Не са се запазили сведения от кой град или село произхождал преподобният Саватий, кои са били родителите му и на каква възраст е приел монашески образ. Известно е само, че в дните на Всеруския митрополит Фотий достохвалният старец Саватий се подвизавал в Белозерския манастир на преподобния Кирил, който се намирал в Новгородска област. Благочестивият подвижник умъртвявал плътта си с молитва, неотслабващо бдение, глад и жажда, и с всякакви други неизброими подвизи на строгото монашеско житие в постоянно послушание към игумена и манастирското братство. За неотклонното изпълнение на монашеските обети преподобният Саватий бил любим и почитан от всички, явявайки се образец на добродетелен и трудолюбив живот за другите монаси в манастира, така че името му постоянно се прославяло от братята и от игумена. Но помнейки твърдо, че в тукашния земен живот трябва да търсим похвала не от хората, а от Бога, преподобният се отегчавал от въздаваната му слава и затова непрестанно мислел да се отдалечи от Кириловия манастир, в който той се подвизавал много години, и да потърси ново място за своите монашески подвизи, където би могло да се живее в неизвестност и уединение.

Като чул, че в Новгородска област имало езеро Нево, а в него се намирал остров, наречен Валаам, където се намирал манастир в чест на Преображение Господне, монасите на който пребивават в строги подвизи, принасяйки непрестанни молитви на Бога и хранейки се от труда на ръцете си, преподобният Саватий започнал да моли игумена и братството на Кирилово-Белозерския манастир да го пуснат с благословение да се премести да живее във Валаамския манастир. Пуснат с благословение, преподобният дошъл на остров Валаам, където бил радостно приет от братството на манастира. Тук подвижникът също живял немалко време. Подражавайки на многотрудните подвизи на тукашните монаси и постоянно умножавайки трудовете си, преподобни Саватий, както в Кириловия манастир, надминал всички в подвижничеството, така че добродетелният му живот станал известен и на Валаам, защото той изтощил плътта си до крайност и още приживе станал жилище на Светия Дух.

На новото място на своето пребиваване, също както и в Кириловия манастир, преподобният бил почитан и хвален; затова отново започнал силно да скърби, отегчавайки се от почитта и похвалите на братята, и започнал да мисли за търсене на безмълвно и уединено място за своите подвизи. По-рано преподобният бил чувал за ненаселения Соловецки остров, разположен сред студените води на Бяло море на разстояние двудневно плаване от континента. Слушайки разкази за безлюдния остров, преподобният се радвал духом и бил обзет от горещо желание да се засели на него, за да пребъдва в подвизи и в безмълвие. Той започнал усърдно да моли настоятеля на Валаамския манастир да го пусне. А настоятелят и братята, обичайки преподобния и считайки го за Божий пратеник, не желаели да се лишат от такъв съжител, който служел като образец по добродетел за всички, и умолявали преподобния старец да не ги оставя. Отстъпвайки пред молбите на валаамските монаси, преподобният поживял още малко време в манастира им, а после, като се помолил на Бога и като се доверил на святата Му помощ, тайно през нощта, незабелязан от никого, напуснал манастира.

Наставляван и пазен от Бога, той се отправил към Соловецкия остров. Като стигнал до морето, преподобният срещнал жители, населяващи морския бряг срещу Соловецкия остров, и започнал да ги разпитва за острова. Те съобщили на преподобния, че Соловецкият остров отстои далеч от брега, пътят до него е труден и опасен, а моряците едва достигат до острова след две денонощия плаване, и то само при тихо време. Като разпитал подробно за острова, преподобни Саватий дошъл до мисълта, че това е най-удобното място за подвизи на безмълвие и за монашеско уединение. Той узнал, че обиколката на острова е повече от сто версти; близо до него се извършва лов на риба и на морски животни; на него има годна за пиене прясна вода, рибни езера, планини, чиито върхове са покрити с дървета, годни за дървен строителен материал, долини, обрасли с по-ниски гори; множество различни диворастящи плодове; преподобният узнал, че Соловецкият остров е напълно удобен за човешки живот; а не е населен, защото връзката му с брега е крайно неудобна. Мнозина, които нееднократно пожелавали да се заселят там, не могли да направят това поради страх от морските несгоди. Само понякога, при хубаво време, риболовци се доближават на лодки до острова, но след завършването на риболова незабавно се връщат на континента. Като изслушал всичко това от крайбрежните жители, преподобният загорял от пламенно желание да се засели на Соловецкия остров. Узнавайки за това намерение на блажения, жителите от крайморието се опитали да го отклонят от тази мисъл, като казали:

- О, старче, с какво ще се храниш и с какво ще се обличаш на острова на такава преклонна възраст и не притежавайки нищо? И как ще живееш самичък в студената страна на голямо разстояние от хората, след като ти вече нямаш сили сам да направиш нещо за себе си?

Преподобният им отговорил:

- Аз, чеда, имам такъв Владика, Който прави природата на старика млада и по същия начин отглежда младенеца до преклонна старост. Той обогатява бедните, дава потребното на сиромасите, облича голите и с малко храна насища до насита гладните, както някога в пустинята с пет хляба е наситил пет хиляди души.

Като чули от стареца за свещените книги, някои от жителите на поморието се удивлявали на разума му, а други поради неразумието си му се присмивали. Междувременно преподобният, като възложил “на Господа грижите си”, се оттеглил до река Виг, където срещнал монаха Герман, който живеел там до един параклис. Преподобни Саватий живял известно време при Герман. От него той узнал за Соловецкия остров същото, което узнал и от жителите на поморието. Като се посъветвали помежду си и като се поверили на Бога, двамата подвижници решили да тръгнат и да се заселят на Соловецкия остров. Като намерили лодка и като взели малко храна и дрехи със себе си, а също и оръдия за необходими работи, те усърдно се помолили на Бога и като възложили на Него цялото си упование, седнали в лодката и започнали плаването си при тихо време.

С Божията помощ на третия ден те достигнали острова и радвайки се и веселейки се в душите си, благодарили на Бога, Който им посочил това пустинно място. Подвижниците поставили кръст на това място на брега, където спряла лодката им. Като се отдалечили на известно разстояние във вътрешността на острова, преподобните монаси видели твърде красива планинска местност на брега на едно езеро, където решили да се установят да живеят постоянно. Тук те, като си построили килия, започнали да живеят за Господа и пребивавали в труд, добивайки постническата си храна с пот на лицето, като копаели земята с мотики. Преподобните работели с ръцете си, а с устата си славословели Господа, приближавайки се духом към Него чрез непрестанна молитва и пеене на Давидовите псалми.

След като изминало известно време, крайморските жители, живеещи най-близо до острова, започнали да завиждат на заселилите се на острова преподобни старци, намислили да ги изгонят оттам и говорели помежду си:

- Бидейки естествени жители на Карелската земя, ние сме най-близките съседи на този остров и сме като че негови владетели и затова на нас, а след нас и на нашите деца от поколение на поколение принадлежи правото да имаме участие във владеенето на острова.

След известно време един рибар по съвета на своите приятели дошъл с жена си и с цялото си семейство на този остров и се заселил недалеч от килията на богоугодните старци. Живеейки там, той започнал заедно с домашните си да лови риба в езерата. А блажените отци, грижейки се за своето спасение, пребивавали в безмълвие и не знаели за заселилото се семейство на рибаря.

В един неделен ден, рано сутринта, след извършване на обичайното си правило, преподобният Саватий, като взел кадилницата, излязъл да прикади светия кръст, който бил забил близо до килията си. В това време чул удари и викове, като че ли биели някого. Преподобният се ужасил от тези вопли и като предположил, че това е само мечтание, се осенил с кръстното знамение, върнал се обратно и разказал на живеещия с него Герман за чутите удари и вопли. Като излязъл от килията и като чул същото, преподобни Герман тръгнал по посока на виковете, видял плачеща жена и я попитал какво ѝ е и защо плаче. Жената със сълзи разказала за случивото се с нея:

- Когато отивах към езерото при моя мъж - казала тя, - ме срещнаха двама светозарни юноши и като ме хванаха, силно ме набиха с тояги, казвайки: “Махнете се от това място, вие сте недостойни да живеете тук, защото Бог го е определил за местопребиваване на монаси; по-бързо се махнете оттук, за да не загинете от лоша смърт”. След това светозарните юноши станаха невидими.

Блаженият Герман, като се върнал при преподобния старец Саватий, му разказал чутото от жената на рибаря и двамата заедно прославили Бога, а рибарят, като взел със себе си жена си и покъщнината си, незабавно отплавал към селището, където живеел по-рано. И оттогава никой от миряните не дръзнал повече да се заселва на Соловецкия остров и само рибарите от време на време идвали на острова за риболов.

След като изминали няколко години, блаженият Герман се оттеглил до река Онега, а преподобният Саватий с дълбока вяра в Бога останал самичък на острова. Единствено Всезнаещият Господ, Който гледал свише Своя угодник и Неговите свети ангели, които посещавали Божия раб Саватий, подражаващ в плът на безплътните, знаели какво било пребиваването му на острова, какъв бил постът му, и духовните му подвизи! А ние можем да съдим за трудовете и лишенията на подвижническия живот на преподобния по самите особености на мястото, на което той се заселил. Преподобният старец, който живеел усамотено на отдалечения и от никого непосещаван морски остров, не би могъл да има друго занимание, освен упражнения в непрестанни подвизи на богомислие. И наистина, вглъбявайки се с ума си в постоянна молитвена беседа с Бога и обръщайки към Него пълните си със сълзи очи, преподобният въздишал ден и нощ, желаейки да се освободи от тялото и да се съедини с Господа.

Като почувствал в дълбока старост, след богоугодните си трудове, приближаването на смъртта, преподобният Саватий започнал да мисли за това, как би могъл да се сподоби с причастие с Божествените Тайни, от които бил лишен след напускането на Валаамския манастир. Като се помолил за това на Бога, той седнал в малка лодка еднодръвка и след като по молитвата му морето утихнало, за две денонощия преплувал до другия бряг на морето. Като излязъл на брега, той тръгнал по сушата, желаейки да достигне до намиращия се параклис до река Виг. Случило се, че в това време на Виг се забавил дошлият, за да посети живеещите там християни, някой си игумен Натанаил.

Вървейки по предварително набелязания път, преподобният по Божий промисъл срещнал игумена, който отивал с Божествените Тайни до едно отдалечено село да причасти един болен. След обичайните монашески поздрави срещналите се пътници се разговорили помежду си и като узнали кои са, се зарадвали един на друг. Преподобни Саватий се радвал, че намерил това, което търсел, а игуменът Натанаил се радвал на това, че се сподобил да види честните побелели коси и светлоподобното лице на преподобния Саватий, за добродетелния живот на когото той много бил слушал. И блаженият Саватий рекъл на Натанаил:

- Отче, умолявам твоята святост: с дадената ти от Бога власт да разрешиш греховете ми, които ще ти изповядам, и ме удостой да се причастя със Светите Тайни на Пречистото Тяло и Кръв на Христа, моя Владика. Вече много години пламтя от желание да нахраня душата си с тази божествена храна. И така, свети отче, нахрани ме сега, защото Христос, моят Бог ми показа твое боголюбие, за да ме очистиш от греховете, които съм извършил от младостта си до този ден със слово, с дело и с помисъл.

- Бог да прости, брате - отговорил игумен Натанаил и като помълчал, издигнал ръцете си към небето и със сълзи произнесъл:

- Ех, да бих имал твоите грехове за очистване на моето нерадение, преподобни!

Свети Саватий рекъл на Натанаил:

- Умолявам светинята ти да ме сподобиш с Божественото причастие, тъй като наближава краят на живота ми.

Игуменът отвърнал:

- Господарю мой, отче Саватий, иди в параклиса и ме почакай; аз отивам при един болен и скоро ще се върна при твое преподобие; рано сутринта ще дойда при теб.

На това свети Саватий казал:

- Отче, не отлагай за утре; нали не знаем дали ще бъдем живи до утре, а още повече, как можем да знаем това, което ще се случи после.

Свети Саватий казал това, предвъзвестявайки своята близка кончина.

Виждайки у Саватий Божий угодник, игумен Натанаил повече не се осмелил да му противоречи, но изпълнявайки желанието му, след извършване на изповед, го причастил с Божествените Христови Тайни и давайки му братска целувка, му казал:

- Рабе Божий, умолявам те: почакай ме при параклиса до Виг.

Светецът се съгласил да чака там игумена, който тръгнал към болния, а преподобни Саватий - към уреченото място, където, като въздал благодарност на Бога за получаването на свето Причастие и за всичките Му благодеяния към него, влязъл в голямата килия до параклиса и като се затворил в нея, започнал да приготвя блажената си душа, за да я предаде в Божиите ръце.

В това време един търговец от Велики Новгород на име Иоан, плавайки със стоката си по река Виг, спрял до намиращия се на брега параклис. Като слязъл от плавателния си съд на брега, той се поклонил на светите икони в параклиса и като влязъл в килията при преподобния, получил от него благословия. Като го благословил, свети Саватий поучил търговеца от Божественото Писание, наставлявайки го да върши добри дела. Търговецът бил много богат, имал роби и желаел да възнагради светеца с всичко необходимо от своите стоки. А светецът, като не желаел да вземе нищо, казал:

- Ако желаеш да даваш милостиня, имаш при себе си нуждаещи се, а аз не се нуждая от нищо.

След това преподобният поучил Иоан на любов към бедните, на милосърдие към домашните си и на други добродетели. Търговецът бил опечален от това, че старецът не взел нищо от него. Желаейки да го утеши, преподобният рекъл:

- Чедо Иоанe! Нощувай тук до сутринта и ще видиш Божията благодат и благополучно ще тръгнеш по пътя си.

Но Иоан желаел да отплува оттам. И ето, внезапно се разразила буря с гръм и мълния и в реката, и в морето се появили високи вълни. Като видял внезапната промяна на времето и силното вълнение на водата, Иоан се ужасил и останал да нощува там. С настъпването на утрото той дошъл в килията, желаейки, преди да тръгне на път, тъй като вълнението вече било утихнало, да си вземе благословия от преподобния Саватий. Като почукал с молитва на вратата, той не получил отговор. След като почукал втори и трети път, вратата сама се отворила и като влязъл в килията, Иоан видял светеца да седи облечен в мантия и кукул, а до него стояла кадилница. И търговецът казал на преподобния:

- Прости ми, рабе Божий, за това, че изпитвайки любов и вяра към твоя святост, аз се осмелих да вляза при теб. Моля твое преподобие, изпрати ме на път с твоята благословия, за да пътувам благополучно, охраняван от твоите свети молитви.

Когато Иоан казал това, в отговор нямало нито глас, нито движение, защото светата душа на преподобния вече била заминала при Господа и в това време в цялата килия се разнесло силно благоухание. Виждайки, че преподобният не му отговаря нищо и като помислил, че той спи, Иоан се приближил до него и го докоснал с ръка; но като се убедил, че той е починал в Господа, се ужасил и заедно с това се умилил и пролял топли сълзи от очите си.

В това време игумен Натанаил се върнал от посещение при болния. Той влязъл в килията и като видял, че светецът се е преставил, горчиво заплакал и целунал честното му тяло. Игуменът и търговецът си разказали един на друг за преподобния, игуменът - как вчера се сподобил да преподаде Божествените Тайни на Божия угодник, а търговецът - как се удостоил да се наслади на полезната за душата беседа с преподобния. След надгробни песнопения те погребали светото тяло на преподобния, като отдали пръстта на пръстта.

Преподобни Саватий починал в двадесет и седмия ден от месец септември. В този ден се почита и паметта му за слава на Бога, прославян в Троица - Отец и Син, и Свети Дух, на Когото се отдава чест и поклонение във вековете. Амин.

 

 

Отделил се от света и въдворил се в пустинята, си се подвизавал с добрия подвиг в злострадание, бдение и молитви, затова и след смъртта източваш изцеления, отче наш Саватие. Моли Христа Бога да се спасят нашите души.

 

 

Избегнал житейската мълва, си се поселил на морски остров, мъдри, и взел своя кръст, си последвал Христа, изнурявайки плътта в молитви, бдения, пост и злострадание, и така си станал украшение на преподобните: затова празнуваме с любов твоята памет, преподобни Саватие, моли непрестанно Христа  Бога за всички нас.