Преподобният Симеон бил владетел на Сърбия, но се отказал от земното царство и посветил целия си живот на това, да се сподоби с нетленното царство на небето. Той построил в страната си множество манастири и на брега на река Студеница изградил великолепен храм на Пречистата Божия Майка, заповядал да го покрият от основите до купола с мрамор и да го украсят със злато. Свети Симеон винаги се грижел за бедните, давал им всичко необходимо и накрая раздал цялото си неизчислимо богатство. После доброволно предал управлението на своите земи на сина си Стефан, оставил света и последвал другия си син, преподобния Сава, който преди това приел монашество в една от Атонските обители.

 

Тук със съдействието на сина си, преподобният възстановил запустелия манастир Хилендар и храма и започнал да се подвизава в него. Научавайки се на страх Божий и неотклонно изпълнявайки правилата на монашеския живот в смирение и пост, свети Симеон достигнал безстрастие, смирил греховния си разум и с помощта на Божията благодат станал велик подвижник. Във въздържанието и поста той достигнал такава висота, че се уподобил на ангелите. Затова още докато бил жив, в обителта му се притекли много монаси от различни страни да славят Бога, и за мнозина от тях той станал наставник и ръководител по пътя към спасението. Преподобният прекарал благочестиво живота си и в дълбоки старини с радост и светла надежда за вечно блаженство преминал при Господа, Когото толкова обикнал приживе.

 

След смъртта му заради неговите големи добродетели Господ го удостоил с дара на чудодейството. Тялото му започнало да изпуска миро и чрез него с Божията сила ставали много чудеса. После синът му, свети Сава, пренесъл тялото на баща си в Сърбия и с почести го положил в църквата в името на Пресвета Богородица, която с такава любов със свои средства построил самият свети Симеон при река Студеница. И до днес благочестивите християни вземат миро от саркофага, където почиват мощите на преподобния, помазват се с него при различни болести и получават изцеление.