал едно блато, казал:

- Оттук излиза нашият бог и се явява на народа.

Апостолът зачакал излизането на този бог; и ето, около четвъртия час на деня се явил бяс, излизайки от водата във вид на огромен вълк. Като го спрял с името Христово, свети Иоан го попитал:

- От колко години живееш тук?

- От 70 години - отговорил дяволът.

А Христовият апостол казал:

- В името на Отца и Сина, и Светия Дух ти заповядвам: махни се от този остров и никога повече не идвай тук.

И дяволът мигновено изчезнал. А онзи човек, като видял случилото се, се ужасил и паднал в нозете на апостола, който го научил на светата вяра и му казал:

- Ето, ти получи от мен бисера, който обещах да ти дам.

Междувременно започнали да пристигат жреците, държащи ножове в ръцете си, със завързаните момци, а заедно с тях и много народ. Те дълго чакали излизането на вълка, за да му заколят юношите, да ги изяде.

Накрая светият апостол отишъл при тях и започнал да ги моли да освободят невинните юноши.

- Няма го вече - казал той - вашия бог - вълка; това беше бяс и силата Христова го победи и го прогони.

Като чули, че вълкът е загинал, те се изплашили и като не го открили, въпреки дългото издирване, освободили юношите и ги пуснали здрави. Свети Иоан започнал да им проповядва за Христа и да изобличава прелъстяването им, и мнозина от тях, като повярвали, се кръстили.

В този град имало баня. Веднъж в нея се къпел синът на жреца на Зевс и бил умъртвен от демона, обитаващ в банята. Като чул за това, баща му с голям плач отишъл при свети Иоан, като го молел да възкреси сина му и обещавал да повярва в Христа. Светецът тръгнал с него и с името Христово възкресил умрелия. Попитал юношата каква е била причината за смъртта му. Той отговорил:

- Докато се къпех в банята, някакъв черен мъж излезе от водата, хвана ме и ме удави.

Като разбрал, че в тази баня живее бяс, светецът го заклел и го попитал:

- Кой си ти и защо живееш тук?

Бесът отговорил:

- Аз съм този, когото ти изгони от банята в Ефес и живея тук вече шеста година, като вредя на хората.

Свети Иоан го изгонил и от това място. Като видял това, жрецът повярвал в Христа и се кръстил със сина си и с целия си дом.

След това апостолът излязъл на пазарния площад, където около него се събрал почти целият град, за да слуша Словото Божие. Една жена паднала в нозете му, като с плач го умолявала да излекува бесноватия ѝ син, за чието изцеление тя била раздала на лекарите почти цялото си имущество. Апостолът наредил да го доведат и веднага щом изпратените казали на бесноватия: “Иоан те вика” - в същия миг бесът излязъл от него. Като дошъл при апостола, изцереният изповядал вярата си в Христа и се кръстил заедно с майка си.

В същия град имало особено почитан храм на идола Бакхус, наричан от идолопоклонниците “баща на свободата”. Като се събирали тук на неговия празник с храна и питиета, мъжете и жените се веселили и като се опивали, вършели голямо беззаконие в чест на мерзкия си бог. Като дошъл тук по време на празника, свети Иоан ги изобличил за скверното им празнуване; а жреците, които тук били множество, го хванали, набили го и го захвърлили завързан, а самите те отново се върнали към мерзкото си дело. Свети Иоан се помолил на Бога да не търпи такова беззаконие; и в същия миг идолското капище се разрушило до основи и избило всички жреци; а другите хора, като се изплашили, освободили апостола от въжетата и го умолявали да не погубва и тях.

В същия град имало един знаменит магьосник на име Нукиан; като узнал за падането на капището и за гибелта на жреците, той силно възнегодувал и като дошъл при свети Иоан, казал:

- Не стори добре, като разруши храма на Бакхус и погуби жреците му; умолявам те отново да ги възкресиш, както възкреси сина на жреца в банята и тогава ще повярвам в твоя Бог.

Свети Иоан отговорил:

- Причината за гибелта им беше тяхното беззаконие; затова те са недостойни да живеят тук, но нека да се мъчат в геената.

- Ако ти не можеш да ги възкресиш - казал Нукиан, - аз в името на моите богове ще възкреся жреците и ще издигна отново капището, а ти няма да избегнеш смъртта.

Като казал това, те се разделили. Светият отишъл да учи народа, а Нукиан се отправил към мястото на срутеното капище и като го обходил с магически заклинания, направил така, че се явили дванадесет бяса в образите на избитите жреци, на които той заповядал да тръгнат след него и да убият Иоан.

А бесовете казали:

- За нас е невъзможно не само да го убием, но даже и да стоим на мястото, където е той; ако искаш Иоан да умре, иди и доведи тук народа, та като ни види, да се разяри срещу него и да го погуби.

Нукиан, като се отдалечил, срещнал множество народ, който слушал учението на свети Иоан и завикал:

- О, несмислени! Защо позволявате на този странник да ви прелъстява? След като погуби вашето капище заедно с жреците, той ще погуби и вас, ако го слушате. Вървете след мен и ще видите вашите жреци, които аз възкресих; а освен това ще издигна разрушеното капище пред очите ви, което Иоан не може да направи.

И всички като безумни тръгнали след него, като оставили апостола. Но той, като вървял заедно с Прохор по друг път, дошъл преди тях на мястото, където били бесовете в образи на възкръснали жреци. Като видели Иоан, те мигновено изчезнали. А Нукиан дошъл с народа, не намерил бесовете, изпаднал в голяма скръб и отново започнал да обикаля в кръг разрушеното капище, като ги призовавал с магически заклинания, но нямал успех. А когато настанала вечер, народът в негодуванието си искал да убие Нукиан за това, че го е излъгал. Някои казали:

- Да го хванем и да го заведем при Иоан; каквото ни заповяда той, това и ще направим.

Като чул това, свети Иоан ги изправарил по същия път и застанал на предишното място. Народът, като довел Нукиан при светеца, казал:

- Този измамник и твой враг замисляше да те погуби; но ние ще направим с него това, което ти ни наредиш.

А светецът казал:

- Пуснете го! Нека се покае.

На сутринта светият апостол отново учел народа на вяра в Христа и мнозина, като повярвали, го молели да ги кръсти. А когато той ги завел при реката, Нукиан с магията си превърнал водата в кръв. Апостолът с молитва ослепил Нукиан и като направил водата отново чиста, кръстил в нея всички повярвали. Победен по този начин, Нукиан се разчувствал и като се разкаял искрено, молел апостола да бъде милостив към него. Светецът, като видял покаянието му и като го поучил достатъчно, го кръстил и в същия миг Нукиан прогледнал, а след това завел Иоан в дома си. Когато апостолът влязъл в дома, всички идоли, които били там, внезапно паднали и се разбили на прах. Като видели това чудо, домашните му се уплашили, повярвали и се кръстили.

В този град имало една богата и красива вдовица на име Проклиания. Тя имала син Сосипатър, който бил красив по лице. Под бесовско въздействие тя се възпламенила от любов към него и всячески се стараела да го привлече към своето беззаконие. Но синът възненавидял майка си за тази безумна страст. Като избягал от нея, той отишъл на мястото, където тогава поучавал свети Иоан, и с наслада слушал апостолските поучения. Апостолът, на когото Светият Дух бил открил всичко случило се със Сосипатър, като го срещнал насаме, го поучил да почита майка си, но да не я слуша в беззаконното дело и да не казва на никого, а да скрие греха на майка си. Сосипатър не искал да се връща в дома си; но Проклиания, като го срещнала, го хванала за дрехата и с крясък го повлякла към къщи. След този крясък се появил управителят, който неотдавна бил пристигнал в града и попитал жената по каква причина влачи юношата. А майката, като скрила беззаконното си намерение, наклеветила сина си, уж че той искал да извърши насилие над нея и скубела косите си с плач и писъци. Като чул това, управителят повярвал на лъжата и осъдил невинният Сосипатър да бъде зашит в кожен мях заедно с отровни змии и да бъде хвърлен в морето. Като узнал за това, Христовият апостол се явил при управителя, изобличавайки го за несправедливия съд, за това, че без да разследва, както трябва, обвинението, той осъдил на смърт невинния юноша. А Проклиания наклеветила и него, че този измамник бил научил сина на това зло. Когато чул това, управителят наредил да удавят и светия апостол, като го зашият в един мях със Сосипатър и с различни гадини. Светецът се помолил и изведнъж земята се разтърсила, а на управителя изсъхнала тази ръка, с която подписал присъдата; а на Проклиания изсъхнали и двете ръце и очите се изкривили. Като видял това, съдията се ужасил и всички, които били там, паднали ничком от страх. Съдията започнал да умолява свети Иоан да го помилва и да изцери изсъхналата му ръка; а светецът, като го поучил достатъчно на справедлив съд и на вяра в Христа, го изцерил и го кръстил в името на Отца и Сина, и Светия Дух. Така и невинният Сосипатър бил избавен от опасност и от смърт, и съдията познал истинния Бог. А Проклиания избягала от момъка у дома си, носейки върху себе си Божието наказание. Апостолът, като взел Сосипатър, тръгнал към дома. Сосипатър не искал да отива при майка си, но Иоан го учел на незлобие, уверявайки го, че сега вече няма да чуе от майка си нищо беззаконно, понеже тя е станала целомъдрена. Наистина, така и станало. Защото, когато апостолът влязъл със Сосипатър в дома, Проклиания веднага паднала в нозете му, като с плач осъзнавала и се разкайвала за греховете си. Като я изцерил от болестта и я научил на вяра и целомъдрие, апостолът я кръстил с целия дом. И така, като станала целомъдрена, Проклинания прекарвала дните си във велико покаяние.

В това време бил убит император Домициан. След него Римския престол заел Нерва, който бил добър човек; той освободил всички, изпратени на заточение. Освободен заедно с другите, свети Иоан намислил да се върне в Ефес, понеже вече бил обърнал към Христа едва ли не всички жители на Патмос. А християните, като узнали за това негово намерение, го умолявали да не ги напуска. Тъй като апостолът не искал да остава с тях, но желаел да се върне в Ефес, те го помолили да им остави за спомен поне Евангелието, което той написал там. Защото, като заповядал веднъж на всички пост, той взел със себе си своя ученик Прохор и като се отдалечил от града, се изкачил на висока планина, където прекарал три дни в молитва. А след третия ден загърмял силен гръм, блеснала мълния и планината се разклатила; Прохор от страх паднал на земята. Като се обърнал към него, свети Иоан го повдигнал, сложил го до дясната си ръка и рекъл:

- Запиши това, което ще чуеш от устата ми.

И като издигнал очите си към небето, отново се помолил, а след молитвата започнал да говори:

- “В начало беше Словото” - и нататък.

А ученикът внимателно записал всичко, което чул от устата му; така и било написано светото Евангелие, което апостолът, след като слезли от планината, наредил на Прохор отново да препише. И той се съгласил да остави преписа в Патмос за християните, съгласно тяхната молба, а първоначално написаното Евангелие задържал при себе си. На същия остров свети Иоан написал и книгата “Откровение”.

А преди отпътуването си от острова, той обиколил околните градове и села, като утвърждавал християните във вярата; и му се случило да бъде в едно село, в което живеел жрец на Зевс на име Евхарис, който имал сляп син. Този жрец отдавна желаел да види светия. Като чул, че апостолът е пристигнал в тяхното село, той отишъл при него, умолявайки го да дойде в дома му и да изцели сина му. А апостолът, като видял, че там ще придобие човешки души за Христа, отишъл в дома на жреца и казал на слепия му син:

- В името на моя Господ Иисус Христос, прогледни.

И в същия миг слепият прогледнал.

Като видял това, Евхарис повярвал в Христа и се кръстил със сина си. Свети Иоан благоустроил свети църкви във всички градове на този остров и им поставил епископи и презвитери; като поучил достатъчно жителите на Патмос, той поздравил всички и тръгнал към Ефес. Вярващите го изпратили с плач, но светецът се качил на кораба, преподал мир на всички и отплавал по своя път. А когато достигнал Ефес, християните го посрещнали с неизказана радост, като възкликвали и казвали:

- Благословен е идещият в име Господне!

И той бил приет с чест. Пребивавайки тук, той не преставал да се труди, като винаги учел народа и го наставлявал на пътя на спасението.

Не бива да се премълчава и това, което свети Климент Александрийски разказва за свети Иоан. Когато апостолът обикалял градовете в Азия, в един от тях той видял юноша, разположен с душата си към добри дела; светият апостол го поучил и го кръстил. Възнамерявайки да замине оттам, за да проповядва Евангелието, той пред всички поверил юношата на епископа на този град, за да го научи пастирът на всяко добро дело. А епископът, като го прибрал, го учел на Писанието, но не се грижел за него толкова, колкото е необходимо, и го оставил на собствената му воля. Скоро момъкът започнал да води лош живот, започнал да се напива с вино и да краде. Накрая завързал дружба с разбойници, които, като го съблазнили, го отвели в пустините и планините, поставили го за свой главатар и вършели грабежи по пътищата. Като се върнал след известно време, светият апостол дошъл в този град и когато чул, че момъкът се е развратил и е станал разбойник, казал на епископа:

- Върни ми съкровището, което ти предадох за съхранение, като във верни ръце; върни ми момъка, когото ти поверих пред всички, за да го научиш на страх Божий.

А епископът с плач отговорил:

- Погина този момък, с душата си - умря, а с тялото си разбойничества по пътищата.

А свети Иоан казал на епископа:

- Така ли трябваше да пазиш душата на брата си? Дай ми кон и водач, за да тръгна и потърся този, когото ти изгуби.

Когато свети Иоан отишъл при разбойниците, помолил ги да го отведат при техния главатар, което те изпълнили. А момъкът, като видял свети Иоан, се засрамил и побягнал в пустинята. Забравяйки старостта си, Иоан се затичал след него, викайки:

- Сине мой! Обърни се към баща си и не се отчайвай в падението си; аз ще взема върху себе си греховете ти; спри се и ме почакай, защото Господ ме изпрати при теб.

Момъкът се спрял и паднал в нозете на светеца с трепет и с голям страх, като не смеел да го погледне в лицето. А апостолът с бащинска любов го прегърнал, целунал го и го завел в града, радвайки се, че е намерил погиналата овца. И много го учел той, като го наставлявал към покаяние, в което, като се подвизавал усърдно, момъкът угодил на Бога, получил опрощение на греховете и се преставил с мир.

По това време имало един християнин, който изпаднал в такава бедност, че нямал с какво да изплати дълговете си на заемодателите; от жестока скръб той намислил да се самоубие и помолил един магьосник - иудеин, да му даде смъртоносна отрова. А този враг на християните и приятел на бесовете изпълнил молбата му и му дал смъртоносно питие. Християнинът, като взел смъртоносната отрова, тръгнал към дома си, но по пътя се замислил и се изплашил, като не знаел какво да стори. Накрая, като осенил чашата с кръстно знамение, той я изпил и не почувствал ни най-малка вреда, тъй като кръстното знамение унищожило отровата от питието. И той много се чудел от това, че останал здрав и че не почувствал никаква вреда. Но като отново не понесъл преследванията на заемодателите, той пак отишъл при иудеина, за да му даде по-силна отрова. Като се удивил, че този човек е още жив, магьосникът му дал най-силната си отрова. Човекът взел отровата и си отишъл вкъщи. Като размислял дълго преди да я изпие, той, както и преди, направил кръстно знамение над чашата и я изпил, но отново не пострадал. Той отново се отправил към иудеина и се явил пред него здрав. И се присмял на мага, че е непохватен в своето чародейство. Иудеинът, като се изплашил, го попитал, какво е правел, когато пиел отровата? А той казал: “Нищо, освен това, че осенявах чашата с кръстно знамение”. Иудеинът разбрал, че силата на светия кръст прогонва смъртта и като желаел да узнае истината, дал от тази отрова на едно куче - и кучето веднага издъхнало пред него. Като видял това, иудеинът отишъл заедно с този християнин при апостола и му разказал за случилото се с тях. Свети Иоан научил иудеина на вяра в Христа и го кръстил, а на бедния християнин наредил да донесе наръч сено, което с кръстно знамение и молитва превърнал в злато, за да може да върне дълговете си, а с остатъка да издържа дома си. След това апостолът отново се върнал в Ефес и като пребивавал в дома на Домн, обърнал към Христа голямо множество хора и извършил неизброими чудеса.

Когато апостолът навършил повече от сто години, той излязъл от дома на Домн заедно със седем свои ученици и като стигнали до едно място, им наредил да седнат там. Вече наближавало утрото, той се отдалечил на разстояние един хвърлей камък и започнал да се моли. После, когато учениците му, съгласно неговата воля, му изкопали кръстообразен гроб, той заповядал на свети Прохор да отиде в Иерусалим и да остане там до кончината си. Като дал последни наставления на учениците си и като ги целунал, апостолът рекъл:

- Вземете земя, моята майка, и ме покрийте с нея.

И учениците му го целунали и го покрили до коленете, а когато той отново ги целунал, тогава го покрили до шията, положили покривало върху лицето му и като го целунали още веднъж, с голям плач го покрили напълно. Като чули за това, някои братя дошли от града и разкопали гроба, но не намерили нищо там и твърде много плакали; след това, като се помолили, те се върнали в града. И всяка година, в осмия ден на месец май, на гроба му се появявало благовонно миро и по молитвите на светия апостол подавало изцеление на боледуващите в чест на Бога, прославян в Троица във вечни векове. Амин.

 

 

Апостоле възлюбени на Христа Бога, побързай да избавиш безответните люде, ще те приеме Този, Който те прие възлегнал на гърдите Си; Него моли да разпръсне надвисналата тъма над народите, просейки за нас мир и велика милост.

 

 

Кой ще изкаже твоето величие, девствениче: източваш чудеса, изливаш изцеления и се молиш за душите ни като Богослов и приятел Христов.