Преподобни Роман Търновски

За преподобния Роман Търновски имаме оскъдни сведения в житието на неговия учител свети Теодосий Търновски, който вече бил в манастира на свети Григорий Синаит - Парория. И понеже там вилнеели много разбойници, игуменът изпратил един-два пъти Теодосий при българския цар Иван Александър, с когото се познавал отдавна, за да го моли за неговата царска помощ. Когато преподобният Теодосий дошъл втори път в Търново, при него се явил Роман - от благороден произход, който отдавна хранел към преподобния голяма любов и бил привързан към него с безкрайна сърдечна преданост. Бил вече облечен в монашески образ, но много скърбял, задето нямал истински наставник по Божия път. Когато узнал, че Теодосий е в Търново, скоро отишъл при него, паднал в нозете му с голяма почит, припомнил му тяхната отдавнашна взаимна обич и рекъл: “Ако ме оставиш така, то ще чуеш, че или съм се заклал, или съм се хвърлил от високите търновски скали в някоя пропаст! Защото, както еленът се стреми към водни извори, така моята душа желае да се наслаждава на твоите молитви и винаги да пребъдва заедно с тебе!” Преподобният склонил да го вземе със себе си и да го доведе при блажения Григорий Синаит, който го приел сърдечно и го причислил към своето братство.
Там Роман покорно изпълнявал възлаганите му послушания и прекарал доста време, докато игуменът го изпратил по манастирски дела - изглежда, пак при българския цар. В негово отсъствие великият Григорий Синаит починал. А след неговата смърт блаженият Теодосий не намирал смисъл да остава повече там. Затова отишъл в Сливенската планина, където по онова време се намирал Роман, посетил заедно с него Света Гора Атонска и поради тогавашното голямо размирие на Балканите и след някои преходи от място на място най-после си избрали за местожителство Кефаларево (сега Келифарево) и си построили там манастир, защото близостта на столицата била добра охрана от разбойнически и турски нашествия. Тук свети Теодосий развил своята вечнопаметна просветна и духовна дейност, в която свети Роман бил един от първите му ученици и сътрудници...
 
Когато обстоятелствата наложили в България да се брани чистотата на православието от еретическа и иноверска проповед и трябвало да бъдат убедени царят, царицата (еврейката Сара - Теодора) и патриархът да свикат в столицата църковно-народен събор, свети Теодосий с единомисления свой сподвижник Роман се явил пред първенците на тогавашна България и ги спечелил. А когато през есента на 1363 г. - малко преди смъртта си - заминал за Цариград с четирима свои ученици, той оставил Роман за свой заместник в игуменството на новия си манастир в местността Устие, още по-близко до столицата (откъм Дебелец).
 
Това обстоятелство, че свети Роман бил толкова близък сподвижник на блажения Теодосий Търновски, ясно свидетелства, че той се отличавал със същите качества на подвига и благодатната святост, с каквито е прославен неговият любим учител, макар да не разполагаме с подробни сведения за него. “Беше човек добродетелен и знаменит, ревнител на духовния живот, във всичко подобен на блажения Теодосий, истински пустинножител и постник, изпълнител на всички Господни заповеди. След като прие светата обител и предстоятелството на манастирското братство, той усърдно поучаваше братята и се стараеше във всичко да бъде подражател на блажения Теодосий. Затова всички от околността дохождаха често при него за духовна полза и молитва. А самият той внимателно държеше постническо житие: веднъж на ден приемаше храна, и то много оскъдно, вкусваше също така и малко вино заради телесния си недъг. А страдаше от много тежък недъг, който го мъчеше и който на славянски се нарича “кашлица”, много мъчителна. Но въпреки това не изоставаше непрекъснатото бдение, така че всяка нощ прекарваше без сън и само призори малко заспиваше, като с това оказваше малка грижа за човешкото естество. Като не търпеше раздялата си с дивния Теодосий, не искаше и за малко време да се бави в тоя живот, а желаеше по-скоро да се разлъчи от тялото и заедно с Теодосий да се наслаждава на отвъдния блажен живот. Затова прибавяше подвизи към подвизите и болки към болките. Но поменатият му недъг се усили, като изнуряваше и сушеше тялото му, макар в това състояние той като че ли младееше. Но този храбрец въпреки това не се разслабваше, а много пъти, без да обръща внимание на своя недъг, утешаваше братята - утешаваше всички и всички поощряваше към духовни подвизи. Като разбра, че ще премине отвъд, нареди да се съберат братята, утвърди всички в Божия страх, всичко добро нареди за светата обител, причасти се със светите божествени Тайни, всички благослови и предаде духа си в Божиите ръце на 17 февруари . Братята го приготвиха и погребаха като свой отец, и по приетия ред му извършиха надгробно пение.

Всички жития за месец Февруари »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ