Блаженият Кирил живял по време на управлението на император Максимиан и на хегемона (управителя) Агрипин. Украсен с всички добродетели, той живял до деветдесет и пет годишна възраст. Веднъж, съпроводен от двама свои слуги, свети Кирил се отправил към един манастир. По пътя те срещнали езичници, които принасяли волове и овци в жертва на идолите си. Наскърбен от тяхното безумие, светителят изобличил идолопоклонниците. За това те го заловили и го хвърлили в тъмница. През нощта, докато се молел на Бога, свети Кирил чул глас от небето, който му казал: “Кириле, иди в Рим!”.

На следващото утро намерили вратите на тъмницата отворени, а всички идоли, изпотрошени, лежали наоколо. В това време свети Кирил пристигнал в манастира, където му се явил преподобни Филоксен. Преподобният му казал: “Ти ще получиш два венеца: единия - светителски, а другия - мъченически”. След това светият отишъл в Рим и тук със своята проповед утвърдил вярващите. Когато започнало гонението, той решил да отиде в Иерусалим. По пътя, на остров Малеон, му се явил мъж в бели одежди и му заповядал да не отминава остров Крит. Свети Кирил изпълнил нареждането.

В критския град Гортин той бил поставен за епископ; тогава бил на шестдесет години от рождението си. Когато отново започнало гонение срещу християните, светителят бил поведен на съд при хегемона. Управителят започнал да го уговаря да се отрече от Христа, но тъй като светият изповедник не пожелал да се съгласи с неговите увещания, бил осъден на посичане с меч. Тогава сложили в устата му конски юзди и като го качили на една каруца (тъй като от старост той вече не можел да ходи), тръгнали към мястото на наказанието. Когато стигнали до мястото, наречено Ракса, от небето се чул глас: “Дотук!” Каруцата спряла и тук била отсечена главата на светия мъченик.