В памет на преподобния Иоан, наречен Варсанофий
Чества се на 29 февруари. През невисокосни години - на 28 февруари
Преподобни Иоан бил родом от Палестина; като станал на осемнадесет години, той се кръстил, приел върху себе си монашески образ и започнал да се подвизава особено в пост. За добродетелния си живот бил поставен за архиепископ на Дамаск. Но като постоял не много време на архиепископската катедра, забелязал, че задълженията на високото му положение са трудно съвместими с монашеските подвизи; затова Иоан оставил епископията и тайно напуснал Дамаск. Като дошъл в Александрия, той се преименувал на Варсанофий, за да не би да го познае някой и да открие истинското му положение. От Александрия той се отправил като беден странник в Нитрийската планина; като се поклонил на игумена на тамошния манастир, свети Иоан го помолил да го приеме, за да служи на братята. Игуменът го приел и му дал монашески одежди. Светецът започнал ревностно да служи на монасите, денем бил зает с това дело, а нощем без сън пребивавал в молитва. Рано сутрин събирал кратуните и съдовете от всички килии и отивал на реката; като ги напълвал с вода, той ги донасял и оставял съдовете с вода пред всяка килия.
Един от монасите, човек с малък разум, силно притеснявал светеца: ту му давал обидни прякори, ту го обливал с помия. Подучен от дявола, недостойният монах пробил стената на килията, където живеел преподобният Иоан, и през отвърстието “пускал водата си” върху постелята на светеца, тъй че тя почнала да издава зловоние.
Като узнал за това, игуменът повикал при себе си брата, за да го накаже. Но Варсанофий паднал в нозете на игумена и с плач казал, че самият той е виновен за това.
- Самият аз - казал светецът - дразня брата си и възбуждам гнева му; прости му, заради Господа.
Така той избавил брата от наказание. Но след известно време Иоан бил познат от преподобни Теодор Нитрийски, напуснал планината и избягал в Египет. Тук той проявявал дар на такава прозорливост, че дори узнавал хорските помисли. Освободил Църквата от еретици, написал много душеполезни книги и с мир отишъл в Христа Иисуса. Нему, с Отца и Светия Дух, чест и слава во веки. Амин.
В същия ден е паметта на с вети мъченик Теоктирист, игумен Пеликитски. В VIII век, при Константин Копроним, пострадал за иконопочинанието: изгорили му носа и ръцете с катран. Свети Теоктирист бил участник в страданията на свети Стефан Нови.
Преподобни Иоан бил родом от Палестина; като станал на осемнадесет години, той се кръстил, приел върху себе си монашески образ и започнал да се подвизава особено в пост. За добродетелния си живот бил поставен за архиепископ на Дамаск. Но като постоял не много време на архиепископската катедра, забелязал, че задълженията на високото му положение са трудно съвместими с монашеските подвизи; затова Иоан оставил епископията и тайно напуснал Дамаск. Като дошъл в Александрия, той се преименувал на Варсанофий, за да не би да го познае някой и да открие истинското му положение. От Александрия той се отправил като беден странник в Нитрийската планина; като се поклонил на игумена на тамошния манастир, свети Иоан го помолил да го приеме, за да служи на братята. Игуменът го приел и му дал монашески одежди. Светецът започнал ревностно да служи на монасите, денем бил зает с това дело, а нощем без сън пребивавал в молитва. Рано сутрин събирал кратуните и съдовете от всички килии и отивал на реката; като ги напълвал с вода, той ги донасял и оставял съдовете с вода пред всяка килия.
Един от монасите, човек с малък разум, силно притеснявал светеца: ту му давал обидни прякори, ту го обливал с помия. Подучен от дявола, недостойният монах пробил стената на килията, където живеел преподобният Иоан, и през отвърстието “пускал водата си” върху постелята на светеца, тъй че тя почнала да издава зловоние.
Като узнал за това, игуменът повикал при себе си брата, за да го накаже. Но Варсанофий паднал в нозете на игумена и с плач казал, че самият той е виновен за това.
- Самият аз - казал светецът - дразня брата си и възбуждам гнева му; прости му, заради Господа.
Така той избавил брата от наказание. Но след известно време Иоан бил познат от преподобни Теодор Нитрийски, напуснал планината и избягал в Египет. Тук той проявявал дар на такава прозорливост, че дори узнавал хорските помисли. Освободил Църквата от еретици, написал много душеполезни книги и с мир отишъл в Христа Иисуса. Нему, с Отца и Светия Дух, чест и слава во веки. Амин.
В същия ден е паметта на с вети мъченик Теоктирист, игумен Пеликитски. В VIII век, при Константин Копроним, пострадал за иконопочинанието: изгорили му носа и ръцете с катран. Свети Теоктирист бил участник в страданията на свети Стефан Нови.
