Свети Марут бил епископ на Тагрит, главен град на Месопотамо-Софосенската област: тази местност се намирала на границата между Византийската империя и езическа Персия. Там благочестивият епископ сияел със светлината на истинското богопознание: със своята проповед обръщал в християнство езичниците перси, ходатайствал за християните пред персийските царе и навсякъде се стараел да внесе мир и разбирателство. Така при Теодосий Младши епископ Марут два пъти бил изпращан при цар Издегерд да преговаря за сключването на мир между двете империи и със своето благочестие и мъдрост спечелил уважението и пълното доверие на Издегерд. Доброто разположение на царя към свети Марут не се харесало на персийските магове и те скроили заговор да погубят благочестивия епископ. След като Марут изцелил Издегерд от тежкото главоболие, от което маговете не могли да го излекуват, те решили да го злепоставят пред царя. Веднъж, когато царят влязъл в храма както обикновено за поклонение на огъня, се чул глас:

- Вън царят, - нечестива е привързаността му към християнския свещеник!

Изуменият Издегерд понечил да отстрани от себе си Марут, но скоро измамата била разкрита и маговете били наказани със смърт. След този случай между огнепоклонниците започнала да се разпространява християнската вяра.

През 414 година епископ Марут за втори път изпълнявал длъжността на посланик в двореца на Издегерд. Отново маговете се опълчили срещу светия епископ и отново интригите им не успели, а той придобил още по-голямо доверие от страна на персийския цар. По това време свети Марут заедно с епископ Авдий изцелил с молитвите си бесноватия син на Издегерд. След това Издегерд дори възнамерявал да приеме свето Кръщение и разрешил християнската вяра свободно да се изповядва в Персия.

Като се ползвал с доброто разположение на персийския цар, свети Марут разпространявал навсякъде Христовото учение, възстановявал храмовете, разрушени по време на гонението на Сапор, свиквал събори.

Светият епископ събрал останките на светите мъченици, пострадали при цар Сапор и ги пренесъл в основания от него град Тагрит, където самият той починал към 422 г.