Житие на преподобни Прохор, Печерски чудотворец

Житие на преподобни Прохор, Печерски чудотворец

Богатият с щедрости и милосърдие Бог често изпраща беди на човека, та чрез наказанието да го привлече към истината и да върши добро. Щом Той допуска хората да се измъчват и да страдат, няма да се забави и да ги помилва, и да даде лек за раните им - както ще видим и от житието на този преподобен Прохор.
 
През дните на княз Святополк Изяславич киевци претърпели множество насилия от този княз, който погубвал знатните люде, дори без вина, като отнемал имуществото им. Ето защо Господ допуснал тогава враговете на Русия да получат такава сила: срещу Святополк тръгнали големите войски на половците, а на това отгоре и между князете избухнали междуособици - тогава в руската земя настъпили голям глад и оскъдица.
 
По онова време блаженият Прохор от Смоленск отишъл в Печерския манастир при игумен Иоан и получил от него монашески чин. В манастира той усърдно започнал да се подвизава в добродетелите и се отдал на такова въздържание, че дори отказвал да вкуси обикновен хляб; събирал от тревата лобода и като я претривал в ръце, си правел от нея хляб и с това се хранел. Лятно време си приготвял такъв хляб за през цялата година, а когато пак идвало лятото, правел същото и за следващата година, и така въобще нямал нужда от хляб; затова и получил прозвището “лободник”. Нищо друго освен просфори не вкусвал; дори никога не хапвал плодове, а само лобода и не пиел нищо друго, освен вода. А Господ, като виждал търпението на светеца при това голямо въздържание, превръщал за него горчивината на хляба, приготвен от лобода, в приятна сладост и Божият угодник прекарвал дните на живота си не в скръб и оскъдица, а в радост. Блаженият Прохор никога не скърбял, винаги с веселие работел за Господа. Той никога не се страхувал от вражеските нападения, защото живеел като птица, без да има нищо друго освен лободата. Той не можел да се похвали с евангелския ботаташ: “душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се”; ами и заради тревата, която приготвял за цяла година, се укорявал, като казвал: Прохоре, “нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане”?Светецът на дело изпълнил Божиите Думи: “Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни”. Като птиците блаженият Прохор лесно отивал на онова място, където растяла лободата, и оттам я донасял в манастира на рамената си като на крила. Така се хранел той, като птица небесна, с храна несята, от неорана земя. По онова време в Русия поради постоянните войни започнал голям глад и хората били заплашени от гладна смърт. Но Господ, като искал да прослави Своя угодник и да спаси хората от смърт, през тази година благословил урожая на лобода и тя израснала много повече от предишни години. Тогава блаженият Прохор започнал още повече да се труди. Непрекъснато събирал тази трева и като стривал семената  с ръце, от това брашно правел хлябове и ги раздавал на бедните, които умирали от глад.
 
Някои, като гледали как свети Прохор събира лободата, започнали също да се запасяват с нея, за да се прехранят по време на глада, но поради горчивината не могли да ядат този хляб. Тогава всички нуждаещи се започнали да се обръщат към блажения Прохор; светецът на никого не отказвал своя хляб от лобода. И на всички вкусът на този хляб им се струвал приятен, като че ли е смесен с мед. Така хлябът от лобода, изпечен от ръцете на блажения Прохор, народът взимал по-охотно отколкото хляба от пшеница. Но най-чудното било, че този хляб на вкус бил чист и сладък само ако блаженият Прохор го даде с благословение; но ако някой вземе от него без благословението на светеца, той ставал черен като кал и горчив като пелин. Така един брат взел от хляба тайно, без благословение, и почнал да го яде. Но в ръцете му той станал като пръст и толкова горчив, че не можело да се хапне и това се случило няколко пъти. Този монах се срамувал да открие на блажения греха си и да го помоли за хляб с благословение. Но тъй като вече много гладувал и повече не бил в състояние да понася глада, виждайки пред очите си неминуемата смърт, отишъл при игумена Иоан и му разказал всичко, като започнал да моли за прошка. Игуменът не му повярвал и накарал друг брат да вземе тайно хляб от свети Прохор, за да се увери наистина ли е така. Когато донесли хляба, потвърдили се думите на първия брат: от горчивина не можел да се вкуси. Оставил този хляб при себе си, игуменът отново пратил при светеца, да поискат от неговия хляб с благословение. “А на тръгване, казал, вземете тайно още един хляб.” След като донесли хлябовете, взетият тайно хляб пред очите им се променил и станал черен като кал и горчив като пелин, както и първият. А хлябът, получен с благословението на свети Прохор, бил чист и сладък като мед. Заради това чудо блаженият Прохор се прославил навсякъде и като изхранвал мнозина, принесъл голяма полза. По онова време киевският княз Святополк Изяславич влязъл в междуособна борба с Давид Игоревич, владимиро-волинския княз.
 
По време на тези обществени неуредици и беззаконни грабежи забранили на търговците от Галич да преминават в Киев, вследствие на което почти цялата южноруска земя останала без сол и това се превърнало в страшно бедствие за народа.
 
Като видял това бедствие, блаженият Прохор събрал в килията си много пепел от всички килии, помолил се на Господа и започнал да я раздава на онези, които се нуждаели от сол. По молитвите на светеца това се оказало чиста сол. И колкото по-щедро я раздавал, толкова повече тя се умножавала в изобилие не само в манастира, но и за множеството миряни, които идвали при блажения Прохор да си вземат от нея. За всичко това блаженият Прохор нищо не взимал - на всички раздавал своята сол даром, кой колкото поиска, тъй че често можело да се види пазарът празен, а манастирът на преподобния пълен с народ, дошъл за сол.
 
В същото време дяволът вдъхнал голяма ненавист към Прохор от страна на онези хора, които продавали сол на пазара и вече не получавали очакваната печалба. Те си мислели, че в това време срещу солта ще получат оромни богатства, но много се излъгали, защото онова, което те отначало продавали на висока цена, после вече никой не го купувал и на безценица. Всички търговци на сол се събрали заедно, отишли при княз Святополк и започнали да клеветят блажения с думите:
 
- Прохор, черноризецът от Печерския манастир, ни заграби голямо богатство, защото той привлече всички да купуват сол от него, а ние, които ти плащаме данъци, не можахме да си продадем солта и се разорихме.
 
Князът ги изслушал и замислил хем да прекрати ропота сред търговците, хем да придобие богатство за себе си. Той решил със своите съветници да вдигне цената на солта, да я отнеме от Прохор и да я продава чрез слугите си.
 
Привидно искал да угоди на търговците, но неговата мисъл била само за печалба. Самият той от завист искал само да им стори зло. Защото завистта не може да се примири с онова, което е полезно за другите.
 
И така, Святополк изпратил да изземат всичката сол от Прохор. Когато я докарали, самият той отишъл да я види, заедно с търговците, които наклеветили блажения. И всички там пред очите си видели само пепел. Тогава князът заповядал някой да опита тази сол, но тя и на вкус се оказала пепел. Всички се чудели и недоумявали.
 
След това князът, като искал да провери как ще завърши това чудо, заповядал три дена да пазят пепелта. А през това време множество народ продължавало да отива при свети Прохор, за да си вземе от него сол, но като разбирали, че е иззета, се връщали празни и проклинали онзи, който е сторил това.
 
Блаженият Прохор им казал:
 
- Когато князът изхвърли солта, идете и си я вземете.
 
И наистина, князът задържал пепелта при себе си три дни и заповядал да я изхвърлят. Но след като я изхвърлили, тя отново станала на сол. Гражданите научили за това, започнали да се стичат и радостни да си събират сол. Като станало това дивно чудо, князът, който нанесъл на светеца такава обида, изпаднал в ужас - не могъл да прикрие чудото, защото то станало пред очите на целия град. Той започнал да проучва - какво ли би могло да означава това. Тогава му разказали за всичко, което върши блаженият Прохор - не само за солта, направена от пепел, но и за хлябовете от лобода, с които хранел множество народ, и как тези хлябове ставали сладки, когато са получени от ръцете на блажения с негова благословия и обратното, как ставали горчиви, ако някой си ги вземе тайно.
 
Княз Святополк, като научил всичко това, засрамил се от постъпката си. Отишъл в Печерския манастир и се помирил с игумена Иоан, защото преди имал вражда с него.
 
След това чудо князът започнал много усърдно да почита Пресвета Богородица и преподобните отци Антоний и Теодосий Печерски. А най-много почитал и облажавал блажения Прохор, като го смятал за истински Божий раб. Дал му дума повече да не вреди на никого и потвърдил обещанието си със следната уговорка:
 
- Ако по Божия воля аз умра преди тебе, ти с ръцете си да ме положиш в гроба, за да покажеш незлобието си към мене; ако пък ти се преставиш преди мене, аз, като взема ковчега ти на рамената си, сам ще те внеса в пещерата, за да получа от Господа прошка за моя тежък грях пред тебе.
 
След тази уговорка блаженият Прохор преживял немалко години своето богоугодно непорочно и изпълнено с лишения житие, след което се разболял. Князът в това време бил отишъл на поход срещу половците. Тогава блаженият Прохор изпратил на княза известие, че часът на смъртта му вече е наближил.
 
- Ако искаш да изпълниш обещанието си - съобщавал му той - и да получиш от Бога прошка за греховете си, ела при мене и ще получим един от друг прошка и ти ще ме положиш в гроба със собствените си ръце. Ще чакам твоето идване. Но ако ти се забавиш и аз умра без тебе, вината няма да бъде моя, а твоята битка няма да свърши за тебе така, както, ако дойдеш при мене.
 
Като чул това, Святополк оставил войската и незабавно се отправил към болния Прохор. Блаженият поучил княза за милостинята, за бъдещия съд, за вечния живот и безкрайните мъки, дал му прошка за греховете и своето благословение и се простил с всички. След това въздигнал ръце към небето и предал духа си в Божиите ръце. Княз Святополк заедно с черноризците взел тялото на преподобния, отнесъл го до пещерата и със своите ръце го положил в гроба.
 
След това тръгнал на поход и удържал пълна победа над половците. Той пленил почти всички жители на половецката област и ги довел в своята земя. Тази победа, дарена от Бога на Руската земя, била спечелена по пророчествата на молитвеника за нея - преподобния Прохор. Оттогава княз Святополк, като отивал на битка с враговете или на лов, винаги отивал за благословение в Печерския манастир и там, в Богосъздадената църква, с голямо усърдие и благодарност се покланял на чудотворната икона на Пресвета Богородица и пред гробниците на преподобния Теодосий, на преподобните Антоний и Прохор, и чак тогава излизал на поход.
 
И след това княжеските години на Святополк преминавали щастливо, получил след много жестоки изпитания, заради молитвите на блажения Прохор, Божието благословение. Самият христолюбив княз Святополк Изяславич като свидетел, пред всички явно изповядвал чудесата и знаменията на този Божий угодник.
 
Заради светите молитви на преподобния Прохор, Печерски чудотворец, да избави сега и всички нас от всякаква беда и зло нападение Господ Христос, защото на Него подобава всяка слава, с Безначалния Негов Отец и с Пресветия, Благ и Животворящ Негов Дух, сега и винаги, и във вечни времена. Амин.

Всички жития за месец Февруари »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ